Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с постановление № 182 на министерския съвет от 1996 г.

В частта водно спасяване, цялостната идея за облекчаване на бизнеса е постижима и актуална предвид трудностите с намиране на водни спасители. Делението на плажовете на такива в  национални курорти и всички останали, единствено на база посещаемост, е повърхностно. Съществуват плажове, чиято натовареност и пренаселеност граничи с тази в курортите с национално значение.

От друга страна,  не са взети предвид, специфични характеристики на морските плажове, които се явяват опасноти за живота и здравето на плажуващите. Като такива могат да се посочат: дълбок и/или стръмен бряг, възможност за образуване на „дънни ями“, придънни течения и водовъртежи, каменисто дъно и други. При еднакъв обхват на спасителен пост (150м), не е без значение за успеха на спасителната акция дали спасяването се  осъществява на плаж в тих и спокоен залив или на отрит плаж с големи вълни и морски течения. Вече съществува тенденция спасители да предпочитат по-спокойни,„по-леки“ за охрана плажове, тъй като възнаграждението е сходно, а риска много по-малък. Най-вероятно тази тенденция ще се задълбочи и след нормативните промени. Би било добре това обстоятелство да се отчете, като се предвидят облекчения за стопаните на такива плажове.

Не на последно място стои въпроса с подготовката на водните спасители. При новите изменения, ще се наложи за осъществяване на успешна спасителна акция да се преодолее по-голяма дистанция чрез бягане по брега и плуване, също така зоната за наблюдение ще се увеличи значително, което налага адаптиране на заварените спасители към новите реалности. Този процес най-вероятно ще породи други проблеми.

Относно медицинското осигуряване, е наложително да се коригира изискването в реанимационните пунктове да работят специалисти по анестезиология и реанимация. Добре известно е, че тези специалисти са малко на брой и недостатъчни за да обхванат и плажовете. Така или иначе тежките случаи винаги се транспортират до болнично заведение.

Присъединяваме се към тезата, че съществуват много други правоспособни медицински кадри, чийто ценз е достатъчен за оказване на навременна помощ при всякакви инциденти. Като добър чуждестранен опит може да се посочи преимущественото ползване на парамедици в спасяването по плажовете.

Линейното определяне на бреговата ивица, подлежаща на максимално обезопасяване поставя различните плажове в страната в неравностойно положение. Ако един плаж е дълъг 500 м, но широк 10 м., то на 100 м. брегова ивица се вместват 20 чадъра по дължина и 2 чадъра по ширина, или общо 40 чадъра х 2 души на чадър = 80 плажуващи. В този случай двама спасители ще обслужват зона за спасяване от 80 души. 

Ако същият плаж е широк 20 м., това вече са 160 души плажуващи, които ще бъдат обслужвани от 1 спасителен пост и двама спасители.

Още по-фрапиращ е случаят с плажът на к.к. Албена, където (по информация от сайта на курорта) плажната ивица достига 150 м широчина. В тази ситуация един охранителен пост с двама спасители ще охранява каре с размер 100х150 м, в което се поместват 600 чадъра или 1200 плажуващи.  

Такива несъответствия биха могли да се коригират, ако спасителен пост се разкрива на всеки 100 квадратни метра плажна ивица. При тази ситуация броят спасители, които обслужват брой плажуващи ще бъде равен за всеки един плаж. 

С § 6 от проекта се предвижда влизането вп сила от деня на обнародване в Държавен вестник, като в същото време с § 5 е предвидено, че съгласуваните до влизането в сила на постановлението програми за 2020 г. запазват действието си и се изпълняват в параметрите посочени в тях.

Тези разпоредби ще доведат до неястона относно прилагането им, предвид че биха създали неравнопоставеност между различните концесионери и наематели.

В доклада на вносителите не е обосновано това предложение, като не е предоставена и информация относно възможността за възникването на такъв вид неравнопоставеност при осигуряването на съответните изисквания предвидени в проекта от различните икономически субекти през сезон 2020.

В случай, че вносителите искат да въведат тези изисквания еднакво за всички икономически оператори недискриминационно, следва в заключителните разпоредби и по-специално § 6 да предвидят влизането им в сила след края на сезон 2020 и/или началото на 2021 г.

Относло изложените в доклада на вносителя мотиви, показващи наблюдавана ситуация, без приложен анализ, а единствено базирана на хипотези и сигнали е необоснована.

А именно посочения текст "Така се наблюдава следната ситуация – концесионерите и наемателите правят големи инвестиции в набавянето на медикаменти, които остават неизползвани и в последствие биват извадени от употреба. Осигурява се заплащане на медицински персонал за 8-часов работен ден, чиято работа сумарно рядко надхвърля 4 часа. Ето защо считаме за необходимо увеличаване размера на дължината на бреговата ивица при разкриването на медицински пункт, определяща адекватно бройката на необходимите съществуващи медицинските пунктове."

