Правителството прие Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009-2015 г. Основната й цел е създаването на гаранции за равно третиране, равен достъп до ресурсите на обществото и равно участие при вземането на решения на жените и мъжете в България. Това трябва да доведе до успешната им личностна и социална реализация и до стимулиране на равнопоставеността на половете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот на страната.
Според последните социологически проучвания, изпълнени по поръчка на МТСП през лятото на 2008 г., виждането, че жените и мъжете в България имат равни възможности за професионално и личностно развитие, се споделя от обществото като цяло. Рядкост са драстичните случаи на дискриминация по полов признак. Въпреки това, все още се робува на стари стереотипи за ролята на мъжа и жената както в обществения, така и в личния живот, които до голяма степен предопределят наличието на известни различия между положението на жените и мъжете. Продължават да съществуват определени нагласи, според които дадени професии, роли в семейството или сфери на дейност са по-подходящи за определен пол. Макар и да не съществува нагласата, че женският труд е по-евтин, има различия в заплащането на труда на двата пола. Причината е, че в секторите, в които преобладават жените, трудът е по-ниско платен (образование, здравеопазване, услуги, държавна администрация), или жените заемат по-ниско платени длъжности. Така разликата в заплащането между съвкупността на жените и мъжете в някои сектори достига до 30 на сто. Освен това, жените по-често и по-продължително отсъстват от пазара на труда поради майчинство, отглеждане на децата или полагане на грижи за други зависими членове на семейството, което дава отражение както върху трудовия им доход, така и върху размера на техните пенсии. Понякога, поради страховете и предразсъдъците на някои работодатели по отношение на младите жени, на които им предстои да имат деца, е по-трудно те да започнат работа.
В първия си доклад за постигане на Целите на хилядолетието за развитие България е заложила до 2015 г. да постигне намаляване на диспропорциите в заплащането (делът на заплатите на жените в заплатите на мъжете да стане 80%), както и увеличаване на ролята им в управлението (заеманите от жени места в парламента и в общинските съвети да достигнат 40%).
През 2008 г. в сравнение с 2007 г. има нарастване на участието на жените на пазара на труда от 47,5% на 56,7 на сто. Броят на жените в парламента обаче спадна от 26% в 38-ото НС на 22% в 40-ото НС. Делът на жените-кметове пък е едва 9 на сто.
Една от основните цели на Стратегията е постигането на равнопоставеност на половете в икономическата и социалната област. Тук се залага постигане на целите на Лисабонската стратегия в областта на заетостта, премахването на разликите в заплащането на труда на мъжете и жените, насърчаване на женското предприемачество и т. н. Друга цел е свързана с насърчаване на съвместяването на професионалните и семейните задължения. Това ще става чрез поощряване на ползването на родителски отпуск от страна на бащите, развитие на гъвкавите форми на заетост и гъвкавото работно време, което да е благоприятно за работниците със семейни задължения, подобряване и разширяване на обхвата на социалните услуги за деца и зависими членове в семейството.
Ще се работи за насърчаване на равнопоставеността на половете във властта и при вземането на решения – при представителството и участието на жените и мъжете в политиката, при заемане на ръководни позиции в икономиката, както и в органите, вземащи решения в областта на развитието на науката. По отношение на премахването на насилието по пол се залага повишаване ефективността на мерките срещу домашното насилие, както и на насърчаване на отговорното родителство. Ще се работи и за промяна в съществуващите в обществото стереотипи по пол в сферата на образованието, културата, медиите и труда.
Водеща визия при изготвянето на Стратегията е постигането на реална обществена промяна чрез антидискриминационни мерки и укрепване на институционалния механизъм за утвърждаване на равнопоставеността на половете и равното третиране, допълнени със специални насърчителни мерки за усвояването на нови поведенчески модели.