Постановление за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г.

68.

Чл. 41. Базата данни, съдържаща референтни цени, приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, с изключение на принос в натура и разходи за амортизация, трябва да отговаря на следните условия:

1. обновяване на базата данни на всеки шест месеца както и в месеца преди обявяване на подбор по мярка, по която ще бъде приложима базата данни;

2. обновяване на базата данни въз основа на оферти от поне трима доставчици за всяка позиция от базата данни, при наличие на такива в страната;

3. веднъж на две години се извършва пазарно проучване в региона за извършване на насрещна проверка на съдържащите се в базата данни референтни цени.

В т. 1. обновяване на базата данни на всеки шест месеца както и в месеца преди обявяване на подбор по мярка, по която ще бъде приложима базата данни;- да се предвиди максимален срок за последна промяна и публикуване преди съответния прием на проекти, напр. не по-късно от 2 месеца преди обявяване на приема

2. обновяване на базата данни въз основа на оферти от поне трима доставчици за всяка позиция от базата данни, при наличие на такива в страната;

3. веднъж на две години се извършва пазарно проучване в региона за извършване на насрещна проверка на съдържащите се в базата данни референтни цени. – препоръчително е да се даде определение на „регион“ (дали включва район за планиране, област, община и т.н.)

69.

Допълнителна разпоредба

т. 9. „Разходи за организация и управление”

са непреки разходи, свързани с възнагражденията на персонала по администриране на проекта – ръководител на проект, технически сътрудник, счетоводител и друг експертен или технически персонал, както и административните разходи, свързани с управлението на проекта, посочени за допустими в насоките за кандидатстване.

В определението да се добави текста „възнаграждения на персонала и на външни изпълнители по администриране на проекта“, като в случая външни изпълнители ще бъдат и всички физически лица, наети по договори за услуга.

64.

Чл. 32. (1) В допълнение към изискванията за допустимост по чл. 19 придобиването на незастроена земя се счита за допустим разход при следните условия:

1. земята не е за земеделски цели, като това условие не се отнася за проекти, финансирани по приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“;

2. след приключването на проекта, земята не остава за ползване от горския фонд или за земеделски цели, като това условие не се отнася за проекти по приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“;

Предлагаме да отпадне изискването на чл. 32, ал. 1, т. 1 земята да не е за земеделски цели. На практика в много случаи земята, която се закупува за инвестиционни цели (напр. за изграждане на пречиствателна станция или друг обект), често е земеделски или горски фонд в момента на закупуването. Едва след като придобие земята, бенефициентът има право да смени предназначението й, т.е. тази процедура няма как да се извърши преди да е станал собственик. Това изискване трябва да отпадне или да се отнася за момента на представяне на инвестиционния проект за финансиране.

65.

Раздел IІІ

Оперативна програма „Околна среда“

По Оперативна програма „Околна среда“ да се добавят изброените по ОПТ разходи, свързани с подготовка на инвестиционните проекти (прединвестиционни проучвания, технически/работни проекти, АРП, екологични процедури, доклади за оценка на съответствието), както и управлението на проектите, което да може да се възлага на външни изпълнители

66.

Чл. 36. Не са допустими за финансиране разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и/или попълването на документите за кандидатстване за финансова подкрепа.

Не е ясно защо подходът за разходите за подготовка е различен при различните програми – по някои програми са допустими, а при други – не. Този подход поставя в неравностойно положение бенефициентите по отделните програми, тъй като отнема тяхната свобода на преценка дали да използват вътрешен или външен капацитет за тези дейности. В много от случаите бенефициентите на практика ползват външни услуги за подготовка на проектите (особено когато се налагат специфични услуги като финансови анализи и др.), но не могат да възстановят тези присъщи за проекта разходи, ако съответната програма не ги определя като допустими. Предлагаме решението за допустимост или недопустимост на разходите за консултантски услуги да се вземе на ниво ПМС, като се допуснат разходи за подготовка по всички програми.

67.

Чл. 37. Не са допустими за финансиране разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и/или попълването на документите за кандидатстване за финансова подкрепа, с изключение на проектите, финансирани по Приоритетна ос 1 “Научни изследвания и технологично развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Не е ясно защо подходът за разходите за подготовка е различен при различните програми – по някои програми са допустими, а при други – не. Този подход поставя в неравностойно положение бенефициентите по отделните програми, тъй като отнема тяхната свобода на преценка дали да използват вътрешен или външен капацитет за тези дейности. В много от случаите бенефициентите на практика ползват външни услуги за подготовка на проектите (особено когато се налагат специфични услуги като финансови анализи и др.), но не могат да възстановят тези присъщи за проекта разходи, ако съответната програма не ги определя като допустими. Предлагаме решението за допустимост или недопустимост на разходите за консултантски услуги да се вземе на ниво ПМС, като се допуснат разходи за подготовка по всички програми.

60.

ГЛАВА ВТОРА  - ДЕТАЙЛНИ ПРАВИЛА ЗА ДОПУСТИМОСТ

Необходимо е да се приложи единен принцип за всички оперативни програми по отношение на детайлните правила за допустимост, защото за някои програми има детайлна разбивка на разходите (напр. ОП Транспорт), а за други – минимална информация (напр. ОПНОИР). При някои от програмите има детайлно изброяване на допустими разходи, а при други – не. Необходимо е да се уточни дали изброените разходи са изчерпателни и всички други разходи ще се считат за недопустими. Ако това е така, разходите следва да се изброят максимално изчерпателно в ПМС, като се прилагат унифицирано по всички оперативни програми и ПРСР.

Препоръчително е правилата за допустимост да са максимално унифицирани, с някои разлики по фондове, а не по програми, тъй като идеята на общото ПМС е облекчаване  и унифициране на правилата.

61.

Чл. 28. (1) Разходите за възнаграждения на служителите на бенефициентите/партньорите за изпълнение на дейности по управление и/или изпълнение на проекти/бюджетни линии по ОПДУ, извън случаите по ал. 2 - 4

Предлагаме да се включат като допустими и разходи за външни изпълнители (физически и юридически лица).

62.

Чл. 29. Не са допустими за финансиране разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката на проектни предложения и финансови планове по ОПДУ.

Не е ясно защо подходът за разходите за подготовка е различен при различните програми – по някои програми са допустими, а при други – не. Този подход поставя в неравностойно положение бенефициентите по отделните програми, тъй като отнема тяхната свобода на преценка дали да използват вътрешен или външен капацитет за тези дейности. В много от случаите бенефициентите на практика ползват външни услуги за подготовка на проектите (особено когато се налагат специфични услуги като финансови анализи и др.), но не могат да възстановят тези присъщи за проекта разходи, ако съответната програма не ги определя като допустими. Предлагаме решението за допустимост или недопустимост на разходите за консултантски услуги да се вземе на ниво ПМС, като се допуснат разходи за подготовка по всички програми.

63.

Чл. 31. т. 4, б. в) граждански договори за изпълнение на някоя от изброените дейности.

Предлагаме „граждански договори“ да се замени с „договори за услуги“, тъй като не съществува юридическо понятие „граждански договор“.

