С § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от основно звено при Българската академия на науките е преобразуван в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката. По този начин НИМХ е обособен като национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност. НИМХ има задължения от национална значимост по Закона за водите, Закона за защита при бедствия, Закона за чистотата на атмосферния въздух и по други подзаконови нормативни актове. НИМХ е и националната хидрометеорологична служба на Република България и официален представител на България в Световната метеорологична организация (СМО) към Организацията на обединените нации (ООН), Европейския център за средносрочна прогноза на времето, Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и др. Освен научноизследователска дейност, в института се извършват и приоритетни оперативни дейности за поддържане функционирането на мониторинговата система от станции на територията на страната, необходими както за работата на редица министерства и ведомства, така и за осигуряване предотвратяването на рисковете за населението и икономиката на Р България и съседните страни.
Действащата към момента законова рамка показа слабости, които пречат на НИМХ да функционира пълноценно и да изпълнява националните и международните си дейности, което освен че демотивира учените и специалистите, работещи в него, е пречка за постъпването на високо подготвени млади кадри, което би могло да доведе до постепенна загуба на капацитет в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията.
Законът за НИМХ ще уреди трайно обществените отношения, свързани както с научноизследователската дейност и същност на НИМХ, така и с дейността му като националната хидрометеорологична служба на Република България, извършвана в полза на държавата и гражданите, каквато е и практиката на повечето европейски страни по отношение на подобните им структури.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
В така предложения законопроект има два много важни момента:
В така предложения законопроект има два много важни момента:
Здравейте!
В представения законопроект в чл. 6 са вменени задължения към всички други бюджетни институции, без в чл. 7 да има аналогична клауза, която да позволява на тези институции да имат достъп до събирани от НИМХ данни. Така, данни получени или събирани финансирани изцяло с публични средства всъщност се оказват платени за всички непървични разпоредители на държавния бюджет - например университети, природни и национални паркове и др.
В съвременната епоха на електронни комуникации и знание, ограничаване на достъпа до архивни данни и данни в реално време ограничава изключително много развойната и научноизследователската дейност. Абсурдна е ситуацията, в която например достъп до данни за териотирята на България за анализи и числени симулации на морето и климата да се получава от научните екипи през чужди партньорски организации вместо от националния им разпоредител.
Предлагам в чл. 7. да бъде вменено задължението на НИМХ да предоставя безвъзмездно истроически сурови/необработени данни за параметрите на околната среда, които института събира.
С уважение,
Ростислав Кандиларов
гл. асистент, метеоролог
Русенски Университет "Ангел Кънчев"
Здравейте!
В представения законопроект в чл. 6 са вменени задължения към всички други бюджетни институции, без в чл. 7 да има аналогична клауза, която да позволява на тези институции да имат достъп до събирани от НИМХ данни. Така, данни получени или събирани финансирани изцяло с публични средства всъщност се оказват платени за всички непървични разпоредители на държавния бюджет - например университети, природни и национални паркове и др.
В съвременната епоха на електронни комуникации и знание, ограничаване на достъпа до архивни данни и данни в реално време ограничава изключително много развойната и научноизследователската дейност. Абсурдна е ситуацията, в която например достъп до данни за териотирята на България за анализи и числени симулации на морето и климата да се получава от научните екипи през чужди партньорски организации вместо от националния им разпоредител.
Предлагам в чл. 7. да бъде вменено задължението на НИМХ да предоставя безвъзмездно истроически сурови/необработени данни за параметрите на околната среда, които института събира.
С уважение,
Ростислав Кандиларов
гл. асистент, метеоролог
Русенски Университет "Ангел Кънчев"
Здравейте,
Бих искал да предложа промени/допълнения в проектозакона засягащи чл.7. (2)
Според мен НИМХ трябва да предоставя безвъзмездно всички текущи, прогнозни и исторически метеорологични и хидрологични измервания от мониторнговата си мрежа с отворен достъп за граждани на република България. Тази мрежа е изградена с финансиране от държавния бюджет, т.е. от данъците на гражданите, следователно ние (като граждани на република България) вече сме платили веднъж за тези данни ( и продължаваме да плащаме). Не виждам причина да ни бъдат налагани повторни такси от страна на НИМХ за достъп до тях. Характерът на тези данни не е по-различен от този на данните предоставени от НСИ и ИНФОСТАТ, в този смисъл би било чудесно ако статистичиските данни от НИМХ бъдат предоставяни по същия начин.
Надявам се мнението ми да бъда взето предвид.
Благодаря.
С уважение,
Александър Василев
Здравейте,
Бих искал да предложа промени/допълнения в проектозакона засягащи чл.7. (2)
Според мен НИМХ трябва да предоставя безвъзмездно всички текущи, прогнозни и исторически метеорологични и хидрологични измервания от мониторнговата си мрежа с отворен достъп за граждани на република България. Тази мрежа е изградена с финансиране от държавния бюджет, т.е. от данъците на гражданите, следователно ние (като граждани на република България) вече сме платили веднъж за тези данни ( и продължаваме да плащаме). Не виждам причина да ни бъдат налагани повторни такси от страна на НИМХ за достъп до тях. Характерът на тези данни не е по-различен от този на данните предоставени от НСИ и ИНФОСТАТ, в този смисъл би било чудесно ако статистичиските данни от НИМХ бъдат предоставяни по същия начин.
