С настоящата наредба се предлага приемане на държавния образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).
Проектът на ДОС за придобиване на квалификация по професията е разработен на основание чл. 42, т. 3, буква „б“ от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), приет е от Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) и е предложен за утвърждаване от председателя на НАПОО на основание чл. 48, ал. 2, буква „б“ от ЗПОО.
Наредбата за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“ се издава на основание чл. 22, ал. 6, във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
II. Изказваме притеснения спрямо някои от посочените знания от различни сфери на обществения живот – една част от ЕРУ са тясно специализирани знания, умения и компетентности, докато основната роля на ЖП е да бъде преди всичко преводач и в неговата сфера на компетентност влиза умението да знае значението на специфичната терминология, в контекста на текста. Необходимо е усвояването на специализирана лексика, а не познаването на специализираните процеси. Да не забравяме, че преводачът е неутрално лице, чиято основна цел е да бъде посредник между глухия потребител и ответната страна, която обикновено е чуваща.
III. Намираме за подходящо да се въведат ЕРУ и РУ по владеене на български книжовен език. На мнение сме, че всеки един ЖП е необходимо да има богат словесен речник, а от там и жестов. Отново изразяваме готовност да допринесем за оформянето на обучителна програма по нашето предложение, в партньорство с експертите от МОН и НАПОО.
СГБ от позицията на организация с опит в обучението на ЖП и осигуряване на качествени ресурси за по-добра социална среда на глухите хора в България счита, че Наредбата е належащо необходима и изказваме подкрепа за нейното приемане. Напълно разбираме, че посочените от нас предложения, може да не са подходящи за приемане като корекция на настоящия проект за наредба, но сме сигурни, че ще бъдат взети под внимание. Силно вярваме в компетентността на МОН и НАПОО и във Вашите желания да допринесете за по-добрия социален живот на глухата общност в страната, изразени чрез грижата за придобиване на класификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“. Отново подчертаваме, че сме готови сме да бъдем партньори при последващи необходими доработки на ДОС.
Николай Нинов, председател на Съюз на глухите в България
II. Изказваме притеснения спрямо някои от посочените знания от различни сфери на обществения живот – една част от ЕРУ са тясно специализирани знания, умения и компетентности, докато основната роля на ЖП е да бъде преди всичко преводач и в неговата сфера на компетентност влиза умението да знае значението на специфичната терминология, в контекста на текста. Необходимо е усвояването на специализирана лексика, а не познаването на специализираните процеси. Да не забравяме, че преводачът е неутрално лице, чиято основна цел е да бъде посредник между глухия потребител и ответната страна, която обикновено е чуваща.
III. Намираме за подходящо да се въведат ЕРУ и РУ по владеене на български книжовен език. На мнение сме, че всеки един ЖП е необходимо да има богат словесен речник, а от там и жестов. Отново изразяваме готовност да допринесем за оформянето на обучителна програма по нашето предложение, в партньорство с експертите от МОН и НАПОО.
СГБ от позицията на организация с опит в обучението на ЖП и осигуряване на качествени ресурси за по-добра социална среда на глухите хора в България счита, че Наредбата е належащо необходима и изказваме подкрепа за нейното приемане. Напълно разбираме, че посочените от нас предложения, може да не са подходящи за приемане като корекция на настоящия проект за наредба, но сме сигурни, че ще бъдат взети под внимание. Силно вярваме в компетентността на МОН и НАПОО и във Вашите желания да допринесете за по-добрия социален живот на глухата общност в страната, изразени чрез грижата за придобиване на класификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“. Отново подчертаваме, че сме готови сме да бъдем партньори при последващи необходими доработки на ДОС.
