Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс

Не знам дали е редно, но не мога да се сдържа да изразя разочарованието си от публикувания по-горе файл с т.н. правно становище от Младен Младенов. Жалка работа. Написал е дузина страници, в които нищо не предлага. Това ли трябва да е ролята на юристите, които разбират от правно оформяне на актове, защото изглежда Младенов разбира. Но моля Ви, дайте нещо конкретно. От становището се налага изводът, че целта е да се блокират намаляванеот на регулаторната тежест. И какво трябва да се направи, според Вас? Да се чакат 3 години и тогава да се пуска проекта? Дали не се обслужват някои монополисти по този начин? Уважаеми господин Дончев, придвижвайте това смело, колкото се може по-бързо и не се съобразявайте с тези словоблъсканици.

И аз мисля, че част от коментиралите не са разбрали същността на промените. Мария Петрова доста добре го е обяснила. Всъщност промените коригират съществуващи недомислия. Затова и аз изразявам подкрепа за промените по чл. 54, ал. 1. 

Подкрепям напълно rainbow

Към maria_petrova, има подопълнение само на чл. 54, ал.1, без да се изменят останали, които ти забраняват съставяне на акт на погребано без разрешение лице, а разрешението е преписа, издаден въз основа на съставен акт!

В същоте време при съобщенията за раждане и актовете за раждане нищо не пише за почивните и празнични дни. какво правим  със съобщенията за раждане в събота и неделя и струпани много празнични дни?

А новият чл. 35, ал. 3!!! 

Във връзка с предложенията по Закона за гражданската регистрация:

1. За промените в чл. 42 и чл. 43 – подкрепям напълно целта на измененията - да се съкратят сроковете. Освен това, благодарение на съкращаването на тези сроковете е уредена възможността майката да бъде изписана от родилното с детето си, като получи на място и удостоверението за раждане, без да се налага след това да ходи и до общината за получаване на това удостоверение – чл. 88а, ал. 4. И може най-накрая и ние да се доближим до процедурите в някои европейски държави, в които ръководителят на лечебното заведение заявява от името на родителите всички необходими документи за новороденото. Действително, може бащата, който няма брак с майката да отстъства от страната, но това едва ли е масов случай, а и тук спестяването на ходене на всички родители до общината ми се струва по – значимият обществен интерес. За припознаване има специална процедура в Семейния кодекс, която предвижда припознаването да се извърши по два начина: 1.) лично чрез писмено заявление пред длъжностно лице по регистрация (т.е. в общината); (2.) ако бащата не може да се яви лично - да подаде декларация с нотариално заверен подпис (кодексът не изисква тя да се даде в оригинал) до длъжностното лице по гражданското състояние, включително и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето – т.е. декларацията може да се изпрати и по електронен път и болницата няма право да откаже приемането й.

2. При промените по чл. 54, ал. 1, предвид разликата между съобщението за смърт (което се прави от съответното лечебно заведение/медицинско лице) и акта за смърт (които се издава от длъжностното лице към съответната община), подкрепям идеята съобщението за смърт да не губи автоматично валидността си след 48 часа. По този начин ще се спести необходимостта от повторно съставяне на съобщение за смърт, ако по някаква причина, била тя отсъствие на близки или друга обективна невъзможност, изтекат 48 часа и акт не е съставен (което може да е и по вина на общината). При условие, че промените касаят обстоятелството дали актът може да се състави след изтичане на въпросните 48 часа, текстът дали срокът тече по време на почивни дни и дни на официални празници, е препоръчително да се поясни. Подкрепям и предложението за нова ал. 3 в чл. 55 - към момента ЗГР не съдържа задължение лечебните заведения да съобщават за смъртта на длъжностните лица по гражданско състояние (за разлика от текста, уреждащ съобщенията за раждане) и това на практика се прави от погребалните бюра срещу заплащане, а с новите предложения съобщаването ще се прави от лечебното заведение или медицинско лице, вкл. и по ел.път.