57.

Чл. 26. (3) Не са допустими за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз следните разходи за:

1. извеждането от експлоатация или строежът на атомни електроцентрали;

2. инвестиции за постигане намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ, L 275, 25.10.2003 г., стр. 32);

3. производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия;

4. предприятия в затруднение, така както са определени в правилата на Европейския съюз за държавните помощи;

5. инвестиции в летищна инфраструктура, освен ако са свързани с опазването на околната среда или са придружени от инвестиции, необходими за смекчаване или за намаляване на отрицателното й въздействие върху околната среда.

Преповтаря чл. 3, пар. 3, буква а) от Регламент (ЕС) 1301/2013 и чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1300/2013

58.

Чл. 26. (4) Разходи за жилищно строителство са недопустими за съфинансиране по КФ на Европейския съюз, освен ако не са свързани с насърчаването на енергийната ефективност или използването на възобновяеми източници на енергия.

Преповтаря чл. 2, пар. 2, буква в) от Регламент (ЕС) 1300/2013

59.

Чл. 26. (5) Разходите по закупуване на инфраструктура, земя и недвижимо имущество също не са допустими за участие от страна на ЕСФ

Преповтаря чл. 13, пар. 4 от Регламент (ЕС) 1304/2013

52.

Чл. 24. Кохезионният фонд подкрепя:

1. инвестиране в областта на околната среда, включително в области, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които предполагат ползи за околната среда;

2. TEN-T в съответствие с насоките, приети с Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.);

3. техническа помощ.

Преповтаря чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1300/2013

53.

Чл. 25. (1) Европейският социален фонд предоставя подкрепа за допустими разходи, които, както е посочено в чл. 120, параграф 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 1303/2013, могат да включват финансови средства, постъпили от работодатели и работници.

Преповтаря чл. 13, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1304/2013

54.

Чл. 25. (3) Приносът в натура под формата на надбавки или заплати, изплатени от трета страна в полза на участниците в даден проект, може да бъде допустим за участие от страна на ЕСФ, при положение че приносът в натура е извършен в съответствие с националните правила, включително счетоводните правила, и не надхвърля размера на разходите, поети от третата страна.

Преповтаря чл. 13, пар. 5 от Регламент (ЕС) 1304/2013

55.

Чл. 25. (4) Европейският социален фонд може да подкрепя действия и политики, попадащи в неговия обхват, чрез финансови инструменти, включително чрез микрокредити и гаранционни фондове.

Преповтаря чл. 15 от Регламент (ЕС) 1304/2013

56.

Чл. 26. (2) Не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ при безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездна финансова помощ, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси.

Преповтаря чл. 69, пар. 3, буква а) от Регламент (ЕС) 1303/2013

50.

Чл. 22. Европейският фонд за регионално развитие и ЕСФ могат да финансират, като се допълват и при спазване на граница от 10 на сто от финансирането на Европейския съюз за всяка приоритетна ос на една оперативна програма, проект, разходите по която са допустими за подкрепа от другия фонд въз основа на правилата за допустимост, прилагани за този фонд, при условие че такива разходи са необходими за удовлетворителното изпълнение на проекта и са пряко свързани с него.

51.

Чл. 23. Европейският фонд за регионално развитие предоставя подкрепа за следните дейности с цел принос към инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5 на Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1301/2013“:

1. производствени инвестиции, които допринасят за създаването и запазването на устойчиви работни места, чрез преки помощи за инвестиции в малки и средни предприятия;

2. производствени инвестиции, независимо от мащаба на съответното предприятие, които допринасят за постигането на инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5, т. 1 и 4 на Регламент (ЕС) 1301/2013, и когато тези инвестиции включват сътрудничество между големи предприятия и малки и средни предприятия – инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5, т. 2 на Регламент (ЕС) 1301/2013;

3. инвестиции в инфраструктура, която предоставя основни услуги на гражданите в областта на енергетиката, околната среда, транспорта и информационните и комуникационните технологии;

4. инвестиции в социална, здравна, научноизследователска, иновационна, стопанска и образователна инфраструктура;

5. инвестиции за развиване на вътрешния потенциал посредством инвестиции в дълготрайни материални активи за оборудване и дребномащабна инфраструктура, включително маломащабна инфраструктура за културен и устойчив туризъм, обслужващи дейности за предприятията, подкрепа за научни организации и инвестиции в технологии и приложни изследвания в предприятията;

6. изграждане на мрежи, сътрудничество и обмяна на опит между компетентните регионални, местни, градски и други публични органи, икономическите и социалните партньори и съответните организации, представляващи гражданското общество, посочени в чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, проучвания, подготвителни действия и изграждане на капацитет.

48.

Чл. 17. (2) Нетни приходи, генерирани по даден проект по чл. 15, ал. 2, т. 2, не се приспадат от сумата на допустимите разходи за този проект в случаите на:

1. техническа помощ;

2. финансови инструменти;

3. възстановима помощ – предмет на задължение за цялостно възстановяване;

4. награди;

5. проекти – предмет на правилата за държавна помощ;

6. проекти, за които обществената подкрепа е под формата на еднократни суми или стандартни таблици с разходи за единица продукт, при условие че нетните приходи са били взети предвид предварително;

7. проекти, изпълнявани съгласно съвместен план за действие, при условие че нетните приходи са били взети предвид предварително;

8. проекти, за които общият допустим разход не превишава левовата равностойност на 50 000 евро.

(3) Всяко плащане, получено от бенефициента, произтичащо от договорна санкция в резултат на нарушение на договор между бенефициента и трета страна или страни, или извършено в резултат на оттеглянето на оферта от трета страна, избрана по правилата за възлагане на обществени поръчки, не се смята за приход и не се приспада от допустимите разходи за проекта.

Преповтарят чл. 65, пар. 8 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация относно проектите, които генерират нетни приходи, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

49.

Чл. 19. (3) Закупуването на незастроени и застроени земи е допустимо на стойност до 10 на сто от общите допустими разходи за съответния проект. За изоставени земи и за такива, използвани преди това за промишлени цели, които включват сгради, това ограничение се увеличава на 15 на сто. При изключителни и добре обосновани случаи може да се разреши по-висок процент от горепосочените проценти за проекти, свързани с опазване на околната среда.

Преповтаря чл. 69, пар. 3, буква б) от Регламент 1303/2013

47.

Чл. 17. (1) Нетни приходи, генерирани по даден проект по чл. 15, ал. 2, т. 1, не се приспадат от сумата на допустимите разходи за този проект в случаите на:

1. проекти, подкрепяни единствено от ЕСФ;

2. проекти, за които общият размер на допустимите разходи преди прилагането на чл. 15, ал. 3 и чл. 16 не надвишава левовата равностойност на 1 000 000 евро;

3. възстановима помощ – предмет на задължение за цялостно възстановяване, и награди;

4. техническа помощ;

5. подкрепа за или от финансови инструменти;

6. проекти, за които финансовата подкрепа е под формата на еднократни суми или за покриване на единични разходи съгласно стандартна таблица;

7. проекти, изпълнявани в рамките на съвместен план за действие;

8. проекти, за които подкрепата в рамките на програмата представлява помощ „de minimis”; съвместима държавна помощ за МСП, когато се прилага интензитет на помощта или ограничение на размера на помощта във връзка с държавната помощ; съвместима държавна помощ, когато е била извършена индивидуална проверка на нуждите от финансиране в съответствие с приложимите правила за държавната помощ;

9. проекти, за които сумите или процентите на подкрепа са определени в приложение I към Регламента за ЕЗФРСР.

