Законопроектът включва изменение в уредбата на изпълнителното производство, с които се цели да се оптимизира производството във всичките му фази чрез въвеждане на допълнителни гаранции за защита интересите на страните и отстраняване на причините за забавяне и неефективност на принудителното изпълнение. На 01.08.2014 г. за Република България влезе в сила Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право. Във връзка с необходимостта от създаване на вътрешни процесуални правила по приложение на конвенцията е предложено изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Създава се и част осма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на международни договори” с глава шестдесета „Признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството“
Министерство на правосъдието
Адрес: София, София, ул. Славянска 1
Електронна поща: priemna@justice.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
04.06.2015
18.06.2015
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Призоваването в ГПК е доста добре уредено и по принцип доведе до бързина на процеса. Това се отнася обаче за съдилищата . При чси нещата по принцип граничат с абсурда. На практика е възможно да се продаде или опише имот и ползващите го собственици да не разберат. Най известния пример е когато за малък дълг от няколко хиляди лева е насрочен опис и описан бизнес имот за 10 милиона без собственика му да е надлежно уведомен . След този случай се промени ГПК и вече таксата за чси не може да е повече от 1/10 от дълга или имота НО остана проблема с призоваването . Той може да се реши просто и елегантно . Да се лиши чси от възможността да връчва призовки и покана за доброволно изпълнение , това да става от призовкарите на съответния районен съд.
Призоваването в ГПК е доста добре уредено и по принцип доведе до бързина на процеса. Това се отнася обаче за съдилищата . При чси нещата по принцип граничат с абсурда. На практика е възможно да се продаде или опише имот и ползващите го собственици да не разберат. Най известния пример е когато за малък дълг от няколко хиляди лева е насрочен опис и описан бизнес имот за 10 милиона без собственика му да е надлежно уведомен . След този случай се промени ГПК и вече таксата за чси не може да е повече от 1/10 от дълга или имота НО остана проблема с призоваването . Той може да се реши просто и елегантно . Да се лиши чси от възможността да връчва призовки и покана за доброволно изпълнение , това да става от призовкарите на съответния районен съд.