Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Правителството одобри промени в Наказателния кодекс, чиято цел е осъвременяване на наказателното законодателство за диференциране и засилване на наказателната санкция срещу лицата, които застрашават или увреждат в значителна степен правата и свободите на гражданите. В последните години зачестиха случаите на особено брутални посегателства срещу личността и собствеността на гражданите, които показаха, че предвидените санкции нямат необходимото превантивно въздействие. Наблюдават се и общественоопасни посегателства, каквито са, например, сериозните злоупотреби със служебното положение от страна на отговорни длъжностни лица в частния сектор, които не са обхванати от системата от престъпни състави, уредени в НК. Същевременно наказателният закон регламентира деяния, които отдавна вече не биха могли да намерят проявление в обективната действителност и да увредят реално съществуващи обществени отношения, поради настъпилата качествена промяна в обществено-политическия живот в страната. В момента наказателноправните норми, предвидени в Общата част на наказателния закон, уреждат сравнително изчерпателно всички онези институти, относими към реализацията на наказателната отговорност на престъпните дейци, независимо от конкретно реализирания престъпен състав. Един от най-често прилаганите институти е освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на извършителите на престъпления, които не са тежки. Този институт претърпя няколко значими изменения в последните години като в момента е приложим само за пълнолетни извършители на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до три години или с друго по-леко наказание, ако са умишлени, и с лишаване от свобода до пет години или с друго по-леко наказание, ако са непредпазливи. В случай, че останалите предпоставки за приложението на института са налице, престъпните дейци се освобождават от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер от 500 лв. до 5000 лв. Приложението на института представлява значимо облекчаване на наказателноправната сфера на извършителя на престъпление, тъй като при наличието на законовите предпоставки за това държавата се отказва да реализира всяко от правомощията си по наказателното правоотношение, включително и да третира санкционирания като осъждан. Предвиденият понастоящем минимален размер на административната санкция не е достатъчен, за да гарантира трайна превенция на евентуално последващо общественоопасно поведение от страна на санкционираното по този ред лице. Това налага увеличаване минималния размер на приложимата административна санкция на от 1000 лв. до 5000 лв. Предвижда се също така ограничаване приложното поле на чл. 78а в случаите, в които предмет на посегателство са полицейски или разследващи органи при или по повод изпълнение на службата им, както и да се възстанови възможността институтът да намери приложение по отношение непълнолетни извършители на престъпления, наказателната отговорност на които да се заменя с административнонаказателна или с възпитателни мерки. Сега действащото законодателството поставя тази категория лица в неравноправно, по-тежко наказателноправно положение спрямо пълнолетните извършители на престъпления, което се преодолява с предложението. Осъвременява се и институтът на давността, тъй като сегашната му уредба предвижда сериозно разминаване в допустимите срокове за преследване на престъпления, които не са тежки. Така например, извършителите на престъпления като лека телесна повреда, обида, клевета и др., могат да бъдат санкционирани надлежно само до три години от извършване на деянието. Това положение, особено в големите съдебни райони, често пъти има за последица ненаказуемост на голям брой деяния, чиято степен на обществена опасност не е за подценяване. Поради това се предвижда завишаване на най-кратката обикновена давност от две на три години. Основна ценност в съвременното демократично общество е човешката личност. Поради това се предлага изменение в един от най-често прилаганите квалифицирани състави на умишленото убийство, като се отменя изискването деянието да е извършено по особено мъчителен начин за убития. По този начин приложението на разпоредбата в случаите, в които деянието е останало във фазата на опита, вече става несъмнено. Предвижда се завишаване на санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за причиняване смърт по непредпазливост, за причиняване смърт при професионална непредпазливост, за подпомагане или склоняване другиго към самоубийство и за причиняване на средна телесна повреда, тъй като предвидените сега не съответстват на сравнително високата обществена опасност на посочените престъпни посегателства и не оказват нужното превантивно въздействие. От особено значение на настоящия етап от развитието на обществото е превенцията и противодействието на някои от най-бруталните посегателства срещу човешката личност, каквито са отвличането и противозаконното лишаване от свобода. Често тези посегателства са съпътствани с имуществени претенции спрямо близките на жертвата, с което върху психиката и имуществото им се въздейства допълнително отрицателно. Поради това се предвижда чувствително завишаване на санкциите за отвличане по основния (по чл. 142, ал. 1 НК) и по по-леко наказуемия квалифициран състав (по чл. 142, ал. 2 НК). Създадени са нови квалифицирани състави в системата на посегателството, наказуеми с лишаване от свобода от 15 до 30 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна в случаите, в които отвличането е извършено повторно или представлява опасен рецидив, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици, когато към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, когато деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин