Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Споразумението за партньорство е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от европейските фондове в България през програмния период 2021 – 2027 г. Това е документът, в който се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството.
През м. януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на Споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други. В резултат от дейността на работната група и на компетентните ведомства беше разработен проект на Споразумението за партньорство, като неформалните консултации със службите на Европейската комисия по него започнаха през м. март 2020 г.
Формулираните в документа приоритети за финансиране са изведени въз основа на анализ на социално-икономическо развитие на България 2007-2017 г. Документът очертава основните направления на инвестициите с европейско финансиране през следващия програмен период:
· иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;
· чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;
· подобряване на мобилността и регионалната свързаност;
· развитите на човешките ресурси и образование;
· устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.
Настоящият вариант на документа е резултат от напредъка в цялостния процес на програмиране, както и на техническите консултации с ЕК.
Проектът на Споразумението за партньорство можете да намерите на Портала за обществени консултации www.strategy.bg и Единния информационен портал за ЕСИФ www.eufunds.bg.
Всички желаещи могат да се включат в обсъждането на Споразумението за партньорство. Своите мнения и коментари може да изпращате в срок до 30 ноември 2020 г.
*Проектът на споразумението е редактиран на 19 октомври 2020 г. поради констатирана техническа грешка.
Министерски съвет и неговата администрация
Адрес: София, бул. “Княз Александър Дондуков ” № 1
Електронна поща: gis@government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
относно:
ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021-2027 Г.
Този проект е изрична и ясна демонстрация на приоритетите на съставящите това споразумение. За съжаление, както и в предишните програми приоритетите са грешни, политиките - или слаби, или доказано неуспешни, подкрепата за някои от тях твърде слаба, за други - твърде силна.
Както многократно Сдружение Когито, БАН, СУ и много други организации, свързани с науката, са отбелязвали - финансирането на науката в двата предни програмни периода, бе скромно, недостатъчно, зле обмислено и неправилно съставено. Всъщност за пъвия - направо отсъстващо!
Малко по-добре това е изпълнено в това предложение, но като се има в предвид, че има да се наваксва огромната инерция на провалени 14 години (двата предишни периода) еврофинансиране за наука у нас, както и пълно неглижиране на науката за последните 30 години, на практика от всички правителства, оставаме с впечатлението, че се предлага много малко в тази област.
Сдружение Когито счита:
Че най-малко 500 млн. евро еврофинансиране трябва да бъде добавено към "Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", като ударението трябва да е за самите научни изследвания. Това (но само ако 100% от тези средства отидат за самите научни изследвания) ще изравни програмата с такива програми в Чехия, Словения и т.н. отпреди два програмни периода, когато тяхните науки получиха едно много силно ускорение и в последствие станаха локомотив за прехода. Провалът на научните политики в последните 13-14 години ни мотивира да предложим основно това.
Има много варианти за донори на такива средства - да се поискат повече средства от ЕС , или да се намали например: ОП Развитие на човешките ресурси, където се предлагат да се финансират силно неуспешни политики по подобие на политиката за деинстутиционализация на детските домове. Тази политика, която е всъщност само политика за приватизация на последните, не промени към нищо добро отношението към децата в домовете. Филмът на ББС "Скритите деца на България" (автор - Кейт Блюит) от 2019г. , показва, че огромното еврофинансиране на новите домове от семеен тип не е довело до нищо добро. Авторката казва: "България не трябва да се концентрира върху изграждането на центрове от този тип, а върху образоването на майките с деца-инвалиди ... "
Множество подобни провалени политики има в последно споменатата оперативна програма и които могат да не се подкрепят, но вместо това да се отпуснат така необходимите средства за образование на децата, за техникуми и за научни изследвания.
За това нашето предложение е: Проекта за Споразумение ЕС-България да се върне и основно да се преработи, като програмата за наука основно да се увеличи като най-приоритетна, а в програми като ОП Развитие на човешките ресурси, да се наблегне най-вече на образователната част и предаването на опит!
Мъдрост и опит е това, което ни липсва!
С Уважение: Cogito ergo sum.
относно:
ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021-2027 Г.
Този проект е изрична и ясна демонстрация на приоритетите на съставящите това споразумение. За съжаление, както и в предишните програми приоритетите са грешни, политиките - или слаби, или доказано неуспешни, подкрепата за някои от тях твърде слаба, за други - твърде силна.
