Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България - октомври 2020 г.

В допълнение на предложенията към стълбовете обръщаме внимание и на ключови показатели свързани с пространствени въпроси, в т.ч.: Дял на урбанизираната територия; Гъстота на населението (грид) спрямо общата площ; Гъстота на населението спрямо урбанизираната територия; Нива на предприемаческа активност по икономически дейности проследими за ниски териториални нива - административно териториални и териториални  единици (общини и населени места); Нива на доходите и условията на живот проследими за ниски териториални нива - административно териториални и териториални  единици (общини и населени места); Комплексен индекс за състоянието на компонентите и факторите на средата проследими за ниски териториални нива - административно териториални и териториални  единици (общини и населени места).

На следващия етап очакваме по-специфична разбивка на приоритетните инвестиции, за да можем да допринесем с по-задълбочени предложения въз основа на наблюдавани явления и оценка на предизвикателствата в нашите региони, общини и населени места.

Области на политика - Здравеопазване

Основни предизвикателства: Отсъствие на сериозно и постоянно внимание върху превантивния ефект от осигуряване на здравословна среда на живот на населението и стимулирането на здравословни навици. Урбанизираната среда в страната често пъти се характеризира с влошено качество на въздуха (особено в зимните месеци), шум и стрес, ограничен достъп до природни елементи и условия за масов спорт със свободен достъп на открито. Наблюдават се ограничения в достъпа до чиста и здравословна храна.

Цели - Повишаване на комплексните здравословни качества на урбанизираната среда.

Планирани реформи и инвестиции - Инвестиции в превенция на здравето в посока активен начин на живот и достъп до здравословна храна. Осигуряване на набор от среди и услуги за здравословен начин на живот (напр. "лизингово" отчуждаване на имоти в зелени площи и коридори с цел равнопоставен достъп до открити пространства и направления за активен начин на живот). Разработване и прилагане на публично-частни партньорства със собственици на земи, попадащи в нереализирани зелени пространства в урбанизираната среда с цел изграждане на паркове, спортни и др. обекти. Преосмисляне на мобилността в градовете с цел намаляване на замърсяващата автомобилна употреба и преотреждане на градско пространство от паркинги и ленти за движение към инфраструктура за масов обществен и велосипеден транспорт, пешеходни пространства и озеленяване. Мерки за насърчаване на чисти енергийни източници за отопление, охлаждане и вентилация. Провеждане на информационно-комуникационни кампании и въвеждане на услуги свързани с индивидуализирани съвети за по-здравословен начин на живот в комплекса от метаболитни, средови и поведенчески практики.

Области на политика - Социално включване

Основни предизвикателства: Регионални и вътрешно градски неравенства, които остават най-общо отчитани и слабо познавани като местоположение на “джобовете на бедност”, групите и домакинстват с множествени лишения и социална изолация

Цели - Преодоляване на причините за лишения и социална изолация сред домакинства и групи, които са социално-пространствено сегрегирани

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в мащаба и дълбочината на проучванията, критериите за оценка, както и създаването на индивидуални пътеки на подкрепа чрез междусекторно взаимодействие и интегрирани политики за преодоляване на лишенията и изолацията. Инвестиции в набор от дейности, включващи набавяне на равностойни придобивки свързани с условията за обитаване, дигиталния преход и достъпа до услуги за личностно и семейно развитие, в това число земя, жилища, хардуер, софтуер, енергия, храна, социализация чрез пазара на труда и усъвършенстване на културно-познавателните способности

Стълб 4: Справедлива България

Области на политика - Бизнес среда

Основни предизвикателства: Изключително консервативна секторизация в регулациите и администрацията и преследване на тесни професионални интереси на отделни гилдии чието благоденствие е за сметка на потребителите на услуги. Изключително много поправки на закони и подзаконови актове “на крак” и като “изключения”, които са изкривили първоначалния замисъл на основното и специфично законодателство и водят до огромна тежест за бизнеса, но и за администрацията на фронта с него и с гражданите

Цели - Интегрална оценка на регулативните режими с цел намаляване на излишна регулативна тежест

Планирани реформи и инвестиции: Цялостна реформа в законодателството в посока синхронизирана нормативна уредба, която не създава, а преодолява секторизацията и огромната тежест за дребномащабните инвестиции и икономически дейности на микро и малките предприятия, включително и инвестиционното проектиране. Инвестиции в разработване на оценки и ръководства, както и в повишаване на предприемаческата култура в рамките на реформираната законова рамка и подзаконови технически норми.

Области на политика - Местно развитие

Основни предизвикателства: Задълбочаване на различията в степента на развитие между регионите, а също и между отделни области и общини в тях. Наблюдава се силно занижен демографски и професионален местен  капацитет  в голяма част от общините, най-вече в случаите когато общинският център не е голям или много-голям град. Допълнителен стимул за задълбочаване на тези проблеми е повсеместното политическо монополизиране на управлението и икономическия процес, което убива плурализма във вземането на решения. Големи социални и граждански групи остават изключени или много слабо представени. Това е сериозна предпоставка за отблъскване на хора принудени или предпочели да търсят по-добри условия за живот и реализация в други региони или в чужбина, което рефлектира върху демографския потенциал и професионалния капацитет.

Цели - Изграждане на повсеместен капацитет за Водено от общностите местно развитие  (ВОМР) и Водено от мрежи регионално развитие (ВМРР) в градските и селски райони за по-пряко управление на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) съобразени с мащаба на общностите на квартално, селищно и регионално равнище.

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в капацитета за местно самоуправление и регионално сътрудничество, включително управление на държавната и общинската собственост, данъчна и бюджетна политика подкрепяща ИТИ и ВОМР, вкл. чрез целенасочени специфични политики на възстановяване според профила на регионите и общините и засегнатите среди, групи и дейности. Допълнително комбиниране на спектър от твърди и меки мерки след избор от страна на райони, области, общини, населени места, групи от пряко заинтересовани страни. Съобразен с европейските и национални цели подход, но гъвкав при комбиниране на различните равнища, вкл. посредством ПИРО на общинско ниво, но и комбинативни проекти от различен порядък (регионален и общински). Акцент и върху цялостното качество на средата като основа за възстановяване и подобряване на качеството на живота, включително в най-гъсто и най-рядко населени градски и селски райони.

Стълб 3: Свързана България

Области на политика - Транспортна свързаност

Основни предизвикателства: Съкратен дял на ефективните системи на масовия обществен и в частност на железопътния транспорт. Слаби възможности за осъществяване на интермодални връзки от различни нива. Силно съкращаване или пълно изчезване на услугата обществен транспорт в слабо населените райони. Увеличаване на зависимостта от личния автомобилен транспорт сред големи групи в обществото. Ограничени условия за достъп до обществени блага на големи части от населението, което води до социални неравенства. Замърсяване на въздуха и жизнената среда, особено в градовете, породени от високите нива на автомобилен трафик. Слаби възможности за достигане на туристически дестинации без личен автомобил.

Цели - Повишаване на равнопоставения достъп до блага, повишаване на мултимодалната и интермодална свързаност, намаляване негативното въздействие от транспорта върху средата.

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в планирането и управлението на регионалната и местна транспортната свързаност чрез мултимодални схеми, устройствена и проектна основа, хибридни режими за транспортни оператори и тарифни политики. Инвестиции в рехабилитиране, реконструкция на жп трасета, изграждане на липсващи връзки, подновяване на подвижен състав и осигуряване на по-добри връзки с останалите видове обществен, велосипеден и др. видове транспорт. Подобряване на условията за устойчив транспорт в населените места, както и в агломерационните ареали на големите и средни градове. Прилагане на устройствени мерки, които насърчават  инвестициите в райони около трасетата на масовия обществен транспорт и интермодалните възли, в т.ч. жп гарите. Развитие на мобилността като услуга – насърчаване на споделен транспорт, гъвкав транспорт и отдаване на превозни средства под наем. Гъвкав групов транспорт на повикване в селските и крайградски райони от врата до врата или от врата до най-близък транспортен възел на обществения пътнически и товарен транспорт. Реално интегриране на тарифни системи и разписания.