45.

Чл. 16. (4) Когато обективно не е възможно да се определят предварително приходите въз основа на някой от методите по ал. 2 и 3, нетните приходи, генерирани в рамките на три години от приключването на проект или до крайния срок за представяне на документи за приключването на програма, определен в правилата за отделните фондове, в зависимост от това коя дата е по-ранна се приспадат от декларираните пред Комисията разходи и се възстановяват от бенефициента по надлежния ред.

Преповтаря чл. 61, пар. 6 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация относно проектите, които генерират нетни приходи, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

46.

Чл. 16. (5) В случаите на проекти по чл. 15, ал. 2, т. 2, както и при проекти по чл. 15, ал. 2, т. 1, за които е приложен методът по ал. 2, т. 2, нетните приходи, генерирани при изпълнението на проекта от източници на приходи, които не са отчетени при определянето на потенциалните нетни приходи от този проект, се приспадат от окончателно допустимите разходи за проекта най-късно при окончателното искане за плащане, подадено от бенефициента.

Преповтаря чл. 65, пар. 8 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация относно проектите, които генерират нетни приходи, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

42.

Чл. 16. (1) В случаите по чл. 15, ал. 2, т. 1 допустимите разходи за проекта се намаляват предварително при отчитане потенциала на проекта да генерира нетни приходи през определен референтен период, който обхваща както периода на изпълнение на проекта, така и периода след приключване на неговото изпълнение.

43.

Чл. 16. (2) Потенциалните нетни приходи от проекта се определят предварително по един от следните методи, избран от управляващия орган за дадения сектор, подсектор или тип проект:

1. прилагане на фиксиран процент за нетните приходи за сектора или подсектора, приложим за проекта, както е определено в приложение V или в някой от делегираните актове по чл. 61, ал. 2-4 на Регламент (ЕС) 1303/2013; при прилагането на този метод се смята, че всички нетни приходи, генерирани при изпълнението и след приключването на проекта, са взети предвид чрез прилагането на фиксирания процент и следователно те не се приспадат от допустимите разходи за проекта впоследствие;

2. изчисляване на дисконтираните нетни приходи от проекта при отчитане на подходящия референтен период за сектора или подсектора, приложим за проекта, обичайно очакваната рентабилност за съответната категория инвестиция, прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и, ако е необходимо, съображенията за справедливост, свързани с относителния просперитет на съответната държава членка или регион;

44.

Чл. 16. (3) Като алтернатива на прилагането на методите по ал. 2 максималният процент на съфинансиране може да бъде намален в момента на приемане на програма за даден приоритет или мярка, съгласно която за всички проекти, подкрепени по този приоритет или мярка, може да се прилага единна ставка в съответствие с ал. 2, т. 1; намалението е не по-малко от сумата, получена, като се умножи максималният процент на съфинансиране от Европейския съюз, приложим съгласно правилата за отделните фондове, по съответния фиксиран процент, посочен в ал. 2, т. 1; при прилагането на този метод се смята, че всички нетни приходи, генерирани при изпълнението и след приключването на проекта, са взети предвид чрез прилагането на намаления процент за съфинансиране и следователно те не се приспадат впоследствие от допустимите разходи за проектите.

40.

Чл. 14. (9) Допустими са и следните разходи във връзка с предоставяне на подкрепа чрез финансови инструменти:

1. Разходи за управление, определени в споразуменията между управляващия орган и лицето, управляващо Фонда на фондовете (ако е приложимо за съответната програма), както и между управляващия орган и Европейски инвестиционен фонд (ако е приложимо за съответната програма), и с финансови посредници (ако е приложимо за съответната програма) както и в споразуменията между лицето, управляващо Фонда на фондовете или Европейския инвестиционен фонд с финансови посредници (ако е приложимо за съответната програма), в съответствие с чл. 42 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, както и праговете определени в чл. 13 от Делегиран Регламент (ЕС) № 480/2014, в това число разходи за откриване, закриване и обслужване на банковите сметки на средствата, както и курсови разлики и банкови такси във връзка с трансакции.

2. Разходите и таксите за управление могат да включват такси за уредба. Когато таксите за уредба или част от нея се начисляват на краен потребител, те не се обявяват като допустими разходи.

3. Разходите и таксите за управление, включително извършените за подготвителна работа във връзка с финансовия инструмент преди подписване на съответното финансово споразумение, са допустими от датата на подписването на съответното споразумение.

Разпоредбата да отпадне или да се редактира изцяло, така че да остане само това, което не преповтаря текстове от Регламент 1303/2013.

Мотиви: Преповтаря преимуществено чл. 42, пар. 5 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС. 

41.

Чл. 15. (1) Чрез ЕСИФ е допустимо съфинансирането на проекти, които генерират нетни приходи.

(2) Проектите, които генерират нетни приходи, се делят на:

1. проекти, които генерират нетни приходи след тяхното завършване;

2. проекти, които генерират нетни приходи по време на тяхното изпълнение.

(3) С нетните приходи се намалява сумата на финансиране от съответната оперативна програма, като същите се приспадат от размера на допустимите разходи по проекта. Когато не всички инвестиционни разходи са допустими за финансиране по оперативната програма, нетните приходи се разпределят пропорционално между допустимите и недопустимите части от инвестиционните разходи.

Текстовете преповтарят чл. 61, пар. 1 и 2 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация относно проектите, които генерират нетни приходи, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

38.

Чл. 14. (7) Когато с финансови инструменти се подкрепя финансирането на предприятия, включително МСП, тази подкрепа може да се насочва по-специално за създаване на нови предприятия, капитал на ранните етапи, т.е. първоначален и начален капитал, капитал за разрастване, капитал за засилване на общата дейност на дадено предприятие или за реализация на нови проекти, проникване на нови пазари или ново развитие на съществуващи предприятия, при съобразяване с приложимите правила на Съюза за държавната помощ и в съответствие с правилата за отделните фондове. Такава подкрепа може да включва инвестиции както в материални, така и в нематериални активи, както и работен капитал в рамките на приложимите правила на Съюза за държавната помощ, с цел да се стимулира частният сектор като източник на финансиране за предприятията. Подкрепата може да включва и разходите за прехвърляне на правата на собственост върху предприятията, при условие че прехвърлянето се извършва между независими инвеститори.

Преповтаря чл. 37, пар. 4 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

39.

