ЗИД на ЗАПСП

Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е разработен с основната цел да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения. Разпоредбите й са отразени в закона с текстовете на новия Раздел VIII – членове от 71б до 71з и Приложение към чл. 71г, ал. 2. Директивата следва да бъде транспонирана до 29 октомври 2014 г.

Необходимостта от измененията е продиктувана от обстоятелството, че в последните години общодостъпните библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио- и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и предоставяне на достъп до тях на широк кръг от лица. Както общностното законодателство, така и Законът за авторското право и сродните му права разглеждат тези действия като форми на използване, за извършването на които е необходимо съгласие на съответния правоносител. Същевременно, в колекциите на посочените институции се съхраняват голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение, с оглед на което традиционният подход за предоставяне на съгласие за извършване на горепосочените действия е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, както и за създаване на европейски и национални цифрови библиотеки и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации. За преодоляване на това затруднение и с цел да се гарантира общественият интерес, и достъпът на широк кръг лица до тези обекти е приета горепосочената европейска директива и е разработен настоящият проект на закон.

Новите текстове въвеждат и дефинират понятието „осиротели произведения или звукозаписи” – такива, за които никой от носителите направа не е идентифициран или ако е идентифициран, не е известно местонахождението му. Определят се условията, при които този статус е приложим, като в полза на гореизброените публични институции и обществени радио- и телевизионни организации се предвижда правото, след провеждане на щателно и надлежно документирано издирване на носителите на права, довело до заключението, че конкретният обект е „осиротяло произведение” да използват този обект чрез предоставяне на достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП и чрез възпроизвеждане с цел да го цифровизират.