Области на политика - Устойчиво земеползване (нова)

Основни предизвикателства: Пълзяща, разпръсната урбанизация, стихийно разстилаща се без оглед на подобрените връзки между градовете и курортите и тяхната околна среда. Увеличаване на фрагментацията на ландшафта в обхвата на функционалните урбанистични ареали и райони с изявени туристически функции.

Цели - Мащабно прилагане на решения базирани на природата в градска и крайградска среда, чрез подхода на “ландшафтния урбанизъм”, насочени към превенция на здравето, преодоляване на климатични и други уязвимости, продоволствена сигурност и други предизвикателства, създавайки благоприятна среда за естествени местообитания и подобрявайки свързаността на националната екологична мрежа.

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в екологичните оценки включваща оценяване на екосистемните услуги (материални, регулативни и местообитания, културни) в алтернативните решения при разработване на плановете за развитие и в устройствените планове, както и въвеждане на зелени облигации съпътстващи решенията за развитие и устройство. Инвестиции в зелени клинове и пояси, зеленчукови пояси и градско земеделие, тематични паркове в и около нарушени земи в крайградски територии, както и възстановяването и обособяването на допълнителни курортни гори и местности около климатичните, балнеоложки и морски курорти. Ударение върху отчуждаване и възстановяване на качеството на средата в рекреационно-туристически насочени територии и превръщането им в зелени обекти на здравето с широк обществен достъп (в т.ч. около най-големите градове и курортите с национално значение).

Стълб 2: Зелена България

Области на политика - Кръгова и нисковъглеродна икономика

Основни предизвикателства: Множеството препятствия при повторната употреба на слабо използвани урбанизирани територии, които остават блокирани за сметка на нова урбанизация и увеличаваща се инфраструктурна интензивност, което представлява огромна целокупна тежест за обществото и средата в дългосрочен план. Ненужните дълготрайни материални активи от миналото и новите, които има голяма вероятност да станат ненужни представляват едно презапасяване със стоки като фабрики, складове, гаражи, логистични центрове, вили, апартаментни хотели и други, както и свързаната с тях довеждаща инфраструктура.

Цели - Градско зелено възстановяване чрез “рециклиране” на земя, преодоляване синдромите на спекулата със земя и преяждането с ново строителство и преоразмерена инфраструктура

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в политиката по устройство на територията и благоустройството чрез системен подход ориентиран към цялостния жизнен цикъл на изградената среда, цялостно оценяване на комплексните разходи и ползи в рамките на общото и подробно устройствено планиране, както и плановете за интегрирано развитие на общините. По-фокусирано насочване и насърчаване на инвестициите, подобрени условия за поемане на транзакционните разходи чрез планирането и медиацията, изпреварваща планова и проектна подготовка на възстановяването на общи и частни блага, както и обезпечаването им с обща и специфична техническа и зелена инфраструктура, систематична рехабилитация на сградния фонд в страната чрез финансови инструменти и добра стопанска практика ориентирани към спестяване на енергия и ресурси.

Области на политика - Административни структури (нова)

Основни предизвикателства: Иновативни идеи и решения от страна на научните, бизнес и неправителствени организации срещат непреодолими стени в множество институции, които дори нямат готовност да обсъждат предлаганите иновации и са много далече от готовност да променят начините на правене на своите политики и свързаните с тях регулации, осъществяването на административните дейности и разходването на обществените средства. Това води до необлагодетелствано положение за множество идеи и решения, които залежават и не могат да намерят своето място на европейските и глобални пазари, начини на живот и култури, тъй като няма среда за началното им отглеждане и израстване у нас.

Цели - Опосредстваща роля на държавната и местна власт в управлението, планирането, оценяването, насърчаването и прилагането на иновативни подходи за развитие и издръжливост на обществено и общностно равнище.

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в процеса по внедряване на иновации в държавната и местна власт, както и свързани инвестиции в системи за подкрепа на планирането и вземането на решения, система за оценка на въздействието от административните актове, системи за прозрачност и отчетност чрез отворени големи данни, система за оценяване на държавните и общински служители, както и базово и опресняващо обучение на ръководните органи и служителите на администрацията в общите и специфични сфери на компетентност с ударение върху иновациите.

Области на политика - Интелигентна индустрия

Основни предизвикателства: Почти неограничена промяна на предназначение на земеделската земя, прекомерни като площ територии с допустима промяна на предназначението, както и устройствени зони за бъдеща урбанизация заложени в до тук разработените ОУП, което ще доведе до поредна вълна от псевдоурбанизация “на парче” и най-вече до спекула със земя. Огромен поземлен фонд във вече урбанизирани територии зает от амортизирани материални активи на закрити производства и обслужване. Отключването им би допринесло не само за по-добро качество на живот и агломериране на икономическите дейности, но и би намалило натиска върху безценни земеделски земи за дейности с ниска добавена стойност и висока инфраструктурна интензивност.

Цели - Отключване на бивши (“кафяви”) индустриални територии и неизползван сграден фонд за нови индустрии с висока добавена стойност в близост до градовете, центрове на функционални урбанистични ареали, както и за ново качество на туристическите услуги извън обхвата на урбанистичните ареали

Планирани реформи и инвестиции: Реформа в процедурите за устройство на територията, както и в оценяването на комплексните разходи и ползи в рамките на общото и подробно устройствено планиране, както и подобряване на посредничеството и медиацията по отношение на режими на съсобственост и множество разпръснати наследници. Системно насочване и насърчаване на инвестиции в бивши индустриални зони, възстановяване на общи блага, повишаване на качеството на среда, както и обезпечаване с обща и специфична техническа инфраструктура ориентирани към нови индустрии (4.0) специализирани в здравеопазването, чистите и високи технологии, креативните и рекреативни дейности. Системно възстановяване на качеството на средата (селищна и извънселищна) и ландшафта за развитие на туристическата индустрия извън урбанистичните ареали чрез регенерация на военни и индустриални терени и рекултивация на нарушени територии. Допълващо ударение върху преквалификацията по индивидуални пътеки, изграждането и гъвкавото привличане на специалисти и откриването на предприемачи.

Стълб 1: Иновативна България

Области на политика - Научни изследвания и иновации

Основни предизвикателства: Съществува значителен брой отчислени и защитили докторанти, чийто принос в науката и развойната дейност е минимален поради слабата ангажираност на висшите училища с научно-развойна дейност, както и ограничения от демографската криза прием на студенти водещ до ограничен брой ново постъпващи преподаватели и до прекъсната приемственост. Ключови като човешки ресурс и потенциал за съзидателно възстановяване на страната поколения родени в периода 1975-1995 е възможно да останат в страни от научно-развойната и творческа сфера. Държавата ще продължи да инвестира средства под формата на образование и докторантски стипендии, но ще губи потенциала на тези кадри в несвойствена за квалификацията им заетост в изнесени в България индустрии (аутсорсинг) с ограничена добавена стойност или чрез привличане в други страни с по-благоприятни условия за реализация.

Цели - Насърчаване на включването на отчислени докторанти и постдокторанти в продължаващи програми от изследвания и подкрепа за стартиране на развойна дейност и иновативни предприятия в мрежи.

Планирани реформи и инвестиции: Реформиране на голяма част от техническите висши училища, особено тези с по-тесен технически профил в цялата страна, така че да бъде възможно развитието на изследователски и развойни сектори или центрове чрез начините на отчитане на натоварването на служителите, допълнително привлечен талант и свързани инвестиции в усъвършенстването на базите за фундаментални експерименти, приложни разработки и практическо обучение.

ДО: 

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ 

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Замяната на конвенционални превозни средства с електрически е един от най-ефективните начини за едновременно а) намаляване на емисиите предизвикващи парников ефект, б) намаляване на потреблението на енергия и то най-вече от фосилни горива и в) изчистване на въздуха в градовете.

Скромността на инициативността на администрацията е шокираща.

В България днес (ноември 2020 г.) са регистрирани около 1'800 електромобила. А би трябвало (спрямо текущите пропорции в други европейски страни) да бъдат поне 30'000.

Съществуват относително семпли и евтини стъпки за бърза замяна на конвенционални с елекрически превозни средства:

1. Определяне на позиции за зарядни станции в кварталите с блокове в градовете с определени места за паркиране;

2. Стимули и семпло финансиране за бракуване на стари замърсяващи превозни средства и замяната им с електрически.

Българската асоциация електрически превозни средства на която съм съпредседател е на разположение на всеки държавен служител търсещ бързи и семпли решения.

Връзка към становището на БАЦИ, изпратено и по и-мейл:

https://drive.google.com/file/d/1q1ApDLEUY62Q6XHuODFy1XGOSGCsXtoU/view?usp=sharing

Коригирана връзка: 

http://www.eneffect.bg/images/upload/123/stanovishtePVUEnEffect.pdf

Становището на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, изпратено по-рано днес до администратора на портала в рамките на настоящата процедура за обществени консултации, е налично на адрес http://www.eneffect.bg/images/upload/123/stanovishtePVUEnEffect.pdf. 

Ролята на общините

Общините биха могли да окажат ценно съдействие за избора на сградите, които да се възползват от целевото финансиране, тъй като именно структури на местната власт издават предписанията за обезопасяване, консервация и реставрация на зданията, които са в лошо състояние. В регистрите си те разполагат и с актуална информация кои обекти имат най-спешна нужда от мерки, за да се приоритизира правилно работата във времето.

Препоръчително е да се организират и обществени дискусии, на които да има възможност всички

заинтересовани страни да споделят мнението си за критериите, по които да се преценява дали даден архитектурен обект да бъде включен в списъка за финансиране.

От решаващо значение би било и да се проведе ефективна комуникационна кампания сред

собствениците на сградите, които се определят като приоритетни за целево финансиране. Препоръчително е всички те да бъдат уведомени от общинските власти срещу подпис за тази възможност, вместо да се очаква сами да научат за нея и да заявят желанието си да се възползват. Сградите със статут на НКЦ са ценност за цялото общество. В този смисъл разход на обществен ресурс за комуникация с цел достигане до всеки собственик на значима и одобрена за финансиране по програмата сграда би бил напълно оправдан. Тъй като разходът ще се възвърне нееднократно във времето под формата на подобрена градска среда за жителите на съответните общини, както и като увеличена атрактивност на градовете като туристически дестинации.

23 ноември 2020

С уважение,

Мария Иванова, Сдружение „Таляна”

арх. Явор Панев, Председател на УС на Сдружение „Таляна”

Целия текст на предложението заедно с визуализиран пример за унищожаване на НКЦ посредством неправилно саниране изпращаме и по имейл като PDF файл.

Очаквани резултати

Един от най-потърпевшите сектори от ковид кризата във всички страни е туризмът. С част от средствата, които предстои да се отпуснат по Плана за възстановяване и устойчивост, биха могли едновременно да се санират, консервират и реставрират архитектурни обекти, които са от значение за характерния облик на населеното място. Възстановеният автентичен вид на сградите, особено в историческите ядра, където НКЦ обикновено са най-много на брой, би повишил атрактивността на българските градове и села като туристически дестинации. Така секторът туризъм ще бъде подпомогнат, за да се съвземе по-бързо от кризата, когато броят на

пътуванията – вътрешни и международни, започне да се възстановява. И едновременно с това ще се повиши енергийната ефективност на сградите НКЦ.

Важно условие

Обръщаме внимание, че е от решаващо значение проектите за саниране и реставрация да се

реализират единствено от изпълнители (строителни фирми), които притежават лиценз за извършване на тези отговорни дейности по обекти, представляващи НКЦ, и с участието на реставратори. За да съответстват всички дейности, както на българското законодателство, така и на стандартите на ЕС, тe би трябвало да се осъществяват с подходящи материали, разработени специално за НКЦ. Една лицензирана компания се очаква да носи отговорност за целия проект, включващ както повишаване на енергийната ефективност (чрез използването на съобразени с автентичните строителни субстанции изолационни материали), така и за реставрация на фасадите в автентичния им вид.

В случай че се насочат средства към повишаване енергийната ефективност с подходящи за НКЦ

методи, съчетано с реставрация на автентичния вид, освен подобряване условията за туризъм, ще се постигне и още един социално-икономически ефект. В условията на рецесия ще се запазят работни места в секторите проектиране, строително-ремонтни дейности и реставрация. Строителните компании, инвестирали време и средства да обучат специализирани за работа с културно наследство бригади, ще могат да запазят заетостта на високо квалифицираните си кадри.

Масово разпространена порочна практика и недостатъчен капацитет за противодействие

За съжаление, свидетели сме на множество случаи, в които неправомерното поставяне на изолация от неспециализирани фирми, нанася непоправими щети на сгради НКЦ. Те на практика се обезличават и унищожават, губят безвъзвратно стойността си на културни ценности. Обясненията на недобросъвестни собственици, които финансират пагубни за сградите санирания, обикновено са, че услугите на лицензираните строителни фирми струват по-скъпо. Каквито и причини като оправдание да посочват собствениците обаче, саниранията, увреждащи автентичния облик на сградите, са в нарушение на закона.

Освен недобросъвестността на собствениците, които лишават всички нас от културно наследство, което е национална ценност, се очертава и още един проблем. Липсата на достатъчно човешки ресурс в контролните органи, призвани да санкционират нарушителите, също е причина тези пагубни практики да продължават.

До: г-н Томислав Дончев, Заместник-министър председател на Република България

г-жа Петя Аврамова, Министър на регионалното развитие и благоустройството

г-жа Марияна Николова, Министър на туризма

г-н Боил Банов, Министър на културата

г-н Даниел Панов, Председател на УС на НСОРБ

Относно: Проект на План за възстановяване и устойчивост – октомври 2020

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за финансиране на комплексно възстановяване на сгради със статут на недвижима културна ценност, включващо консервация, реставрация и повишаване енергийната ефективност с

подходящи за НКЦ методи, с финансови средства, които ще се отпускат по Плана за

възстановяване на ЕС от ковид кризата

Сред предложените за обществено обсъждане програми, които да се финансират по Плана за възстановяване на ЕС от ковид кризата, е нова програма за повишаване на енергийната ефективност посредством саниране на сгради. За разлика от приключилата вече Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС), новата програма се предвижда да обхване както многофамилни, така и еднофамилни сгради. В предложените за обсъждане разчети се планира за тази цел да се отдели значителен

финансов ресурс.

Сдружение с нестопанска цел „Таляна” работи за развитието на едноименния творчески квартал,

обособен на територията на част от Стара Варна като аналог на пловдивския квартал на креативните индустрии „Капана”. В тази част на морската столица е концентриран най-голям брой сгради със статут на недвижима културна ценност (НКЦ). Наличието им е едно от най съществените условия за развитие на културен туризъм и за утвърждаване на Варна като целогодишна туристическа дестинация. Същото е валидно и за множество други български общини, за които туризмът е приоритетен сектор – наличието на архитектурно наследство в

добро състояние е определящо за привлекателността им като туристически дестинации.

Като подчертава значимостта на сградите със статут на НКЦ за уникалния облик на градската среда, а оттам и за развитието на сектора туризъм – един от най-засегнатите от пандемията, Сдружение “Таляна” предлага част от средствата за възстановяване от кризата да се заделят за комплексно възстановяване на сгради със статут НКЦ. Предложението е комплексното възстановяване на тези сгради да включва саниране, консервация и реставрация с подходящи методи и материали. Като под саниране се има предвид възстановяване на всички съставни части на сградата – както самата конструкция, така и инсталациите.

За проектите, които се реализират по програма „Красива България” към МТСП, допустими кандидати са общините, областните управители, държавните институции и контролните органи, които са собственици на обектите, включени в проектните предложения. Т.е. програма „Красива България” не обхващат здания, които са частна собственост.

В множество общини, за които туризмът е приоритетен сектор, сгради НКЦ от национално и местно значение са в процес на разрушаване, за тях има издадени предписания за консервация и реставрация, които обаче не се изпълняват. Като причина за неизпълнение на предписанията собствениците на тези сгради често изтъкват липсата на средства. Ето защо предлагаме в зависимост от това дали сградата НКЦ е собственост на физическо лице или частна компания, както и в зависимост от финансовото състояние на субекта, да се използва някой от вариантите за финансиране по Плана за възстановяване – безвъзмездно отпускане на средства или заем.

