Целта на проекта е да се актуализира нормативната уредба на осъществяваните от ИА „Одит на средствата от ЕС“ специфични одитни дейности в съответствие с изискванията на приложимите регламенти за програмен период 2014 – 2020 г. Проектът съдържа разпоредби относно одита на отчетите, който ще се извършва по отношение на разходите в новия програмен период.
Министерство на финансите
Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102
Електронна поща: feedback@minfin.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
10.06.2016
24.06.2016
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
1. Общи коментари
Документът няма конкретиката и атрибутите на нормативен акт, който създава механизъм. Единствената причина да съществува, е разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, което този документ изпълнява само формално.
Документът е структуриран неправилно и е неподреден – не се отделят смислово едни специфични дейности от други в последователни членове, а просто са изписани разбъркани, не се следва дори времева последователност. Например, сега действащата Наредба Н-2/2009 г. е структурирана много по-добре. Мотивите за нейната подмяна не са аргументирани и съдържателни – напр. не се посочва какви са наложените промени в методиката за извършване на специфичните одитни дейности и какво друго действително налага така подмяна освен наименованията и програмния период на програмите по ЕСИФ в България. Въпреки твърденията на предложителите, не въвежда нищо ново или съществено променено спрямо действащите разпоредби.
2. Коментари по обхвата на документа
Документът следва да опише механизма за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните одитни дейности.
- Не е посочен механизъм за осъществяване на една от тези специфични дейности - одити на отчети
- Не се описва механизъм за координация изобщо – освен, че такава трябва да има
- Не се описва механизъм за хармонизация изобщо, понятието не се разбира от предложителите.
3. Коментари относно срокове
Посочените различни срокове – чл. 9, ал. 3 и 4 – не е ясно как са определени, дали представляват календарни дни, дори и да представляват работни дни, не е ясно на базата на какво са определени, тъй като са твърде кратки. За подобни уведомления срок от поне 5 работни дни би бил по-подходящ. Подобно и по отношение на чл. 13, ал. 4 – отново не е ясно дали това са календарни или работни дни, как са определени, освен на случаен или субективен принцип, тъй като няма логика за голямата разлика.
1. Общи коментари
Документът няма конкретиката и атрибутите на нормативен акт, който създава механизъм. Единствената причина да съществува, е разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, което този документ изпълнява само формално.
Документът е структуриран неправилно и е неподреден – не се отделят смислово едни специфични дейности от други в последователни членове, а просто са изписани разбъркани, не се следва дори времева последователност. Например, сега действащата Наредба Н-2/2009 г. е структурирана много по-добре. Мотивите за нейната подмяна не са аргументирани и съдържателни – напр. не се посочва какви са наложените промени в методиката за извършване на специфичните одитни дейности и какво друго действително налага така подмяна освен наименованията и програмния период на програмите по ЕСИФ в България. Въпреки твърденията на предложителите, не въвежда нищо ново или съществено променено спрямо действащите разпоредби.
2. Коментари по обхвата на документа
Документът следва да опише механизма за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните одитни дейности.
- Не е посочен механизъм за осъществяване на една от тези специфични дейности - одити на отчети
- Не се описва механизъм за координация изобщо – освен, че такава трябва да има
- Не се описва механизъм за хармонизация изобщо, понятието не се разбира от предложителите.
3. Коментари относно срокове
Посочените различни срокове – чл. 9, ал. 3 и 4 – не е ясно как са определени, дали представляват календарни дни, дори и да представляват работни дни, не е ясно на базата на какво са определени, тъй като са твърде кратки. За подобни уведомления срок от поне 5 работни дни би бил по-подходящ. Подобно и по отношение на чл. 13, ал. 4 – отново не е ясно дали това са календарни или работни дни, как са определени, освен на случаен или субективен принцип, тъй като няма логика за голямата разлика.