Проект на Постановление за приемане на Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища

От името на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ изразявам становище по гореописания проект, както следва:

1. В чл. 2, ал. 1 и ал. 5 следва да се направи редакция, която да съобрази, че НАОА дава програмна акредитация на професионални направления и на специалности от регулираните професии, но не и на професионални направления, съответстващи на учебен предмет или модул от училищната подготовка. НАОА не оценява самостоятелно отделни модули от училищната подготовка нито форми на продължаващо обучение.  

2. Дистанционната форма на обучение е нещо различно от използвания в проекта за Наредба термин „електронни учебни дейности“. Отделни електронни учебни дейности могат да се извършват и при другите форми на обучение. Поради това е добре да се предвиди определение на използвания термин.

3. В чл. 13, ал. 10 не ясно какво се има предвид с думите „повсеместен достъп до учебната среда в различни контексти и ситуации“ и как точно същият би могъл да бъде анализиран и оценен.

По повод на проектонаредбата (проекта) за дистанционното обучение - някои проблемни текстове с оглед на обучението по регулирани специалности. Пречка 1 - забраната на ЗВО (не откривам сега точната разпоредба) за дистанционно обучение за регулираните професии.

Дистанционното обучение противоречи на духа и смисъла на университетското образование. Приложимо е само към специализацията (следдипломната квалификация) - учен човек да го доучиш, и пак не е сигурно, че ще стане. За предаване на практически умения е почти неприложимо. 

Наредбата прави опасен скок в две направления:

- допуска дистанционно обучение в специалност от държавно регулирана професия (без коментар)

- изравнява дистанционното обучение с редовното (чл. 4). По тази логика - задочното въобще да го отменим?

Отваря се Кутията на Пандора и Бог знае какво ще излезе оттам.

Не е ясно какво НАОА ще оценява в общата среда (чл. 2). Ако се използва международно утвърдена система (MS Teams, Google Classroom, Moodle), каквато е масовата практика - каква може да е оценката? След това щяло да се оценява по спецификата на проф. направление/специалност от регулирана професия и на мен не ми става ясно - НАОА може да реши, че по дадено проф. направление/специалност от регулирана професия принципно може/не може да има дистанционно обучение, или пък в едно ВУ ще може, а в друго - не?

Неоправдан за мен е подходът МС да се откаже от подробна уредба и да делегира на НАОА да решава в тази област какво може и какво не може.

Достатъчно е ВУ да са задължени да поддържат електронна среда със задължителна регистрация на студента. Тя обаче може да е само резервен вариант за ситуации като днешната, като задължително ще трябва да включва система за видеоконферентна връзка, чието използване в занятията да е задължително. В останалото време - подпомагаща система за допълнително подаване на материали към студента. 

Всичко друго в нашата родна действителност ще е средство за допълнителна стопанска дейност на ВУ, да го кажем любезно.

Проектът съдържа напълно необходими действия, породени от създалата се епидемична обстановка, но все пак смятам, че е важно да се обърне по-голямо внимание на киберсигурността. Преминаването на толкова много студенти от присъствена към дистанционна форма, води своите рискове, а този аспект не е разгледан толкова подробно в проекта.

Също така е необходимо да бъде анализиран и чл.10 ал.4 при изготвянето на оценка на въздействие - относно влиянието върху финансовото състояние на висшите училища.

Модернизацията на информационната система е нужна стъпка към подобряване на ефективността на образователната система, особено в извънредната ситуация. Съгласна съм, че е необходимо да се обърне внимание на проблемите, които се появяват в хода на обучението в електронна среда и да се наблегне на разрешаването им - най- вече техническите такива. 

Съгласна съм с Анита, че трябва да се гарантира спечелване на доверието в онлайн обучението, тъй като съществува доста скептицизъм в момента. Осигуряването на качествено дистанционно обучение е важна стъпка за развитието на образователната система в България, защото то има своите плюсове. Освен това може да бъде създадена хибридна форма - тоест онлайн обучението да допълва присъственото такова. 

Работата в онлайн сферата би допринесла необходимата модернизация в системата на висшето образование, но при въвеждането на такава форма трябва да се направи всичко възможно за предовратяването на проблемите, които биха я съпътствали. 

Също така, трябва да се помисли дали само споменатите мерки ще са достатъчно ефективни за качествено онлайн обучение. На първо място, трябва да се спечели доверието в такъв вид система, за да може да се провеждат ефективни занимания, които да не са просто проформа.