Решение №140 на Министерския съвет от 17 март 2014 г. за приемане на Стратегия за развитие на държавната администрация предвижда изготвяне и внасяне на двугодишен план за изпълнение на стратегията, чрез който да се осигури нейното изпълнение. Мерките в плана представляват конкретизация на определените в стратегията цели, приоритети и основни дейности. Структурата на плана е съобразена с Методологията за стратегическо планиране в Република България. Предложеният план има за цел следното: • Да определи мерките за изпълнение през 2014 и 2015 г. и механизмът на въздействие, включващ необходимите нормативни промени и действия; • Да очертае очакваните резултати в края на 2015 г.; • Да определи необходимите финансови ресурси и източниците за тяхното финансиране; • Да определи отговорните институции за изпълнение на набелязаните дейности • Да осигури взаимодействието между институциите, отговорни за изпълнението на предвидените дейности и задачи. Планът за 2014 и 2015 г. има ясно изразени приоритети: 1. Оценката на въздействието. Предвижда се нормативно регламентиране на извършването на оценките на въздействието, актуализиране на Ръководството за извършване на оценка на въздействието, обучения на служители и реалното извършване на оценки на въздействието. 2. Подобряване на процеса на обществени консултации. Осигурява се публичност на всички постъпили мнения и предложения на институции, организации и граждани по подложени на обществено обсъждане проекти. Ще се въведе задължение за вносителите на проекти на нормативни актове да публикуват информация кои предложения приемат/отхвърлят със съответните мотиви. Ще се адаптира минималния задължителен срок за провеждане на обществени консултации към добрите европейски практики. Проектите ще бъдат консултирани още от момента на възникване на основната концепция за развитие като освен чрез публикуване в интернет ще се организират граждански панели, дискусионни форуми и др. 3. Засилване на контрола за изпълнение на законите. Ще се ограничат предпоставките за корупция и ще се въведат санкции за длъжностни лица, които не са взели мерки за установяване, предотвратяване или санкционирани на нарушения. 4. Подобряване на процеса на разработване, обсъждане и утвърждаване на политики. 5. Силен акцент е поставен върху цялостната промяна на начина, по който се предоставят административните услуги. Големият брой мерки в тази област е свързан и с влезлите в сила на 25 март 2014 г. изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, с който се създава общата нормативна рамка за въвеждането на комплексно административно обслужване. В тази си част планът е синхронизиран с Пътната карта и План за изпълнение на Стратегията за електронното управление в Република България за периода 2014 – 2020 г., като в това число двата плана имат еднаква структура. Двата документа бяха разгледани на разширено заседание на Съвета за административната реформа и Работната група за е-управление. 6. Мерки за намаляване на регулаторните пречки и административната тежест на централно и общинско ниво. Специален акцент поставяме на въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, стандартизиране и унифициране на процедурите и документацията по предоставяне на административни услуги на общинско ниво и създаване на референтен модел за ключови общински услуги. Важен акцент е поставен върху процедурите, свързани със стартиране, развитие и прекратяване на бизнес дейност в България, включени в индикаторите на доклада „Правене на бизнес“. 7. Стартира въвеждането на подхода „отворени данни“. Въвежда се нормативно задължение за публикуване на наличната информация в отворен формат. Ще се приоритизират данните, които е необходимо да бъдат отворени и ще се пристъпи към тяхното публикуване в отворен формат.
Министерски съвет и неговата администрация
Адрес: София, бул. “Княз Александър Дондуков ” № 1
Електронна поща: gis@government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
15.04.2014
29.04.2014
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
е необходимо служителите да могат да дават мнение за преките си началници по отношение на компетентност, управленски умения, работа в екип и други. Проучването трябва да бъде напълно анонимно и да се провежда от независим източник - като например Института по публична администрация /за министерства/ и съответно министерство по отношение на агенциите в него. Ръководители, оценени от своите подчинени на екзистенц минимума от рейтинговите оценки подлежат на специално внимание , тъй като вредата която нанасят не е измерима с "ползата" от тяхрото "управление". Ръководителят на подчинено структурно звено трябва да бъде припознат от подчинените му служители и да се ползва с авторитет пред тях. В момента за съжаление атестация на същите се прави само от прекия началник от следващо йерархично ниво. Когато пък същият има десетки децентрализирани структури изразяващи се в някой офис или още по-лошо изнесени работни места, то оценката му е твърде субективна тъй като и идея си няма за какво "ръководство" става на въпрос, няма обратна връзка, не посещева същите тези места. Те са като острови, населени с Робинзоновци, които оцеляват кой как може и чакат кораба-майка някой ден да обърка посоката и да спре на този остров. Анонимността на анкетата дава възможност за честно мнение, в противен случай това мнение се преследва особено когато не отговаря на самооценката на ръководителя и то се преследва с всички лостове на властта, завършва най-често с поставяне на най-ниската оценка на изпълнението и с изход от системата - какво удобство. В това отношение лицемерието е безгранично, защото в крайна сметка администрацията се освобождава от криативни и хора със свободно мислене и поведение. Жал ми е когато гледам цели администрации в редица от оловни войници.
е необходимо служителите да могат да дават мнение за преките си началници по отношение на компетентност, управленски умения, работа в екип и други. Проучването трябва да бъде напълно анонимно и да се провежда от независим източник - като например Института по публична администрация /за министерства/ и съответно министерство по отношение на агенциите в него. Ръководители, оценени от своите подчинени на екзистенц минимума от рейтинговите оценки подлежат на специално внимание , тъй като вредата която нанасят не е измерима с "ползата" от тяхрото "управление". Ръководителят на подчинено структурно звено трябва да бъде припознат от подчинените му служители и да се ползва с авторитет пред тях. В момента за съжаление атестация на същите се прави само от прекия началник от следващо йерархично ниво. Когато пък същият има десетки децентрализирани структури изразяващи се в някой офис или още по-лошо изнесени работни места, то оценката му е твърде субективна тъй като и идея си няма за какво "ръководство" става на въпрос, няма обратна връзка, не посещева същите тези места. Те са като острови, населени с Робинзоновци, които оцеляват кой как може и чакат кораба-майка някой ден да обърка посоката и да спре на този остров. Анонимността на анкетата дава възможност за честно мнение, в противен случай това мнение се преследва особено когато не отговаря на самооценката на ръководителя и то се преследва с всички лостове на властта, завършва най-често с поставяне на най-ниската оценка на изпълнението и с изход от системата - какво удобство. В това отношение лицемерието е безгранично, защото в крайна сметка администрацията се освобождава от криативни и хора със свободно мислене и поведение. Жал ми е когато гледам цели администрации в редица от оловни войници.