Николай Нинов, председател на Съюз на глухите в България
Становище
на
Съюз на глухите в България
по проект на
Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“
Съюзът на глухите в България, като пряко заинтересована страна, приветства мотивите на МОН и НАПОО за създаването на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“. Наредбата е изключително необходима, тъй като дава основните насоки за придобиване на знание, умения и компетентности по професията „Преводач от и на български жестов език“, надлежно регламентирани в ДОС. Нуждата на тази наредба се извиква и от приетия тази година Закон за българския жестов език и според който удостоверяването на валидността на правоспособност на преводачите от и на БЖЕ е необходимо да се извърши до февруари 2022 година. Като организация пред която стои отговорността за валидирането на жестовите преводачи (ЖП) изказваме подкрепа за Наредбата. Като страна ползваща се от специфичния труд на ЖП също изказваме нашата заинтересованост Наредбата да бъде приета.
Бихме искали да дадем следните бележки по текстовете от Наредбата:
I. В чл. 3 се регламентират условията за учебните програми, съставящи се спрямо рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 2, 3 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Съгласно посочените текстове от ЗПОО, рамковите програми са:
1. програми А за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) програми Б за начално и продължаващо професионално обучение с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
3. програми В за професионално образование с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
4. програми Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;
5. програми Д за начално професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професия;
6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) програми Е за продължаващо професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация.
От по-горното е видно, че по т.2, 3 и 6 се предвиждат програми Б, В и Е, които дават различни степени, докато ДОС регламентира единствено степен на професионална квалификация трета. За нас, като обучаваща институция с опит, е важно да подчертаем, че степенуването на придобитите знания на курсистите е от важно естество. Така се създава ниво на владеене на ЖЕ и отговорност при неговото практикуване, не се създават противоречия между самите ЖП и у глухите потребители. Препоръчваме с оглед на чл. 3 от наредбата да се допълни ДОС със степен на професионална квалификация първа и втора, като за това се изготвят и съответните изисквания и учебни програми. Като дългогодишни партньори на НАПОО СГБ в лицето на своя ЦПО изказва готовност за съвместна работа по горе посочените въпроси.
Становище
на
Съюз на глухите в България
по проект на
Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“
Съюзът на глухите в България, като пряко заинтересована страна, приветства мотивите на МОН и НАПОО за създаването на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“. Наредбата е изключително необходима, тъй като дава основните насоки за придобиване на знание, умения и компетентности по професията „Преводач от и на български жестов език“, надлежно регламентирани в ДОС. Нуждата на тази наредба се извиква и от приетия тази година Закон за българския жестов език и според който удостоверяването на валидността на правоспособност на преводачите от и на БЖЕ е необходимо да се извърши до февруари 2022 година. Като организация пред която стои отговорността за валидирането на жестовите преводачи (ЖП) изказваме подкрепа за Наредбата. Като страна ползваща се от специфичния труд на ЖП също изказваме нашата заинтересованост Наредбата да бъде приета.
Бихме искали да дадем следните бележки по текстовете от Наредбата:
I. В чл. 3 се регламентират условията за учебните програми, съставящи се спрямо рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 2, 3 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Съгласно посочените текстове от ЗПОО, рамковите програми са:
1. програми А за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) програми Б за начално и продължаващо професионално обучение с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
3. програми В за професионално образование с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
4. програми Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;
5. програми Д за начално професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професия;
6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) програми Е за продължаващо професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация.
От по-горното е видно, че по т.2, 3 и 6 се предвиждат програми Б, В и Е, които дават различни степени, докато ДОС регламентира единствено степен на професионална квалификация трета. За нас, като обучаваща институция с опит, е важно да подчертаем, че степенуването на придобитите знания на курсистите е от важно естество. Така се създава ниво на владеене на ЖЕ и отговорност при неговото практикуване, не се създават противоречия между самите ЖП и у глухите потребители. Препоръчваме с оглед на чл. 3 от наредбата да се допълни ДОС със степен на професионална квалификация първа и втора, като за това се изготвят и съответните изисквания и учебни програми. Като дългогодишни партньори на НАПОО СГБ в лицето на своя ЦПО изказва готовност за съвместна работа по горе посочените въпроси.
Възможно е нашите предложения да са неприложими към наредбата на този етап, но сме сигурни, че ще бъдат взети под внимание, както и че ще бъдат оценени като необходими за създаване на по-добро регламентиране и разпределение на отговорността в тази специфична професия „Преводач от и на БЖЕ“.
От позицията на дългогодишни активно практикуващи жестови преводачи, познаващи в дълбочина същността и потребностите за равен достъп до информация и комуникация на всички представители на глухата общност у нас (глухи, тежкочуваши, сляпо-глухи), подчертаваме необходимостта Наредбата за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“ да бъде приета, за да се реализират заложените в Закона за БЖЕ важни процеси:
- валидиране на знанията, уменията и компетентностите на вече практикуващи жестови преводачи, крайно необходими за потребителите на БЖЕ у нас за осигуряване на равен достъп до информация и комуникация;
- за продължаващо и надграждащо обучение на жестовите преводачи;
- за подготовката на обучението на бъдещите жестови преводачи.
Като организация, грижеща се за добрата квалификация на жестовите преводачи, подчертаваме, че подготовката на жестовия преводач не приключва с обучителната програма. Тя всъщност представлява само началния етап в един дълъг процес на формирането му като професионален преводач.
Жестовите преводачи извършват превод от и на БЖЕ в различни сфери от живота на глухите хора у нас. Понятието „глухи“ обединява хора с различна степен на слухово увреждане (глухи, тежкочуващи, сляпо-глухи). Жестовите преводачи са част от общността на глухите, което им дава възможност да познават добре различните потребности от адекватен достъп до информация и комуникация. И в това е същността на мисията на жестовия преводач: да осъществи правото на равен достъп до информация и комуникация за всеки член от обществото на глухите.
Ролята на жестовия преводач е изключително отговорна и изисква поддържане на знанията, уменията и компетентностите по професията с много практика, надграждащо и задължително продължаващо обучение (както това е утвърдено в доста европейски държави).
Затова за нас, практикуващите жестови преводачи, е необходимо да бъде приета Наредбата за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“, която обуславя нашата отговорна работа за живота на глухите хора у нас и изказваме желание за съвместно партньорство при необходимост от доработване на ДОС при последващи изменения на нормативната уредба, като вярваме, че заедно можем да постигнем повече и по-добри резултати.
От Управителния съвет на НАПЖЕБ
Председател на НАПЖЕБ: Милена Гъркова-Калинова
Възможно е нашите предложения да са неприложими към наредбата на този етап, но сме сигурни, че ще бъдат взети под внимание, както и че ще бъдат оценени като необходими за създаване на по-добро регламентиране и разпределение на отговорността в тази специфична професия „Преводач от и на БЖЕ“.
От позицията на дългогодишни активно практикуващи жестови преводачи, познаващи в дълбочина същността и потребностите за равен достъп до информация и комуникация на всички представители на глухата общност у нас (глухи, тежкочуваши, сляпо-глухи), подчертаваме необходимостта Наредбата за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“ да бъде приета, за да се реализират заложените в Закона за БЖЕ важни процеси:
- валидиране на знанията, уменията и компетентностите на вече практикуващи жестови преводачи, крайно необходими за потребителите на БЖЕ у нас за осигуряване на равен достъп до информация и комуникация;
- за продължаващо и надграждащо обучение на жестовите преводачи;
- за подготовката на обучението на бъдещите жестови преводачи.
Като организация, грижеща се за добрата квалификация на жестовите преводачи, подчертаваме, че подготовката на жестовия преводач не приключва с обучителната програма. Тя всъщност представлява само началния етап в един дълъг процес на формирането му като професионален преводач.
Жестовите преводачи извършват превод от и на БЖЕ в различни сфери от живота на глухите хора у нас. Понятието „глухи“ обединява хора с различна степен на слухово увреждане (глухи, тежкочуващи, сляпо-глухи). Жестовите преводачи са част от общността на глухите, което им дава възможност да познават добре различните потребности от адекватен достъп до информация и комуникация. И в това е същността на мисията на жестовия преводач: да осъществи правото на равен достъп до информация и комуникация за всеки член от обществото на глухите.
Ролята на жестовия преводач е изключително отговорна и изисква поддържане на знанията, уменията и компетентностите по професията с много практика, надграждащо и задължително продължаващо обучение (както това е утвърдено в доста европейски държави).
Затова за нас, практикуващите жестови преводачи, е необходимо да бъде приета Наредбата за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на БЖЕ“, която обуславя нашата отговорна работа за живота на глухите хора у нас и изказваме желание за съвместно партньорство при необходимост от доработване на ДОС при последващи изменения на нормативната уредба, като вярваме, че заедно можем да постигнем повече и по-добри резултати.
От Управителния съвет на НАПЖЕБ
Председател на НАПЖЕБ: Милена Гъркова-Калинова
Обръщаме внимание, че ДОС фиксира трета степен на професионална квалификация, като учебните направления по ЕРУ са чисто специализирани, т.е. касаят се за висок клас знания, умения и компетентности. Липсват ЕРУ за начални и основни знания по ЖЕ, усвояването на жестовите знаци в дълбочина и тяхното жестосвързване в словосъчетания и изречения. Това не е лек и бърз процес, напротив – бихме казали, че отнема около две трети от целия учебен процес в създаването на един жестов преводач. Липсва ясно разграничаване на равнища придобито знание, умение, компетентност, именно на първо, второ и трето ниво/степен. По така съставения план бихме могли да предположим, че всеки, преминал обучението, е достигнал ниво трета степен. Появява се въпрос, ако курсистът не отговаря на тези изисквания и не може да достигне по обективни причини до тази степен, а показва знания, умения и компетентности на по-ниско ниво, как следва да бъде признат като специалист.
II. Изказваме притеснения по отношение някои от описаните задълбочени познания по различни сфери от обществения живот – някои ЕРУ, така съставени, са по-скоро в сферата на специализираните знания, умения и компетентности, а основната роля на жестовия преводач е да преведе терминологията и смисъла на текста, без да е необходимо да бъде специалист в конкретната сфера (икономика, предприемачество и пр.). Необходимо за преводача е усвояването на специализираната лексика, а не познаването в дълбочина на специализираните процеси в различните сфери. Достатъчно е владеенето на служебната лексика в различните сфери и умението да се предадат на БЖЕ. Преводачът е неутрално лице, което посредничи между две заинтересовани страни и неговата работа е тясно обвързана с владеенето на ЖЕ.
III. Подходящо е да бъдат добавени ЕРУ и РУ по владеене на български книжовен език – за да може да превежда, един преводач следва да има богата лексика на говорим и писмен БЕ. Знания, умения и компетентности по употребата на различните лексикални и семантични връзки в говоримия и писмен език, а след това и знания, умения и компетентности по ЖЕ, за да превежда и интерпретира. Пропуснато е знанието за най-важната съставна част за един преводач, а именно знанието за говоримия БЕ и усвояването на ЖЕ като негова визуална форма.
Обръщаме внимание, че ДОС фиксира трета степен на професионална квалификация, като учебните направления по ЕРУ са чисто специализирани, т.е. касаят се за висок клас знания, умения и компетентности. Липсват ЕРУ за начални и основни знания по ЖЕ, усвояването на жестовите знаци в дълбочина и тяхното жестосвързване в словосъчетания и изречения. Това не е лек и бърз процес, напротив – бихме казали, че отнема около две трети от целия учебен процес в създаването на един жестов преводач. Липсва ясно разграничаване на равнища придобито знание, умение, компетентност, именно на първо, второ и трето ниво/степен. По така съставения план бихме могли да предположим, че всеки, преминал обучението, е достигнал ниво трета степен. Появява се въпрос, ако курсистът не отговаря на тези изисквания и не може да достигне по обективни причини до тази степен, а показва знания, умения и компетентности на по-ниско ниво, как следва да бъде признат като специалист.
