Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания

Проектът на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) има за основни цели осъвременяване на уредбата на някои традиционно съществуващи институти в областта на административното наказване – маловажния случай на нарушение, давността, резолюцията за прекратяване, възобновяването на производството;  създаване на нови възможности за приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове; ускоряване на събирането на публичните държавни вземания; повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционна дейност на администрацията –само писмена форма на предупреждението, разширяване кръга на лицата, които могат да искат възобновяване на производството, законово установени изисквания за съдържанието на резолюцията и др.; създаване на ефективни правни гаранции за правото на защита на гражданите в извънсъдебната фаза на производството и други. Гражданите, едноличните търговци и юридическите лица с наложени глоби или имуществени санкции, ще могат да платят само 80 на сто от сумата, посочена в наказателното постановление, ако го направят в срока на обжалване.  Възможността за намалено плащане на глобата цели повишаване на събираемостта,  навременност на санкцията и облекчаване на съдилищата от голям брой дела, тъй като при плащането в намален размер няма да може да се обжалва размерът на наложената санкция. Предвижда се обаче наказателното постановление да може да се обжалва по отношение другото по вид административно наказание, ако има наложено такова наред с глобата или относно отнети вещи в полза на държавата.  Самият нарушител ще избира дали да се възползва от плащане на глобата или имуществената санкция в намален размер или да обжалва пред съда цялото наказателно постановление.   Въвежда се и т.нар. споразумение, което ще позволи приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове. Наказващият орган е длъжен да разясни на лицето за правните възможности и последици от споразумението. То се съставя в писмена форма между страните и се издава вместо наказателно постановление. При сключването му е предвидено намаляване на размера на глобата или имуществената санкция - в размер на 70 % от минимума, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум – по договаряне между страните, но не повече от 70 % от половината от максимума. Споразумение няма да може да се сключи в четири случая: за повторно извършено нарушение, която нарушението не попада в дефиницията за повторност по силата на специален закон; за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид; когато деянието съставлява престъпление; когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Сумата се заплаща в 14-дневен срок от сключването, а в случай, че не бъде заплатена, наказващият орган обявява, че не е постигнато споразумение и издава наказателно постановление.  Законопроектът създава ефективни правни гаранции за защитата на гражданите в извънсъдебната фаза на процеса чрез обжалваемост на всички актове, които могат да засегнат правата и законните интереси на лицата. Вече ще могат да се обжалват предупреждението по чл. 28 ЗАНН, издадено при маловажен случай на нарушение, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и актовете на наказващия орган, когато са отнети вещи в полза на държавата – от собственика на вещта. Друга гаранция за упражняване правото на защита на лицата е увеличението на процесуалните срокове. Срокът за депозиране на възражения срещу съставения акт за установява на административно нарушение се увеличава от 3 на 7 дни, а срокът за оспорване на наказателни постановления – от 7 на 14 дни. Така гражданите и бизнесът ще имат повече време да организират защитата на своите права и законни интереси. Регламентира се задължението на наказващия орган да изложи мотиви по отношение на вида и размера на наложената административна санкция, което е предпоставка както за по-ефективно упражняване на правото на защита, така и за  по-голяма отговорност и отчетност от страна на администрацията.  Следвайки заложените от правителството цели за развитие на електронното управление, се урежда възможността, при изрично заявено желание от лицето, за връчване на наказателното постановление чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.   С оглед на развитието на дигиталното общество и запълването на празноти в закона се урежда териториалната компетентност на наказващите органи за нарушения, извършени в киберпространството – кой е компетентният орган. Предлага се в тези случаи компетентен да разгледа преписката да е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице. Когато нарушителят няма постоянен адрес в страната или  едноличният търговец или юридическото лице нямат адрес на управление в страната, компетентен да разгледа преписката ще е наказващият орган с териториална компетентност – гр. София. За първи път се урежда института на съкратеното съдебно производство при съдебния контрол върху законосъобразността на санкционните актове на администрация с цел ускоряване на процеса и намаляване натовареността на компетентните съдилища.  Предвижда се при противоречива или неправилна практика по приложението на ЗАНН да се произнасят съвместно колегиите на ВАС и ВКС с оглед спецификите на административното наказване. Разширява се също така кръгът на органите, които могат да инициират тълкувателна практика на върховните съдебни инстанции чрез включване на Министерския съвет, всички министри и колективни органи на власт, създадени със закон и отговарящи за изпълнението на съответният нормативен акт, сред лицата, посочени в чл. 125 от Закона за съдебната власт. 

• Съвет за административната реформа