3. Подкрепям напълно и промените в чл. 92 - не виждам смисъл да остават досегашните формулировки, които изискват да се представят редица документи, до които общината има достъп или пък е страна в съответните взаимоотношения. Също така намирам за неправилно проверката да се прави в отделите „Местни данъци и такси", тъй като компетентна да удостовери собствеността на имота е Агенция по вписванията, която е първичен администратор на данните в Имотния регистър.

Новият текст в чл.54, ал.1 е пълно безумие. Какво става в случаите, когато, както сега, предстоят 5 неработни дни - човекът остава непогребан до първия работен ден ли? Какво правим с чл.61, ал.1?

С какви мотиви се предлага съкращаване на срока в чл.42, ал.1? Много често родителите на новороденото нямат брак и обичайно бащата подава декларация за припознаване още в лечебното заведение. Ако бащата отсъства от страната например и не може да се яви в 24-часовия срок (и да бъде вписан в съобщението за раждане), за да подаде декларация преди съставяне на акта, след това трябва да чака три месеца, за да може да припознае детето. Тук сроковете текат ли в почивни и празнични дни?

Чл.92: тромави нови формулировки, които не ми се коментират. Питам само защо не остане и възможността за проверка в "Местни данъци и такси".

Уважаеми госпожи и господа,

През последните години нееднократно в публичното пространство се артикулираха проблеми с незаконни услуги на общините, открити от прокуратурата. Никой обаче не си задава въпроса защо е така. Защо? Защото просто не е упражнен контрол върху тях от областните управители. В Закона за администрацията съществува една разпоредба - чл.31, ал.1, т.7, според която ние осъществяваве контрол за предоставянето на услуги от общините, областите и изнесената държавна администрация по места. Трябва да ви призная, че това изобщо не се прилага. Първо нямаме хора, второ стремим се да не се конфронтираме.

В духа на конструктувните предходни предложения предлагам да се добави още едно допълнение към §23 относно Закона за администрацията. Предложението ми е да се допълни чл.31, ал.1, т.7 от ЗА като се каже, че условията и редът за извършване на контрола от страна на областните администрации спрямо териториалната администрация се урежда в Наредбата за административно обслужване.

Поздравления за този проект. Дава ми надежда, че в администрацията има мислещи хора и сили за промяна.

Уважаеми госпожи и господа,

През последните години нееднократно в публичното пространство се артикулираха проблеми с незаконни услуги на общините, открити от прокуратурата. Никой обаче не си задава въпроса защо е така. Защо? Защото просто не е упражнен контрол върху тях от областните управители. В Закона за администрацията съществува една разпоредба - чл.31, ал.1, т.7, според която ние осъществяваве контрол за предоставянето на услуги от общините, областите и изнесената държавна администрация по места. Трябва да ви призная, че това изобщо не се прилага. Първо нямаме хора, второ стремим се да не се конфронтираме.

В духа на конструктувните предходни предложения предлагам да се добави още едно допълнение към §23 относно Закона за администрацията. Предложението ми е да се допълни чл.31, ал.1, т.7 от ЗА като се каже, че условията и редът за извършване на контрола от страна на областните администрации спрямо териториалната администрация се урежда в Наредбата за административно обслужване.

Поздравления за този проект. Дава ми надежда, че в администрацията има мислещи хора и сили за промяна.

§ 147. В Закона за устройство на територията

• т. 20 – изменение на чл. 156б – Предложението е напълно излишно. Възложител е този, на чието име е издадено разрешението за строеж, следователно възложителят е известен от по-предишен етап и няма нужда от каквато и да било декларация.
• т. 21  - изменение на чл. 159 - Предложението е безпредметно. Името и качеството на вносител са удостоверени на предходен етап, а именно при съставянето на Протоколи №2 и №6 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, следователно няма нужда от каквато и да било декларация.
• т. 24 – изменение в чл. 177 – думите „при необходимост осигурява служебно техническия паспорт на строежа“ да се редактират, като отпадне служебното осигуряване на техническия паспорт на строежа. Предложението на вносителя е невъзможно да се реализира на практика, тъй като паспортът се съставя от строителния надзор, който не е административен орган, а има договорни отношения с възложителя. Следователно, няма начин техническият паспорт да се "осигури служебно", и то при "необходимост". Няма необходимост; паспортът е задължителна част от строителните книжа (чл. 10, ал. 2 от наредбата за техническите паспорти)

§ 103. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност

• т. 5 – изменения на чл. 4 – в ал. 3 думите „необходимите документи“ да отпаднат. По-целесъобразно е необходимите документи да са изброени в подзаконов нормативен акт, така че постепенното им отпадане с развитието на служебните справки в регистри на първични администратори на данни да е по-лесно осъществимо. В противен случай за отпадане на даден документ и замяната му със служебна справка ще е необходимо изменение в закон, което отнема много време и ресурси.
• т. 6 – изменения в чл. 5 – в ал. 3 думите „публичен“ да отпаднат. Ограничаването на обхвата единствено до публичните регистри е нецелесъобразно и необосновано. Административните органи, съгласно Закона за електронното управление, имат право на безплатен достъп до регистри (публични и непублични) на всички останали първични администратори на данни. След като административният орган има право на достъп до всички регистри, защо изменението на чл. 5 ал. 3  ограничава този достъп само до публичните регистри??
• т. 9 – изменения в чл. 10 – на края на основния текст на ал. 4 да се добавят думите „най-малко“. Предложението е с цел пълно синхронизиране със замисъла на предлаганата ал. 5.

§ 90. В Закона за местните данъци и такси

Измененията предвиждат редица улеснения за гражданите и бизнеса под формата на  служебно получаване на информация за имотите и съответно отпадане на нуждата от деклариране на придобити имоти. Тъй като никоя администрация не е имунизирана от грешки, и тези улеснения в крайна сметка може да се превърнат в голямо главоболие за собствениците на имоти, ако бъдат допуснатите грешки при служебното уведомяване, то следва измененията в ЗМДТ да се допълнят с ефективен компенсаторен механизъм за защита на интересите на собствениците на имоти, съдържащ най-малкото:

1. улеснен безплатен достъп на собствениците на имоти до информацията за притежаваните от тях имоти (чрез безплатни устни справки в службите МДТ и чрез отдалечен електронен достъп след идентификация)
2. процедура за оспорване на служебно попълнените в партидите данни (които може да са неверни поради грешка)

§ 73. В Закона за кадастъра и имотния регистър

т. 7 – изменение на чл. 56 – думите „публичен“ да се заличат. Ограничаването на обхвата единствено до публичните регистри е нецелесъобразно и необосновано. АГКК е административен орган, който съгласно Закона за електронното управление има право на безплатен достъп до регистри (публични и непублични) на всички останали първични администратори на данни. След като АГКК има право на достъп до всички регистри, защо изменението на чл. 56 ограничава този достъп само до публичните регистри?? Отделно от това, предлаганата нова т. 2 към чл. 56 засяга непублични регистри и противоречи на предлагания основен текст на чл. 56. Що се отнася до прокламираната цел на новата т. 2  -  установяване на наследяване – следва да се има предвид, че установяване на наследяване, особено наследствени дялове на собственост, е сложен аналитичен процес за хора с юридически познания, който е извън компетентността на геодезистите - длъжностни лица в АГКК.

§ 43. В Закона за движението по пътищата

• т. 2  - изменение в чл. 100:
  1. изменение в ал. 1
     • ако предложението на вносителя се приеме, вероятно България ще бъде единствената държава в света, където шофьорите няма да са длъжни да носят със себе си шофьорската си книжка по време на шофиране
     • следва да остане в сила задължението за носене в чл. 100, ал. 1, т. 2 (свидетелство за регистрация на МПС и ремарке /талон/), защото в чужбина пътните полицаи проверяват за наличността на този документ,  неслучайно е по образец на Европейския съюз, с данни на кирилица и латиница
     • разумно е задължението за носене да остане в сила и за зелената карта при напускане на страната (чл. 100, ал. 1, т. 5). В противен случай шофьорите биха могли да бъдат подведени, че могат само да „разполагат“ със зелена карта без да я носят, и да не бъдат пуснати през границата от чуждите власти (напр. макендонски, турски, сръбски), които реално проверяват за наличност на зелена карта у шофьорите.
  2. изменение в ал. 5 – наличието на думите „контролен талон“ показва, че вносителят се е отказал от намерението си да премахне контролния (син) талон към шофьорската книжка, обективирано в Мярка № 370 в Приложение 2 към РМС 704/2018 г. Вносителят следва да вземе решение – или да измени РМС 704/2018 г., като премахне Мярка № 370, или да премахне думите „контролен талон в предлагания текст на ал. 5.
• т. 4 – изменение в чл. 143, ал. 9 - от последното изречение на предлагания текст излиза, че компетентният орган (предполага се, че става дума за Пътната полиция) определя дали има тотална щета или не, което изобщо не е негова работа, а и противоречи на думите в първото изречение "при определяне на тотална щета на моторно превозно средство от застраховател"
• т. 7 – изменение в чл. 157, ал. 6 - алинеята трябва да се преработи из основи, ако остане валидно изменението в чл. 100. Според новата ви редакция на чл. 100, водачът трябва да разполага с контролен талон, но не е длъжен да го носи. Ако водач при проверка не го носи, то физически няма как да бъде изпълнена разпоредбата на  чл. 157, ал. 6 "При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема....", тъй като няма как да отнемеш нещо, което шофьорът физически не носи със себе си.
• предлагам вносителят да обмисли и предложи изменение и допълнение в чл. 140, като уреди регистъра на МПС и техните собственици на ниво "закон" и той бъде трансформиран в публичен, аналогично на регистъра на недвижимите имоти. Няма логична причина собствеността върху недвижимостите да е в публичен регистър, а собствеността върху колите да е в непубличен, при положение че обект и на двата регистъра е собственост върху вещи.

1. Промени в чл.54, ал.1 от ЗГР Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.  Срокът не тече по време на почивни дни и дни на официални празници.

Питам:

Съгласно чл. 61 Препис-извлечение от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете представлява разрешение за погребение и се издава безплатно;

чл.56 Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда;

В почивни и празнични дни какво се случва:

А) Не се умира, защото няма кой да ти състави акт и не може да те погребат;

или

Б) Умира се, но се чака администрацията да заработи, за да те погребат?????

Има и трети вариант, който най-вероятно ще се прилага....

В момента, във всяка община през почивните дни има на разположение длъжностни лица.

Поздравления за авторите на проекта!!! Изглежда ми много мащабно. Преди всичко бих искал да подкрепя силно измененията в специалните закони, с които се въвеждат забрани да се искат документи или данни от публични регистри. Това е гениално, но защо никой не се е сетил досега. Наскоро на едно наше дружество му поискаха от общината, че е регистриран в Министерството на туризма, в публичния им регистър. Дано да стане това. В този ред на мисли не съм съгласен с коментара по-горе на Ненчо. Тук не виждам нико злонамерено, което да ме притеснява и не считам, че има проблем с измененията в преходните разпоредби. Иначе какво? Да ги оставим и Ненчо да ходи да изважда документи, които ги има публично в интернет.  

- вместо органите на съдебната власт да бъдат включени в ЗЕУ, може да се предвидят аналогични текстове в ЗСВ, за да се запазят принципните разграничения в обхвата на нормативните актове. ЗСВ може да препраща към отделни разпоредби на ЗЕУ.



- В Чл. 8, ал. 1 от ЗЕУ изречението "Когато услугите, предоставяни от лицата, осъществяващи публични функции и обществените услуги на организациите, предоставящи обществени услуги, могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, за тях важат всички правила за електронните административни услуги, предвидени в действащите нормативни актове.“ следва да отпадне. Организациите, предоставящи обществени услуги не следва да изъплняват нормативните задължения за е-услуги при предоставяне на услуги на своите клиенти.



