Проект на Концепция за туристическо райониране на България

На основание чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) публикува за обществено обсъждане проект на Концепция за туристическо райониране на България.

В съответствие с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТ, обособяването на туристически райони в страната се прави с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама.

Предложената в Концепцията схема на туристическо райониране покрива цялата територия на страната, а общините са най-малкия териториален модул, използван за очертаване границите на районите. Обособени са 9 туристически района, които са достатъчно големи, за да бъдат ясно разпознаваеми на туристическата карта и достатъчно малки, за да бъдат управлявани ефективно.

Предложената схема на туристическо райониране се основава на:

-        Съобразяване с теоретичните и методическите принципи на туристическото райониране;

-        Задълбочен анализ на досегашните районирания в България от началото на 60-те години досега;

-        Анализ на опита на други страни в туристическото райониране;

-        Отчитане на „естествено” формиралите се у нас териториални туристически образувания през последните години – регионални туристически сдружения и групи от общини за изпълнение на проекти за развитие на  регионални туристически продукти и маркетинг на дестинациите по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

В проекта се предлагат географски наименования на районите и са обособени центрове на съответните райони. За всеки туристически район са предложени основна и разширена специализация. В този смисъл, основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите, разширената  специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.

Очакваните от МИЕ ползи от създаването на туристическите райони и на организациите за тяхното управление включват:

-        Запълване на „празнината” в маркетинга и управлението на дестинациите между местното ниво (община), което е твърде фрагментирано и националното ниво, което е твърде високо;

-        Обединение на ресурсите и съгласувани действия за развитие на комплексен, разнообразен и конкурентоспособен туристически продукт - чрез регионално взаимодействие и допълване като алтернатива на местния „егоизъм”, който почти винаги е съпътстван от невъзможност да се предложи достатъчно атрактивен и качествен продукт;

-        Регионализация на националния маркетинг - България да се рекламира не само като хомогенно цяло, а и като „букет” от туристически райони със свои специфични „физиономии” (характерни ресурси и възможности за различни видове туризъм). Така може да се отговори по-добре на очакванията, изискванията и интересите на различните пазарни сегменти;

-        По-ефективно достигане до потенциалните туристически пазари, особено далечните - чрез представяне на достатъчно големи по обхват райони, които са „видими” на картата и разпознаваеми не само за българите, но и за чужденците;

-        Възможности за подкрепа от държавата за туристическите райони - под формата на методическа и логистична помощ, насочване на част от средствата за национален маркетинг и реклама към регионалното ниво и др.