Чл. 14. (8) Когато финансови инструменти предоставят подкрепа за крайни получатели по отношение на инвестиции в инфраструктура с цел подкрепа на градското развитие или възстановяване на градската среда или подобни инвестиции в инфраструктура за целите на разнообразяването на неземеделски дейности в селските райони, тази подкрепа може да включва сумата, необходима за реорганизацията на дълговия портфейл по отношение на инфраструктурата, която съставлява част от новата инвестиция, до максимум 20% от общия размер на програмната подкрепа от финансовия инструмент за инвестицията.

Преповтаря чл. 37, пар. 6 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

35.

Чл. 14. (4) Данък върху добавената стойност не представлява допустим разход за даден проект, освен в случаите на данък върху добавената стойност, който не е възстановим съгласно националното законодателство. Начинът на отчитане на данък върху добавената стойност на равнището на инвестициите, направени от крайните получатели, не се взема предвид при определяне допустимостта на разходите във връзка с финансовия инструмент. Когато финансовите инструменти се съчетават с безвъзмездна финансова помощ, по отношение на безвъзмездната финансова помощ се прилагат разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3.

Преповтаря чл. 37, пар. 11 от Регламент 1303/2013

Препращането в края на разпоредбата (към чл. 26, ал. 1, т. 3) е неточно и несъответстващо на препращането в първоизточника откъдето е преписван текстът (вж. чл. 37, пар. 11 от Регламент 1303/2013 в края). Освен това в Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може единствено да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

36.

Чл. 14. (5) Подкрепените от финансов инструмент от програмите крайни получатели също така може да получават помощ от друг приоритет или програма на европейските структурни и инвестиционни фондове или от друг инструмент, подкрепен от бюджета на Европейския съюз, в съответствие с приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ. В такъв случай се поддържа отделна счетоводна отчетност за всеки източник на помощ.

Преповтаря чл. 37, пар. 8 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

37.

Чл. 14. (6) Комбинацията от финансова подкрепа, предоставяна чрез безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти при спазване на приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ, може да обхваща същата разходна позиция, при условие че сумата от всички форми на комбинирана подкрепа не надхвърля общия размер на съответната разходна позиция. Безвъзмездните средства не се използват за възстановяване на финансова подкрепа, получена от финансови инструменти. Финансовите инструменти не се използват за предварително финансиране на безвъзмездна финансова помощ.

Преповтаря чл. 37, пар. 9 от Регламент 1303/2013

В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

33.

Чл. 14. (2) При приключването на дадена програма допустимите разходи на финансовия инструмент са общата реално изплатена сума на приноса от програмата или в случаите на гаранции – сумата, за която са поети задължения от финансовия инструмент в периода на допустимост, включително средствата, платени в гаранционна блокирана сметка, при спазване изискванията на чл. 42 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

34.

Чл. 14. (3) Недопустими са следните разходи по отношение на финансовите инструменти:

1. приносът в натура, с изключение на приноса под формата на земя или друг недвижим имот във връзка с инвестициите с цел подкрепа на развитието на селските райони, градското развитие или възстановяването на градската среда, когато земята или недвижимият имот представляват част от инвестицията; приносът под формата на земя или на друг недвижим имот е допустим, при условие че са спазени изискванията, предвидени в член 69, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

2. инвестиции, които са физически завършени или изцяло осъществени към датата на решението за инвестиция;

31.

Чл. 13. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на възстановима помощ амортизационните разходи може да бъдат считани за допустими, когато са изпълнени следните условия:

1. разходът се отнася за дейности и разходи, допустими за съответния проект, и това е посочено в документите по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,в частта определяща условията за кандидатстване;

2. разходите са изчислени в съответствие със Закона за корпоративното подоходно облагане;

3. размерът на разходите е надлежно удостоверен с придружаваща документация, имаща равностойна доказателствена стойност на фактури за допустими разходи – в случаите, в които разходите се възстановяват под формата, посочена в чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ;

4. разходите се отнасят изключително за периода на финансова подкрепа на проекта;

5. активите не са закупени дори частично с безвъзмездна финансова помощ или възстановима помощ.

Разпоредбата да се редактира изцяло, така че да остане само това, което не преповтаря текстове от Регламент 1303/2013.

Мотиви: Повечето текстове преповтарят чл. 69, пар. 2 от Регламент 1303/2013

32.

Чл. 14. (1) Финансовите инструменти могат да бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми, включително лизинг или гаранции или други инструменти за поделяне на риска, като по целесъобразност може да бъдат комбинирани с безвъзмездни средства. Посочените форми обхващат и финансови дотации.

Разпоредбата да отпадне.

Мотиви: В Регламент 1303/2013 има детайлна регламентация (предимно във втора част, дял IV) относно финансовите инструменти, чието частично и избирателно преповтаряне е ненужно и може да обърка адресатите на предлаганото ПМС.

30.

Чл. 12. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ приносът в натура под формата на предоставяне на строителни работи, стоки, услуги, земя или друг недвижим имот, за които няма плащане в брой, подкрепено с фактури или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, може да бъде допустим, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

1. приносът в натура се отнася за дейности и разходи, допустими за съответния проект, и това е посочено в насоките за кандидатстване;

2. публичната подкрепа, изплатена на проекта, която включва принос в натура, не надвишава общата стойност на допустимите разходи с изключение на приноса в натура към момента на приключване на проекта;

3. стойността, приписана на приноса в натура, не надхвърля обичайната пазарна стойност;

4. стойността и предоставянето на приноса в натура може да бъдат независимо оценени и проверени;

5. стойността на земята или на друг недвижим имот се удостоверява от сертифициран оценител или от съответно упълномощен служебен орган и не надвишава прага по чл. 19, ал. 3;

6. в случай на принос в натура под формата на безплатен труд стойността на този труд се определя, като се вземе предвид провереното отработено време и ставката за заплащане на еквивалентен труд.

Разпоредбата да отпадне или да се редактира изцяло, така че да остане само това, което не преповтаря текстове от Регламент 1303/2013.

Мотиви: Текстовете преповтарят почти изцяло чл. 69, пар. 1 от Регламент 1303/2013

29.

Чл. 11. (4) Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за проекти на бенефициенти от централната и териториалната администрация се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, дейностите се възлагат както следва:

1. с длъжностната характеристика на служител от централната или териториалната администрация на изпълнителната власт, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение;

2. Дейности, изпълнявани извън установеното работно време и длъжностна характеристика на служител от централната или териториалната администрация на изпълнителната власт, се възлагат при следните условия:

а) със заповед на органа по назначаване на служителя по служебно правоотношение, с негово съгласие и срещу възнаграждение, са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проект; или

б) със служителя по трудово правоотношение е сключен трудов договор по реда на чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проект.

3. Извън случаите по т. 2 и 3 за дейности по проекта със служителя трябва да е сключен договор съгласно правилата на Закона за обществените поръчки.

Разпоредбата да се прецизира, доразвие и да се приведе в съответствие с чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.