II. Изказваме притеснения по отношение някои от описаните задълбочени познания по различни сфери от обществения живот – някои ЕРУ, така съставени, са по-скоро в сферата на специализираните знания, умения и компетентности, а основната роля на жестовия преводач е да преведе терминологията и смисъла на текста, без да е необходимо да бъде специалист в конкретната сфера (икономика, предприемачество и пр.). Необходимо за преводача е усвояването на специализираната лексика, а не познаването в дълбочина на специализираните процеси в различните сфери. Достатъчно е владеенето на служебната лексика в различните сфери и умението да се предадат на БЖЕ. Преводачът е неутрално лице, което посредничи между две заинтересовани страни и неговата работа е тясно обвързана с владеенето на ЖЕ.
III. Подходящо е да бъдат добавени ЕРУ и РУ по владеене на български книжовен език – за да може да превежда, един преводач следва да има богата лексика на говорим и писмен БЕ. Знания, умения и компетентности по употребата на различните лексикални и семантични връзки в говоримия и писмен език, а след това и знания, умения и компетентности по ЖЕ, за да превежда и интерпретира. Пропуснато е знанието за най-важната съставна част за един преводач, а именно знанието за говоримия БЕ и усвояването на ЖЕ като негова визуална форма.
До
Дирекция „Професионално образование и обучение“
Министерство на образованието и науката
Становище
по проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията
„Преводач от и на български жестов език“
от УС на НАПЖЕБ
Съгласно Закона за българския жестов език (БЖЕ), за жестовите преводачи (ЖП), придобили удостоверения за правоспособност в резултат на успешно преминало обучение по БЖЕ (преди приемането на ЗБЖЕ), е определен срок от една година (след влизането в сила на същия Закон) за валидиране знанията, уменията и компетентностите по професията „жестов преводач“. Според условията и реда за валидиране на професионалните знания, умения и компетентности, упоменати в Наредба № 2, влязла в сила от 01.01.2015 г., се изисква доказването им чрез полагане на изпити по теория и практика за професията за признаване на степен на професионална квалификация или изпити по теория и по практика на професията за признаване на професионална квалификация по част от професията. С тази процедура, съгласно ЗБЖЕ, ЖП ще придобият право да бъдат вписани в „Списък на преводачите на български жестов език“ за извършване на услугата „жестов превод“ за осигуряване на равен достъп до информация и комуникация за глухите потребители на БЖЕ.
Наредбата и ДОС дават основните насоки, които в настоящия момент са необходими, за да се осъществи регламентираното в Закона за БЖЕ. В бъдеще законите, наредбите и документите могат да бъдат актуализирани и изменени, съобразно нови и конкретни изисквания, наложени от динамичните промени на живота и практиката. Усъвършенстването им изисква време.
Към настоящия момент бихме дали следните бележки по текстовете от Наредбата:
I. В чл. 3 се фиксират условията за разработване на учебните програми, които се съставят спрямо рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 2, 3 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Съгласно посочените текстове от ЗПОО, рамковите програми са:
1. програми А за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) програми Б за начално и продължаващо професионално обучение с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
3. програми В за професионално образование с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
4. програми Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;
5. програми Д за начално професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професия;
6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) програми Е за продължаващо професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация.
До
Дирекция „Професионално образование и обучение“
Министерство на образованието и науката
Становище
по проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията
„Преводач от и на български жестов език“
от УС на НАПЖЕБ
Съгласно Закона за българския жестов език (БЖЕ), за жестовите преводачи (ЖП), придобили удостоверения за правоспособност в резултат на успешно преминало обучение по БЖЕ (преди приемането на ЗБЖЕ), е определен срок от една година (след влизането в сила на същия Закон) за валидиране знанията, уменията и компетентностите по професията „жестов преводач“. Според условията и реда за валидиране на професионалните знания, умения и компетентности, упоменати в Наредба № 2, влязла в сила от 01.01.2015 г., се изисква доказването им чрез полагане на изпити по теория и практика за професията за признаване на степен на професионална квалификация или изпити по теория и по практика на професията за признаване на професионална квалификация по част от професията. С тази процедура, съгласно ЗБЖЕ, ЖП ще придобият право да бъдат вписани в „Списък на преводачите на български жестов език“ за извършване на услугата „жестов превод“ за осигуряване на равен достъп до информация и комуникация за глухите потребители на БЖЕ.
Наредбата и ДОС дават основните насоки, които в настоящия момент са необходими, за да се осъществи регламентираното в Закона за БЖЕ. В бъдеще законите, наредбите и документите могат да бъдат актуализирани и изменени, съобразно нови и конкретни изисквания, наложени от динамичните промени на живота и практиката. Усъвършенстването им изисква време.
Към настоящия момент бихме дали следните бележки по текстовете от Наредбата:
I. В чл. 3 се фиксират условията за разработване на учебните програми, които се съставят спрямо рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 2, 3 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Съгласно посочените текстове от ЗПОО, рамковите програми са:
1. програми А за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) програми Б за начално и продължаващо професионално обучение с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
3. програми В за професионално образование с придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация;
4. програми Г за професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация;
5. програми Д за начално професионално обучение с придобиване на квалификация по част от професия;
6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) програми Е за продължаващо професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация след придобита квалификация съответно по част от професия, първа или втора степен на професионална квалификация.
След влизането в сила от 06.02.2021 г. на Закона за българския жестов език (ЗБЖЕ), започна и процесът на обсъждането и приемането на всички свързани с него подзаконови нормативни актове. Със сигурност Наредбата, съдържаща Държавния образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация по професията "Преводач от и на български жестов език" е една от най-спешните, предвид едногодишния срок от влизане на ЗБЖЕ в сила, през време на който, жестовите преводачи, вписани в "Списък на преводачите на български жестов език", трябва да придобият (чрез обучение или чрез валидиране на професионални знания, умения и компетентности) необходимите документи: "Свидетелство за професионална квалификация" или "Удостоверение за професионално обучение" (за квалификация по част от професия) "Преводач от и на български жестов език", които ще заменят удостоверителния документ, издаден преди влизането в сила на ЗБЖЕ от Съюза на глухите в България (СГБ) като национално представителна организация на глухите в България.
Приемайки настоящия проект на Наредба и ДОС, със сигурност в бъдеще ще търпи изменения и подобрения, за да отговаря в най-голяма степен на потребностите на глухите и сляпо-глухите за достъпност посредством българския жестов език. Съгласно ЗБЖЕ, за сляпо-глухите преводът от и на български жестов език се извършва и чрез други системи за комуникация. В настоящия проект на ДОС, който е разработван през 2019 г., те са посочени като "адаптиран за сляпо-глухи български жестов език" и "форми на комуникация със сляпо-глухо лице". С публикуването от 15.01.2021 г. на уебсайта на МОН на "Методическо ръководство за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация" се представя необходимия набор от системи за комуникация със сляпо-глухи, доказали се в практиката и успешно ползващи се по цял свят и в държавите, където има високо качество на достъпност на сляпо-глухите до заобикалящата ги среда (социална, комуникативна, физическа) и всички сфери на живота. Тези системи за комуникация ще следва да се включат и в ДОС, за да могат жестовите преводачи да придобият необходимата квалификация за превод от и на сляпо-глухи. От материална и процесуална гледна точка, това е приоритетен ангажимент на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), в партньорство с държавата, научните среди, обучаващите институции и жестовите преводачи.
Величка Драганова,
Председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ),
тел. 0889 06 21 10
e-mail: info@nasgb.org
http://www.nasgb.org/contact.html
След влизането в сила от 06.02.2021 г. на Закона за българския жестов език (ЗБЖЕ), започна и процесът на обсъждането и приемането на всички свързани с него подзаконови нормативни актове. Със сигурност Наредбата, съдържаща Държавния образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация по професията "Преводач от и на български жестов език" е една от най-спешните, предвид едногодишния срок от влизане на ЗБЖЕ в сила, през време на който, жестовите преводачи, вписани в "Списък на преводачите на български жестов език", трябва да придобият (чрез обучение или чрез валидиране на професионални знания, умения и компетентности) необходимите документи: "Свидетелство за професионална квалификация" или "Удостоверение за професионално обучение" (за квалификация по част от професия) "Преводач от и на български жестов език", които ще заменят удостоверителния документ, издаден преди влизането в сила на ЗБЖЕ от Съюза на глухите в България (СГБ) като национално представителна организация на глухите в България.
Приемайки настоящия проект на Наредба и ДОС, със сигурност в бъдеще ще търпи изменения и подобрения, за да отговаря в най-голяма степен на потребностите на глухите и сляпо-глухите за достъпност посредством българския жестов език. Съгласно ЗБЖЕ, за сляпо-глухите преводът от и на български жестов език се извършва и чрез други системи за комуникация. В настоящия проект на ДОС, който е разработван през 2019 г., те са посочени като "адаптиран за сляпо-глухи български жестов език" и "форми на комуникация със сляпо-глухо лице". С публикуването от 15.01.2021 г. на уебсайта на МОН на "Методическо ръководство за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация" се представя необходимия набор от системи за комуникация със сляпо-глухи, доказали се в практиката и успешно ползващи се по цял свят и в държавите, където има високо качество на достъпност на сляпо-глухите до заобикалящата ги среда (социална, комуникативна, физическа) и всички сфери на живота. Тези системи за комуникация ще следва да се включат и в ДОС, за да могат жестовите преводачи да придобият необходимата квалификация за превод от и на сляпо-глухи. От материална и процесуална гледна точка, това е приоритетен ангажимент на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), в партньорство с държавата, научните среди, обучаващите институции и жестовите преводачи.
Величка Драганова,
Председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ),
тел. 0889 06 21 10
e-mail: info@nasgb.org
http://www.nasgb.org/contact.html
Уважаеми дами и господа,
Законът за българския жестов език бе приет на 21.01.2021 г. и обнародван в държавен вестник на 5.02.2021 г. След като се запознах с мотивите, забелязахме, че заповедта № РД09-826/24.04.2020 г. за приемане на проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“ е от април 2020 г., когато въобще не е имало Закон за българския жестов език.
Запознати сме, че поради вече започналия процес около признаването на българския жестов език за естествен, самостоятелен и независим език, в системата на НАПОО отпадна професията „Преводач жестомимичен език“. Това предполага, че след приемането на Закона за българския жестов език, трябва да се започне изцяло наново цялата процедура за лицензия на съществуващите центрове за професионално обучение според новата наредба, която още не е приета и тепърва ще трябва да бъде анализирана по-задълбочено в сътрудничество с глухите хора, носители на българския жестов език.
Безкрайно сме изненадани, че глухите лица, както и техните организации не бяха запознати изобщо с намеренията за качване на проекта на Наредбата за обществено обсъждане. Проектът беше качен на страницата за обществени обсъждания буквално веднага след приемането на Закона за българския жестов език без това да бъде съгласувано с глухите хора. От това зависи дали глухите хора ще имат качествен достъп до информация и комуникация чрез преводачески услуги от и на български жестов език. Според новия Закон за българския жестов език, глухите лица имат човешкото право да отстояват правото си на качествени услуги чрез българския жестов език. В случая, текстовете на проекта за настоящата Наредба са променени, но като цяло следват текстовете от Наредбата №48 от 09.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Преводач жестомимичен език“. Ние смятаме, че Законът за българския жестов език е новост за българската глуха общност и сме на мнение, че трябва да се предприемат стъпки за пълна актуализация на държавните образователни стандарти по професията „Преводач от и на български жестов език“. Затова искаме да изразим притесненията си, че не сме добре запознати и оставаме в информационно затъмнение и бихме искали възможност за работна група в по-широк формат, състояща се от глухи лица, занимаващи се с жестов език и опитни преводачи от и на български жестов език с цел да се редактира настоящия проект и повторно качване за обществено обсъждане. Смятаме, че в рамките на следващите от 3 до 6 месеца е реалистичен срок за качествено отразяване на нужните промени и последващо приемане на Наредбата. Ще бъде голяма грешка, ако прибързано се приеме настоящия проект за Наредба за обнародване.
