Проект на НИД на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

1. Нека разгледаме следния случай:

Всички действия касаят един търговски обект:

На 25.11. шофьор носи стока с протокол за продажба

На 26.11. шофьор носи стока с втори протокол за продажба

На 27.11 шофьор носи стока и фактура, която включва в себе си първите два протокола и е допълнена със стоките, от последната продажба. Клиентът плаща и шофьора трябва да издаде фискален бон за плащането. Възникват следните въпроси:

А) Ако на 27.11. не се носеше стока, а се издаваше само фактура, трябва ли фактурата да има уникален номер на продажба?

Б) В описания случай, след като във фактурата има повече стоки, отколкото в двата протокола, естествено трябва да има уникален номер на продажба. Срещу този уникален номер на продажба каква сума трябва да има – общата сума на фактурата или само на стоките, които не са включени в другите два протокола?

В) По отношение на плащането – колко фискални бона трябва да се издадат – един, в който да се опишат всички уникални номера на продажба или за всяка продажба да се пусне отделен фискален бон? Второто по принцип ще забави много шофьорите, защото ще увеличи времето на престой при клиента.

2. Относно регистрацията на версиите. Правилно е всяка версия да се регистрира. Също така, трябва да се предвиди възможност за деригистриране на конкретна версия. Софтуерните фирми правим версии, с които оправяме бъгове и осигуряваме допълнителни функционалности в продуктите. Нормална ситуация е фирмите да поддържат последната или последна + една до две вересии назад. Ако старите версии стоят, съществува реална възможност, клиент, закупил стара версия, в която има регистриран бъг по отношение на Наредба Н: 18, да продължи да работи с  нея, въпреки че е спряна от поддръжка от разработчика на програмата.

1. В т.9 от приложение 29 към Наредба 18 е указан начина за формиране на Уникален номер на продажба (УНП), като в УНП задължително фигурира и номер на ФУ. При генериране на продажба, ако към работното място не е свързан касов апарат какво да се пише за номер на ФУ? С нули ли се запълва? Визирам случая на чл. 25 ал.2, където е указано за разносна търговия, касовия бон се издава в момента на плащане. Също така на едно и също работно място, могат да се създават продажби, чието плащане ще бъде по банков път, или са платени с авансово плащане. Изобщо – по принцип продажбата не е свързана пряко с плащането. Допустимо е да е договорена продажба, която да се извърши по банков път, но впоследствие да се плати в брой, както и обратното – договорена е плащане в брой при предаване на стоката, но се решава да се плати по банка. Би следвало всяка продажба да се идентифицира с УНП, което да може да се реферира при извършване на касово плащане.
2. Отново по 25 ал.2(разносна търговия) – фискален бон се издава в момента на плащане – трябва ли задължително ФУ да е свързан със СУПТО? Защото ако не е свързано, няма как да се регистрира плащане по УНП. От друга страна - за да се свърже, освен ФУ получаващият парите трябва да разполага с мобилно устройство с инсталиран модул на СУПТО?
3. Счетоводна къща обработва документите на определен брой фирми и освен счетоводството издава фактури от името на клиента.  Когато фактурите са в брой фирмата, ползваща счетоводната услуга, взема фактурата и издава и касов бон от собствения си касов апарат. Необходимо ли е изграждане на връзка между касовия апарат и търговската система, след като търговската система е собственост на счетоводната къща и се намира на друго физическо място?

Покупната цена на стоката не трябва да фигурира в бона. Ако се допусне сега за горивата, скоро може да стане практика и в другите браншове - не трябва да се допуска. 

И какво като разбере потребителят каква е търговската надценка на горивото? Това дали ще го направи по-малко беден??? Единствена цел е държавата в лицето на управляващите да излезе чиста от недоволството на потребителите от прекомерно високите цени на горивата.

Нарушава се основен принцип на свободното ценообразуване. Изваждат се на показ данни, които във всяка друга свера представляват търговска тайна. Правно казано, тази наредба нарушава закона за защита на конкуренцията:

"Чл. 37. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика."

"Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки."

Закона е Акт със по-голяма правна стойност от наредба и ще завалят хиляди искове срещу Министерството. Това ще е голяма голяма грешка, особено когато поправката е сложена, за да удолетвори популистки интерес.

Нещо повече - тази поправка е предложена от НПО, но то няма да плати сметката ако това безобразие бъде въведено.

В последна реч, новите изменения на най-често променяната наредба ще ОСКЪПЯТ още смяната и донастройването на касовите апарати на тези над 3000 търговски обекта. Това е един вид скрит данък, който се повтаря периодически върху тази дейност!