Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) създава и поддържа публичен Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България (Регистъра). На основание чл. 2а, ал. 10 от ЗРАСРБ реквизитите, условията и редът за водене на Регистъра се определят с Наредба на министъра на образованието и науката.
Целта на предлагания проект на Наредба е да се осигури прилагането на приетите промени в ЗРАСРБ и, по-конкретно, създаването на Регистъра като единна общодостъпна електронна база данни, съдържаща пълни и достоверни данни относно научните постижения и академичното израстване на хабилитираните лица в Република България и лицата, придобили научна степен.
Доколкото Регистърът е напълно нов, необходимо е в нормативен акт да бъдат дефинирани точните му реквизити и редът за неговото водене и поддържане. Предложеният проект на Наредба определя точното съдържание на информацията, която ще се въвежда в електронните профили на подлежащите на вписване в Регистъра лица, както и документите, които са необходими за извършване на вписвания в Регистъра. Ясното дефиниране на подлежащите на вписване обстоятелства е задължителна предпоставка за поддържане на Регистъра в структуриран вид. Наредбата осигурява спазване на изискването на ЗРАСРБ за предоставяне на изискуемите от закона екземпляри от защитените дисертационни трудове на хартиен и електронен носител с цел осигуряване на необходимата степен на публичност на посочените трудове.
Прилагането на предложения проект на Наредба ще доведе до:
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
01.06.2018
01.07.2018
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Ние подкрепяме създаването на Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България, който ще се води и поддържа от Министерството на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД).
Нашите конкретни бележки, становища и предложения са:
1. Никъде в закона и този проект на наредба не е отбелязано дали този регистър ще съдържа данни за лица, които отговарят на тези изисквания, но които са починали. Не може този регистър да не съдържа данни за нашите учители. Много наука и публикации както знаем от времето на комунизма и от преди навлизането на информационните технологии е вече безвъзвратно загубена, въпреки, че някаква част все още се пази в някои библиотеки, включително НАЦИД. Но не трябва да позволяваме името и труда на нашите учители да бъдат забравени.
2. Към чл. 3 (2) НАЦИД поддържа архив на защитените дисертационни трудове в електронен и печатен формат с публичен достъп.
Да се разбирали ли, че ще има цифровизация на всички защитени дисертационни трудове в България, които ги има по принцип в Националната библиотека?
3. Към чл. 5.
Да се създаде нова алинея, която определя създаването на електронен профил на починали лица придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, защитените дисертационни трудове и хабилитирани, с информацията, която е налична.
4. Чл. 7. (1) Право да подават заявления за вписване в Регистъра имат:
За починало лица това право трябва да имат университетите и други лица (семейство, роднини и др.). Ние считаме, че няма да е трудно да се въведе тази информация например от Алманаха, който всеки университет има.
5. Чл. 15. Отказът за вписване в Регистъра подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Да се добави, че при отказ той трябва да бъде мотивиран. Мълчаливият отказ е много често срещан в нашата администрацията и трябва да се избягва. Такова задължение на администрацията да мотивира своите решения вече има в чл. 41 Право на добра администрация т. 2 в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и ще бъде добре да се възприеме и в България.
Ние подкрепяме създаването на Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България, който ще се води и поддържа от Министерството на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД).
Нашите конкретни бележки, становища и предложения са:
1. Никъде в закона и този проект на наредба не е отбелязано дали този регистър ще съдържа данни за лица, които отговарят на тези изисквания, но които са починали. Не може този регистър да не съдържа данни за нашите учители. Много наука и публикации както знаем от времето на комунизма и от преди навлизането на информационните технологии е вече безвъзвратно загубена, въпреки, че някаква част все още се пази в някои библиотеки, включително НАЦИД. Но не трябва да позволяваме името и труда на нашите учители да бъдат забравени.
2. Към чл. 3 (2) НАЦИД поддържа архив на защитените дисертационни трудове в електронен и печатен формат с публичен достъп.
Да се разбирали ли, че ще има цифровизация на всички защитени дисертационни трудове в България, които ги има по принцип в Националната библиотека?
3. Към чл. 5.
Да се създаде нова алинея, която определя създаването на електронен профил на починали лица придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, защитените дисертационни трудове и хабилитирани, с информацията, която е налична.
4. Чл. 7. (1) Право да подават заявления за вписване в Регистъра имат:
За починало лица това право трябва да имат университетите и други лица (семейство, роднини и др.). Ние считаме, че няма да е трудно да се въведе тази информация например от Алманаха, който всеки университет има.
5. Чл. 15. Отказът за вписване в Регистъра подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Да се добави, че при отказ той трябва да бъде мотивиран. Мълчаливият отказ е много често срещан в нашата администрацията и трябва да се избягва. Такова задължение на администрацията да мотивира своите решения вече има в чл. 41 Право на добра администрация т. 2 в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и ще бъде добре да се възприеме и в България.