План за подготовка на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Становище към Плана за подготовка на Българското председателството (2 от 2)
Комуникационната стратегия и културната програма са от ключово значение за Председателството. Затова считаме, че насоките и целите на Стратегията трябва да бъдат прецизно и подробно описани в Плана (мярка 18.1). Тук трябва да бъде изрично посочена ролята и участието на гражданското общество за целите на Председателството, както и възможностите и механизмите за ангажирането на заинтересованите страни. Предвид важността на Стратегията, считаме, че срокът за нейното приемане (юни 2016 г.) е твърде далеч във времето. Опитът от предходни председателства подкрепя подобно твърдение. Според нас крайният срок за приемане на Стратегията трябва да бъде не по-късно от края на 2015г. или тогава проект на Стратегията да бъде публикуван и подложен на широко обществено обсъждане.

Очертаните цели на Културната програма са по-скоро технически и организационни, докато Председателството е уникален шанс за България да представи своята култура на останалата част от ЕС. Затова е и силно необходимо Културната програма да бъде подчинена на цялостна визия, концепция и конкретни послания – отново предмет на активно обсъждане и включване на представители на гражданкото общество, културните и арт среди.
Сроковете за определяне на бюджет на Председателството и провеждането на съответните обществени поръчки са обективни. В тази част от Плана обаче не са споменати никакви форми на финансов контрол и последващ одит, които са необходими, за да се отговори на стандартите за прозрачност на България и ЕС, очакванията на българските и европейските граждани, както и на заложените принципи на Председателството.

От особено значение е съответните институции да изготвят експертни насоки, становища и препоръки за приоритетните области на Председателството, което да послужи за основа за по-рационално и информирано решение от страна на политическата власт за най-добрите възможности за България и ЕС. Също така, считаме, че срокът за дефиниране на приоритетите е твърде продължителен (юни 2016 г.) за сметка на други елементи от подготовката, като следва непосредствено след приемането на Плана да започне дискусия по темата.

Нашето мнение е, че експертният диалог и работата по дефинирането на приоритетите трябва да започнат максимално бързо, като бъде въвлечено гражданското общество и представители на неправителствения сектор. Нашата организация вече планира изготвянето на експертна позиция относно дефинирането на приоритетите на председателството, последвано от редица инициативи в тази област и като продължение на вече инициираните от нас действия. През последната година blEUprint изготви свое становище за възможностите на българското председателство, както и организира специално публично събитие посветено на темата.
Оставаме на разположение за допълнителна информация.

С уважение,
Екипът на blEUprint

www.bleuprint.eu
contact@bleuprint.eu

Становище към Плана за подготовка на Българското председателството (1 от 2)
Като организация, която работи повече от 2г. за развитието на гражданското общество в България и активното му участие в идентифицирането, дискутирането и осъществяването на важни политики и актуални теми от българския и европейския дневен ред, поставяме важен акцент върху Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018г. Нашата работа по темата започна още през 2014г. blEUprint бе първата неправителствена организация, която инициира обществено обсъждане по темите, свързани с председателството ни. Водени сме от убеждението, че ротационното председателство е реална възможност за България да бъде пълноценна градивна единица на европейското семейство и да остави положителен отпечатък върху европейската карта и с тази мотивация представяме нашето становище по Плана за подготовка.

Във въведението на Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018г. са очертани основните функции на едно председателство и е упоменат националният координационен механизъм, който трябва да осъществи подготовката. Тя е периодизирана на четири етапа, които оценяваме като реалистични и постижими. Посочени са дейностите, свършени досега, като особено високо ценим извеждането на принципи на Председателството (прозрачност, неутралност, ефективност, икономичност, гъвкавост), които служат за своебразна отправна точка и оценка на конкретните мерки в Плана. Бихме искали да подчертаем, че диалогът и взаимодействието с гражданското общество са ключов елемент и гарант за провеждане на успешно и инициативно председателство. Взимайки предвид възможностите, които България ще има в качеството си на председател на Съвета на Европейския съюз, считаме, че планът трябва да постави акцент върху целите и очакваните резултати. Това би допринесло за по-ефективно осъществяване и оценяване на работата, като същевременно би фокусирало усилията на различни структури върху единни цели.