Мотиви: Разпоредбата не е достатъчно ясна (напр. не става ясно за какви дейности става въпрос) и е твърде обща. В съответствие със законовата делегация по чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ  следва да се регламентират изчерпателно редът и условията за възлагането на дейността по изпълнението и/или управлението на проекта, когато тя се извършва извън установеното работно време и длъжностната характеристика на лицето (а не това да се прави впоследствие с различни несъобразени с изискванията на закона указания, насоки, методологии и др. подобни).  Освен това липсва регламентация (в съответствие със законовата делегация по чл. 49, ал. 3, изречение второ от ЗУСЕСИФ, която касае и бенефициентите, които не са възложители по смисъла на ЗОП) за случаите, в които бенефициентите не са от централната или териториалната администрация.

28.

Чл. 11. (3) Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за проекти на бенефициенти от централната и териториалната администрация се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, размерът на часовата ставка на възнаграждението се определя както следва:

1. за служителите по ал. 4 т. 1 и 2 - до размера на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейности по основното си служебно или трудово правоотношение;

Разпоредбата да отпадне.

Мотиви: Разпоредбата противоречи на чл. 67, пар. 5 и чл. 68 от Регламент  1303/2013, тъй като начините (напр. коректен, справедлив и проверим метод на изчисление; ставки, установени в Регламент  1303/2013 или с правилата за отделните фондове и т.н.) за определяне размерите на сумите за категориите разходи са приложими единствено по отношение на формите, посочени в чл. 67, пар. 1, букви б), в) и г) от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ), но не към формата по чл. 67, пар. 1, буква а) (възпроизведена в чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ).

Това следва да се има предвид при горепосоченото нормативно регламентиране на начините за определяне размерите на сумите за категориите разходи по формите, посочени в чл. 67, пар. 1, букви б), в) и г) от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ).

Допълнително разпоредбата е неясна (не става ясно за какво възнаграждение става въпрос – за управление и/или за изпълнение) и е в пълно противоречие със записаното в чл. 8, ал. 2 от предлагания проект на ПМС, която предвижда като единствена форма за предоставяне на помощта за „дейности по организация и управление, чието осъществяване се предвижда да не бъде изключително чрез възлагане на външен изпълнител“, формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ.

В хипотеза на неприемане на предложения по-горе подход:

В т. 1 - Предлагаме думата „служители“ да се замени с „изпълнители“, тъй като става въпрос за договори за услуги, които могат да бъдат с изпълнители – физически или юридически лица, съгласно ЗОП.

27.

Чл. 11. (1) За проекти на бенефициенти от централната и териториалната администрация, чието осъществяване се предвижда да не бъде изключително чрез възлагане на обществени поръчки, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности по изпълнение се предоставят под формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗУСЕСИФ.

(2) Безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за проекти на бенефициенти от централната и териториалната администрация се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ в следните случаи:

1. изпълнението на проекта се възлага на външни за бенефициента служители;

2. по изключение, когато към датата на утвърждаване на насоките и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, не е налице одобрена методология за определяне за дадена категория разход на размерите на сумите по формите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ.

3. изключението по т. 2 може да бъде приложено след изрично одобрение на органа по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ.

Разпоредбите да отпаднат.

Мотиви: Разпоредбите противоречат на чл. 67, пар. 4 от Регламент 1303/2013 (възпроизведен в чл. 5, ал. 1 и 2 от предлагания проект на ПМС), съгласно който: „Когато дадена операция или проект, част от операция, се осъществява изключително чрез възлагане на обществени поръчки за строителни работи, стоки или услуги, се прилага единствено първа алинея, буква а). Когато възлагането на поръчки в рамките на дадена операция или проект, част от операция, е ограничено само до определени категории разходи, могат да бъдат прилагани всички възможности, посочени в параграф 1“, т.е. всички форми по чл. 67, пар. 1 от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 1-4 от ЗУСЕСИФ). Допълнително, в чл. 67, пар. 1 от Регламент 1303/2013 е записано, че „правилата за отделните фондове могат да ограничават формите на безвъзмездна помощ или възстановима помощ, приложими към определени операции“. Тук под „правилата за отделните фондове“ (предвид цялостното използване на този термин в Регламент 1303/2013) очевидно се имат предвид съответните Регламенти за отделните фондове, а не националните правила.

Гореизложеното се подкрепя и от разпоредбата на чл. 65, пар. 1 от Регламент 1303/2013, в която изрично е записано следното: „Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове“.

Изложеното е още един аргумент в подкрепа на разбирането, изразено по-горе, че начините за определяне размерите на сумите за категориите разходи по формите, посочени в чл. 67, пар. 1, букви б), в) и г) от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ) следва да се регламентират в националните правила (т.е. в ЗУСЕСИФ и в настоящия подзаконов нормативен акт). Това е изрично законово изискване и съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, който гласи: „Доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет“.

В хипотеза на неприемане на предложения по-горе подход:

В т. 1 - Предлагаме думата „служители“ да се замени с „изпълнители“, тъй като става въпрос за договори за услуги, които могат да бъдат с изпълнители – физически или юридически лица, съгласно ЗОП.

26.

Чл. 10. Разходи за екипи за управление и/или изпълнение на проектите са допустими, когато:

1. управлението и/или изпълнението се осъществява само от служители на бенефициента и/или съответната администрация;

2. в управлението и/или изпълнението на проекта са включени външни експерти, при необходимост от специфична експертиза и/или липса на достатъчен собствен административен капацитет;

3. управлението и/или изпълнението се осъществява изцяло от външни за бенефициента лица, избрани в съответствие с националното законодателство.

Разпоредбата да се редактира и прецизира в съответствие със ЗУСЕСИФ.

Мотиви: При редактирането на т. 1 следва да се има предвид, че чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ изключва прилагането на правилата на ЗОП/респ. на глава четвърта от ЗУСЕСИФ, само когато за изпълнител се определя „лице, което е било обект на оценка в качеството на експерт при одобряване на проекта по реда на глава трета и/или е наето по трудово или служебно правоотношение от бенефициента“, т.е. служителите на съответната администрация, в която е ситуиран бенефициентът (което вероятно се визира в края на т. 1, но трябва да се поясни еднозначно) не попадат във второто изключение, а трябва, подобно на лицата по т. 3, да бъдат избрани в съответствие с националното законодателство (т.е. ЗОП).

Т. 2 също следва да се прецизира в съответствие с първото изключение в цитирания текст от ЗУСЕСИФ, като се уточни, че външните експерти трябва да са били обект на оценка при одобряване на проекта по реда на глава трета.

Допълнително, т.1-3 са формулирани по начин, който може да се тълкува и в смисъл, че разходите не са допустими при комбинация между две и/или всички точки (т.е. когато напр. членове на екипа са едновременно служители на бенефициента и външни експерти и/или лица по т. 3) и от тази гледна точка се нуждаят от еднозначно преформулиране.

24.

Чл. 8. (3) По изключение, когато към датата на утвърждаване на насоките и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, не е налице одобрена методология за определяне на размерите на сумите по формата, посочена в чл. 55 ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за разходи за организация и управление, извършвани чрез наети от бенефициента по трудово или служебно правоотношение лица, може да бъде предоставена чрез формата по чл. 55 ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ след изрично одобрение на органа по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ.

Разпоредбата да отпадне.

Мотиви: Разпоредбата следва да отпадне предвид горепосоченото във връзка с чл. 5, ал. 5 и 6 от предлагания проект на ПМС.