В списъците с подходящи за комплексно възстановяване сгради биха могли да се включват приоритетно тези, които вече имат предоставен статут на недвижима културна ценност. Но също така и обекти, които фигурират като подадени към НИНКН за актуализация на регистрите, тъй като са определени като значими за съхраняване на идентичността на съответния град или село.

Цялото становище с приложенията като PDF файл можете да прочетете тук: https://move.bg/wp/wp-content/uploads/Stanovishhe-na-Koalitsiya-Za-zelen-restart-28_11_2020.pdf 

С уважение,

Марин Маринов, координатор на Коалиция "За зелен рестарт".

• Създаване на национална визия към плана, която да задава ясни цели за следващите 6 години, по време на които ще действа механизмът „Следващото поколение ЕС“ с ясна и конкретна обвързаност към Целите за устойчиво развитие;
• Изграждане на модел за генериране на идеи и проекти за реализиране, отчитайки всичките идеи, които могат да дойдат от хората и бизнеса. Моделът - „100 проекта от институциите“ не е това, което трябва да се случва;
• Създаване на критерии за подбор и междинна оценка на проектите, сравнявайки ги с други проекти и при техния избор;
• Създаване на ясна и обоснована методология за цялостна оценка на плана и резултатите от неговото осъществяване след завършването на неговото прилагане;
• Включване на всички заинтересовани страни в тези процеси, включително представители на иновативния бизнес, учени, граждански организации и научни звена.

• Обявяване на параметрите на процеса по публична консултация на плана. Как предложените мерки, посоки и цели ще бъдат взети предвид от страна на държавните органи;
• Обявяване на критерии за оценка на предложенията, и то извън стандартите. Например, как даден проект ще ни позволи да бъдем климатично неутрални, спрямо друг. Как да съхраним природната среда с конкретния проект или как се създават нови зелени работни места, или как се справяме с енергийната бедност;
• Обявяване на Комисия за оценка, на механизма и критериите за подбор на членовете ѝ, както и включване на представители извън държавните структури;
• Провеждане на кампания за публичната консултация и предоставяне на възможността на всяка заинтересована страна да участва в нея;
• Провеждане на открити, публични формати на диалог с всички заинтересовани страни по плана, включително иновативни малки и средни и стартиращи компании, учени, граждански организации;
• Създаване на механизъм за изпълнение на плана, когато бъде одобрен от Европейската комисия;
• Създаване на механизъм за контрол при изпълнение на плана чрез прозрачност и механизъм за участие на бизнес, учени и граждански организации.
• Създаване на лесно разбираем и нагледен онлайн инструмент какви са препоръките за реформи на ЕК от последните два доклада за реформи към България и как всяка една мярка и проект, предложени от българското правителство в Плана за възстановяване ще отговаря на тези реформи, защото без изпълнението и случването на тези реформи България няма да може се възползва от допълнителните безвъзмездни и заемни средства за справяне с последиците от пандемията. 

Много пари за инфраструктура и саниране и нищо за преодоляване на кризата и на други важни проблеми като мръсния въздух.

В стълб Иновативна България не е залегнал въпросът за реформиране и модернизиране на здравната система в цялата страна- в т.ч. спешна помощ, доболнична и болнична такава. Отбелязани са единствено реформата в психиатричната помощ и развиване на система за реакция в шокови ситуации (като тази на пандемията в момента). При пълния колапс на здравната система и забавената с десетилетия реформа, тези заявки изглеждат напълно нереалистични, половинчати и обречени на провал, още повече, че те би следвало да са част от последователна държавна политика, а не от план за възстановяване в следствие на една световна криза.

Наблюдаваме същата тенденция в областта на системата на социалните услуги и интеграция. Изброени са мерки, които вече са заложени в реформата на сектора с приемането на новия Закон за социалните услуги и бъдещата карта на социалните услуги, без те да бъдат надграждани по никакъв начин, като се вземат предвид всички бъдещи последици и рискове, които пандемията крие. В стълб Справедлива България не са залегнали никакви мерки, свързани с реформа, модернизация и развитие на ситемите за закрила на детето и социална защита, преодоляване на неравенствата, детското правосъдие, преодоляване на гетоизацията и обезлюдяването на цели районив страната. Повтарят се единствено вече разработени държавни политики отпреди пандемията.

В другите два стълба - Зелена България и Свързана България не се наблюдават също никакви мерки, насочени към опазване и гарантиране благосъстоянието на децата – създаване на възможности за спорт и отдих за децата, които да са модерни, развиващи и достъпни за абсолютно всяко дете в България, независимо от социалния статус на семейството му, здравослновното му състояние, мястото, на което живее.  Не се предвижда и развиване на модерен и достъпен за всяко дете и неговото семейство транспорт и услуги – образователни, социални, здравни и културни. Културата като елемент от живота изцяло отсъства от Плана за възстановяване.

Напълно отсъства и не се предвижда подкрепа за гражданския сектор и развитието на гражданското общество, което в момента търпи особено сериозно последиците от невъзможността на държавата да се справи с кризата и в голяма част е поело функциите на държавните институции в сферата на социалните услуги, здравеопазването, образованието.

Нито една от частите на плана не включва изрично заинтересованите страни и гражданското общество в процеса на вземане на решения за политиките, които ги засягат, нито предвижда изграждане на капацитет за такова участие, въпреки че са определени мерки за дигитализация на администрацията - процес, започнал в България, когато страната се присъедини към ЕС и до ден днешен не отбелязва никакво развитие в никоя област, въпреки огромните инвестиции в различни проекти.

Тъй като планът все още не е финализиран и предстоят дискусии на различни нива, се надяваме, че страната ще успее да включи всички заинтересовани страни и да приеме предоставените предложения и обратна връзка, за да се постигне работещ план за възстановяване в годините след кризата , чиито очертания вече стават очевидни.

Национална мрежа за децата

Ноември 2020

Становищена Национална мрежа за децата

Относно: Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България - октомври 2020 г.

Национална мрежа за децата (НМД) е обединение на 135 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи. 

След като се запознахме с Проекта на План за възстановява и устойчивост, който ще е ключов инструмент за справяне с вече настъпващата криза в следствие на пандемията от COVID-19 в следващите няколко години, не може да не изразим своите опасения, че в сегашния му вид той не дава достатъчно основания да се смята, че политиките ще бъдат устойчиви, подкрепящи и ще изпълнят своите заложени цели.

Веднага се забелязва, че Планът не представя иновативни, креативни и смели мерки за възстановяване на страната от продължаващата криза, причинена от пандемията, а използва средствата за финансиране на вече обявени инициативи на държавата, по които работи по оперативни програми или чрез националния бюджет. На практика няма сериозни мерки, насочени към подпомагане на бизнеса, икономиката, благосъстоянието на гражданите, с изключение на тези, които вече трябва да бъдат финансово обезпечени от други европейски източници и са стартирани много преди глобалната пандемия.

В нито един от четирите стълба не се забелязва усилие, насочено към гарантирането на правата и благосъстоянието на децата като специфична група, особено засегната от икономическите, социалните и психологическите последици от пандемията. Една от мерките в областта на образованието в стълб Иновативна България е задължително предучилищно образование за деца на възраст 4 години. Приемането на стратегия за намаляване на отпадането от училище през 2018 г. имаше за цел да включи възрастовата група на 4-годишните в обхвата на задължителното предучилищно образование, без системата да има абсолютно никакъв капацитет за това - нито преподавателски, нито физически - места в детските градини понастоящем не са достатъчни в големите градове и в столицата, а броят на децата, посещаващи задължително и незадължително предучилищно образование и грижи, е по-нисък от средния за ЕС и намалява. Не е ясно как тази мярка е свързана с възстановяването от кризата и как правителството възнамерява да реши съществуващите проблеми, без да създава нови. В момента точно детските градини и яслите са затворени като част от противоепидемичните мерки, без да се предлага алтернатива и/или компенсация за родителите, които остават вкъщи, за да гледат децата си. Не се забелязват конкретни мерки за разширяване на обхвата и включване на алтернативните форми за ранно образование и грижа.

