Проект на ПМС за приемане наУстройствен правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги

БРЦК се противопоставя решително на този Проект на ПМС за приемане на Устройствен правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги.

• Съгласно решение на НС от 26 юни 2020г., напълно нов Кодекс за социална помощ ще отмени ЗСУ или значително ще съкрати неговия обхват. Срокът за представянето на този законопроект е краят на 2020 г., което означава, че Правилникът на АКСУ има опасност да позволи ЗСУ и АКСУ да действат за около максимум 4 месеца. 

• АКСУ не може да изпълни текущите изисквания на чл. 22 на ЗСУ относно социалните услуги. АКСУ няма никакви права да се произнася по същностните проблеми и следствия от тях при провеждането на некачествени социални услуги! АКСУ не получава мандат да защити пострадалите от злонамерени или некачествени социални услуги според този правилник!

• Пример 1: през 2019г. има 171 спечелени в съда дела за връщане на неправомерно отнети деца на родителите си. За тях, разбира се, неправомерно е приложена “резидентна социална услуга”. Как доставчиците и постановилите я ще бъдат санкционирани от АКСУ по този правилник? АКСУ няма такива права и заради това тя не може да “осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги;” както е отбелязано в чл.22 на закона!
• Пример 2: При социалната услуга “повишаване на родителския капацитет” по текущата практика се създават тайни доклади относно родителите, съдържащи много техни лични данни и признания. Често родителите не се осведомяват в началото на услугата, а чак в края и или по средата ѝ за предстоящото създаване на тези доклади и с това се нарушава правото им на неприкосновеност на личния живот. Как АКСУ по този правилник може да заличи в съставените доклади личните данни, взети без знанието на родителите, и как може да има достъп и да забрани използването им срещу родителите от доставчиците на социалните услуги? Този правилник не предвижда това!  Заради това АКСУ не може да “осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги;” както е отбелязано в чл.22 на закона и този правилник не е подходящ!

Неправилно адресиране на целите и начините на действие на Агенцията

• “АКСУ ще контролира спазването на стандартите за качество на социалните услуги и изискванията на закона, спазването на правата на потребителите и разходването на средства от държавния бюджет“, но според оценката на въздействието на Устройствения правилник на АКСУ семействата на ползвателите (деца или лица под попечителство) не са заинтересована страна!  Настояваме родители и попечители да се считат за заинтересована страна и анализът за въздействието да се върне за преработка!
• АКСУ се задължава да извърши само една (!) проверка и то само в рамките на първите 6 месеца от създаването на услуга или лицензирането на доставчик на социални услуги. Липсва истински контрол.

Правилникът създава възможности доставчиците на социални услуги да въведат на работа в новата агенция свои кадри с цел “по-леко” третиране на собствените им услуги.

БРЦК предлага постъпващите на работа в АКСУ да подпишат две декларации:

1. Че няма да извършват никаква политическа работа по време на работата си в АКСУ.

2. Че не са и няма да работят едновременно с работата си в АКСУ при доставчици на социални услуги или в мрежи с участници, които също са доставчици; че напускайки АКСУ няма да участват или да бъдат наемани в подобни структури.

* В оценката на въздействието основните групи заинтересовани страни освен частни доставчици на социални услуги трябва да са всички български граждани, включително семействата и близките на ползвателите на социални услуги.

** Като заинтересована страна съм против приемане на проект на Устройствен правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Първият ми мотив е приетото на 26 юли 2020 г. Решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди към министъра на труда и социалната политика Деница Сачева относно фрагментирано законодателство в социалната политика:

„2. В срок от шест месеца Министерството на труда и социалната политика да представи в Народното събрание Проект на Кодекс за социална подкрепа, който да обедини в един нормативен акт цялостната държавна политика в тази сфера“.

С други думи, сега приемаме проект на Устройствен правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги, който само след шест месеца ще бъде отменен с Проект на Кодекс за социална подкрепа. Това е, меко казано, неефективно.

Вторият ми мотив е приетият на 29 юли 2020 г. ЗИД на Закона за социалните услуги и по-специално следните изменения и допълнения в Преходните и заключителните разпоредби:

1. В § 31 се създава ал. 4:

„(4) До приемането на Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги становището по ал. 2, т. 3, буква „в“ се изготвя от Инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

2. В § 39 се създават ал. 3 и 4:

„(3) До приемането на Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги председателят на Държавната агенция за закрила на детето осъществява контрола по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца при досегашните условия и ред.

(4) До приемането на Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги инспекторатът към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане осъществява контрола по чл. 31, ал. 2 от Закона за социално подпомагане в редакцията до влизането в сила на закона при досегашните условия и ред.“

България трява да прекрати 'публично-частното' партньорство, заложено в целите за устойчиво развитие, поради очевидният конфликт на интереси, който съществува между финансистите и партньорите на много неправителствени организации и законите, които приемат в свой интерес, представени за интерес на обществото. Тяхното истерично настояване, че те не подлежат на демократичен контрол и трябва просто да им се доверим само защото много гръмко настояват и се представят за наши спасители и закрилници на най-слабите, говори само за това, че не са склонни да бъдат критикувани и налагат политиките си със или без информираното съгласие на обществото. Социалната държава гарантира минимума стандарт за най-уязвимите членове на обществото, а не неправителствените организации. Социалната държава се финансира от високи данъци за големия бизнес, а филантропокапитализма разрушава социалната държава, за да печели от приватизацията на социалната сфера. Филантропокапитализма не работи на същия принцип като социалната държава, защото се движи от частен интерес и не подлежи на демократичен контрол. Неправителствените организации с чуждо финансиране или с финансиране от местния бизнес се представят за истинския граждански субект, но допускат много тесен кръг от политики, идеи, закони и дебат и работят в сътрудничество с държавата като подменят суверена.

Всякакви доставчици на социални услуги са част от парадигмата за 'публично частно партньорство' на ООН и трябва да бъдат премахнати, поради горните причини.

Моля за спазването на правата и на ДОСТОЙНСТВОТО на потребителите на услуги. Ако хората се чувстват унизени да подават молба, защото са "поставени" в ситуация на бедност, общините да развият иновативни модели за защита на достойнството на нуждаещите се.

Напасване на минималната пенсия според екзистенциалния минимум за живот в дадената община и правото на избор на потребителя на социална услуга сам от една страна сам да избере от кого и как да потреблява услугата.



Хората, които получават подкрепа например за изхранване, да имат право на избор дали да получават ваучери за храна за магазин, ваучери за ресторант или гостилница, опаковани хранителни продукти или доставка на храна по домовете. НО хората да не се принуждават директно или индиретно да изберат точно определена форма за подкрепа.