В хипотеза на неприемане на предложения по-горе подход:

Предлагаме в чл. 8 да се добави алинея, която да описва всички възможности за бенефициентите да наемат лица за дейностите по организация и управление на проектите, тъй като ЗУСЕСИФ не ограничава дейностите по управление да се осъществяват само от физически лица . Съгласно чл. 49. (1) от ЗУСЕСИФ „Бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители - външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност.“

Ето защо, предлагаме включването на следната алинея в чл. 8 на настоящото ПМС:

 - Бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ могат да възлагат на изпълнители - външни за тях лица, дейности по организацията и управлението на проект, които могат да са физически лица, наети по трудово или служебно правоотношение, или с които бенефициентът е сключил договор за услуга, както и юридически лица, избрани по реда на Закона за обществените поръчки.

25.

Чл. 9. (2) В случаите когато служители от звената по ал. 1 съгласно длъжностната си характеристика изпълняват и други дейности извън тези по чл. 9, ал. 5, 6 и 7, чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 на ЗУСЕСИФ, разходите за възнаграждения се считат за допустими за финансиране по линия на техническа помощ в размер на процентно съотношение между задълженията по програмите, заложени в длъжностна характеристика, и общо задълженията по длъжностна характеристика. Съотношението се определя на годишна база и се изменя при изменение на длъжностната характеристика.

Да се обмисли начин за определяне на допустимите за финансиране по линия на техническа помощ възнаграждения, който да отчита реално колко време служителите са работили по дейности, имащи отношение към функциите, посочени в чл. 9, ал. 1.

Мотиви: Предлаганият начин на изчисление е твърде елементарен и в общия случай неотговарящ на реалността, тъй като:

1)      Съотношение между броя на задълженията по програмите и общия брой на задълженията в длъжностната характеристика не е обективен показател за реалната тежест/сложност/времеемкост на едните задължения спрямо другите (които не са свързани с програмите), както и за времето, което реално служителят е отработил на месечна/годишна база при изпълнение на едните и при изпълнение на другите;

Броят на записаните задължения в длъжностната характеристика зависи от начина и изчерпателността на формулирането им (така напр. някои може да са формулирани по-общо и съответно да са по-малко на брой, а други да са разписани по-конкретно и детайлно и поради това да са повече на брой; също така някой задължения, които на практика служителят изпълнява, може да липсват от длъжностната характеристика, по една или друга причина (вкл. чисто субективна), за сметка на други, които служителят в действителност не изпълнява).

22.

Чл. 8. (1) Когато изпълнението на проекта поражда непреки разходи, те могат да бъдат изчислени като единна ставка по един от следните начини:

1. единна ставка в размер до 25 на сто от допустимите преки разходи, при условие че ставката се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или въз основа на метод, прилаган в рамките на национални схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобен тип проект и бенефициент;

2. единна ставка в размер до 15 на сто от допустимите преки разходи за персонал, без да се изисква да се извършват изчисления за определянето на приложимата ставка;

3. единна ставка, прилагана към допустимите преки разходи въз основа на съществуващите методи и съответстващите ставки, приложими в политиките на Европейския съюз за подобен тип проект и бенефициент.

Преповтаря чл. 68, пар. 1 от Регламент 1303/2013

Терминът „национални схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“ (използван в т. 1) е неясен за разлика от използваната терминология в разпоредба на чл. 68, пар. 1, буква а) от Регламент 1303/2013, от която е преписвано и в която е разяснено, че става въпрос за „схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, финансирани изцяло от държавата-членка“ .

23.

Чл. 8. (2) Безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности за организация и управление на проекта, чието осъществяване се предвижда да не бъде изключително чрез възлагане на външен изпълнител, се предоставят само чрез формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ.

Разпоредбата да отпадне.

Мотиви: Разпоредбата противоречи на чл. 67, пар. 4 от Регламент 1303/2013 (възпроизведен в чл. 5, ал. 1 и 2 от предлагания проект на ПМС), съгласно който: „Когато дадена операция или проект, част от операция, се осъществява изключително чрез възлагане на обществени поръчки за строителни работи, стоки или услуги, се прилага единствено първа алинея, буква а). Когато възлагането на поръчки в рамките на дадена операция или проект, част от операция, е ограничено само до определени категории разходи, могат да бъдат прилагани всички възможности, посочени в параграф 1“, т.е. всички форми по чл. 67, пар. 1 от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 1-4 от ЗУСЕСИФ). Допълнително, в чл. 67, пар. 1 от Регламент 1303/2013 е записано, че „правилата за отделните фондове могат да ограничават формите на безвъзмездна помощ или възстановима помощ, приложими към определени операции“. Тук под „правилата за отделните фондове“ (предвид цялостното използване на този термин в Регламент 1303/2013) очевидно се имат предвид съответните Регламенти за отделните фондове, а не националните правила.

Гореизложеното се подкрепя и от разпоредбата на чл. 65, пар. 1 от Регламент 1303/2013, в която изрично е записано следното: „Допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове“.

Чл. 7. (1) Ако при прилагане на формата по чл. 55 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на средствата от ЕСИФ се определя максимален размер за дадена категория разход, то това определяне става въз основа на общите допустими разходи по проекта. В отделни случаи, когато даден разход е пряко обвързан с друга категория разход, като основа може да се използват общите допустими разходи за съответната категория, с която е обвързан.

(2) При прилагане на формата по чл. 55 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на средствата от ЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи:

1. разходи за информация и комуникация – до 2 на сто от общите допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите допустими разходи на всички останали проекти;

2. непредвидени разходи за строително-монтажни работи – до 10 на сто от общите допустими разходи за строително-монтажни работи по проекта;

3. разходи за командировъчни пари – съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или съответните нормативни актове на друга държава – членка на ЕС, в случаите, когато не е приложимо българското законодателство;

(3) Максималните размери за определени категории разходи по ал. 2 се прилагат както за определяне размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта.

Разпоредбата следва да се преосмисли и редактира в съответствие с правилата и логиката на чл. 67 и чл. 68 от Регламент  1303/2013 относно формите на предоставяне на безвъзмездни средства и възстановима помощ и начините за определяне размерите на сумите за отделни категории разходи.

Мотиви: От чл. 67 (в частност пар. 5) и чл. 68 от Регламент  1303/2013 следва, че начините (напр. коректен, справедлив и проверим метод на изчисление; ставки, установени в Регламент  1303/2013 или с правилата за отделните фондове и т.н.) за определяне размерите на сумите за категориите разходи са приложими единствено по отношение на формите, посочени в чл. 67, пар. 1, букви б), в) и г) от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ), но не и към формата по чл. 67, пар. 1, буква а) (възпроизведена в чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ).

Това следва да се има предвид при цялостното нормативно регламентиране на начините за определяне размерите на сумите за категориите разходи по формите, посочени в чл. 67, пар. 1, букви б), в) и г) от Регламент 1303/2013 (възпроизведени в чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ), което следва да се извърши в националните правила (т.е. в ЗУСЕСИФ и в настоящия подзаконов нормативен акт) и което е аргументирано по-нататък.

