С проекта на Постановление се предлагат допълнения в Постановление № 234 на Министерския съвет от 1 август 2011 г. за политиката на Република България на участие в международното сътрудничество за развитие (обн., ДВ, бр. 61 от 9.08.2011 г., в сила от 9.08.2011 г., изм., бр. 6 от 22.01.2013 г., бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от 3.07.2013 г., изм. и доп., бр. 40 от 13.05.2014 г., в сила от 13.05.2014 г.).
По силата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за дипломатическата служба и чл. 6, ал.1 от ПМС № 234 министърът на външните работи ръководи дейностите по формирането и осъществяването на политиката за развитие. По силата на § 4. от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 234, чл. 24, ал. 1, регламентиращ средствата за официалната помощ за развитие да се предвиждат по бюджета на Министерството на външните работи, трябваше да влезе в сила от 1 януари 2013 г. Вместо това с Постановление № 1 на МС от 9 януари 2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. бяха отменени чл. 20 и чл. 24 от ПМС № 234, с което на МВнР бе отнето правото да програмира средствата за сътрудничество за развитие и да се разпорежда с тях. По този начин и към момента средствата за официална помощ за развитие се планират в централния бюджет и тяхното предоставяне се осъществява на базата на индивидуални актове на Министерския съвет за всяка отделна инициатива. Това лишава министъра на външните работи от ресурс и инструментариум за изпълнение на компетенциите си, като процедурата не осигурява възможност за ефективно използване на официалната помощ за развитие за целите на българската външна политика. При невъзможност от ефективно програмиране, МВнР се ориентира към финансиране на малки пилотни проекти, което не може да бъде устойчива практика през следващите години. Отсъствието на предвидимо финансиране води до невъзможност да бъде направено програмиране и да се въведе механизъм, който да подпомага изпълнението на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода (2013-2015) и да послужи като основа за създаване на експертен капацитет.
С оглед гореизложеното се предлага създаването на чл. 20а и чл. 24а в ПМС № 234, което ще позволи на МВнР е да планира и програмира дейностите в съответствие с критериите за предвидимост, ефективност, концентрация, прозрачност и допълняемост с усилията на другите донори, което да направи България надежден партньор, способен да поема средносрочни ангажименти по линия на помощта за развитие.