Както многократно Сдружение Когито, БАН, СУ и много други организации, свързани с науката, са отбелязвали - финансирането на науката в двата предни програмни периода, бе скромно, недостатъчно, зле обмислено и неправилно съставено. Всъщност за пъвия - направо отсъстващо!
Малко по-добре това е изпълнено в това предложение, но като се има в предвид, че има да се наваксва огромната инерция на провалени 14 години (двата предишни периода) еврофинансиране за наука у нас, както и пълно неглижиране на науката за последните 30 години, на практика от всички правителства, оставаме с впечатлението, че се предлага много малко в тази област.
Сдружение Когито счита:
Че най-малко 500 млн. евро еврофинансиране трябва да бъде добавено към "Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", като ударението трябва да е за самите научни изследвания. Това (но само ако 100% от тези средства отидат за самите научни изследвания) ще изравни програмата с такива програми в Чехия, Словения и т.н. отпреди два програмни периода, когато тяхните науки получиха едно много силно ускорение и в последствие станаха локомотив за прехода. Провалът на научните политики в последните 13-14 години ни мотивира да предложим основно това.
Има много варианти за донори на такива средства - да се поискат повече средства от ЕС , или да се намали например: ОП Развитие на човешките ресурси, където се предлагат да се финансират силно неуспешни политики по подобие на политиката за деинстутиционализация на детските домове. Тази политика, която е всъщност само политика за приватизация на последните, не промени към нищо добро отношението към децата в домовете. Филмът на ББС "Скритите деца на България" (автор - Кейт Блюит) от 2019г. , показва, че огромното еврофинансиране на новите домове от семеен тип не е довело до нищо добро. Авторката казва: "България не трябва да се концентрира върху изграждането на центрове от този тип, а върху образоването на майките с деца-инвалиди ... "
Множество подобни провалени политики има в последно споменатата оперативна програма и които могат да не се подкрепят, но вместо това да се отпуснат така необходимите средства за образование на децата, за техникуми и за научни изследвания.
За това нашето предложение е: Проекта за Споразумение ЕС-България да се върне и основно да се преработи, като програмата за наука основно да се увеличи като най-приоритетна, а в програми като ОП Развитие на човешките ресурси, да се наблегне най-вече на образователната част и предаването на опит!
Мъдрост и опит е това, което ни липсва!
С Уважение: Cogito ergo sum.
Здравейте,
Този документ обявява за най-глупавия, беден и мръсен член на Европейския съюз.
Поздрави и с пожелание документът да бъде преразгледан,
Надя
Здравейте,
Този документ обявява за най-глупавия, беден и мръсен член на Европейския съюз.
Поздрави и с пожелание документът да бъде преразгледан,
Надя
Дами и господа,
с изключение на актуализираните цифри, документа представлява нелошо копие на Споразумението за партньорство с ЕС от 2014. Почерпете хората на Марин Райков все пак. След похарчени N милиарда евро, конкретиката се изчерпва със споменатият на три пъти София Тех Парк. Колкото до така разписаните цели на Споразумението - искрени поздравления, доста точно, макар и непълно описание на катастрофалния провал и пълната некомпетентност в управлението на страната ни.
Камен Недялков
Дами и господа,
с изключение на актуализираните цифри, документа представлява нелошо копие на Споразумението за партньорство с ЕС от 2014. Почерпете хората на Марин Райков все пак. След похарчени N милиарда евро, конкретиката се изчерпва със споменатият на три пъти София Тех Парк. Колкото до така разписаните цели на Споразумението - искрени поздравления, доста точно, макар и непълно описание на катастрофалния провал и пълната некомпетентност в управлението на страната ни.
Камен Недялков
Уважаеми Министерски съвет, Уважаеми Борисов!
Не знам, кой е писал този вариант на споразумение, но от бегъл анализ се вижда, че България е катастрофирала напълно през последните 10 години.След като се запозная детайлно с документа, може и да направя накакви предложения, но ми се струва, че тотално сме изпуснали влака през последните 10 години и похарчените безброй милиарди до сега.Защо смятате, че с нови 9,7 млрд. ще подобрите нещо ( както обещавате на ЕС), а няма да откраднете и тези пари и резултатите да са още по катастрофални?
Искрено Ваш,
Николай Едрев
Уважаеми Министерски съвет, Уважаеми Борисов!
