Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

Становището ми може да бъде открито на личния ми сайт: https://petko.me/privacy/law/2016/04/14/bimetric-pcards.html

Становището ми описва сериозни проблеми с промените, които нарушават техническата неутралност залагайки точно определена технология още с изискванията в закона. Нещо повече, лиспва всякаква практическа нужда да се въвеждат биометрични данни в личните карти и документите за пребиваване на чужденци. Липсва практическа нужда от електроннен идентификатор и в паспортите. Има технически неясноти и около добавянето на КЕП в личните документи, както и практическата стойност на включването му в паспортите и документите за пребиваване на чужденци. От промените личи, че последните са включени самоцелно и без оглед на това дали въобще ще бъдат използвани от гражаните в каквато и да е ситуация. 

Подробности по становището ми ще намерите тук:

http://yurukov.net/share/strategy/stanovishte_2045.pdf

http://yurukov.net/share/strategy/stanovishte_2045.odt

Здравейте,

1. Механизъм за удостоверяване на автентичност -  В чл. 18а, ал. 2 се допуска подаването на заявление само с електронна идентичност. Необходимо е да се знае, че при сегашния ред на ЗЕИ не е предвиден механизма за удостоверяване на автентичност съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1502 на Комисията и техническите спецификации и процедури за нивата на осигуреност "значително" и "високо" за средствата за електронна идентификация. Предложението ми е да бъде предвидено в наредбата към ЗЕИ и тук текста да се промени по реда на Наредбата. Друго съображение, което трябва да се има предвид, е, че подаването на заявление само с електронна идентичност може да става в рамките на само една система. В противен случай е необходимо да бъдат предвидени и заложени доста прецизни механизми за сигурност при обмяната на данни и документи между системите или да се ползва услугата e-Delivery съгласно Регламент 910/2014, предоставяна от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги (ДКУУ). 

2. Липса на яснота в процеса по записване на КЕП и предпоставка за административна тежест – В чл. 20а, ал. 4 се посочва какво може да съдържа електронния носител (чипа). Удостоверението за квалифициран електронен подпис се издава от ДКУУ и в чл. 31, ал. 6 е указано как ще се запише на чипа. Отново при предложения ред на ЗИД на ЗЕДЕП не е предвидено издаването на КЕП на лична карта или на сим карта.

Необходимо е да се прецизират текстовете и процедурата, защото остава и въпроса как българите в чужбина ще могат да имат КЕП на личната си карта от български ДКУУ или ако имат желание да имат КЕП от друг европейски ДКУУ. Подписването на договор между лицето и ДКУУ и ходенето от офис в офис е предпоставка за административна тежест на гражданите и бизнеса.

3. Липса на статут временно спряно удостоверение – В чл. 32, ал. 3 и 4, и съответно чл. 49, ал.4 и 5, чл. 63, ал. 6 и 7 е предвидено прекратяване на удостоверение за еИД и КЕП. Не са споменати, обаче, случаите, в които документът е загубен или откраднат и възможността удостоверенията да бъдат временно спрени. Ако е налична единствено опцията за прекратяване, то това натоварва финансово бизнеса и гражданите. Необходимо е да се прецизира и срок, в който да става уведомяването съгласно чл. 32, ал.4 и съответните й.

В допълнение разбирам мотива за отказ от издаване и записване върху електронния носител на удостоверение за електронна идентичност по чл. 20а, ал.4 т.2, но на фона на всички останали заявления в държавната администрация и логическата последователност при деклариране на обстоятелства в дигиталния свят, е нормално да не се създава объркване и липса на логика, а да бъде заявяване на желание.

http://www.netlaw.bg/p/s/t/stanovishche-ot-fondatsiya-pravo-i-internet-1117.pdf

Идеята за безконтактно четене на лични данни от личните документи на гражданите на Република България е безумна. Ползата от една такава функционалност е неоправдана и ненужна. Допълнително - без значение какво криптиране ще бъде използвано за защита на тези данни няма гаранция, че в срока на валидност на документа (от 10 години) тази сигурност няма да бъде хакната и милиони личните данни на милиони българи да бъдат изложени на риск от злоупотреба.

Подкрепям становището на фонцация "Отворени проекти".

Използването на технологии за безконтактно четене на информацията като RFID и NIC в подобен род документи, носители на лични данни и изискващи подходящото ниво на конфиденциалност съгласно съответния закон, е пълно безумие.

Независимо дали чипът предава активно или се активира само когато бъде инициирано сканиране, прихващането на данните е еднакво лесно. Нужното оборудване за осъществяване на атаката не е никак скъпо, нито пък е трудно за придобиване от злодееца.

Аз съм против проектозакона, тъй като предложената технология за безконтактно прочитане на информацията е изключителна несигурна и представлява риск за достъпване на лични данни от неоторизирани недобронамерени лица. Подробна информация и препратки могат да бъдат открити в становището на фондация "Отворени проекти" (http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43), което подкрепям напълно.

Гражданско Сдружение "Инит Лаб" подкрепя становището на Фондация "Отворени Проекти":



http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43

Понеже становището е по-дълго:

Link: http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43

PDF: http://openprojectsfoundation.org/files/stanovishte-eid.odt

ODT: http://openprojectsfoundation.org/files/stanovishte-eid.odt

Подкрепям проекта, който общо взето трябваше да бъде предложен заедно с пакета с предложените изменения в ЗЕУ и ЗМВР. Между другото заложеното ресурсно осигуряване в тях (финансово и човешки ресурси) не е ясно дефинирано и оттук сроковете за реализация за мен силно са под въпрос.



​За да започнат наистина да се издават лични карти с новата функционалност от 01.01.2018, т.е след 21 месеца трябва да се действа доста експедитивно, защото реално за да тръгне такава нова голяма и сложна система трябват поне 12 месеца след подписване на договор ​с изпълнител, т.е. остават само 9 месеца за подготовка (3 мес.) и провеждане на конкурсна процедура (6 месеца с обжалванията).

​Трябва да се даде приоритет на проекто-закона в парламента и заедно с другите два, посочени по-горе и до Великденските празници да бъдат разгледани и приети от парламента на двете необходими четения.



Само така процедурата ще стартира на 1 януари 2018..