Целта на доклада е да осигури прозрачност и публичност за изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014 - 2020 г. и да предостави информация за изпълнението на дейностите и задачите, заложени в първия План за действие за 2014 г.
През 2014 г. са изпълнени дейности и задачи, които са насочени към всички области на ученето и обхващат различни етапи от развитието на личността – предучилищното възпитание и подготовка, общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, продължаващото обучение на възрастни. Независимо от това резултатите са крайно незадоволителни.
Отчетен е напредък при постигане само на една от целите на стратегическия документ: „Повишаване на дела на завършилите висше образование на възраст от 30 до 34 г. от 26.9% през 2012 г. на 36% през 2020 г.” За 2014 г. националната стойност по този показател достига 30.9%, но все още е далеч под средната за Европейския съюз (37,9%).
Независимо от постигнатия ограничен напредък при изпълнение на стратегическата цел: „Повишаване на участието на населението на 25-64 навършени години в образование и обучение от 1,5% през 2012 г. на повече от 5% през 2020 г.” със своите 1.8% през 2014 г. България остава почти 6 пъти под средната стойност за страните от ЕС (28).
Наблюдава се слабо намаляване на стойностите на показателя и липса на напредък през 2014 г. при постигане на целта: „Повишаване на дела на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас от 87.8% през 2012 г. на 90% през 2020 г.”.
През 2014 г. се влошават стойностите и на показателя при постигане на целта „Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18 до 24 г. от 12,5% през 2012 г. под 11% през 2020 г.” За 2014 г. делът на напусналите нараства и достига 12,9%.
Негативни са тенденциите, свързани с постигане на стратегическата цел: „Повишаване на дела на придобилите степен на професионална квалификация (СПК) в широките области „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство” най-малко на 60% през 2020 г.” От 2011 г. насам делът на завършилите в четирите области непрекъснато намалява и достига през учебната 2013/2014 г. малко над 45% от всички придобили СПК.
В доклада е направен изводът, че за преодоляване на негативните тенденции необходимостта от реформи не може да бъде отлагана повече. Трябва да бъде направена решителна крачка към нов образователен подход и иновации в образованието и обучението, което да бъде съпроводено с изграждане на съгласувана и адаптивна към промените система за образование и обучение, която обхваща всичките му степени – от предучилищната подготовка и възпитание до висшето образование и ученето на възрастни.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
03.07.2015
17.07.2015
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Здравейте! Пълно безумие е увеличеният прием на докторанти и съответно производството на конвейр на доктори само, за да се увеличат приходите за вуз-овете и научните ръководители да могат да стават професори. След защитата много хора остават без работа, като университетите се мотивират, че не са длъжни да осигуряват такава на защитилите. В същото време за асистенти се назначават хора без степени. Освен всичко, докторската степен се учи с цел да бъдеш преподавател във ВУЗ. За практиката тя няма особена полза, тъй като се губят повече от три години трудов стаж и всякакви осигуровки. А и никой работодател не иска да наеме прекалено квалифициран човек с докторска степен.
Поздрави!
Здравейте! Пълно безумие е увеличеният прием на докторанти и съответно производството на конвейр на доктори само, за да се увеличат приходите за вуз-овете и научните ръководители да могат да стават професори. След защитата много хора остават без работа, като университетите се мотивират, че не са длъжни да осигуряват такава на защитилите. В същото време за асистенти се назначават хора без степени. Освен всичко, докторската степен се учи с цел да бъдеш преподавател във ВУЗ. За практиката тя няма особена полза, тъй като се губят повече от три години трудов стаж и всякакви осигуровки. А и никой работодател не иска да наеме прекалено квалифициран човек с докторска степен.
Поздрави!