Предложената актуализация на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България се налага в резултат от развитието на нормативната и институционална рамка за е-управление в периода след 2014 година. Приети са изменения и допълнения в Закона за електронното управление и в подзаконовата уредба към него. Разработен и приет е Законът за електронната идентификация и правилника за неговото приложение. В края на 2016 г. е създадена Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) като орган за разработване и осъществяване на държавната политика за е-управление. Разработени и функциониращи са хоризонталните системи на е-управление, сред които системата за е-автентикация, системата за сигурно електронно връчване, системата за електронни плащания към доставчици на услуги. Създаден е единен модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги.
Актуализирани са водещите европейски принципи за е-управление и са приети стратегически документи на европейско ниво, като Талинската декларация за е-управление от 6 октомври 2017 г. С оглед инкорпорирането на тези промени и съответното доразвиване на визията и стратегическите цели на Република България в областта на е-управлението за периода 2019 – 2023 г. актуализацията на Стратегията осигурява прилагането на актуалните европейски принципи за е-управление, въведени на национално ниво, и надгражда изпълнението на целите след 2018 г. Стратегията служи за рамка, на базата на която се създават стратегии по области на политики и се определят цели и дейности на ниво централни и териториални администрации.
Документът очертава общата стратегическа рамка на централно и местно ниво за постигане на цифрова администрация и публични институции и обхваща лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
Актуализацията на Стратегията за развитие на електронното управление на Република България за периода 2019-2023 г. налагат актуализиране и на Пътната карта за нейното изпълнение, като се отчитат напредъка при изпълнението на досега заложените приоритети от първият етап на Пътната карта, както и постигнатите договорености, партньорства и възможности на администрацията и нейните партньори за последващи действия.
Актуализираната Пътна карта за периода 2019-2023 г. включва приоритетни мерки за изпълнение на стратегическите цели, заложени в Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2019 – 2023 г., отговорните институции и необходимия за това финансов ресурс. Финансирането, с което ще се осигури изпълнението на мерките е от различни източници – оперативни програми, държавен бюджет и др. В предложената Пътна карта е възприет нов подход, като са включени мерки от област правосъдие с цел осигуряване на оперативна съвместимост, преодоляване на критичните фактори и реализиране на ефективно и прозрачно е-управление. Документът включва част от проектите, заложени в Етап 1 от предишната Пътна карта с период на изпълнение 2015-2017 г., чиято реализация е забавена.
Адрес за изпращане на становища и предложения: dgoleva@e-gov.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Предлагам да допълните пътната карта с детайлните описания на проектите, които бяха залегнали в предходната пътна карта (тъй като повечето от проектите не са стартирали, те са пренесени в тази).
Няма смисъл да се губи ценна информация, която прави пректите по-ясни и мотивите за тяхното съществуване - по-разбираеми.
Предлагам да допълните пътната карта с детайлните описания на проектите, които бяха залегнали в предходната пътна карта (тъй като повечето от проектите не са стартирали, те са пренесени в тази).
Няма смисъл да се губи ценна информация, която прави пректите по-ясни и мотивите за тяхното съществуване - по-разбираеми.
Здравейте,
Към момента възможносттите са да се вземе документ за крединта задлъжнялост са ограничителни, предвид, че трябва да се явяваш лично. С електронни услуги достъпа би следвало да е улеснен и от него да се възползват повече хора.
Предлагам и по-голямата част от електроните услуги да се използват със държавен сертификат по подобие на елктронните услуги на НАП и този сертфикат да се ползва и в други държавни институции.
Целта е да не се изисква ползването на електронен подпис, който същи ограничава към момента физическите лица, предвич, че е платен.
Здравейте,
Към момента възможносттите са да се вземе документ за крединта задлъжнялост са ограничителни, предвид, че трябва да се явяваш лично. С електронни услуги достъпа би следвало да е улеснен и от него да се възползват повече хора.
Предлагам и по-голямата част от електроните услуги да се използват със държавен сертификат по подобие на елктронните услуги на НАП и този сертфикат да се ползва и в други държавни институции.
Целта е да не се изисква ползването на електронен подпис, който същи ограничава към момента физическите лица, предвич, че е платен.
21.03.2019
05.04.2019
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Проектът ЦАИС "Анализ на корупционния риск" е важен компонент от борбата с корупцията и следва да бъде част от пътната карта
Проектът ЦАИС "Анализ на корупционния риск" е важен компонент от борбата с корупцията и следва да бъде част от пътната карта