Конвенцията на ООН от 1979г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния е основната международноправна рамка, регламентираща сътрудничеството и мерките за ограничаване и постепенно намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха и неблагоприятните му последствия за човешкото здраве и околната среда, с акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Към днешна дата действието на Конвенцията е разширено с осем протокола, в т.ч. и Гьотеборгския протокол. Този протокол, включително настоящото му изменение, обхваща множество замърсители и е насочен към предотвратяване или минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот и критичните нива на озон за човешкото здраве и растителността. За тази цел в него са определени национални емисионни тавани, които всяка от страните трябва да спазва от 2020г. и след това, за следните пет замърсителя: сяра (главно серен диоксид), азотни оксиди, амоняк, летливи органични съединения различни от метана и фини прахови частици (с диаметър до 2.5 µm). С цел да се улесни спазването на националните емисионни тавани, в приложенията към Гьотеборгския протокол се установяват пределно допустими стойности за контролиране на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух. Ратифицирането на Гьотеборгския протокол от Република България ще бъде не само акт на изпълнение на общата външна политика на ЕС в тази област, но и допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда от въздействието на вредните емисии в атмосферния въздух.
Министерство на околната среда и водите
Адрес: София, София 1000, бул. Княгиня Мария Луиза № 22
Електронна поща: edno_gishe@moew.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
02.11.2017
03.12.2017
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет