Проект на Наредба за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на и

1. Производствата по регистрация и по възстановяване на уникалния идентификационен номер на МПС сега са различни, макар едното /относно номера/, да е предпоставка за успешно приключване на другото. Ще е целесъобразно да се уредят като едно производство на два етапа, с един решаващ орган  - началникът на пътна полиция /службата по регистрация/. Органът служебно да проверява при проблеми с автентичността на номера дали може да се установи - ако да, тогава собственикът да заплаща такса и производството по регистрация да продължи; ако не, началникът на пътна полиция да постановява отказ за регистрация, поради невъзможност да се установи автентичният идентификационен номер  на МПС. Сега напр. при невъзможност да се установи автентичният номер, директора на ОДМВР /който е орган по възстановяване на регистрацията по инструкция № I - 185/, не е ясно с какъв точно акт се произнася . 

2. Отнемането на МПС в полза на държавата може да породи проблем, произтичащ от чл.140, ал. 5 от ЗДвП - Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Отнетите в полза на държавата МПС може и да нямат такъв документ в оригинал. Държавата често продава такова МПС по реда на ДОПК. По силата на постановление за възлагане при публичната продан, купувачът става собственик, но не може да представи оригинал от СРМПС. Неговото заявление за регистрация се оказва първо в националния регистър. Дори страната по предходна регистрация да няма нищо против, няма да може да се вземе предвид нейното становище, тъй като нормата в ЗДвП е императивна и за да се приложат диспозитивните правила на европейските директиви, трябва да има изрично такава възможност в националното ни право.

1. Този проект на наредба би трябвало да върви заедно с проект на инструкция за отменяне на ИНСТРУКЦИЯ № I-185 ОТ 6 ДЕКЕМВРИ 2002 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РЕДА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИЯ НОМЕР НА ПЪТНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (Обн. ДВ. бр.62 от 11 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 13 Август 2013г.), тъй като част новата наредба урежда материя, напълно уредена в инструкцията.
2. Най-ефективно ще е текстовете в този проект на наредба да се инкорпорират като нова глава в Наредба I-45. Новата наредба урежда един частен случай на (пре)регистрация на ППС и няма логика тази материя да е в отделен нормативен акт. Ще се промени заглавието на наредбата, а основанието в § 8. ПЗР ще се допълни с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.
3. Ако все пак се реши това да е отделна наредба, то най-добре ще е в чл. 2 ал. 4 думите "Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Обн. ДВ, бр. 31 от 2000 г.)" да се заменят с "наредбата по чл. 140 ал. 2 от ЗДвП". По този начин ще се постигне стабилност на новата наредба и ако в бъдеще наредба I-45 по някаква причина бъде изцяло отменена и заменена с нова, то няма да е необходимо заедно с това да се изменя и сега предлаганата наредба с цел да бъде отразена промяната в номера на наредбата, към която текстът препраща.