Иновационна стратегия за интелигентна специализация

Приоритетни области на стратегията
Не е ясно как са определени четирите вертикални приоритетни области на Иновационната стратегия и каква е причината да се обединят по този доста нестандартен начин. Например "мехатрониката" е обединена с "чистите технологии", които пък са изкуствено отделени от ресурсната ефективност, обособена в отделен хоризонтален приоритет?! Аналогично ИКТ е изкуствено отделено не в две, а в три различни приоритетни оси?! Оставям без коментар обединението на "креативните с рекреативните индустрии", което само по себе си буди голямо недоумение. Подкрепям изцяло всички досега публикувани на тази страница коментари по Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Докумнетът, особено стратегическата му част има нужда от много сероизна преработка. Благодаря!

Заглавие
Текстът на целия документ изисква стилова редакция. Това е национален документ на Република България, което налага:
1) Документът да съдържа терминологията на български език, като крайно се ограничи дословният превод (транслитериране) на чужди наименования с български букви.
Може би това е причината за показаното пълно непознаване на основни области и тяхното съдържания. Така например „информационни и комуникационни технологии (ИКТ)” е абсолютен синоним на „дигитални технологии” както в съдържателен смисъл, така и по отношение на провеждани политики в тази област. Оттук и „Електронните игри” са икономическа дейност в рамките на икономическия сектор „информационни и комуникационни технологии”.
Недопустимо е групирането на „креативни” (на български език творчески и културни дейности) дейности с „ре-креативни” (на български език „дейности, свързани с възстановяването на психическото и физическото здраве на човек”) дейности. Дори и да се допусне изключително частен случай на връзка между двете икономически групи, едва ли тя ще има такава съществена добавена стойност за икономиката или ще създаде конкурентни предимства, осигуряващи икономическия растеж и конкурентоспособността на страната, за да налага тяхното обединяване.
Съгласно определението за „здраве” на Световната здравна организация и на тази база обхвата на дейности, свързани с неговото постигане, т.нар. рекреативни дейности следва да се групират с тематична област „индустрия за здравословен живот и био-технологии”.

2) Документът да бъде съобразен със спецификата на българската икономика.
Като цяло буди силно недоумение неадекватното групиране на тематичните области. Съгласно съдържателното послание и интегрираните цели на Стратегията Европа 2020 ИКТ и ресурсната ефективност са повсеместно приложими и основополагащи за много и различни икономически дейности. Това са т.нар. хоризонтални сектори, които за периода 2014 – 2020 г. представляват изключителен приоритет за развитието на Европейския съюз и ще бъдат повсеместно насърчавани.
Липсва яснота относно методологията на формиране на приоритетните технологични области, които притежават капацитет за интелигентна специализация и възможности за „интелигентен” принос към икономическия растеж и конкурентоспособността на страната. На каква основа са групирани съответните области – икономически сектор, икономически раздел, икономическа група, икономически клас, икономическа дейност? Това ли наистина са областите, в които България е с възможности/дадености????

3) В документа да се изясни понятието „индустрия”, тъй като в икономическата теория това е цял един сектор на икономиката (например добивна индустрия, преработвателна индустрия, енергетика, индустрия на информационните и комуникационните технологии и т.н.).
Препоръчително е все пак да се използва статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз, тъй като трябва да се помисли и за предстоящото отчитане на бъдещите резултати от изпълнението на ИСИС.

Коментари на БАКЕП
Гореизложеното коментира ключовата част на документа ИСИС – стр. 73 – 103, в която се излага самата стратегия – целите и обсега й. Лимитираме коментарите си до тази част, като се надяваме последните да бъдат достатъчни за алармиране на отговорните за съдаването на стратегията институции относно нуждата от основна преработка на документа, който предопределя отговорното разходване на средства от ЕС в рамките на две оперативни програми 2014 - 2020.

Фундаментален остава въпросът как са определени приоритетните тематични области, в които да бъде фокусирана подкрепата от ЕС за периода 2014 – 2020 в рамките на две оперативни програми.

Считаме, че при настоящото състояние на ИСИС и факта, че определя кои сектори от икономиката и кои инвестиционни дейности да получат средства от ОПИК и ОПНОИР, ИСИС трябва да бъде предоставена на тематичните работни групи по съответните оперативни програми за съгласуване.

Коментари на БАКЕП
4. Още по-голямо недоумение буди аргументацията зад дветте единствени хоризонтални политики, които стратегията определя като приоритетни за стимулиране в цялата икономика: ресурсна ефективност и ИКТ.
Втората основна цел на Стратегията е формулирана като «Подкрепа за ускорено усвояване на технологии, методи и др. подобряващи ресурсната ефективност и прилагането на ИКТ в предприятията от цялата промишленост.» Като основен източник за финансиране на тези политики е дефинирана ОПИК. Вместо насоки и мерки за ресурсна ефективност на предприятията от цялата промишленост, в текста е отделено основно място на дейности, които въобще не могат да бъдат извършвани от промишлеността, или са периферно относими към ресурсната им ефективност и не могат да бъдат финансирани от ОПИК: просветителски кампании за ползите от ресурсна ефективност, квалификация на мениджъри за ресурсна ефективност и най-вече управление на води и отпадъци. В допълнение, именно текстовете, които касаят като тематика ресурсна ефективност в предприятията, говорят за ефеиктивност на сектори, които в по-голямата си част са недопустиви за финансиране от ОПИК.