Друга мярка – създаване на центровете за подкрепа на личностното развитие, е елемент от новия Закон за предучилищното и училищното образование от 2016 г., който до момента не е намерил финансиране и все още няма ясна концепция за функционирането си. В същото време процесът на приобщаващо образование за деца със специални потребности в момента е бавен и неуспешен, като децата често не получават реален достъп до общо образование или са маргинализирани като ученици в индивидуална форма на обучение, тъй като не всяко училище има капацитет да отговарят на техните нужди. В ситуация на дистанционно обучение качеството и достъпът на тази група до дейностите е особено силно засегнат, без да се осигурят качествени решения на проблема. В Плана отново не виждаме мерки, конкретно насочени към преодоляване на тези специфични проблеми и предизвикателства.

Планът също така има за цел да популяризира обхвата и качеството на преподаване и изучаване на предмети по STEM - трайна тенденция в политиките на Министерството на образованието през последните години. В същото време обаче не се предвижда развитие на гражданското образование, което беше включено в учебните програми тази година и остава един от най-слабо представените и разбираеми елементи на образованието във всички класове, въпреки очевидните нужди в страната да образова граждански ангажирани и отговорни поколения.

Необходимо е да се отпусне ресурс за закупуване на лаптопи и актуални програми, включително и от типа екранни четци в помощ на незрящи ученици.

 

На стр. 23 в частта Програма за енергийна ефективност  първи компонент – жилищен сграден фонд - да се преразгледа приоритетноста, с оглед обхващане територията на цялата страна. Предложението ни е при разпределението на бюджета да бъде заделен ресурс за всяка община, като се определи срок в който следва да бъдат депозирани проектите. Ако в този срок няма постъпили проекти, ресурса да бъде преразпределен.

В рамките на втори компонент  - обновяване на държавни и общински сгради в т.ч. административна /70%/, културна /15%/ и спортна инфраструктура/ 15%/  - предлагаме да има възможност за гъвкавост при реализацията на проектите и възможност за пренасочване на ресурс в рамките на компонента между трите му съставни части.

По ваша преценка да се допълни възможността за подобряване на условията  и в Детските ясли за отглеждане и възпитаване на деца до 3 г. възраст.

Коалицията “За да остане природа в България” е изключително притеснена от избрания подход за изработване на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, изключващ от първоначалното планиране цялото общество, местните власти, бизнеса и неправителствените организации.

Коалиция “За да остане природа в България” настоява процесът за довършване на плана да продължи с максимално включване на всички заинтересовани лица, като при преработката се цели планът: 

1. Да инвестира  минимум 40 % от средствата в политики свързани с биоразнообразие и климат, като делът за биоразнообразие да е минимум 7,5 %.
2. Преработката на плана да се извърши успоредно с изготвянето на стратегическата му екологична оценка.
3. Във времеви план да се приоритизират подготвителни дейности, които да са насочени към създаване на капацитет в областите, които са нови за споразумението за партньорство. 
4. Да се балансира размера на програмите, като никоя от тях не надвишава 10 % от общия ресурс.
5. Да бъде балансиран Планът към различните типове бенефициенти - структури на централната власт, местни власти, държавни дружества и предприятия, бизнес, НПО и граждани, като се изведат като приоритетни частния бизнес, НПО и свободните професии.
6. Да мобилизира допълнителен национален ресурс в размер поне на 25% към средствата на ЕС.
7. Да бъде балансиран Планът по отношение формите на интервенция: строителство, доставки,  услуги и развитие на човешкият потенциал.
8. Да компенсира липсата на финансиране в области, в които липсва такова от оперативните програми и ПРСР.
9. Да включи програмни мерки отговарящи на европейските цели и принципа „никой да не бъде изоставен“ по всички направления.
10. Да приоритизира финансирането в сектори, пострадали от пандемията, но с реален принос и потенциал за развитие (култура, малък туристически бизнес, др.), както и към сектори, които са с най-висока важност в европейските планови документи и в които България изостава с десетилетия - научно-изследователски дейности, кръгова икономика, управление на отпадъците, зелен транспорт, спиране на загубата на биоразнообразие.
11. Съществуващи програми и дейности да се финансират само с цел реформиране при ясно отчитане на ползата от досегашното изпълнение.
12. Да се обвърже отпускането на средства със спазване върховенството на закона.

Ето какво е било мнението ми за състоянието на българската икономика и за рецептите за реализиране на устойчив икономически растеж към 2009 г. (долу линка). Оттогава почти нищо не се е променило - наблюдава се значително влошаване на общите макроикономически изходни условия! Казано по друг начин - изгубихме още едно десетилетие, което можехме да употребим за съзидателно развитие за благото на българския народ!

https://news.bg/your-voice/balgariya-sama-pozhela-da-vleze-v-kriza.html

3. По въвеждане на базисна справедливост и законност

3.1 Оценка за интегритет на целия персонал в прокуратурата и МВР и назначаване на нови кадри. Повишаване на заплатите им заедно с отговорностите и отчетността на тези институции пред гражданите за количеството и качеството на свършената работа.

3.2 Премахване на колективната безотговорност на такива органи като общински съвети, управителни съвети, парламент и т.н., и при нарушаване на законите и Конституцията да се приравняват на ОПГ (организиране престъпна група).

3.3 Реформи в прокуратурата и съдебната власт - според специалистите в тази област. Въвеждане на отговорност глобите наложени на държавата за нарушаване на граждански права или причинени вреди да се плащат от фонд работна заплата на виновното ведомство.





4. По изчистване на икономическата сфера и елиминиране на някои канали за корупция

4.1 Забрана на всякакви офшорни фирми на територията на България. Забрана на парични потоци от и към офшорни сметки. Специално внимание от страна на икономическа полиция за проследяване и санкциониране на преводи от и към офшорни сметки. Целта е премахване на тези улеснения за пране на пари и премахване на очевидно противоречие с Конституцията за неравнопоставеност с местните юридически лица.

4.2 Регулиране на икономическия живот, така че да се елиминира безкрайната верига в собствеността на фирмите и да е ясно зад коя фирма кое физическо лице стои, да се сложи край на подставените и малоимотни лица - собственици на фирми.

4.3 Поставяне на държавата и гражданина в равноправно положение, и постигане на прозрачно харчене на обществени средства. Щом държавата до пет минути узнава какъв банков превод е направен и какъв приход има на касовите апарати, по същия начин държавата да публикува всички свои разходи с всички фактури и реквизити по тях от най-високо до най-ниско ниво, включително фактурите за всички разходи на всички изпълнители и подизпълнители на обществени поръчки до последната химикалка, бордюр или каквото там е купувано. Всичко да се публикува в интернет с подходяща търсеща програма плюс сканираните оригинали. Да няма търговски тайни и други ограничения на публикуваните данни, когато се харчат обществени средства, освен за целите на националната сигурност, ако става дума за секретна техника.

4.4 Аналогично партиите да публикуват подробно всичките си разходи с всички съответни документи включително описане например къде и колко билборда има с техни реклами. Сметната палата да прави всичките си проверки не само по декларации, а с проверка на всички документи, с насрещни проверки и всички мерки за установяване на съответствие с фактическото положение. На проверка от сметната палата да подлежат и синдикатите.

4.5 Да се забрани на общините и държавата да си продават имотите, защото в общия случай това са сделки под корупционен натиск и освен това са имоти отнети преди това от частни собственици без обезщетение, и когато отпадне нуждата от един такъв имот нека държавата го върне на собственика или да го запази за бъдещо друго обществено приложение.

4.6 Забрана на дефицитите в бюджета - стига толкова трупане на дългове за бъдещите поколения.

4.7 Нова регулация на стоковите борси, която да елиминира спекулантите от този сектор, а да остави достъп само за производители и преработватели.

4.8 Отмяна на всякакви субсидии и ако е необходима защита на някакви производства - въвеждане на вносни мита.