Чл. 7. (2) - Препоръчително е да се приеме единен подход за допустимост на разходите за информация и комуникация по всички програми – напр. в редица наредби на ПРСР те не са допустими.  Няма аргумент тези разходи да са допустими по едни програми, наредби и мерки и недопустими – по други.

Чл. 7. (3) - Този текст предполага, че ако максималните размери, определени като процент, се превишат в резултат на по-ниска стойност на договорените суми, разликата остава за сметка на бенефициента. Този принцип е приложим, когато бенефициентът разполага с техническа документация (технически/работен проект), въз основа на която са определени общите допустими разходи. Когато обаче голям инвестиционен проект се готви чрез отделен проект за техническа помощ, не е възможно на етапа на договаряне на договора за техническа помощ да се определят общите допустими разходи на инвестиционния проект. По тази причина в тези случаи може да се приложи допустим процент на отклонение от максималните размери на разходите, както и да се предвиди механизъм за разпределение на разходите, които превишават допустимите размери, между бенефициента и националното съфинансиране по проекта.

20.

Чл. 6. (3) Безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ при проекти, финансирани от ЕСФ, при които финансовата подкрепа не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро, се предоставят под формата на стандартни таблици за разходите за единица продукт или еднократни суми, или единни ставки, с изключение на проектите, които се ползват от подкрепа в рамките на схема за държавна помощ. Когато се използва финансиране с единни ставки, разделените по категории разходи, използвани за изчисляване на ставката, могат да бъдат възстановени в съответствие с чл. 55 ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ.

Преповтаря чл. 14, пар. 4 от Регламент 1304/2013

17.

Чл. 5. (6) Ръководителите на управляващите органи могат за съответната програма да одобряват методологии за определяне на размерите на сумите за дадена категория разход по формите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ, ако те касаят начин на определяне или форма на предоставяне на безвъзмездна финансова или възстановима помощ, които не са част от одобрени национални методологии.

Разпоредбата да отпадне поради противоречие със законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указа за прилагането му.

Мотиви: Аналогични на посочените във връзка с чл. 5, ал. 5 от предлагания проект на ПМС с допълнението, че освен това съгласно чл. 2 от ЗНА:

Ал. 1: „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон“;

Ал. 2: „Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля“.

18.

Чл. 6. (1) При проекти, финансирани от ЕСФ, може да бъде използвана единна ставка в размер 40 на сто от допустимите преки разходи за персонал за покриване на останалите допустими разходи за даден проект, без да се изисква да се правят изчисления за определянето на приложимата ставка.

Преповтаря чл. 14, пар. 2 от Регламент 1304/2013

19.

Чл. 6. (2) При проекти, финансирани от ЕСФ, когато финансовата подкрепа за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и на възстановима помощ не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, сумите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ, могат да се определят за всеки отделен случай и въз основа на проекта на бюджет, съгласуван предварително от управляващия орган.

Преповтаря чл. 14, пар. 3 от Регламент 1304/2013

16.

Чл. 5. (5) Национални методологии за определяне на размерите на сумите по формите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ, се одобряват от Министерския съвет.

Разпоредбата да отпадне поради противоречие със законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указа за прилагането му.   

Мотиви: Законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ предвижда следното: „Доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет“. Това означава, че с предлагания подзаконов нормативен акт на МС следва да се определят (регламентират) изчерпателно конкретните национални правила и детайлните правила (условия) за допустимост/недопустимост на всички разходи за програмния период 2014-2020 г. (включително размерите на сумите по формите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ), доколкото със закон (вкл. с регламент) не е предвидено друго. Липсва законова делегация за уреждане на каквато и да било част от тези въпроси с други актове извън предлагания подзаконов нормативен акт на МС.

В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 12 от ЗНА („Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден“) и на чл. 44, ал. 1, изречение първо от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА („Актът по прилагане на закон урежда изчерпателно материята, до която се отнася.“).

На следващо място, съгласно чл. 10 от ЗНА:

Ал. 1 „Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен“;

Ал. 2 „Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен“.

Всъщност в случая дори не е ясно за какъв нормативен акт (тъй като предвижданата методология предвид естеството си не може да се определи нито като индивидуален, нито като общ административен акт, а по-скоро като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК)  от кръга на тези, които МС е оправомощен да приема съгласно Конституцията и ЗНА (постановления, правилници, наредби) се отнася предвижданата делегация, тъй като методологията като вид акт не е регламентирана в действащото законодателство. Същевременно предлаганата разпоредба противоречи и на чл. 44, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, съгласно който с акта по прилагане на закон (какъвто е предлаганото ПМС) „не може да се възлага на други органи да издават актове по неговото прилагане“.

В хипотеза на неприемане на предложения по-горе подход:

Текстът да се измени на „Министерски съвет ПРИЕМА национални методологии за определяне на ….“, като се посочи и акта с който се приемат, с оглед гарантирането на предварителни процедури за обществено обсъждане. Препоръчително е тези методологии да бъдат унифицирани за всички програми, вкл. оперативните програми и ПРСР. С тази цел може да се добави следният текст в края на изречението „…и се прилагат за всички оперативни програми и ПРСР“.

14.

Чл. 5. (3) Размерите на сумите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ, се определят по един от следните начини:

6. изчисляване на приложимата часова ставка при определяне на разходите за персонал, свързани с изпълнението на даден проект, като годишните брутни разходи за трудови възнаграждения в счетоводните отчети за последната година се разделят на 1720 часа.

15.

Чл. 5. (4) След одобрението на проекта, помощта може да бъде предоставяна чрез формите по чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ само спрямо разходи, които още не са реално извършени и платени. Тази възможност се прилага за всички одобрени за финансиране проекти по съответната процедура.

2. стандартна таблица на разходите за единица продукт;

3. еднократни суми, които не надвишават левовата равностойност на 100 000 евро публичен принос;

4. финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.

12.

Чл. 5. (1) Когато даден проект, се осъществява само чрез възлагане на дейности по строителство, доставки или услуги, се прилага единствено формата, предвидена в чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

(2) Когато за изпълнението на проекта съществуват категории разходи, за които не се предвижда прилагане на правилата по чл. 49, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, могат да бъдат прилагани всички форми, посочени в чл. 55, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Преповтарят чл. 67, пар. 4 от Регламент 1303/2013

13.

Чл. 5. (3) Размерите на сумите, посочени в чл. 55 ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ, се определят по един от следните начини:

1. използване на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление, основаващ се на:

а) статистически данни или друга обективна информация;

б) проверени данни за минали периоди за отделните бенефициенти или

в) прилагането на обичайните практики за осчетоводяване на разходите на отделните бенефициенти.

2. в съответствие с правилата за прилагането на съответни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и единни ставки, прилагани в други политики на Европейския съюз за подобен тип проект и бенефициент;

3. в съответствие с правилата за прилагането на съответни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и единни ставки, прилагани в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансирани изцяло от държавата членка за подобен тип проект и бенефициент;

4. прилагане на ставки, установени с Регламент (ЕС) № 1303/2013 или с правилата за отделните фондове;

5. прилагане на специфични методи за определяне на сумите, установени в съответствие с правилата за отделните фондове;

Преповтарят чл. 67, пар. 5 от Регламент 1303/2013

9.