5. На втората хоризонтална политика озаглавена «Дейности за ИКТ приложения в цялата промишленост» е отделен кратък параграф детайлизиращ ИКТ приложенията относими към промишлеността. След този параграф в рамките на стимулиране на ИКТ в промишлеността се говори за цифрово приобщаване на хора в неравностойно положение, следене на ефекти върху изменение на климата, енергийно ефективен транспорт и изграждане на интелитгентни транспортни мрежи. Основно място е отделено на стимулиране създаването на ИКТ кадри, цифрова компетентност на обществото, субсидирани ИКТ услуги и отворен достъп до дигитализирана информация от страна на държавните инситуции. Всички последно изброени нямат нищо общо със стимулиране на ИКТ в промишлеността и са недопустими за финансиране от ОПИК като основен изтточник на средства посочен в стратегията.

Коментари на БАКЕП
3. Цели подобласти в рамките на твърде ограничените само 4 приоритетни тематични области въобще липсват като аргументация за наличието им като приоритет, а наличието на реална стратегия за развитието им в текста е извън всякакъв въпрос.

Примери, които показват, че би било недопустимо и безотговорно стотици милиони евро от ОПИК и ОПНОИР да бъдат инвестирани на базата на ИСИС в настоящия й вариант:

3.1. Специализацията на българската икономика в чисти технологии е дефинирана като специализация в:

а/ производство на електромобили с аргумента, че в България има регистрирани около 1000 електромобила и е добре страната да върви към чист транспорт

б/ експлоатация на дънни утайки в Черно море, открити от океанографски експедиции, от които потенциално може да се произвежда енергия

3.2. Специализацията в ИКТ е обоснована с историческа фактология базирана на Джон Атанасов и компютри Правец, както и основно с наличието на кол центрове. Като подтематични области са дефинирани далекосъобщения, производство на компютръна техника, електронни и оптични продукти , НИРД. Стратегия за инвестиции в тях въобще липсва.

3.3. Специализацията в производство на биохрани е широко застъпена и посочена за финансиране от ОПИК и ОПНОИР. ОПИК въобще не може да финансира производство и преработка на храни. В същото време липсва стратегия за развитие за посочените като подобласт на специализация нанотехнологии в медицината. Стратегия за развитие и инвестиции в подобласт медицински и лечебен туризъм е заменена с твърдения за природните богатства на България, оценката им от римляните и усещанията на хората, ползващи спа услуги. Тук не може да бъде спестен следният цитат от документа наречен иновационна стратегия за интелигентна специализация на Р България: „Хората, които редовно използват спа казват, че престоят в минерален басейн е като масаж за лицето, тялото и духа. „ Това изречение е само едно от многото, които явно не могат да имат място в стратегията за интелигентна специализация на Р България, която ще определи къде да бъдат инвестирани стотици милиони евро от стркутурните фондове.

3.4. Основна подобласт от четвърта тематична област - рекреативни индустрии е обоснована по следния начин като фундаментален приоритет за интелигентна специализация на Р България: липсва каквото и да е определение за реакреативни индустрии, т.е. въобще не става ясно кои са индустриите, с какво се занимават. Стратегията за рекреативните индустрии започва с твърдението, че креативните индустрии са пряко свързани с рекреативните. След което параграфът завършва с описание на.......демографски проблеми.

Коментари на БАКЕП
2. Аргументацията и дефиницията на подобласти в тематичните области или липсва или е меко казано неадекватна. Стратегията е база за инвестициите по ОПИК и ОПНОИР, а в нея са включени области, които по регламент не могат да се финансират от ОПИК и ОПНОИР, а от ПРСР и ОПОС. Тоест, голяма част от обсега на Стратегията не отговаря вйъобще на целите й, причината за създаването й и източниците на финансирането й.

Коментари на БАКЕП
БАКЕП СЧИТА ЗА НЕПРИЕМЛИВО КАЧЕСТВОТО И ОБХВАТА НА НАСТОЯЩИЯ ВАРИАНТ на СТРАТЕГИЯТА ЗА ИНТЕЛИГЕНТНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛИ В КОИ СЕКТОРИ И ДЕЙНОСТИ ЩЕ БЪДАТ ИНВЕСТИРАНИ СТОТИЦИ МИЛИОНИ ЕВРО ОТ ДВЕ ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ 20014 –ОПИК и ОПНОИР.

1. След като целта на стратегията е да бъде основа за инвестиции по ОПИК и ОПНОИР, то тя трябва да идентифицира областите и мерките, чрез които България да стане по-конкурентоспособна на външни пазари и да аргуминтира потенциала на тези области да се развиват и продават навън. Такава аргументация в ИСИС няма или е изгубена в текст, който няма място в Стратегия за интелигентна специализация на Р България. Аргументацията в ИСИС е микс между състояние на вътрешно потребление, състояние на опазване на околната среда, ниво на използаване на ИКТ от държавни структури и всякакви други описания, които нямат нищо общо с аргументи как инвестициите в определени сектори и хоризонтални политики ще направят България по- международно конкурентоспособна.

Коментари на БАКЕП
БАКЕП СЧ

Коментари на БАКЕП
ИМА НУЖДА

Нов3
Моля за извинение за неточния правопис на предните два коментара, дължащ се на проблеми с клавиатурата

Нов2
Всичко пот предния коментар да се отрази и в текста и анализза, ще се структуриа по-добре; Отделно -втора вертикална ос да стане чисти мехатроника и нано-технологии, както е отразено в анлиза; чистите технологии са елемент на хориозонтална Ос2- ресурсна ефективност , и няма нужда да се повтарят тук

Now
на стр.76- гарфиката:
- Информатика и ИКТ от ЦЕЛ 1 ( вертикална) да слезе като хоризонтална ЦЕЛ2, защото тези области покриват всички сектори , няма нужда от повторение
- Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии - да се промени, така няма смисъл; да остане само креативни , медийни и компютърни иги; 'Рекреативната част да отиде в трета вертикакна ос- Индистрии за подобряване на начина на чивот