Проект на Отчет за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)

Отчетът за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) e разработен на основание на РМС №625 от 22.08.2006 г. и на Протоколно Решение по Протокол №4 от заседание на Министерския съвет от 01.02.2012 г.

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването на броя на умрелите лица (но придружено с увеличаване на коефициента на обща смъртност), увеличаването на очакваната средна продължителност на живота, увеличаването на тоталния коефициент на плодовитост и задържането му на ниво, близко до средното за страните-членки на Европейския съюз, увеличаването на броя на сключените бракове, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. 

По данни на НСИ към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0.7%.

Подобно на предходните години, намалението на населението през 2019 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 46 545 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2 012 души.

Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2018 г. – 5.8‰.

Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. и достига 43.9 години в края на 2019 година.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към 31.12.2019 г. това съотношение е 66 и остава непроменено спрямо 2018 година. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени.

През 2019 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 592 лв. и нараства с 9.6% спрямо 2018 година. За последните десет години (2010 - 2019 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.8 пъти.

Реалните доходи^[1] на домакинствата нарастват с 6.3% през 2019 г. в сравнение с 2018 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2019 г. спрямо 2011 г. – 158.8%.

Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.

Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления, вкл.:

1. Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата.
2. Подобряване на репродуктивното здраве на населението.
3. Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.
4. Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.
5. Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика.
6. Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.
7. Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.
8. Развитие на солидарност между поколенията.
9. Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи.
10. Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи.
11. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
12. Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Отчетът за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.) съдържа четири части. Част І проследява основните тенденции в демографското развитие на Европейския съюз и на Република България. В Част ІІ са представени основни структури на населението и особеностите на развитие на качеството на човешките ресурси. Част III се отнася до управлението на демографските промени и трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие. В Част IV е представен същинският отчет за изпълнението през 2019 г. на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.) и са описани мерките и дейностите, предприети и изпълнявани от отговорните институции и академичната общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика.

Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични  възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси.