ПМС за допълнение на Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението между правителството на Ре

1. 4. В заключение, ние считаме, че предлагания проект за постановление, противоречи на нормативен акт от по-висока степен (чл. 173 от ЗДДС), на международно споразумение, което има приоритет над вътрешното право, а освен това е неефективен и ще доведе до възстановяване на произволни суми, несъответстващи на частта от данъка, кореспондираща на освободените доставки. Проектът не е съгласуван с правилата за частичен данъчен кредит и за корекции на ползван данъчен кредит, предвидени в ЗДДС, поради което бенефициентите, извършващи облагаеми и освободени доставки, на практика няма да възстановят никакви суми като краен резултат. Наред с това, предвижданата процедура по възстановяване, ще увеличи значително административната тежест, в сравнение със сега съществуващата процедура на освобождаване от данък по чл. 173 от ЗДДС. Затова Ви молим да оттеглите този проект за Постановление. Ако приемането на подобен проект се налага, той следва след предоговаряне с правителството на САЩ на Споразумението и след въвеждането на съответни законодателни промени в ЗДДС. Такъв проект във всички случаи следва да бъде изготвен след обсъждане със засегнатите лица и по начин, че да отчита всички останали разпоредби на ЗДДС, включително и тези, регламентиращи механизма на частичния данъчен кредит. 

1. 3. На трето място, проектът за Постановление е неефективен и няма да доведе до постигане на целите, посочени в него. Така, в секция „Дефиниране на проблема“ е посочено, че проектът е изготвен поради това, че понастоящем „няма възможност, юридическите лица извършващи стопанска дейност, предлагащи освободени доставки без право на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавена стойност, да им бъде възстановен платения данък, когато са изпълнители по проекти финансирани по Споразумението. И след приемането на проекта, обаче, такава възможност няма да е налице като краен резултат, предвид на следното: Лицата, извършващи освободени доставки, ползват частичен данъчен кредит. Механизмът на този частичен данъчен кредит предвижда прилагане на месечен коефициент, основан на оборотите от предходната година, както и годишно преизчисляване на този коефициент (чл. 73, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС) въз основа на оборотите от текущата година. Освен това, в случаите на данъчен кредит, ползван за дълготрайни активи, данъчнозадълженото лице извършва корекции на ползвания данъчен кредит, съобразно чл. 79а от ЗДДС.

Механизмът на възстановяване е напълно неподходящ за лицата, извършващи облагаеми и освободени доставки, тъй като възстановената по реда на Единната процедура сума няма да кореспондира на частта от данъка, съответстващ на освободените доставки, тъй като тази част зависи от бъдещо годишно преизчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит и от бъдещи корекции на ползвания данъчен кредит. Горепосочените разпоредби също така създават опасност от това, след като някаква сума бъде възстановена по реда на Единната процедура, тя да трябва бъде коригирана и платена обратно в бюджета, при което не се постига никакво реално възстановяване. При това механизмът, предлаган в проекта за Постановление, изобщо не взема предвид спецификите на частичния данъчен кредит.

В тази връзка, предлаганият проект за Постановление, освен че е неефективен и противен на целите си, е и изключително административно затрудняващ и ще повиши значително административната тежест за лицата, извършващи облагаеми и освободени доставки.

1.  
1. 2. На второ място, проектът за Постановление противоречи на разпоредбата на чл. 3, б. „а“ от Споразумението. Тази разпоредба предвижда, че услуги, стоки, материали, оборудване или друго имущество, използвано във връзка с програмите за помощ, финансирани от правителството на Съединените американски щати, могат да бъдат закупувани в Република България, без да се облагат с данъци върху добавената стойност. Според разпоредбата на чл. 3, б. „д“ от същото Споразумение „в случай, че към момента на продажбата или внасянето не съществуват процедури за освобождаване от страна на правителството на Република България от плащане на данъците съгласно чл. 3 правителството на Република България се съгласява да възстановява заплащането на тези данъци по подходяща система за възстановяване. Правителството на Република България се ангажира, че Министерството на финансите ще създаде единни процедури за възстановяване на тези данъци“. От съпоставката на цитираните по-горе две разпореди следва извод, че единна процедура за възстановяване на данъци се прилага, само ако и доколкото относно конкретния случай не е налице процедура за освобождаване от ДДС – т.е., единната процедура е само субсидиарна. Тъй като в България е налице процедура за освобождаване от ДДС, предвидена в чл. 173 от ЗДДС, то Единната процедура може да урежда само случаи, в които такова освобождаване не е възможно. Единната процедура, в настоящата си редакция, както и с предвидените изменения в проекта за Постановление, нарушава цитираната разпоредба на Споразумението, тъй като подменя предвиденото в нея освобождаване от ДДС със система на възстановяване и по този начин прави предвиденото в чл. 3, б. „а“ освобождаване невъзможно. Проектът за Постановление задълбочава този проблем, тъй като по същество прави невъзможно прилагането на нулева ставка на ДДС по чл. 173 от ЗДДС за лицата, извършващи освободени и облагаеми доставки, които при сегашната редакция на Единната процедура имат право на такава нулева ставка.

С настоящото бихме искали да изложим позицията на Американски колеж в София относно проекта за Постановление, както следва:

1.       На първо място, проектът за Постановление влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 173 от ЗДДС. Според последната разпоредба, за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка. Разпоредбата на чл. 173 от ЗДДС се прилага за всички международни договори, включително за Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ. Както се вижда от проекта за Постановление, с него се цели да бъде заменена нулевата ставка на ДДС със система на възстановяване на данъка за всички лица, включително и за тези, които извършват независима икономическа дейност, включваща освободени доставки. Тази концепция противоречи на разпоредбата на чл. 173 от ЗДДС, която не предвижда система на възстановяване на ДДС, а изисква императивно прилагането на нулева ставка на ДДС.