Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Прочетох проекта на наредбата, прочетох и становищата на фирмите разработващи софтуер.....Напълно подкрепям всички критики на наредбата.

От 2 седмици активно запознавам клиенти и доставчици, че се готви подобна промяна. След първоначални смесени реакции, в стил казаци пишат писмо до султана, в крайна сметка всички заключават, че ще им се наложи да почнат да използват само касов апарат и ще приберат компютъра за по-разумни времена. Същевременно връщайки ги в зората на демокрацията преди масовото използване на компютър, в култовите години на писане на фактура от кочан на ръка, моментално ги правим неконкурентноспособни на големите вериги, които тази наредба не засяга.

Преди няколко години сменяхме касови апарати за да са с мобилна връзка, плащаме допълнително за нея, защо сега се оказва, че не може да се изтеглят нужните данни по нея, а трябва още едно преработване на касовите апарати. За QR кодове и онлайн отчитане на продажбите няма да говоря, тепърва лятото като ви забие сървъра и никой не може да пусне касов бон заради Вас, ще ви гледаме сеира, кой обаче ще плати за загубите за фиска, кой ще е виновен??

Великото желание всичко да се контролира, чрез допълнително даване права на НАП, ще доведе до концентрация на власт, която неминуемо ще доведе и до повишен риск от корупция. Да не говорим, че с подобни изисквания към софтуерните системи потребителите стават напълно уязвим за търговски и промишлен шпионаж. Кой ще ми гарантира, че няма да се случи, и кой ще носи отговорност като се случи.

Издаването на касов бон, може да се контролира освен от НАП, така може да се контролира и от потребителите. Ако всяка година държавата връща примерно 5 процента от сумата на касовите бележки, хората ще си чупят ръцете да ви пишат екселски файлове с номерата, датите, номерата на касовите апарати, булстатите на издалите ги фирми и ЕСТЕСТВЕНО ДА СИ ТЪРСЯТ КАСОВИЯ БОН.

Писмо със Становище по Проекта в 4 страници на 21.01.2018 г. на email taxpolicy@minfin.bg

ДСОФТ ООД

d_soft@abv.bg

http://dox.bg/files/dw?a=27a109500d

Изпратено писмо с коментари по проекта за Наредбата в обем 8 страници на 19.01.2018 на email taxpolicy@minfin.bg, с наш изходящ номер 20180119-01/ 19.01.2018 г.

Подпис,

Селматик ЕООД

032 390 220

info@selmatic.com

Коментарите могат да се предоставят на всеки заинтересуван при поискване. 

С направените предложения на практика ще се въведат две последователно свързани фискални системи – софтуер и касов апарат. Това излишно натоварва работната среда, както и бюджета на бизнеса. Тъй като софтуера не е задължителен, една не малка част от търговците със сигурност ще се откажат от софтуера.

Софтуерът може да бъде много по-добра фискална система от касовия апарат. Това се доказва от обявената статистика, за укрития оборот при работа със софтуер. Никой обаче не може да направи статистика, какъв е укрития оборот от фирми, които работят само с касов апарат!

Кое е по-добре, да накараме хората да премахнат софтуерите или да ги стимулираме да ги ползват?

Правилно е да има два вида фискални системи, но да се ползва само едната или фискален касов апарат, или фискален софтуер.

Да се направи фискален софтуер не е сложно!

На всички ни е ясно, че един ден ще се работи само с фискални софтуери. Каква е причината да не се прави сега, а да се предлагат някакви сложни схеми свързани с касови апарати, архиви и съхранения на бази? 

Промените засягат над 20.3 хил. търговски обекта, а очакванията на ведомството са, че те ще увеличат разходите предимно на ползващите ERP системи. В мотивите към проекта е записано, че вероятно част от производителите ще актуализират софтуера на клиентите си като част от абонамента им... 

Кой ще плати сметката? Пак малкия бизнес ли?

Много е притеснителна поправката за лицензиран списък от софтуер. Никъде няма зададени критерии по какво ще се лицензира, какви функционалности са необходими, каква архитектура и т.н.

Повече мирише на лобистка поправка на "наши" фирми, които да вземат нишата за електронни магазини на българските фирми.

Тези промени са грешни тъй като ще доведат до прекомерно усложнение на работата на обектите. Елементарен казус е например човек заредил пропан-бутан да иска да зареди и бензин. Чрез орязване на функционалността на системата, той ще трябва да получи 2 вместо 1 фискален бон. А ако освен газ и бензин си купи и баничка, боновете стават 3. Това забавя времетраенето за фактуриране и прочие.

Поправките относно създаване на лицензиран списък със софтуер са лобистки и ясно проличава, че се очаква фаворитизиране на определени фирми ''галеници на властта''. А на другите клиентите ще бъдат откраднати по познатата схема. Сметката за закупуване на нов софтуер отново ще бъде платена от малките търговци, които изнемогват. 

За по-малко от година време, това е дванадесета поправка в нормативните актове касаещи обекти с ЕСФП за течни горива. Досега сметката от тези дванадесет поправки е около 20 000 лева на обект грубо. Въпроса е кой ще има изгода, когато малките бензиностанции затворят. Под предтекст за борба със сивата икономика се скубе честният бизнес. Обектите работещи извън закона са пределно ясни за всички в бранша и тези промени не ще ги засегнат! Сметката ще я платят другите!