Започвайки с констатацията, че всички тези стратегии и планове са само вятър от устата на политици без собствени идеи и мисли, предлагам следните практически мерки за развитие на държавата в посока на сплотено, просветено и проспериращо общество:



1. По изчистване на натрупаните грешки от прехода

1.1. Оставка на кабинета Борисов, парламента и главния прокурор Гешев.

1.2. Честни избори

1.3. Лустрация на служителите в ДС, РУМНО и ръководните длъжности в БКП, всичко това от режим деклариран от народното събрание като тоталитарен - целта е да се реши проблема с престъпното минало и да започнем начисто.

1.4. Изчистване на политическите квоти в конституционния съд и ВСС, за да спре обслужването от тяхна страна на управляващите.







2. По укрепване на гражданското общество

2.1 Изчистване на образователната система от всички глупости в нея, облекчаване на материала и въвеждане от първи клас на два допълнителни предмета: Вероучение и Отечествознание във вида им до 1941 година.

2.2 Увеличаване двойно на заплатите на учителите. Включване на родителите в управлението на училищата, в допълнително материариално подпомагане на добрите учители, в подбора на учители, които обичат децата и имат призвание да възпитават и обучават - целта е след 20 години да имаме поколение възпитано в ценности, съзнаващо правата и отговорностите на гражданина пред обществото, и с необходимите знания да поеме управлението на държавата от ръцете на сегашните аморални, неграмотни и неадекватни политици.

2.3. Преразглеждане и изясняване на обществения договор между държавата и гражданите. Преразглеждане на баланса между ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ и ОТГОВОРНОСТИ, както по отношение на управляващите, така и по отношение на управляваните. Премахване всички привилегии на отделни прослойки от обществото.

2.4 Тълкувателно решение от КС на чл.1 ал.2 и ал.3 - как се упражнява непосредствено власта на суверена и по какви въпроси трябва да бъде питан народа и кои решения може да взема самопроизволно изпълнителната власт избрана с гласовете на примерно по-малко от 17% от правоимащите.

2.5. Преразглеждане на всички закони и подзаконови нормативи за съответствие с Конституцията и Хартата за правата на човека. Конституционния съд да оцени действията на правителството на ГЕРБ по смяна на националната валута за съответствие с Конституцията.

2.6 Въвеждане на частна конституционна жалба, която да обхваща ВСИЧКИ възможни въпроси, както и да се премахне ограничението за сезиране на КС от страна на националния омбудсман и Адвокатския съвет.

2.7 Изчистване на избирателните списъци и други промени в изборния кодекс с цел пресичане на измамите при гласуване.

Въпреки високопарните слова като енергийна ефективност, става дума за саниране на сгради ( полагане на ЕПС + смяна на дограми), както в досегашната НПЕЕМЖС, която е доказала по безпорен начин липсата на енергийна ефективност, за сметка на корупционната ефективност. Докато общините се рапореждат с целево отпуснатите средства, от името и за сметка на гражданите, ще продължават бруталните кражби, ниското качество, безбожно високите цени, неспазване на сроковете по договорите от страна на изпълнителите на ОП (наши).Контролът от страна на Общините, МРРБ и други контролни органи, ще бъде абсолютно липсващ и ще се прикрива/подкрепя изцяло отклоняването на целево отпуснати средства, в полза на изпълнителите на ОП, които са избрани от съответната община, не съвсем безвъзмездно, а още по-малко открито и прозрачно. 

Като допълнение към повишаване на енергийната ефективност на жилищния сграден фонд се придвижда и енергийно обновяване на държавни и общински сгради, където кражбите ще бъдат още по - безобразни, а контрола по изразходването на средствата ще бъде нулев. По същата логика може да решите да обновите къщата на ЦК на БКП или централата на ГЕРБ и как това ще допринесе за икономическото развитие, не става ясно.

Няма ясни правила за целесъобразно изразходване на огромен ресурс 2,417.5 млрд. лева и какви ще бъдат положителните ефекти за домакинствата и икономиката като цяло (не само на хартия). Прозират намерения за продължаване на кражбите по НПЕЕМЖС.

В закключение, ще Ви дам един "добър" пример от НПЕЕМЖС, който дава отговор на въпросите за положителните ефекти на програмта като цяло:

https://www.facebook.com/nedrev/posts/3797706343573120

С уважение,

Николай Едрев - "безплатно" саниран.

1.Планиране , проектиране и изграждане в реални срокове на язовири за напояване и питейни нужди. Всяка област да бъде обхваната по възможност поне с 1 нов язовир съотнесено към население и нужди. При невъзможност или оптимизиране да се обмисли и диверсифициране /  обезпечаване с вода от повече от 1 източник , повече от 1 дублиращ,  възможност за поемане на излишните обеми в разширители или разливници/. Да бъде обсъдено публично и ясно за населението и ползвателите финансиране, изпълнение , технология, възможности и рискове. Темата е финансово натоварваща ,но предвид климатичната картина, амортизираната и зле поддържана система е крайно необходимо предприемането на мерки и реални действия преди да бъдат наложени такива от безизходицата на трагедия  или  обществено напрежение познато в не една община в днешно време. Това е инвестиция и стратегия за бъдещите поколения с неизмерими и несравними параметри.

2.Предприемане на организирани мероприятия по целево залесяване допълнително извън съществуващите нормативно възможности и задължения. Предимство за медоносни видове съобразено с локацията и възможностите. Създаване на обществен интерес и мотивиране за участие в масови прояви и регулярни залесявания. Планиране на места локации, видове дървета и храсти, мероприятия и засегнати групи. Активиране на образователните институции и обществените лица с темата. Създаване на насаждения за предпазване от снегонавявания около новоизградените пътни участъци заложено при проектирането им .

            3.Екосистемни услуги . Разработване на стратегия и реални действия и изпълнение на заложеното за постигане на поставените цели. Разглеждане на еко системната услуга опрашване от пчелите.

            4.Строг / реален/ контрол на вноса,  продажбата, разпространението и употребата на пестициди вредни за насекоми и околната среда. Предложение за задължаване на ползвателите да инсталират, наемат  или  да бъдат системно засичани с контролни уреди и измерване на позициониране , време, метеорология и др при провеждане на работата им за избягване на злоупотреби и неспазване на законодателството опазващо околната среда и животните. Справка проблемите с пчелите.

            5. Подпомагане със субсидиране на внедряване и разработване на високи технологии в земеделието и животновъдството. Търсене на реални резултати от такива възможности и иновации и надграждане с възможност за масово ползване и повишаване продуктивността и конкурентоспособността.

            6.Подпомагане за закупуване на автомобили, електромобили и транспортни средства от служители и студенти с защитени  от държавата специалности от професии и приоритетни професии -учители , медици, военни, МВР и др.

            7.Създаване на фонд със запаси с образци на семена, генетичен материал и др за нуждите на науката и бързо възстановяване при нужда след тежки катаклизми и бедствия.

            8.Прокламиране на доброволните отряди за реакция при бедствия и аварии, обезпечаване с материална база, системни обучения и тренинги за готовност, обмяна на опит и знания с държави и институции с възможност за взаимодействие и съвместна работа.

            9.Индустрия 4.0 – реално и практическо демонстриране на ползите и нарастващата нужда от усвояване на знания и умения . Разработване на сензори за мониторинг при моделиране и визуализация на проекти , при оценка на риска, симулации и оценка на възможностите, пример системи за напояване, гори и почви.Обработване на масиви с данни и вземане на решение в бърз порядък. Обмяна на информация и облачни технологии.Приоритетно сигурност и защита на изградените системи и надеждност с обезпечаване с кадри за тяхното поддържане и развиване в дългосрочен план .

Успех

Планът съдържа идеята за създаване на фонд за декарбонизация, като инструмент за устойчиво финансиране на широка група бенефициенти. Отново схематично е очертан обхватът на тези бенефициенти - крайни потребители на енергия. Нашата позиция е, че ако се създаде подобен фонд, задължително да се обмисли обвързването му с политиката за преодоляване на енергийната бедност. Този фонд следва да е един от инструментите за приоритетно осигуряване на безвъзмездна финансова помощ или за облекчени безлихвени или нисколихвени заеми за енергийна бедни домакинства при извършване на енергоефективни мероприятия. При условията на либерализация на енергийния пазар е крайно наложително да се създаде цялостна и комплексна политика за справяне с енергийната бедност и Планът следва да очертае и гарантира финансово обезпечаване на процеса на краткосрочно, средносрочно и дългосрочно  решаване на този значим социален проблем.  

