Националната стратегия за детето (НСД) 2019-2030 г. е разработена на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето от работна група с мандат от Националния съвет за закрила на детето, в която участват представители на всички заинтересовани страни (държавни институции, неправителствени организации, академична общност). Съгласно Закона за закрила на детето, политиката за закрила на детето се изпълнява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето. Координацията по разработването на проекта на документа е осъществена от Държавната агенция за закрила на детето. В процеса на разработване на стратегическия документ са проведени
консултации в различни формати и с различни целеви групи под формата на широки обществени обсъждания – кръгли маси, тематични срещи и фокус-групи с участието на родителски организации, професионални съсловия и специалисти, ангажирани в пряка работа с деца и родители, държавните институции, законодателната, съдебната и местната власт, академичната общност, детски и младежки формирования, ученически парламенти, както и граждански, международни и други организации, работещи с деца.
Проектът на НСД 2019-2030 г. е разработен в съответствие с целите и основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно: недопускане на дискриминация; най-добрите интереси на детето; право на живот, оцеляване и развитие и право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид. Визията на новия стратегически документ е: „Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата“. Мисията на Стратегията е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата и към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности.
При разработването на проекта на НСД 2019-2030 г. е възприет подход, който има за цел да предизвика промяна в качеството на институционално взаимодействие, организирайки и насочвайки усилията на институциите спрямо отделните фази от жизнения цикъл на развитие на детето (ранна детска възраст – 0-6/7 г. и период на детство и юношество – 7-18 г., като се вземат предвид спецификите на периодите 7-13/14 г. и 14/15-18 г.). Изведени са и основните ключови реформи за подобряване на отделните секторни системи. В Стратегията са посочени целевите групи, към които ще бъдат насочени публичните политики. Отчетливо са формулирани новите изисквания към управлението на информацията, спрямо която се планират и реализират публичните политики за детето.
Планираните мерки са обособени в пет ключови области на въздействие, а именно:
1. Здраве и здравословен начин на живот;
2. Качествено образование за всички деца;
3. Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;
4. Сигурна среда и достъп до правосъдие;
5. Отдих и свободно време/детско всекидневие.
Стратегическите цели по петте тематични области са:
- Гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура;
- Гарантиране на достъпа на всяко дете до качествено образование и грижи на всеки етап от жизнения цикъл и придобиване на умения и компетентности за пълноценно включване в обществото;
- Подобряване на стандарта на живот на всяко дете и гарантиране на правото му да живее в подкрепяща развитието му семейна или близка до семейната среда;
- Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда; превенция и защита от насилие и от други вредни действия, и ефективен достъп до правосъдие;
- Осигуряване на възможности за участие на детето във вземането на решения по въпроси, които го засягат, както и достъп до игра, спорт, културни и други дейности, които подкрепят развитието му и формират граждански компетентности.
Проектът на новия стратегически документ описва и механизмите за управление, координация и финансиране, както и механизма за мониторинг и оценка на НСД 2019-2030 г.
3. Не ви ли се струва, че в частта за интеграционнният подход родителите са поставени в ролята на противници на интересите на детето и са изключени като заинтересована страна? Казано е (при това без да се посочва, че касае само децата в риск, а следователно се отнася до всички деца, каквито са заявените амбиции от страна на стратегията): "Интегрираният подход предполага информационна свързаност между всички заинтересовани страни" (както става ясно и от казаното малко по-долу, имат се предвид институциите в социалната, здравната, образователната сфери, системата за закрила на детето, полиция, прокуратура и съдилища, а родителите остават встрани). И по-натам: "Споделянето на обща информация за детето е отправната точка за разбирането на конкретната ситуация на детето и неговите родители, за да се планират мерки от страна на системите и на професионалистите". И това е с претенции да е КЛЮЧОВА РЕФОРМА! Поставянето на родителя в ролята на потенциална заплаха за собственото му дете- ключова реформа?!
4. Защо стратегията поставя такъв акцент върху въвеждането на нов закон за детето (стр. 40)? Нима сега действащият не е достатъчно добър? Следва ли с всяка нова стратегия да ес отменя действащият закон за детето и да се пише чисто нов такъв? Какви фундаментални нововъведения се очаква да залегнат в новия закон?
5. Какво точно ще включва сексуалното образование за 7-годишните и необходимо ли е то наистина? Дали вредата от него няма да е повече от евентуалните ползи? (стр. 26)
6. Каква е гаранцията, че чрез сексуалното образование на децата (особено това извън училище) няма да бъдат налагани политиките на ЛГБТ организациите, за които се видя, че българският родител категорично отхлърля? (стр. 26)
7. Защо се въвежда задължителна патронажна грижа за деца от 0 до 3 години? (стр. 25-26) Оправдани ли са разходите за нея и има ли необходимия човешки ресурс за реализирането на тази ключова мярка? С какво тя би била от полза на майка с 2 или повече деца, която вече се предполага да е наясно с основните дейности по отглеждане на детето? Защо мярката не е под формата на избираема възможност за родителите?
