Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (Директивата).
Постигането на пълно съответствие с общите изисквания за процедурите и органите за алтернативно решаване на спорове (АРС), предвидени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), налага съответни изменения в уредбата на Помирителната комисия за платежни спорове (комисията), съдържаща се в глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи.
С § 29, т. 3 от законопроекта се въвежда и опцията по чл. 1, т. 5 от Регламент (ЕС) № 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета относно обменните такси за платежните операции, свързани с карти.
Предвидените в §2, §3, §5-9, §13, §14, §25-27 и §28, т. 1 от законопроекта изменения целят развитието на правната рамка на платежния надзор, осъществяван от Българската народна банка, с оглед по-ефективно изпълнение на нормативно възложените й със Закона за БНБ функции и не са свързани с транспониране на изискванията на Директива 2014/92/ЕС.
С преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвиждат изменения и допълнения в Закона за Българската народна банка, Закона за защита на потребителите и Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Министерство на финансите
Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102
Електронна поща: feedback@minfin.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Предлагам да се разширят още правомощията на честните съдебни изпълнители, като им се даде възможност да описват и „секвестират“ бельото на длъжника, както и на всички живи и умрели роднини по права и съребрена линия.
Предлагам да се разширят още правомощията на честните съдебни изпълнители, като им се даде възможност да описват и „секвестират“ бельото на длъжника, както и на всички живи и умрели роднини по права и съребрена линия.
23.03.2016
05.04.2016
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Законопроектът декларира, че има за цел да осигури спазване на европейските изисквания в областта на платежните услуги и платежните системи, да гарантира по-голяма достъпност, прозрачност и равнопоставеност при предоставяне на платежни услуги, но предлаганите мерки са непълни и няма как да реализират в цялост желаните резултати. Крайно време е да се обърне по-сериозно внимание на електронните плащания и тяхната регулация. В последните години броят електронни трансакции нараства главоломно, а държавата се прави, че не забелязва този процес. Особено що се отнася до плащанията на държавни такси – не е нормално през 2016 година да мога да си поръчам стока от другия край на света и да мога да я платя електронно с дебитна/кредитна карта, а да не мога да платя задълженията си към държавата през интернет!!! Или ако мога, то е само към определени държавни институции и то само чрез едно единствено лице – ePay.bg, което начислява сериозни комисионни в своя полза, определяни като процент от превежданата сума. В Закона за публичните финанси, чл. 164, ал. 11, ясно е казано, че физическите и юридически лица не трябва да заплащат банкови такси и комисионни в подобни случаи и че тези такси и комисионни се поемат от държавата. Е да, ама не – на практика, в момента гражданите трябва да извадят комисионната от джоба си, ако искат да извършат електронно плащане към държавата. Същата държава, която периодично вади доклади, колко се било развило електронно управление – обаче всички забравят, че истинско електронно управление, без електронно плащане на задълженията към държавата, няма и не може и да има. Не е нормално държавната такса към администрацията за предоставяна от нея услуга да е 3 лв., а аз да дължа 5 лв. за превод на тези 3 лв.! Не може, за да изпълня свое парично задължение към държавата, да ми вменяват и друго, и то в по-голям размер към частноправен субект!
Крайно време при писане на законопроекти да започне да се мисли и за нуждите на гражданите и да се отчита съвременното развитие на технологиите и услугите. А когато вече законите са написани – да започнат да се спазват. Като начало – да се осигури възможност за плащания към държавата с карти, включително и през интернет, като банковите такси и комисионни се плащат от Министерство на финансите (по аналогия с таксите при физическите ПОС) по еднакви тарифи за всички банки вместо да се изискван всеки път от 2 до 6 лв. от данъкоплатците, в зависимост от това на коя банка са попаднали.
Законопроектът декларира, че има за цел да осигури спазване на европейските изисквания в областта на платежните услуги и платежните системи, да гарантира по-голяма достъпност, прозрачност и равнопоставеност при предоставяне на платежни услуги, но предлаганите мерки са непълни и няма как да реализират в цялост желаните резултати. Крайно време е да се обърне по-сериозно внимание на електронните плащания и тяхната регулация. В последните години броят електронни трансакции нараства главоломно, а държавата се прави, че не забелязва този процес. Особено що се отнася до плащанията на държавни такси – не е нормално през 2016 година да мога да си поръчам стока от другия край на света и да мога да я платя електронно с дебитна/кредитна карта, а да не мога да платя задълженията си към държавата през интернет!!! Или ако мога, то е само към определени държавни институции и то само чрез едно единствено лице – ePay.bg, което начислява сериозни комисионни в своя полза, определяни като процент от превежданата сума. В Закона за публичните финанси, чл. 164, ал. 11, ясно е казано, че физическите и юридически лица не трябва да заплащат банкови такси и комисионни в подобни случаи и че тези такси и комисионни се поемат от държавата. Е да, ама не – на практика, в момента гражданите трябва да извадят комисионната от джоба си, ако искат да извършат електронно плащане към държавата. Същата държава, която периодично вади доклади, колко се било развило електронно управление – обаче всички забравят, че истинско електронно управление, без електронно плащане на задълженията към държавата, няма и не може и да има. Не е нормално държавната такса към администрацията за предоставяна от нея услуга да е 3 лв., а аз да дължа 5 лв. за превод на тези 3 лв.! Не може, за да изпълня свое парично задължение към държавата, да ми вменяват и друго, и то в по-голям размер към частноправен субект!
Крайно време при писане на законопроекти да започне да се мисли и за нуждите на гражданите и да се отчита съвременното развитие на технологиите и услугите. А когато вече законите са написани – да започнат да се спазват. Като начало – да се осигури възможност за плащания към държавата с карти, включително и през интернет, като банковите такси и комисионни се плащат от Министерство на финансите (по аналогия с таксите при физическите ПОС) по еднакви тарифи за всички банки вместо да се изискван всеки път от 2 до 6 лв. от данъкоплатците, в зависимост от това на коя банка са попаднали.