или освобождаването му е поставено в зависимост от изпълнението на някое условие от страна на трето лице. Инкриминират се и нови форми на престъпно посегателство срещу правото на свободно придвижване в пространството и избор на поведение, каквито са предлагането на съдействие за освобождаване на отвлечения срещу получаването на облага (по чл. 142, ал. 4 НК), наказуемо съобразно приложимия основен или квалифициран състав; изготвянето, държането или укриването на предмети, материали или оръдия, предназначени или послужили за извършване на отвличане (по чл. 142, ал. 5 НК), наказуемо с "лишаване от свобода" за срок от пет до 10 години; приготовлението, подбуждането и сдружаването с цел извършване на престъпление по чл. 142 НК (по ал. 6), наказуемо с лишаване от свобода от пет до 10 години. Предвиждат се и поощрителни разпоредби, в случаите, в които участник в престъпление или в подготовката му доброволно се откаже от общественоопасната си деятелност и съобщи за него на властта. В системата на организирането и членуването в организирана престъпна група се предвижда квалифициран състав (по чл. 321, ал. 3 НК), ако тя е създадена с цел да върши престъпления по чл. 142, 142а и чл. 143а НК. Във връзка с наказателноправната закрила на личността се предвижда засилена наказателноправна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира свободното протичане на психичните процеси, формиращи волята на личността в определена насока и решимостта му да действа, или не - непосредствен обект на посегателство, респективно - на закрила от разпоредбата на чл. 144 НК, чрез увеличаване на предвидените в закона санкции за отправена закана с престъпление или с убийство. Същевременно, като се има предвид, че заканата с престъпление, а още повече - с убийство, е типично посегателство срещу личността на полицейския и разследващ орган и това в редица случаи би могло да доведе ако не до нарушаване законосъобразното и правилно изпълнение на правомощията му по служба, то до психическото му затормозяване, принизяване и влошаване качеството му на живот и работа, се предвижда въздигане качеството на пострадалия в квалифициращо обстоятелство по чл. 144, ал. 2 от НК Предвижда се завишаване на санкциите за някои особено обществено укорими посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните, както във връзка със зачестилите посегателства срещу подрастващите, така и във връзка с поетите от България международни ангажименти, а именно – за престъпно блудство чрез употреба на сила или заплашване или чрез използване на безпомощно състояние или положение на надзор, за престъпно съвкупление с непълнолетен, чрез използване на положение на зависимост или надзор или с невменяем, за установяване контакт с малолетно или непълнолетно лице с цел блудствени действия, за склоняване на малолетно лице да участва или да наблюдава сексуални сцени, за склоняване на малолетно или непълнолетно лице да встъпи в брак или да заживее съпружески с другиго, насилствено или срещу откуп, и за изтезание и неполагане на грижи за подрастващите. Всички престъпления против брака, семейството и младежта се предлага да се преследват по общия ред (с отмяната на чл. 193а НК), за да се гарантира правилното и своевременно упражняване на следващата се държавна принуда спрямо престъпните дейци. Във връзка със зачестилите случаи на измами, извършени посредством употреба на опорочени документи, включително и с предмет средства от фондовете на Европейския съюз, се предвижда с изменението в диспозицията на престъпния състав по чл. 212, ал. 1, като възможен предмет на документната измама да се очертае и недвижимото имущество. По този начин ще се облекчи както процесът на доказване, така и очертаването на фигурата на пострадалия и това ще бъде винаги и без изключение действително ощетеното лице - собственик на недобросъвестно прехвърления имот, а не лицето, което е посочено да е заплатило продажната цена и което, ако не е действало при условията на общ престъпен умисъл с ползвалия опорочения документ, ще има към последния облигационноправно вземане. Предвижда се също така да се инкриминира използването на неистински или подправен документ, или на документ с невярно съдържание, с цел да се даде възможност на друго юридическо или физическо лице да получи неследващо му се имущество. По този начин ще попаднат под ударите на закона всички злоупотреби от страна на представляващите юридическите лица, насочени към облагодетелстване на представлявания търговскоправен субект Променят се санкциите за обсебване (по чл. 206, ал. 1). Предвижда се специален минимум на наказанието "лишаване от свобода" от една до шест години; за обикновена измама (по чл. 209) - специален минимум на наказанието "лишаване от свобода" по ал. 1 - от една до шест години; завишава се специалният максимум на наказанието "лишаване от свобода" по ал. 2 - от три на пет години; за вещно укривателство, включително и когато е извършвано по занаят или по отношение на вещи, поставени под специален режим (по чл. 215, ал. 2 НК) - наказанието „лишаване от свобода" от три до 10 години се променя на „лишаване от свобода” от пет до 15 години и се увеличава размерът на кумулативно предвиденото наказание „глоба”. За да се гарантира нормалното и законосъобразно функциониране на икономиката на страната, се предвижда да се инкриминират някои често срещани общественоопасни посегателства в частноправния сектор, които до момента остават ненаказуеми. Наказателна отговорност ще носи всяко длъжностно лице сред посочените в чл. 93, т. 1, б. "б", което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Предлага се това деяние да бъде наказуемо с лишаване от свобода до пет години, а ако са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието да е лишаване от свобода от една до шест