С настъпилите промени в Правилника за устройството и дейността на Националния център за информация и документация (ПУДНЦИД) от 16.12.2016 г. дейностите по водене и поддържане на Регистъра на научната дейност са включени във функциите на центъра.
Проектът на Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 1 от 04.01.2012 г. за реда за водене на Регистъра на научната дейност в Република България е изготвен във връзка с осигуряване изпълнението на чл. 7б. от Закона за насърчаване на научните изследвания и чл. 2, ал. 16 от ПУДНЦИД.
На основание чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, проектът на Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 1 от 04.01.2012 г. за реда за водене на Регистъра на научната дейност в Република България се публикува за обществено обсъждане за срок от 14 дни поради следните причини:
1. Считано от 16.12.2016 г. изпълнението на дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност е вменено във функциите на Националния център за информация и документация, което изисква обнародване на предложените промени в Инструкцията в Държавен вестник в спешен порядък.
2. Националният център за информация и документация следва да обезпечи дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност в Република България с оглед своевременното осъществяване на вписвания на законоустановените данни и обстоятелства, както и да осигури достъпа до информацията в Регистъра.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Според нас срокът на обществената консултация по проекта на нормативен акт следва да е 30 дни, защото в конкретната хипотеза не е налице изключителен случай. Под "изключителни случаи" по смисъла на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА следва да се разбират най-вече форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, аварии, война, терористичен акт и други подобни. Не би следвало като изключителни случаи да се квалифицират субективни възприятия, обществени нагласи и дори по-обхватни обществени мнения или вълни. Още по-малко индивидуални субективни доводи на един съставител или на неговото ведомство например за необходимост от спешни нормативни промени следва да се възприемат като достатъчно обективно обосновани за съкращаване на срока на консултациите.
Под „изрично посочване на причините” за по-краткия срок на обществените консултации в мотивите, съответно докладите към законопроектите следва да се разбира, че ЗНА изисква не простото изреждане на списъка на фактите или факторите, наложили това. От тези съставители следва да се изисква детайлно описание и позоваване на конкретни обективно обосновани обстоятелства, накарали ги да считат, че е налице изключителен случай. В това е смисълът на законовото изискване за „изрично” посочване на причините за по-краткия срок на консултиране.
Посочените в мотивите аргументи за намаляване на срока на обществената консултация на 14 дни са "1. Считано от 16.12.2016 г. изпълнението на дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност е вменено във функциите на Националния център за информация и документация, което изисква обнародване на предложените промени в Инструкцията в Държавен вестник в спешен порядък.
2. Националният център за информация и документация следва да обезпечи дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност в Република България с оглед своевременното осъществяване на вписвания на законоустановените данни и обстоятелства, както и да осигури достъпа до информацията в Регистъра."
Според нас субективните аргументи на администрацията за спешната наложителност от приемането на нормативния акт представляват най-показателния пример за обективната липса на "изключителност" на случая.
Бързината като аргумент за приемане на нормативни актове следва да бъде изкоренена и изхвърлена от българския нормотворчески процес. Поради това считаме, че обществената консултация във връзка с конкретния проект на нормативен акт следва да се проведе в пълния 30-дневен срок, защото в противен случай не би отговаряла на изискванията на ЗНА и приетата Инструкция би била уязвима при атакуването му в съда.
Център за оценка на въздействието на законодателството
Според нас срокът на обществената консултация по проекта на нормативен акт следва да е 30 дни, защото в конкретната хипотеза не е налице изключителен случай. Под "изключителни случаи" по смисъла на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА следва да се разбират най-вече форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, аварии, война, терористичен акт и други подобни. Не би следвало като изключителни случаи да се квалифицират субективни възприятия, обществени нагласи и дори по-обхватни обществени мнения или вълни. Още по-малко индивидуални субективни доводи на един съставител или на неговото ведомство например за необходимост от спешни нормативни промени следва да се възприемат като достатъчно обективно обосновани за съкращаване на срока на консултациите.
Под „изрично посочване на причините” за по-краткия срок на обществените консултации в мотивите, съответно докладите към законопроектите следва да се разбира, че ЗНА изисква не простото изреждане на списъка на фактите или факторите, наложили това. От тези съставители следва да се изисква детайлно описание и позоваване на конкретни обективно обосновани обстоятелства, накарали ги да считат, че е налице изключителен случай. В това е смисълът на законовото изискване за „изрично” посочване на причините за по-краткия срок на консултиране.
Посочените в мотивите аргументи за намаляване на срока на обществената консултация на 14 дни са "1. Считано от 16.12.2016 г. изпълнението на дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност е вменено във функциите на Националния център за информация и документация, което изисква обнародване на предложените промени в Инструкцията в Държавен вестник в спешен порядък.
2. Националният център за информация и документация следва да обезпечи дейностите по водене и поддържане на Регистъра за научната дейност в Република България с оглед своевременното осъществяване на вписвания на законоустановените данни и обстоятелства, както и да осигури достъпа до информацията в Регистъра."
Според нас субективните аргументи на администрацията за спешната наложителност от приемането на нормативния акт представляват най-показателния пример за обективната липса на "изключителност" на случая.
Бързината като аргумент за приемане на нормативни актове следва да бъде изкоренена и изхвърлена от българския нормотворчески процес. Поради това считаме, че обществената консултация във връзка с конкретния проект на нормативен акт следва да се проведе в пълния 30-дневен срок, защото в противен случай не би отговаряла на изискванията на ЗНА и приетата Инструкция би била уязвима при атакуването му в съда.
Център за оценка на въздействието на законодателството
20.01.2017
03.02.2017
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Напълно подкрепям РИА за това, че в случая не са налице извънредни обстоятелства, които да налагат консултации в срок от 14 дни. След като от месец октомври е било известно, че функциите преминават в НАЦИД какво пречеше да се изготви промяната по-рано. Отговорността за бездействието носи Миглена Кунева и нейният екип. Призовавам прокуратурата да се намеси. Длъжностни лица не са изпълнили задълженията си. А приетото в нарушение на ЗНА постановление подлежи на атакуване и отмяна.
Напълно подкрепям РИА за това, че в случая не са налице извънредни обстоятелства, които да налагат консултации в срок от 14 дни. След като от месец октомври е било известно, че функциите преминават в НАЦИД какво пречеше да се изготви промяната по-рано. Отговорността за бездействието носи Миглена Кунева и нейният екип. Призовавам прокуратурата да се намеси. Длъжностни лица не са изпълнили задълженията си. А приетото в нарушение на ЗНА постановление подлежи на атакуване и отмяна.