Чл. 3. (7 и 8)

Чл. 3 следва да се раздели смислово в отделни членове  - допустимост на разходи по време, допустимост по бенефициент – т. е. от чл. 3, ал. 7 и 8 да станат отделен член 4. След което следва пореден чл. 5 за допустимост по териториален обхват и т. н.

10.

Чл. 4. (1) Допустими по Европейския социален фонд (ЕСФ) са и разходи за проекти, които се осъществяват извън

програмния район, но в границите на Европейския съюз, при условие че са изпълнени следните условия:

1. проектът е в полза на програмния район;

2. задълженията на органите по оперативната програма във връзка с управлението, контрола и одита на проекта се изпълняват от органите, отговорни за оперативната програма, по която се финансира съответният проект, или те се споразумяват с органите на държавата членка, в която се изпълнява проекта, при положение че в тази държава са изпълнени задълженията във връзка с управлението, контрола и одита на проекта.

Преповтаря чл. 13, пар. 2 от Регламент 1304/2013

11.

Чл. 4. (2) В размер до 3 на сто от бюджета на оперативна програма или частта от него, при многофондова оперативна програма, финансиран от ЕСФ разходите, направени извън границите на Европейския съюз, са допустими от ЕСФ, при условие че те се отнасят до тематичните цели „Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила“ и „Инвестиции в образованието, обучението, включително професионално обучение за придобиване на умения, и ученето през целия живот“ и при условие че комитетът за наблюдение на съответната програма е дал съгласието си за съответния проект или за съответните видове проекти.

Преповтаря чл. 13, пар. 3 от Регламент 1304/2013

6.

Чл. 3. (5) Разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР единствено когато разплащателната агенция действително е изплатила съответната помощ в периода между 1 януари 2014 г. — 31 декември 2023 г.

Преповтаря чл. 65, пар. 2, изречение второ от Регламент 1303/2013

7.

Чл. 3. (7) Разходите се считат за направени от бенефициент и в случаите, когато са извършени от партньор на бенефициента, при условие, че партньорът е определен като допустим по съответния приоритет на програма по чл. 2 и одобрен съгласно критериите за избор на проекти, одобрени от Комитета за наблюдение на програмата.

Следва да е „… от партньор на бенефициента, съгласно споразумение или декларация за партньорство като част от ДБФП“ или подобна формулировка. Дали партньорът е бил допустим по време на оценката не ни интересува, това е минал етап, а и какво значи одобрен? Това което има значение, е да е част от съществуващи правни (договорни) отношения, само тогава имаме основание да записваме подобен текст.

8.

Чл. 3. (8) При операция на публично-частно партньорство (ПЧП), където бенефициентът е публично-правна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат да се считат за направени и платени от бенефициент, при условие че са спазени следните условия:

1. бенефициентът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;

2. декларираните от бенефициента разходи са платени от частния партньор и операцията съответства на приложимите право на Съюза и национално право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.

Преповтаря чл. 64, пар. 1 от Регламент 1303/2013

Препоръчително е да се дефинира термина „публично-частно партньорство“ за целите на това ПМС, тъй като към момента има два закона, които го уреждат - Закон за ПЧП, който на практика не се прилага, както и Закон за концесиите (концесиите също са вид ПЧП). Най-малко да има препратка към приложимата законова дефиниция.

2.

Чл. 3. (1) Разходите са допустими за финансиране, ако са направени от бенефициент и са платени в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

Преповтаря чл. 65, пар. 2, изречение първо от Регламент 1303/2013

3.

Чл. 3. (2) Разходи, станали допустими в резултат на изменение в програма, са допустими от датата на подаване на искането за изменение до Комисията или от датата на влизане в сила на решението за изменение на програмата, в случаите по чл. 96, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Преповтаря чл. 65, пар. 9, изречение първо от Регламент 1303/2013

4.

Чл. 3. (3) Разходите по линия на Инициативата за младежка заетост са допустими от 1 септември 2013 г.

Преповтаря чл. 65, пар. 3 от Регламент 1303/2013

5.

Чл. 3. (4) В случаите по чл. 55 ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове действията, представляващи основание за възстановяването на разходите, трябва да са извършени в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г., а за Инициативата за младежка заетост – от 1 септември 2013 г.

Преповтаря чл. 65, пар. 4 и 5 от Регламент 1303/2013

Би трябвало да се прилага обратния принцип - разходите трябва да са допустими, за да бъдат платени от разплащателната агенция.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ ……. от ……. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г.

Бележки, коментари, предложения

1.

Чл. 1. С постановлението се определят общите национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за програмен период 2014-2020 г. чрез конкретизиране на условия за допустимост и/или недопустимост на определени категории разходи.

Чл. 2. (1) Общите национални правила за допустимост на разходите се прилагат за всички програми, финансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г., както следва: ….

ГЛАВА ВТОРА

ОБЩИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ДОПУСТИМОСТ

Разпоредбите, заглавието и цялостното съдържание на Глава втора да се прецизират в съответствие със законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указа за прилагането му.

Мотиви: Законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ предвижда с  нормативен акт на Министерския съвет да се определят конкретните ( а не общите) национални правила за допустимост на разходите за съответния програмен период.

Разпоредбата на  чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ гласи следното: „Доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет“. Това означава, че с предлагания подзаконов нормативен акт на МС следва да се определят (регламентират) изчерпателно конкретните национални правила и детайлните правила (условия) за допустимост/недопустимост на всички разходи за програмния период 2014-2020 г. (а не само на определени категории разходи), доколкото със закон (вкл. с регламент) не е предвидено друго.

В Глава втора – Общи национални правила за допустимост, са изпуснати действително основополагащи разпоредби – напр. тези от чл. 126 на Регламент 966/2012

Допустимите разходи са действително направени от бенефициера на безвъзмездни средства разходи, които отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а) направени са през периода на осъществяване на дейността или работната програма, с изключение на разходите във връзка с окончателните отчети и одиторските заверки;

б) посочени са в прогнозния общ бюджет за дейността или работната програма;

в) необходими са за изпълнението на дейността или работната програма, за които се отпускат безвъзмездните средства;

г) възможно е да бъдат установени и проверени, по-специално като се записват в счетоводната документация на бенефициера и се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти

на държавата, в която бенефициерът е установен, и в съответствие с неговите обичайни практики за определяне и анализ на разходите;

д) отговарят на разпоредбите на приложимото данъчно и социално законодателство;

е) те са приемливи, обосновани и отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността

Тук „работна програма“ следва да се премахне, а за дейност ще се счита операция или проект. След тези основни формулировки на допустимостта, следва да се развият конкретни изисквания според времеви обхват, бенефициент, териториален обхват и т. н.

Горните формулировки обосновават и основанието за система за контрол, като механизмът следва да се опише. Уместно е да се включи и въпросът с финансовите корекции при неизпълнение.