Подобни предложения следва да са свързани с обоснованост на осигуряването на общественото и индивидуалното здраве в контекста на предмета на нормативния акт, а именно "осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията", а не въз основа на хипотези свързани със бизнес интереси или затруднения.

Считам, че в тази си част, доклада на вносителя следва да посочи евентуалните ползи или недостатъци при прилагането на промените, които биха били свързани със времето и качеството на оказваното "спасяване".

В случай, че такъв анализ не е на разположение на вносителите на проекта, следва да бъде представена ангажираността на държавата за извършване на анализ на резултатите от въведените промени, след тяхното приемане и евентулано преразглеждане на предложените нови мерки, които имат само икономическа обосновка, при условие, че изрично се посочва, че "Крайбрежната плажна ивица, част от която са морските плажове, е изключителна държавна собственост, съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България" и се предоставя на концесия при определени условия и при наличие на висок обществен интерес.

С чл. 10, ал. 2 на действащата наредба е предвидно, че за максимално обезопасяване е необходимо осигуряването на спасителни постове, спасителни станции и медицински ранимационни пунктове.

С предложения проект се въвежда изискване за "подвижен реанимационен екип", като в същото време не се съдържат конкретни изисквания към него, което би затруднило прилагането му в практиката.

Предвид гореизложеното, следва да се вземе предвид, че с Приложение 5 са предвидени изисквания към устройството и обзавеждането на медицински звена, като "медицински пункт", "медицински реанимационен пункт" и "санитарна линейка", като отново липсват конкретни изисквания отнасящи се до въведения нов ""подвижен реанимационен екип".

В проекта следва да се предвият ясни правила отнасящи се до "подвижния реанимационен екип", както и до изискванията свързани неговото оборудване, предвид факта, че евентуално устройство и обзавеждане, предвид характера му са невъзможни, освен ако вносителите не са имали нещо друго предвид.

Въпреки, че в доклада на вносителите е идентифицирана "остарялата подзаконова нормативна база, която урежда тази материя", в същият изрично е посочена ролята и функцията на областните управители, които имат задължението по обезопасяване на неохраняемите морски плажове.

Въпреки това изрично акцентиране на ангажираността на опластните управители в проекта не се предвижда актуализиране на текстовете, като именно в члр. 4 и чл. 5 от действащата наредба, остават предвидени функции на кметовете на общините, на чиято територия се намират водните площи. Наличието на подобна неяснота за ангажираността на отделните администрации, би създала доста неясноти относно прилагането на нормативния акт.

Още повече, че в наредбата не се отстраняват и други "остарели" записи, а именно "районните центрове по здравеопазване", които са закрити с Постановление на Министерския съвет.

Необходимо е да бъдат предприети необходимите промени, така че да бъдат адаптирани и актуализирани всички текстове в подзконовия нормативен акт, които да съответстват на действащите към момента закони а не да се прави козметична промяна единствено за да се отговори на очакванията на бизнеса за намаляване на отговорностите и облекчаването на бизнеса.  

Десетилетия се очаква промяна в Наредбата.За съжаление в частта медицинско и реанимационно обслужване си остава от предния век/не разполагам със становището на БЧК/.В РБългария освен лекари с призната квалификация по ,,Анестезиология и интензивна медицина,,има и лекари с квалификация по ,,Спешна медицина,,,лекарски асистенти ,преминали обучение в съответните катедри и по Европейски проекти,които работят в Спешна помощ,имаме дори и парамедици,които са първите озовали се при спешни състояния,какъвто е всеки воден инцидент.Наредбата в частта квалификация на медицинския персонал,не ги забелязва,а се е фокусирала само единствено върху квалифициран профил на анестезиолога.Уважаеми дами и господа ,по статистически данни на Дружеството на анестезиолозите в България ,те наброяват общо само 700души/средно по 1,6 на болница/В момента сме в тежка епидемична обстановка и е невъзможно да покриват реанимационната дейност по Наредбата за водно спасяване,понеже недостигат и в интензивните отделения,а участват и при всяка операционна интервенция.Нека да бъдат включени и изброените от мен по-горе профили от медицински специалисти,пропуснато като възможност в предложението Ви.Би било коректно и обновяване на приложение 5,в частта на медицинско оборудване и консумативи.Там фигурират медикаменти-анахронизъм,които са отхвърлени в реанимационната дейност и не са налични за употреба/не се произвеждат/,същото се отнася и за някои от изискуемите консумативи.Реанимационното подсигуряване е пренебрегнато в предложената от Вас промяна на Наредбата,а толкова дълго я чакахме.С уважение-д-р Ив.Говедарска