8. Какво налага осигуряване на пълен обхват на децата със задължителни имунизации (стр. 27)? Няма научни доказателства, че неимунизираните деца са с по-лошо физическо или психическо здраве от имунизираните такива.
9. С оглед на ключова мярка закриване на ДДЛРГ (стр. 33)- достатъчен ли е броят на семействата, желаещи да предложат приемна грижа, за да бъдат обхванати всички нуждаещи се деца? Как ще бъдат "отсявани", т.е. как ще се гарантира качеството на приемните родители, като знаем, че броят им следва да нарастне в пъти, за да поеме и децата от ДДЛРГ? Как ще се гарантира, че братчета и сестрички (особено при 3 и повече деца) няма да бъдат разделяни, а ще бъдат поети от едно приемно семейство?
10. Когато има противоречие между държавна институция и родител за това, какъв е най-добрият интерес на детето (стр.11), чие мнение ще ес приема за приоритетно? В случай, че спорът бъде отнесен в съда, каква ще е съдбата на детето до решението на съдиите?
Това са само част от въпросите, за които не можах да открия задоволителен отговор.
3. Не ви ли се струва, че в частта за интеграционнният подход родителите са поставени в ролята на противници на интересите на детето и са изключени като заинтересована страна? Казано е (при това без да се посочва, че касае само децата в риск, а следователно се отнася до всички деца, каквито са заявените амбиции от страна на стратегията): "Интегрираният подход предполага информационна свързаност между всички заинтересовани страни" (както става ясно и от казаното малко по-долу, имат се предвид институциите в социалната, здравната, образователната сфери, системата за закрила на детето, полиция, прокуратура и съдилища, а родителите остават встрани). И по-натам: "Споделянето на обща информация за детето е отправната точка за разбирането на конкретната ситуация на детето и неговите родители, за да се планират мерки от страна на системите и на професионалистите". И това е с претенции да е КЛЮЧОВА РЕФОРМА! Поставянето на родителя в ролята на потенциална заплаха за собственото му дете- ключова реформа?!
4. Защо стратегията поставя такъв акцент върху въвеждането на нов закон за детето (стр. 40)? Нима сега действащият не е достатъчно добър? Следва ли с всяка нова стратегия да ес отменя действащият закон за детето и да се пише чисто нов такъв? Какви фундаментални нововъведения се очаква да залегнат в новия закон?
5. Какво точно ще включва сексуалното образование за 7-годишните и необходимо ли е то наистина? Дали вредата от него няма да е повече от евентуалните ползи? (стр. 26)
6. Каква е гаранцията, че чрез сексуалното образование на децата (особено това извън училище) няма да бъдат налагани политиките на ЛГБТ организациите, за които се видя, че българският родител категорично отхлърля? (стр. 26)
7. Защо се въвежда задължителна патронажна грижа за деца от 0 до 3 години? (стр. 25-26) Оправдани ли са разходите за нея и има ли необходимия човешки ресурс за реализирането на тази ключова мярка? С какво тя би била от полза на майка с 2 или повече деца, която вече се предполага да е наясно с основните дейности по отглеждане на детето? Защо мярката не е под формата на избираема възможност за родителите?
8. Какво налага осигуряване на пълен обхват на децата със задължителни имунизации (стр. 27)? Няма научни доказателства, че неимунизираните деца са с по-лошо физическо или психическо здраве от имунизираните такива.
9. С оглед на ключова мярка закриване на ДДЛРГ (стр. 33)- достатъчен ли е броят на семействата, желаещи да предложат приемна грижа, за да бъдат обхванати всички нуждаещи се деца? Как ще бъдат "отсявани", т.е. как ще се гарантира качеството на приемните родители, като знаем, че броят им следва да нарастне в пъти, за да поеме и децата от ДДЛРГ? Как ще се гарантира, че братчета и сестрички (особено при 3 и повече деца) няма да бъдат разделяни, а ще бъдат поети от едно приемно семейство?
10. Когато има противоречие между държавна институция и родител за това, какъв е най-добрият интерес на детето (стр.11), чие мнение ще ес приема за приоритетно? В случай, че спорът бъде отнесен в съда, каква ще е съдбата на детето до решението на съдиите?
Това са само част от въпросите, за които не можах да открия задоволителен отговор.