1. Причини за изменение и допълнение на наредбата Наредбата е разработена на основание чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията във връзка с изискванията на Директива 89/106/ЕЕС за хармонизиране на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти, отменена с Регламент № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, както и във връзка с Препоръките на Европейската комисия (ЕК) за прилагането и използването на европейските норми за проектиране на строителни конструкции. Наредбата е приета през декември 2011 г. с двегодишен преходен период за паралелно прилагане на Еврокодовете с националните нормативни актове за проектиране на строителни конструкции. Преходният период изтича на 6 януари 2014 г. Еврокодовете са част от приложното поле на Директива 89/106/ЕЕС, която е основополагаща за хармонизацията на строителната техническа нормативна уредба и създава условия за свободно движение на строителните продукти в Европейското икономическо пространство. Чрез Еврокодовете се осигурява прилагането на общи методи за проектиране на сградите и строителните съоръжения както на традиционните строителни конструкции и техните елементи, така и при иновационното строителство чрез комплект от европейски стандарти, с които се доказва съответствието на сградите и инженерните съоръжения с основните изисквания „Механично съпротивление и устойчивост”, „Безопасна експлоатация” и „Безопасност при пожар”, вкл. дълготрайност. 2. Цели и ефекти от прилагането на Еврокодовете Еврокодовете са предвидени от ЕК и страните членки като средство за конструктивно проектиране на строежи и на части от тях с цел улесняване на обмена на услуги в областта на строителството между страните членки. Ръководството на ЕК за прилагане и използване на Еврокодовете определя тяхното прилагане като част от прилагането на директивата за обществените поръчки. Поради това в тръжните книжа за обществени поръчки и договори техническите спецификации трябва да се формулират чрез позоваването на Еврокодовете с национално определените параметри, приложими за съответния строеж. Прилагането на Еврокодовете създава условия за улесняване на обмена на услуги в областта на строителството между страните членки и повишава конкурентоспособността на европейските инженерингови фирми, на проектантите и на производителите на строителни продукти. По данни на Университета за архитектура, строителство и геодезия икономическият ефект от поскъпването на строителните конструкции при прилагането на Еврокодовете няма да надхвърли 15 % от общата стойност на конструкцията. 3. Условия за прилагане на Еврокодовете в България Всички части на Еврокодовете са въведени като БДС с превод на български език. Всички национални приложения с национално определените параметри за прилагане на Еврокодовете на територията на Република България са публикувани на електронните страници на Българския институт за стандартизация и на Министерството на регионалното развитие. През двегодишния преходен период професионалната организация на инженерите в инвестиционното проектиране съвместно с преподавателите от висшите училища проведоха обучения на проектантите за прилагане на Еврокодовете в цялата страна, издадени са практически ръководства за голяма част от Еврокодовете, проведени са дискусии и конференции. Висшите училища преработиха учебните си програми и обучението на студентите по конструктивните дисциплини се извършва изцяло по Еврокодовете. В края на преходния период Министерството на инвестиционното проектиране организира и проведе широко обществено обсъждане на проблемите и на ефекта от прилагането на Еврокодовете с всички заинтересувани ведомства, организации, висши училища, институти и др. Преобладаващо е мнението, че след изтичане на преходния период Еврокодовете следва да се прилагат за всички нови строежи, възлагани по реда на Закона за обществените поръчки, а за останалите строежи в срок до една година – по желание на възложителя.
Министерски съвет и неговата администрация
Адрес: София, бул. “Княз Александър Дондуков ” № 1
Електронна поща: gis@government.bg
---
Консултационен документ
---
Справка становища
---
10.12.2013
24.12.2013
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Напълно подкрепям първите два коментара. Преминаване на проектиране само по eврокодовете неминуемо ще предизвика много проблеми. Въпросите са много – и със софтуера, и с реконструкциите, и с готовите вече проекти, които са по нашите норми. Мисля, че задължителното въвеждане на eврокодовете за всички категории обекти е напълно безсмислено. Нищо не пречи и нашите норми и eврокодовете да се използват особено за обекти от трета до шеста категория. Нека възложителят реши как да му се проектира. Винаги се е твърдяло, че съвременните строежи проектирани по нашите норми са достатъчно надеждни. Защо е необходимо сега да оскъпяваме и без това скъпото строителство. Може би оскъпяването да не е 100% за всеки обект, но достатъчно да е средно 30%. Не си спомням авария да е настъпвала по причина на нормите за проектиране. Причините са били проектантска грешка, пропуск, неспазване на технологията, лошо качество на строителство, неспазване на проекта и т.н. но никога за авария не са били виновни нормите за проектиране. Защо ние трябва да въвеждаме задължително eврокодовете след като това е препоръчително? Резонно е те да се използват в европейския съюз, когато се проектира от проектанти от една държава за обект в друга европейска държава, за да не се налага проектантите в Европа да учат всички норми на всяка държава, когато се наложи да проектират неин обект. Не виждам какво лошо има, че нашите норми са базирани на съветските. Не знам какъв е опита на инж. Димов, след като по неговите думи изявените специалисти имат доста скромен опит. Какво може да се каже тогава за обикновените проектанти.
Не виждам за какво трябва да бързаме да въвеждаме като единствени само eврокодовете след като в Европа още не са направили това. Да не стане така както стана с възобновяемите енергийни източници, които въведохме в експлоатация пак защото Европа ги искаше, а сега се оказа, че сме изпреварили времето и се чудим как да смъкнем цената на тока.
Напълно подкрепям първите два коментара. Преминаване на проектиране само по eврокодовете неминуемо ще предизвика много проблеми. Въпросите са много – и със софтуера, и с реконструкциите, и с готовите вече проекти, които са по нашите норми. Мисля, че задължителното въвеждане на eврокодовете за всички категории обекти е напълно безсмислено. Нищо не пречи и нашите норми и eврокодовете да се използват особено за обекти от трета до шеста категория. Нека възложителят реши как да му се проектира. Винаги се е твърдяло, че съвременните строежи проектирани по нашите норми са достатъчно надеждни. Защо е необходимо сега да оскъпяваме и без това скъпото строителство. Може би оскъпяването да не е 100% за всеки обект, но достатъчно да е средно 30%. Не си спомням авария да е настъпвала по причина на нормите за проектиране. Причините са били проектантска грешка, пропуск, неспазване на технологията, лошо качество на строителство, неспазване на проекта и т.н. но никога за авария не са били виновни нормите за проектиране. Защо ние трябва да въвеждаме задължително eврокодовете след като това е препоръчително? Резонно е те да се използват в европейския съюз, когато се проектира от проектанти от една държава за обект в друга европейска държава, за да не се налага проектантите в Европа да учат всички норми на всяка държава, когато се наложи да проектират неин обект. Не виждам какво лошо има, че нашите норми са базирани на съветските. Не знам какъв е опита на инж. Димов, след като по неговите думи изявените специалисти имат доста скромен опит. Какво може да се каже тогава за обикновените проектанти.
Не виждам за какво трябва да бързаме да въвеждаме като единствени само eврокодовете след като в Европа още не са направили това. Да не стане така както стана с възобновяемите енергийни източници, които въведохме в експлоатация пак защото Европа ги искаше, а сега се оказа, че сме изпреварили времето и се чудим как да смъкнем цената на тока.