Правителството прие проекта на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за периода 2010-2013 г. в изпълнение на стратегията „Европа 2020". С документа се осигурява преходът към т. нар. Европейски семестър - новият инструмент за подобрена координация на икономическите политики в Европейския съюз в приложение на одобрената от Европейския съвет през юни тази година стратегия „Европа 2020". Националната програма за реформи засяга приоритетни въпроси, като отчита настоящите непосредствени нужди и предизвикателствата пред малка и отворена икономика. За ускорено излизане от кризата България следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкурентоспособността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на основните си търговски партньори. Като приоритетни области са изведени подобряването на инфраструктурата и на бизнес-средата за привличане на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на младите хора и подобряване на доверието в държавните институции. В съответствие със заключенията на Европейския съвет през юни 2010 г., предложените в настоящия проект на НПР мерки на икономическата политика са насочени към достигане до 2020 г. на националните цели в изпълнението на стратегията „Европа 2020". Те са следните: - 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г.; - Инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1.5% от БВП; -20% дял на възобновяемите енергийни източници в общото крайно потребление на енергия в ЕС и повишаване на енергийната ефективност с 25 на сто; - 11% дял на преждевременно напусналите образователната система и 36% дял на 30-34 годишните със завършено висше образование; - Под 260 хиляди души, живеещи в бедност. Мерките на икономическата политика за достигане на националните цели по стратегията „Европа 2020" са в съответствие с препоръките в Интегрираните насоки и имат за цел преодоляване на съществуващите пречки пред икономическия растеж. Те включват: - Подобряване на ефективността на публичните разходи и осигуряване на преразпределение на публичните разходи към дейности, повишаващи потенциала за растеж на икономиката; - Осигуряване на добре функциониращ и стабилен финансов сектор като необходимо условие за устойчивото развитие на икономиката; - Гарантиране на по-добро и по-ефективно използване на трудовия потенциал на икономиката; - Адресиране на слабостите в бизнес средата и подобряване на административната ефективност; - Подобряване на качеството и ефективността на образователните и обучителни системи. Очакваните ефекти от успешното провеждане на тези реформи ще допринесат за основополагането на потенциал за висок икономически растеж в бъдеще, ограничаване на уязвимостта на икономиката от външни шокове и превръщането й в привлекателна за работа, живеене и инвестиции държава-членка на Европейския съюз.