Новини

Намаляват броя на оперативните програми

Общините ще предлагат предварително проектите си, няма да се конкурират след това.

Със сигурност през следващия програмен период 2014 г. – 2020 г. оперативните програми ще бъдат по-малко, съобщи министърът по управление на европейските средства Томислав Дончев пред представители на неправителствения сектор. До края на тази година ще бъде разработен българският вариант на стратегията „Европа 2020“. На тази основа през 2012 г. ще се уточняват конкретните текстове на оперативните програми. Засега се знае, че няма да се изработва документ от рода на Националната стратегическа референтна рамка. Трябва да се гарантира пълно съответствие между документите по вертикала и по хоризонтала, т. е. между Закона за регионалното развитие и текстовете на оперативните програми, обясни Дончев. По негови данни става дума за огромно количество бумаги, само общинските планове за развитие са повече от 260 на брой. Като се прибавят областните и регионалните планове, едва ли информацията ще успее да се събере върху 3000 – 4000 страници. В момента експертите са готови с анализите на отрасловите политики. Едва след това ще започнат разговорите, кои точно ще са българските приоритети и къде страната ни ще има повече необходимост от европейско финансиране. При дебата за бъдещето на Кохезионната политика на ЕС българската позиция ще включва настояването да бъде продължено финансирането на базовата инфраструктура. В стратегия „Европа 2020“ акцент се поставя върху зелената инфраструктура и „умната“ икономика. У нас вече се открояват ясно мненията, че е полезно да бъде обърнат гръб на досегашната пълна конкурения между проектите на местните власти. Състезанието ще остане при атрактивните мерки, например инвестициите в туристическа инфраструктура и градска среда. Но при останалите видове инфраструктура това не е необходимо, смята министър Дончев. Общинските планове за развитие и текстовете на оперативните програми ще съдържат списък с определени индикативни проекти. Всяка община ще генерира конкретни проектни предложения, а държавата от своя страна ще гарантира, че те ще бъдат финансирани в рамките на следващия програмен период. По този начин много по-рано местните власти ще получат сигнал, че техните приоритети всъщност са одобрени от държавата и съществува ясна хипотеза проектите им да бъдат финансирани. Така в общините ще се създаде необходимата сигурност, за да започнат предварително да подготвят техническата документация и тя да е готова най-късно от средата на 2013 година. Самата реализация на обектите пък ще започне през 2014 година. В същото време ще има гаранция, че процесът по-малко ще зависи от политическата конюнктура. Екипът на Томислав Донев вече е подготвил прогнозата с какъв ресурс от държавния бюджет и с какви европейски пари ще може да разполага всяка българска община през следващия програмен период. На основата на тази финансова рамка ще се определя обемът на проектите, които ще се залагат. През следващите месеци местните власти обаче трябва да направят кратко описание на всеки проект и да предоставят гаранция, че имат нужда от него.

6 междинни звена в 6-те региона за планиране:

Злополучният опит от усвояването на евросредствата досега показва, че от 7 управляващи органа, разположени в различни министерства, особена полза няма. Образно казано по една оперативна програма се финансира тръбата, а по друга – асфалтът над нея. Може да е смешно, но са необходими много усилия, за да се сложи тръбата преди асфалта, коментира Томислав Дончев. Според него трябва да има един управляващ орган, който няма да прави политиките, но пък ще му бъде вменено да управлява инвестициите. Засега остава отворен въпросът за инвестиционните мерки по Програмата за развитието на селските райони. Но има вероятност да надделеят възгледите, че те също трябва да бъдат ангажимент на универсалния управляващ орган. Сериозен проблем е и голямата дистанция между бенефициентите, междинните звена и управляващите органи. Оформя се идеята тази дистанция, включително и в чисто географски смисъл, да бъде намалена. 6 междинни звена ще бъдат съсредоточени в шестте региона за планиране. Така всеки ще може да подаде, да изпълни, да отчете проекта си, без да му се налага да пътува до София. Изключение ще се направи за големите инфраструктурни обекти от държавно значение в пътния и железопътния сектор. Между 15 и 20 % ще се свие персоналът след централизацията на национално ниво и създаването на силни деконцентрирани структури по места, показват анализите. Освен това ще се намали и административният товар върху бенефициентите. Предвижда се междинните звена да бъдат част от областната администрация. А областният управител ще координира държавните политики, включително инвестициите на своята територия. Най-късно през май работната група ще даде отговор от колко областни центрове има нужда страната ни. Почти е сигурно, че ще бъдат редуцирани, но дали ще останат 14 на брой, окончателно ще се реши след обществен и парламентарен дебат.

Няма пари за съфинансиране

Българската наука седи на едно от първите места по усвояване на евросредства, защото започнахме да участваме още в Третата рамкова програма за наука и технологии на ЕС, заяви акад. Александър Попов, заместник-председател на БАН. Ако допреди няколко години академията се е представяла като типична научна институция, напоследък кандидатства в по-различен формат, защото се обединява с фирми и асоциации. Според акад. Попов логично е науката да се свързва с бизнес структурите, но има сериозни трудности, които са свързани с осигуряване на съфинансирането. Банките предлагат да създадат фонд, но искат като гаранция ипотека на имоти. Собствеността на БАН обаче е публично-държавна и не може да бъде ипотекирана. През последните месеци се отварят общински мерки, при които съфинансирането е 5%, което е значително по-поносимо от 15%, така както беше преди година, коментира Тихомир Андонов, заместник-кмет на община Монтана. Той смята, че общините имат проблем да задържат квалифицирани кадри, които да участват в управлението на европроекти. Досега държавата не е изработила никаква концепция, как да се реши въпросът с мостовото финансиране. Общините нямат възможност да усвояват европарите, заяви Петко Атанасов, председател на ВМРО-НИЕ. От партията предлагат да се създаде специален фонд, в който да бъдат вкарани бюджетни средства за финансиране на проекти. Бизнесът се оплаква и от прекалено тромавата администрация и бюрокрация. В следващия програмен период европарите ще намалеят значително, ако сега България не се стегне и не усвои средствата. От партията предлагат да се създаде истинско министерство на еврофондовете, което да има териториални подразделения във всяка община. Освен това настояват правителството да изработи екшън план за усвояването на евросредствата.