Мерките, свързани с подобрението на административния капацитет, са добре развити, основавайки се на подробен анализ на нуждите на администрацията. Същевременно в мярка 3 не са посочени критериите, въз основа на които ще се формира Екип на Председателството. Наличието на такива критерии са съществени за качественото и ефективно провеждане на Председателството. Също така, конкурсният принцип на осигуряването на допълнителен персонал следва да бъде изрично упоменат в мярка 3.3, за да съответства на принципите на Председателството. Приветстваме идеята за система за проверка на нивото на владеене на чужди езици (мярка 7), която на свой ред поставя по-широкия въпрос за законодателни промени, които да унифицират тези критерии за държавната администрация и извън нуждите на Председателството. Обученията по чужди езици и определени курсове, както и мерките за обмен на опит (10.1, 10.2 и 10.3) трябва да бъдат насочени към кадри с потенциал за по-нататъшно развитие в държавната администрация, които да ѝ бъдат полезни и след 2018 г., както е посочено във въведението. Всички мерки от тази секция следва да се изпълнят след ясно дефинирани цели и очаквани резултати от тях.

Мерките, отнасящи се до логистиката и сигурността на Председателството са добре развити в детайл.

В Плана трябва да се наблегне допълнително на кадровото развитие и включване на млади хора към подготовката и провеждането на Председателството. Мерки 10.1, 10.2 и 10.3 предвиждат възможности за провеждането на стажове и обмени, но те се отнасят за текущите служители на министерствата. Смятаме, че трябва да се допълнят специфични мерки за развитието на текущите стажантски програми в съответните министерства и осигуряването на допълнителни места за стаж с цел въвличането на максимален брой млади хора в различните дейности свързани с Председателството. Отделно, настоящата стажантска програма в Постоянното представителство на България в ЕС не е достатъчно популярна и към момента предлага единствено неплатени позиции. ППРБЕС може да привлече млади хора от България или учащи в чужбина, ако се предвиди специална програма за допълнителен подбор на платени стажанти, които да са активно включени в дейностите.

В Плана за Българското председателство липсва по-специфична мярка и план за въвличане на доброволци при подготовката и по време на Председателството. Ангажирането на доброволци е накратко споменато в Плана, но не е предвидена отделна програма за подбор, обучение и въвличане на млади кадри, които са готови да работят на доброволни начала. Считаме, че трябва да се определят конкретни правила за избор и обучение на доброволци, по които отделните административни структури да могат да ангажират желаещите кандидати.

*Продължено във втори коментар поради липсата на допълнителен обем в полето*

Становище към Плана за подготовка на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз
В проекта на Плана за Българското председателство не е обърнато достатъчно внимание на необходимостта от доброволци в процеса на подготовка и по време на самото Председателство. Въпросът за необходимостта от включването на доброволци е засегнат в проекта, но не са предвидени конкретни мерки и действия в тази посока. Препоръките на клуб „Европеистика“* към катедра „Европеистика“ на Софийски университет "Св. Климент Охридски" се изразяват в следното:
- Да се разпишат конкретни дейности, за реализацията на които ще се разчита на усилията на доброволци, както и да се определи институция или звено от администрацията, които да отговорят за координирането на доброволческите дейности;
- Да има предварително определени периоди на заетост на доброволците в процеса на подготовка и по време на реализация на Председателството;
- Да се разработят механизъм и правила за подбор на доброволци;
- Да се плануват целенасочени и концептуални обучения за доброволците, които ще вземат пряко участие в процеса;
- Да се заложи бюджет за обучението на избраните доброволци, особено за онази част от тях, които по един или друг начин ще участват пряко в събития или срещи и ще изпълняват технически задачи по време на преговорите и други.
Ние, студентите от клуб „Европеистика“ при катедра „Европеистика“, изразяваме готовност да участваме в планирането и реализацията на посочени по-горе дейности . В допълнение, изразяваме и сериозна готовност при разработването на ясни механизми за привличане на доброволци, да популяризираме тази възможност сред настоящите и завършилите студенти от специалност Европеистика, които сме убедени, че ще се включат в тази възможност. Студентите от специалност "Европеистика" и към момента имат опит с различни доброволчески инициативи в България и извън страната.


*Клуб „Европеистика“ е обединение на студентите от специалност „Европеистика“ в Софийски университет, което има за цел да допринесе за по-доброто развитие на студентите от специалността.
Имейли за контакти:
Стефан Радов: s.radov@hotmail.com;

123
123