- Чл. 53а, ал. 1 от ЗЕУ - нормативен акт от по-висока степен от закона е само конституцията. Регистри могат да се създават с наредби на общински съвети. Понякога за изпълнението на закон, регистър може да бъде създаден с подзаконов акт. Затова предлагам текстът да е по-общ - "нормативен акт предвижда...". В т.3 няма нужда да се урежда вписването на информационните обекти. Не всеки регистър предвижда обмен на данни и в този смисъл е излишно изискването всички информационни обекти да бъдат вписани по подразбиране.



- Може да бъде използвано изменението за да се даде на ДАЕУ правомощие да нотифицира схеми за електронна идентификация пред ЕК по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014.



- за дефиницията на "регистър" по-пълна е тази в НОИИСРЕАУ



- дефинициите за доставчици на обществени услуги да се уеднаквят в ЗЕУ, АПК и ЗТР



- предложение: в АПК да има изричен текст, че лице не може да носи отговорност (напр. за неспазване на срокове) в случаите, в които администрацията не е спазила задължението си за служебно събиране на данни.



- в чл. 6 от ЗЕУ да се добави и "милисекунда" (важно по технически причини, макар не директно свързано с обекта на изменението)

Чрез 2 реда изменения в АПК, следват ЗИД-ове на над 100 закона. Това е недемократична и задкулисна практика. 

Уважаеми Дами и Господа,

Безспорно промяната, която се цели с предложените промени е много добра, но имам четири предложения, които ще формулирам в 4 точки, защото законопроекта е много голям:

1/ В параграф 40 касаещ ЗГР относно чл.92, ал.5 освен служебната проверка в Имотния регистър на АВ да се запази и възможността за проверка в регистрите на отделите МДТ, защото за имоти придобити по наследство или преди създаването на АВ само подадената Данъчна декларация по ЗМДТ е надлежен източник на информация за актуалните собственици.

2/ В параграф 90 касаещ ЗМДТ сега, когато отпада задължението за подаване на декларации по чл.14 и същевременно се повишават имотните данъци за второ жилише в курортни населени места е важно да се предвиди "опростена" декларация по този чл.14 за лица, които декларират основно жилище или облекчения за лица с увреждания за основно жилище. В настоящия образец тези две данни са по едно квадратче от Приложение 2 и така излиза, че лицата трябва да представят цялата декларация заради облекчението, въпреки че закона ги освобождава от задължението от 01.01.2019г.

3/Предлагам, че е редно да впишете промени и в закон, който не е посочен в текста от Вас - ЗДДФЛ. Там в чл.23, ал.1, т.1 е посочено, че лице с увреждания 50 и над 50% следва да приложи копие от решение на ТЕЛК/НЕЛК към данъчната декларация по чл.50 за ползване на данъчни облекчения. Тук в парграф 67 относно Закона за здравето е посочна  функцията на картотеката на НЕЛК,следователно и НАП може да я ползва при проверка на данъчни декларации от лица с увреждания. Така или иначе е късно за декларациите за доходи от 2018г., така че може да се запише, че този параграф влиза в сила от 01.01.2020г. Отделно, че за тези декларации вече има много намаляване на административната тежест, обнародвано в ПЗР на друг закон.

4/ В духа на облекчаване на административната тежест и намаляване на таксите предлагам промени и в още един невключен от Вас закон - ЗКИР. Там в параграф 4 е посочено, че за територии с невлязла в сила  кадастрална карта се прилагат правила по един отменен закон и скици се издават от техническите служби на общините. Редно е според мен да се запише и че презаверката на тези скици от общинската администрации, при условия, че се налага такава е безплатна за собствениците и се извършва от техническите служби веднага в деня на заявяването.

Поздрави,

Асен Михалков

Помислете отново за връщането на тринадесета заплата или коледна заплата, или поне някакъв процент от заплатата като доплащане за този празник или в краен случай изтеглете плащането на ДВПР от януари за декември! Не може в частните фирми и магистратите да се плаща всяка година, а в държавната администрация не! Като преведете заплатата към -15 декември някой интересува ли се как се изкарва месец и половина с една заплата ... а ако има някаква форма на бонус някакси се издържа това време! Надяваме се да обърнете внимание на предложението ми!