Не знам, кой е писал този вариант на споразумение, но от бегъл анализ се вижда, че България е катастрофирала напълно през последните 10 години.След като се запозная детайлно с документа, може и да направя накакви предложения, но ми се струва, че тотално сме изпуснали влака през последните 10 години и похарчените безброй милиарди до сега.Защо смятате, че с нови 9,7 млрд. ще подобрите нещо ( както обещавате на ЕС), а няма да откраднете и тези пари и резултатите да са още по катастрофални?
Искрено Ваш,
Николай Едрев
16.10.2020
30.11.2020
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Предложение 1:
На страница 5, думите "необходимост от подобряване качеството на атмосферния въздух поради интензифициране на проблема с концентрацията на фини прахови частици", да се допълнят с думите "и азотни оксиди"
Мотиви: В EEA2 2019, Air quality in Europe - report 2019, на European environment agency, като основни проблеми със замърсяването на въздуха в множество големи европейски градове, включително в България, са посочени превишаването на нормите освен на фините прахови частици, така и на азотните оксиди.
Предложение 3:
На страница 6 думите "приемливо ниво на изграденост и електрификация на железопътната инфраструктура, но влошено състояние, включително ниска средна техническа скорост, и висока степен на амортизираност на подвижния състав, които рефлектират в продължаващия отлив на ползватели на предлаганата услуга в пътническия сегмент" да се допълнят с думите ", със със значими импликации за свързаността на регионите, както и за железопътната безопасност."
Предложение 3:
Да се добави нова точка в "Програма транспорт и транспортна свързаност", в която да се опише необходимостта от политики и инвестиции в засилено развитие и поддръжка на железопътната инфраструктура, за да може Република България да спази задълженията си по "Бяла книга на европейската комисия".
Мотиви: В Бяла книга на европейската комисия (Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство) от 28.3.2011г., както и във връзка с "Пътна карта за постигането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г." на Европейската комисия от 8.3.2011г. са заложени следните цели, които изискват сериозно планиране, последователност, приемственост и предвидимост в действията на национално ниво:
- "До 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, и 50 % до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори. Постигането на тази цел също така ще изисква развитието на подходяща инфраструктура."
- "До 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна железопътна мрежа. До 2030 г. да се утрои дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа и да се поддържа гъста жп мрежа във всички държави-членки. До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния трябва да се осъществява по релсов път."
- "До 2050 г. всички централни мрежови летища да се свържат с железопътната мрежа, за предпочитане с високоскоростната; да се гарантира достатъчната връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища."
Предложение 4:
Във всички точки, в които се цитират данни, да се упомене източникът им.
Предложение 1:
На страница 5, думите "необходимост от подобряване качеството на атмосферния въздух поради интензифициране на проблема с концентрацията на фини прахови частици", да се допълнят с думите "и азотни оксиди"
Мотиви: В EEA2 2019, Air quality in Europe - report 2019, на European environment agency, като основни проблеми със замърсяването на въздуха в множество големи европейски градове, включително в България, са посочени превишаването на нормите освен на фините прахови частици, така и на азотните оксиди.
Предложение 3:
На страница 6 думите "приемливо ниво на изграденост и електрификация на железопътната инфраструктура, но влошено състояние, включително ниска средна техническа скорост, и висока степен на амортизираност на подвижния състав, които рефлектират в продължаващия отлив на ползватели на предлаганата услуга в пътническия сегмент" да се допълнят с думите ", със със значими импликации за свързаността на регионите, както и за железопътната безопасност."
Предложение 3:
Да се добави нова точка в "Програма транспорт и транспортна свързаност", в която да се опише необходимостта от политики и инвестиции в засилено развитие и поддръжка на железопътната инфраструктура, за да може Република България да спази задълженията си по "Бяла книга на европейската комисия".
Мотиви: В Бяла книга на европейската комисия (Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство) от 28.3.2011г., както и във връзка с "Пътна карта за постигането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г." на Европейската комисия от 8.3.2011г. са заложени следните цели, които изискват сериозно планиране, последователност, приемственост и предвидимост в действията на национално ниво:
- "До 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, и 50 % до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори. Постигането на тази цел също така ще изисква развитието на подходяща инфраструктура."
- "До 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна железопътна мрежа. До 2030 г. да се утрои дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа и да се поддържа гъста жп мрежа във всички държави-членки. До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния трябва да се осъществява по релсов път."
- "До 2050 г. всички централни мрежови летища да се свържат с железопътната мрежа, за предпочитане с високоскоростната; да се гарантира достатъчната връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища."
Предложение 4:
Във всички точки, в които се цитират данни, да се упомене източникът им.