2. Въпрос: Предвижда ли се разширяване на броя на българските издания с икономическа тематика, които да са включени в списъка с научни издания, реферирани и индексирани в Scopus и Web of Science, който се поддържа от МОН чрез НАЦИД?

Състоянието в момента: В списъка на съвременните български научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, който се поддържа от МОН, няма включени достатъчно издания в сферата на Социалните, стопанските и правни науки.

Конкретно, с икономическа тематика (област 3.8. Икономика) към момента са единствено две списания:

• ИКОНОМИКА и управление на селското стопанство = Agricultural Economics and Management / Селскостопанска академия. – София, 1988-
• ИКОНОМИЧЕСКИ изследвания. – София: Икономически институт на БАН, 1984-

Това значително ограничава възможностите за публикуване на резултатите от работата на българските учени-икономисти.

1. Въпрос: Ще се предвидят ли възможности за финансиране на индивидуални научни изследвания (публикации) на преподавателите във висшите училища в България?

Състоянието в момента: Финансирането на научните изследвания (публикации) е само, когато те са част от научен проект, реализиран от университет/институция.

Не се осигурява финансиране/възстановяване на разходите на автора за публикацията му, ако тя не е част от научен проект на университет/институция, дори когато публикацията е в научно списание с висок импакт фактор (IF), индексирано в световноизвестните бази данни с научна информация, като Scopus и Web of Science.

При тези условия, какви възможности съществуват за преподавател в държавно висше училище, който е получил покана от редактора на престижно научно списание за участие с публикация в извънреден брой в кратък срок?

Такива списания се индексират в световноизвестни бази данни и са с висок IF, но таксите за публикуване в тях са непосилни за българските учени без финансова подкрепа, например:

Списанието „Устойчиво развитие” (ISSN 2071-1050, IF 2.576) издава специален брой, озаглавен „Културна динамика и иновационно представяне“. Такси за обработка на статиите в него - 1800 швейцарски франка. – The journal Sustainability (ISSN 2071-1050, IF 2.576) is currently running a Special Issue entitled "Cultural Dynamic and Innovation Performance". Article Processing Charges of CHF 1800 (Swiss Francs).

Когато крайният срок за публикуване е кратък, тогава не е възможно да се кандидатства за участие в научен проект, организиран от университет/институция, защото трябва да се реагира бързо.

Този въпрос е принципен и касае възможностите за своевременното включване на български учени в чуждестранни научни издания, както и възможностите за ефективно развитие на българската наука и излизането й на желаното Европейско ниво.

Затова ще бъде много полезно да се намери ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДИРЕКТНО ФИНАНСИРАНЕ на такива научни разработки (публикации), когато те не са част от научен проект на университет/институция, за да стане по-интензивна научната работа на българските учени.

Съгласно Препоръката на ЕК относно енерг. бедност  национ.планове за възстановяване и устойчивост следва да се разглеждат като инструменти за постигане целите за енергийна ефективност и да са насочени към защита на домакинствата в енергийна бедност. Препоръката на ЕК за саниране препоръчва правителствата да насочат публичните средства към сградния фонд с най-лоши характеристики и към потребителите, засегнати от енергийна бедност. Нищо подобно не се открива в представения за обсъждане План . Нещо повече, в схематично представената Програма за енергийна ефективност, която е основен инструмент в Плана, няма нито дума за преодоляване на енергийната бедност, а също и няма очертани критерии за изразходване на публичните средства - нашата позиция е, че само санирането на жилища на енергийно бедни семейства следва да се финансира на 100% с публични средства. Този инструмент следва да е част от комплексната политика за преодоляване на енергийната бедност. 

Българска национална асоциация Активни потребители приветства усилията за представяне и широко обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост. Удовлетворени сме, че във фокуса на плана е т.н. втори стълб, наречен Зелена България, за чията реализация е заделен значителен ресурс от 37% от общите ресурси на Плана. Приемаме, че основна цел на втория стълб следва да е изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите и специално на жилищните сгради. Едновременно с това считаме, че авторите на плана не са отчели важни европейски актове и препоръки в тази сфера и специално - относно явлението енергийна бедност". Това според нас е сериозен пропуск в съдържателната част на плана. Не са отчетени както Препоръката на ЕК относно санирането на сгради от 2019 г., така и Препоръката на ЕК относно енергийната бедност от октомври 2020 г.   

За да се запазят малките населени, места, дребният бизнес, трябва да има такава подкрепа, така че да се усети във всеки човек.  След пандемията, хората ще бъдат в криза и ниска покупателна способност, което довежда до много проблеми свързани със събиране на данъци, и изхранване, настъпва и бум на търсенето на стоки от първа необходимост, поради страх от ниски доходи,  може да се въведът мерки в земеделието, да се дават ваучери за  земеделска продукция(лук , селе, картофи и т.н.т) които са произведени от дребни земеделски стопани (например до 50 дка стопанство), тези ваучери да бъдат осребрявани от разплащателна агенция на зем стопани, ефекта ще е много добър, ще излязат на светло обороти, на дребни земеделски стопани, ще изкара на светло продукцията от местните фермерски пазари, ще породи по добра събираемост на данъци, другият ефект, ще е, че част от стоките от първа необходимост ще бъдат осигурени, като спестените средства от семействата, ще бъдат насочени към други сектори, които по - принцип излизат по - трудно от кризи, или спестените средства може да си инвестират в образованието, страхът от бедност и глад в родителите, отнема от бюджета на подрастващите

По отношение на селското стопанство - за пореден път се говори само и единствено за земеделски стопани, а те сами по себе си не създават и не могат да създадат висока добавена стойност, ако не работят в тясна връзка с преработвателите. За съжаление има цели сектори, които са изключени от този план, така, както бяха изключени и от програмите по предходните два периода. Ставаа дума за първичната преработка на селскостопански продукти - мелничарство, фуражна индустрия, маслобойни. Благодарение на това изключване и явното непознаване на секторите, както и тяхната важна роля, в крайна сметка ние изнасяме суровини, а не продукти, с висока добавена стойност, разбира се с леки изключения. Предлагам частта за селскостопанство коренно да се промени и да се включат и секторите, които сега са изключени. Ние изнасяме пшеница, а не брашно, изнасяме царевица, а не продукти, за които е основа, изнасяме слънчоглед, а не олио, изнасяме фуражни зърна, с които се хранят животни, чиято продукция внасяме. Всеки един от тия сектори има специфични нужди, а финансирането за тях е оставено изцяло на смаите тях, без подпомагане, освен в случаите, в които се подпомагат земеделски производители, което води до раздробяване на секторите и постепенното им унищожаване.

Изразът "в съответсвие с шаблона на Европейската комисия" ми прилича на "В съответствие с решенията на 39 конгрес на КПСС".

Пожелавам Ви успех!

Нужно е планът да се преработи, за да се приведе в съответсвие с шаблона на Европейската комисия, който изисква цели, индикатори, срокове и доста повече детайли.

Конкретни предложения:

- за електронна идентификация парите трябва да отидат за интегриране на услуги с националната схема, а не за финансирането ѝ, което вече е осигурено и предвидено от бюджета.

- електронно здравеопазване да стане много повече от едно споменаване в списък с други "хубаво неща".

- да се обособи основна цел "Дигитализация на публучния сектор". В момента мерките изглеждат висящи във въздуха и не се вписват на мястото, където са

- да се заложи мигриране на голям брой регистри от тетрадки, ексели и остарели системи към новата система за "Регистър като услуга", за изграждането на която има финансиране по ОПДУ. Това ще гарантира осезаем скок в нивото на дигитализация на публичния сектор.

- да се заложи сериозно обучение на публичния сектор в умения за дигитална трансформация - не просто да могат да работят с офис пакет, а да си представят процесите и ежеднвената работа чрез дигитални инструменти.