Надявам се мнението ми да бъда взето предвид.
Благодаря.
С уважение,
Александър Василев
28.10.2019
27.11.2019
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Този проекто-закон, който е изцяло насочен срещу Българската академия на науките, има две цели: 1) да създаде пречки за осъществяването на научна и научно-приложна дейност в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията в БАН, както и във всички институции извън НИМХ-МОН; 2) да отнеме законно притежавано от БАН имущество, което е практически противозаконна национализация.
Според Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за НИМХ-МОН:
„§ 1. (2) Имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология по § 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. преминават към НИМХ по чл. 1.“
През 1962 г. в състава на БАН са включени Управлението по хидрология и метеорология и Научноизследователският институт по хидрология и метеорология. През 1989 г. те са обединени в Институт по метеорология и хидрология, който през 1991 г. е преименуван на Национален институт по метеорология и хидрология. При последната реформа на БАН през 2010 г. в НИМХ е влят Институтът по водни проблеми. Всички тези институции и техните предшественици в продължение на повече от 100 години са извършвали наблюдения и са събирали данни, които се намират в архива на бившия НИМХ-БАН. Това е безценна информация, без която не могат да се извършват изследвания както за измененията на климата в България, така и за опасните метеорологични явления, които могат да застрашават националната сигурност. Според предлагания законопроект всички тези данни стават изключителна собственост на НИМХ-МОН, който може да ги предоставя на други научни и образователни организации срещу заплащане. Нещо повече, от години НИМХ предоставя тези данни в „модифициран“ – т.е фалшифициран вид, което прави невъзможно използването им за каквито и да било анализи и изследвания. Предлаганият законопроект задълбочава и узаконява това безобразие.
Според Закона за БАН (ДВ бр. 85 от 15.10.1991 г.), БАН придобива в собственост стопанисваните от нея сгради, терени, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, паричен фонд и други недвижими вещи. Отчуждаването на недвижимите имоти на Академията може да става само с решение на Народното събрание. Структурните звена на БАН, включително и НИМХ-БАН като звено в БАН, са ползвали и стопанисвали собствеността на Академията, но са притежавали само придобитите с лични средства или според дарение или завещание имоти. Прехвърлянето според предлагания законопроект в собственост на НИМХ-МОН на всички ползвани и стопанисвани от НИМХ-БАН имоти, е в пряко нарушение на Закона за БАН от 1991 г. и е поредният опит за удар срещу Академията.
Проектозаконът в този си вид противоречи на съществуващи закони и предлагам да бъде оттеглен от МОН или в случай, че МОН не може да признае грешките си, да бъде отхвърлен от Народното събрание.
Този проекто-закон, който е изцяло насочен срещу Българската академия на науките, има две цели: 1) да създаде пречки за осъществяването на научна и научно-приложна дейност в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията в БАН, както и във всички институции извън НИМХ-МОН; 2) да отнеме законно притежавано от БАН имущество, което е практически противозаконна национализация.
Според Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за НИМХ-МОН:
„§ 1. (2) Имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология по § 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. преминават към НИМХ по чл. 1.“
През 1962 г. в състава на БАН са включени Управлението по хидрология и метеорология и Научноизследователският институт по хидрология и метеорология. През 1989 г. те са обединени в Институт по метеорология и хидрология, който през 1991 г. е преименуван на Национален институт по метеорология и хидрология. При последната реформа на БАН през 2010 г. в НИМХ е влят Институтът по водни проблеми. Всички тези институции и техните предшественици в продължение на повече от 100 години са извършвали наблюдения и са събирали данни, които се намират в архива на бившия НИМХ-БАН. Това е безценна информация, без която не могат да се извършват изследвания както за измененията на климата в България, така и за опасните метеорологични явления, които могат да застрашават националната сигурност. Според предлагания законопроект всички тези данни стават изключителна собственост на НИМХ-МОН, който може да ги предоставя на други научни и образователни организации срещу заплащане. Нещо повече, от години НИМХ предоставя тези данни в „модифициран“ – т.е фалшифициран вид, което прави невъзможно използването им за каквито и да било анализи и изследвания. Предлаганият законопроект задълбочава и узаконява това безобразие.
Според Закона за БАН (ДВ бр. 85 от 15.10.1991 г.), БАН придобива в собственост стопанисваните от нея сгради, терени, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, паричен фонд и други недвижими вещи. Отчуждаването на недвижимите имоти на Академията може да става само с решение на Народното събрание. Структурните звена на БАН, включително и НИМХ-БАН като звено в БАН, са ползвали и стопанисвали собствеността на Академията, но са притежавали само придобитите с лични средства или според дарение или завещание имоти. Прехвърлянето според предлагания законопроект в собственост на НИМХ-МОН на всички ползвани и стопанисвани от НИМХ-БАН имоти, е в пряко нарушение на Закона за БАН от 1991 г. и е поредният опит за удар срещу Академията.
Проектозаконът в този си вид противоречи на съществуващи закони и предлагам да бъде оттеглен от МОН или в случай, че МОН не може да признае грешките си, да бъде отхвърлен от Народното събрание.