години. Със същата цел се предвижда да бъдат инкриминирани нови форми на общественоопасно посегателство против установения разрешителен режим за извършване на различни видове дейности с предмет акцизни стоки, както и завишаване на санкциите за престъпното нарушаване разрешителните режими за извършване на дейност по отношение на акцизни стоки, за извършване на външнотърговска дейност, за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали и за митническа контрабанда. Въвежда се наказателна отговорност и за представяне на неверни сведения не само за да се получат облекчени условия за кредитиране, но и за да се получи кредитиране въобще. Завишават се санкциите за редица престъпления против данъчната и осигурителната системи. Понастоящем липсва адекватна наказателноправна закрила и на обществените отношения, в рамките на които се гарантира правилното отправление на дейността на полицейските и разследващите органи така, както е очертана от разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи. Затова се предлага полицейските и разследващите органи изрично да се посочат като възможен предмет на посегателство по чл. 269, ал. 1 НК, инкриминиращ употребата на сила или заплашване, за да се мотивира пострадалият да извърши или пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, както и увеличаване предвидената санкция от "лишаване от свобода" до пет години на "лишаване от свобода" от една до шест години. Престъплението в предлаганата редакция е тежко умишлено и за предотвратяване и разкриване на извършителя му е допустимо използването на специални разузнавателни средства. Предвижда се полицейските и разследващите органи да се посочат и като възможен предмет на посегателство по чл. 270, ал. 1 НК, инкриминиращ противозаконното пречене на орган, натоварен с властнически функции, да изпълни задълженията си, произтичащи от службата му, както и увеличаване предвидената санкция от "лишаване от свобода" до една година или глоба от сто до триста лева на "лишаване от свобода" до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, а когато задълженията на органа на власт са свързани с контрол върху трафика на наркотични вещества, аналози или прекурсори – от "лишаване от свобода" до две години с "лишаване от свобода" до пет години, като се запазва размерът на кумулативно предвиденото наказание "глоба" - от 10 000 до 50 000 лв. Предвижда се увеличаване размера на наказанието "лишаване от свобода" за всеки, който склонява длъжностно лице от разследващите органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването (по чл. 289) - съответно за срок до шест години. Престъплението в предлаганата редакция е тежко умишлено и за предотвратяване и разкриване на извършителя му е допустимо използването на специални разузнавателни средства. Разглежданият престъпен състав инкриминира форма на предварителна престъпна дейност, преди да се достигне до реално увреждане на наказателноправно защитените обществени отношения, в рамките на които се гарантира законосъобразното и правилно упражняване правомощията по разследване и разкриване на престъпленията, но предвид особената им обществена важност, най-вече в обществено-икономически период, изискващ максимално ограничаване броя на престъпленията и превенция на извършителите им, е необходимо репресията по отношение тази категория престъпни дейци да се увеличи. В тази връзка се предлага въздигането на служебното качество "полицейски орган" и "разследващ полицай" в квалифициращ признак в системата на активния подкуп, наред с тези на съдията, съдебния заседател, прокурора и следователя, тъй като след разширяване правомощията по разследването на служителите в системата от МВР, правилното упражняване на функциите им е от не по-малко значение за наказателното производство, от тези на решаващите органи – именно полицейските и разследващите органи събират и закрепват доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които по-късно прокурорът и съдът формират изводите си по фактите и по приложимия закон. Предлага се промяна и по отношение на прояви, насочени срещу символите на държавна власт, предвидени да демонстрират специалното служебно качество във връзка с опазване на обществения ред и да вдъхват доверие, уважение и респект у гражданите. До момента тази категория посегателства се квалифицираха като хулигански прояви, но предвид изискването да са извършени публично, не всички общественоопасни деяния можеха да бъдат разследвани като престъпления по посочените текстове. Поради това се предвижда всяко опетняване, както и противозаконно повреждане или унищожаване на униформено облекло, служебни знаци или надписи, носени по реда на Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) да е наказуемо с "лишаване от свобода" от една до шест години. Предвижда се въздигането на служебното качество "полицейски орган" в квалифициращ признак в системата на хулиганството, наред с тези на органа на власт и представителя на обществествеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Особено съществени изменения се предлагат и в системата на престъпленията против реда и общественото спокойствие по Глава XI от Особената част на НК, и те са в няколко насоки: към завишаване санкциите за противозаконно предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога в случаите, в които от това деяние са настъпили значителни вредни последици, и най-вече към чувствително завишаване санкциите за нарушаване разрешителния режим за осъществяване на широк кръг дейности по отношение на взривове, огнестрелни, химически, биологични и ядрени оръжия и боеприпаси. Ревизира се системата на престъпленията, с които се накърнява разрешителният режим за използване на специални разузнавателни средства (по чл. 339а НК) и класифицирана информация (по чл. 357 - 358 НК).