Мили колеги,

Настоятелно Ви моля, да създадете възможност авторите на коментарите във форума да имат достъп до коригиране на написаното. Както за правописни грашки, така е по същество!

Желая Ви успех!

За разлика от първата страница, в следващите 58 има не само политическа (популистка), но и икономическа мисъл. „Планът за ...” очевидно е подобен на „Плана Маршал” и се гради върху идеите на Джон Мейнард Кейнс. Замисълът е добър и почти навременен. Поздравления!

Предложения:

1. Туризмът, културата и ресторантьорството са силно (основно) пострадали от Ковид-19. В „Плана за ...” – нищо за тях. Предлагам в първите няколко години пряко да се субсидират с поне 75М, за да се запази заетост (тук е безсмислено да се очаква повишаване на производителността).
2. С този „План за ...” продължаваме да даваме за БДЖ, но пропускаме отрасли с висока добавена стойност, например авиацията. Някои държави (Германия, Франция, Великобритания и др.) вече субсидираха (с милиардни грантове) своята авиация. Ние направихме точно обратното: взехме от авиацията (Летище София) и дадохме на железниците. Инвестирайте в отрасли и/или дейности с висока добавена стойност (авиация, електромобили, електроника, химия, лекарства и други). Важно е: не само да се създава благоприятна среда за инвестиции, но и непосредствено да се инвестира.
3. Давайте и/или инвестирайте на/в професии, които имат висока производителност на труда, която е пряко свързана с висока добавена стойност (например: програмисти, моряци, пилоти, инженери, медици, учени, учители, агрономи, химици, биолози, технолози, техници, механици и т.н.), а не за професии, които участват в разпределянето на ресурси (чиновници, икономисти, юристи, политици, бюрократи, наблюдатели, статици,  членове на НПО, журналисти и т.н.).
4. Създавайте повече производствени структури (атомни електроцентрали, заводи, фабрики, цехове, язовири, оптични мрежи, електропроводи, водопроводи, пътища, мостове и др.) и по-малко чиновнически места („Държавна агенция за научни изследвания и иновации”, „Центрове за личностно развитие”, чиновници в/за така наречените „Индустриални паркове” и други спъващи реалния бизнес бюрократични звена). 

Създавайте и публикувайте свързани в реално време бази данни (които в бъдеще ще прераснат в бази от знания), а не манипулирани и цензурирани извадки. Списъкът с показатели по България 2030 г. за е достъпен в реално време, включително и как средствата от „План за ...” са оказали влияние в промяната на показателите.Всеки един лев от „План за ...” да е включен в тези бази данни (от къде е дошъл, къде е отишъл, какво е постигнал) и всеки български гражданин да има достъп до тях.

Започнах внимателно да чета Плана за ...

Още на първата страница изпаднах в потрес.

Председателят на Европейската комисия е "Тотално Полтизирана" и "Икономически Сляпа".

Тя твърди, че: "Европейският зелен пакт и цифровизацията ще стимулират заетостта и растежа".

Две напълно изключващи се дейности!

Зао цифровизацията е логично да стимулира заетост и растеж, но Европейският зелен пакт е стимул не за разтеж, а за забавяне на икономитката (заетостта). (За справка: Василий Леонтиев - носител на нобелова награда за Икономика).

Продължавам с 2-ра страница.

Вижте http://epicenter.bg/article/Inzh-Trifonov--Planat-za-vazstanovyavane-i-ustoychivost-na-Republika-Balgariya---propoved-za-naivnitsi-/231267/11/0

На стр. 37 до 41 в частта Местно развитие няма информация за подхода Водено от общностите местно развитие, който се прилага вече втори програмен период и овластява местните общности да участват в развитието на своите територии. В тази част са споменати само интегрираните териториални инвестиции. Считаме, че в същата част следва да се добави текста, който описва ВОМР, а именно:

Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) се извършва чрез интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени въз основа на местните потребности и потенциал. Териториалният обхват на тази област на въздействие включва всички селски райони и други територии на страната, които ще бъдат включени в нормативния акт за прилагането на ВОМР. Ще бъдат подкрепяни мерки, свързани с насърчаване на социалното приобщаване, съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, вкл. дейности за превенция и управление на риска и за използване потенциала на културното наследство, насърчаване на въвеждането на иновации в практиката, устойчива и качествена заетост и мобилност на работната сила, повишаване на конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, подобряване на качеството на образование и повишаване квалификацията на населението.

към цитирания по-горе текст може да се добави и следния:

"През програмния период 2021 - 2027 г. ще продължи многофондовото прилагане на подхода ВОМР, като ще бъде увеличено териториалното покритие на неговото прилагане и ще бъде оптимизирана схемата на неговото прилагане в полза на местните общности".

Отедлих над 1 час... супер загубено време!!!!

77-80% са за строителство, в т.ч. материалите са над 70% от внос!!!!!!!!! n.b. в това чило 34М за психиатрична клиника...... 

5-6% са за компютри и софт => над 95% е от внос!!!!!!!!!!

13-14% са за апаратура и съоръжения => над 95% от внос!!!!!!!!

т.е. над 70% от общата сума на плана ...ще е остане зад граница, както и добавена й стойност (освен марджиновата печалба на вендора вносител) защото е от внос!!!!!!!!



Това ако е план............... а да за разбиване, трошене, погром...кражба е определено!!!



Този план не е за развитие, обратно... !

Ефикасност и полза до ... 2-3%!!! 



Създателят & Ко му трябва да си избират прокурор и адвокат! Цацаратурата и каскетатурата ..не са вечни! 



 

Във връзка с модернизацията и цифровизацията на публичните институции правя следните предложения:

1. Създаване на единна електронна система за всички търгове за публична продан. Системата да облекчи участието в търговете и да гарантира прозрачността. 

2. Създаване на електронна система и закупуване на електронни устройства, които да подпомагат държавните служители при извършването на контролна дейност и административно - наказателна дейност. Системата може да разполага с готови форми за различните видове нарушения , които следва да бъдат санкционирани и държавният служител да въвежда само данните на нарушителя. ( По подобие на системата в КАТ)

3.Създаване на електронна система, която да регистрира подадените от гражданите сигнали, жалби, оплаквания и предложения до институциите и контролните органи. Да позволява тяхното проследяване и да показва развитието по тях. Такава система може да се използва и за отчетност и оценяване на работата на държавните служители. Системата да разпределя на случаен принцип към кой държавен орган и кой служител да бъде насочен подаден сигнал към контролните органи. Тъй като при контролните органи има застъпване на правомощията и отговорностите , ако сигналите за нарушения бъдат разпределяни на случаен принцип може да се избегнат зависимости и липса на санкция по конкретни сигнали.

Успех. 

Икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от спецоперация Коронавирус ще са  значително по-лесни , ако не следваме Плана за репресии и саморазрушение.

Ако не сте забравили националния план за справяне при епидемии от 2006 ще установите ,че днес дори не сме в състояние на епидемия.

Ако се проверят наличните резултати на патоанатомите става видно ,че няма починали ОТ коронавирус.

Опитът на Швеция и Белорусия в контраст с паниката в останалите европейски страни е също силно доказателство за изкуствения характер на кризата с ковид.

Трябва решително да престанем да робуваме на наложени схеми за реакция и пропагандни внушения.

И колкото по-малко си навредим чрез  този враждебен ни План толкова по-лесно ще ни е да се възстановим от неизбежни поражения дори и заради прекъснати икономически, транспортни и други връзки  с външния свят. Старни партньор по ЕС и НАТО дори си отнемаха лечебни средства и други ресурси в създадената паника при първия режим на домашен арест и lockdawn.

Не бива да допускаме увреждане на здравето на децата и старците под флага на псевдозагриженост за тяхното здраве.

Следвайки тази стратегическа посока на минимално навлизане в тресавището на спецоперация Коронавирус, стълб на стратегията LockStep ще имаме възможност не само за бързи възстановяване , но  дори и за компенсиране на огромното изоставане следствие  на разрухата и деградацията - същност на не0либералния преход към Небитието