Освен това, настояваме от тук нататък във всички подзаконови документи и наредби, касаещи българския жестов език и съответно услугите, произтичащи от него да не се допуска споменаването на калкиращата жестова реч като начин за общуване. Калкиращата реч не е част от българския жестов език и преводачите от и на български жестов език трябва да бъдат обучавани на български жестов език като следват неговите лингвистични правила и структура. Освен това, преводачите биват подготвяни да се съобразят с индивидуалните потребности на глухите лица за общуване чрез български жестов език. Също така, преводачите получават и допълнителни подготовка за умения за работа със сляпо-глухи лица, които освен български жестов език ползват и други системи на комуникация според спецификата на неговото нарушение.
С уважение,
Иван Бургов,
Председател на Фондация „Взаимно“
Уважаеми дами и господа,
Законът за българския жестов език бе приет на 21.01.2021 г. и обнародван в държавен вестник на 5.02.2021 г. След като се запознах с мотивите, забелязахме, че заповедта № РД09-826/24.04.2020 г. за приемане на проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език“ е от април 2020 г., когато въобще не е имало Закон за българския жестов език.
Запознати сме, че поради вече започналия процес около признаването на българския жестов език за естествен, самостоятелен и независим език, в системата на НАПОО отпадна професията „Преводач жестомимичен език“. Това предполага, че след приемането на Закона за българския жестов език, трябва да се започне изцяло наново цялата процедура за лицензия на съществуващите центрове за професионално обучение според новата наредба, която още не е приета и тепърва ще трябва да бъде анализирана по-задълбочено в сътрудничество с глухите хора, носители на българския жестов език.
Безкрайно сме изненадани, че глухите лица, както и техните организации не бяха запознати изобщо с намеренията за качване на проекта на Наредбата за обществено обсъждане. Проектът беше качен на страницата за обществени обсъждания буквално веднага след приемането на Закона за българския жестов език без това да бъде съгласувано с глухите хора. От това зависи дали глухите хора ще имат качествен достъп до информация и комуникация чрез преводачески услуги от и на български жестов език. Според новия Закон за българския жестов език, глухите лица имат човешкото право да отстояват правото си на качествени услуги чрез българския жестов език. В случая, текстовете на проекта за настоящата Наредба са променени, но като цяло следват текстовете от Наредбата №48 от 09.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Преводач жестомимичен език“. Ние смятаме, че Законът за българския жестов език е новост за българската глуха общност и сме на мнение, че трябва да се предприемат стъпки за пълна актуализация на държавните образователни стандарти по професията „Преводач от и на български жестов език“. Затова искаме да изразим притесненията си, че не сме добре запознати и оставаме в информационно затъмнение и бихме искали възможност за работна група в по-широк формат, състояща се от глухи лица, занимаващи се с жестов език и опитни преводачи от и на български жестов език с цел да се редактира настоящия проект и повторно качване за обществено обсъждане. Смятаме, че в рамките на следващите от 3 до 6 месеца е реалистичен срок за качествено отразяване на нужните промени и последващо приемане на Наредбата. Ще бъде голяма грешка, ако прибързано се приеме настоящия проект за Наредба за обнародване.
Освен това, настояваме от тук нататък във всички подзаконови документи и наредби, касаещи българския жестов език и съответно услугите, произтичащи от него да не се допуска споменаването на калкиращата жестова реч като начин за общуване. Калкиращата реч не е част от българския жестов език и преводачите от и на български жестов език трябва да бъдат обучавани на български жестов език като следват неговите лингвистични правила и структура. Освен това, преводачите биват подготвяни да се съобразят с индивидуалните потребности на глухите лица за общуване чрез български жестов език. Също така, преводачите получават и допълнителни подготовка за умения за работа със сляпо-глухи лица, които освен български жестов език ползват и други системи на комуникация според спецификата на неговото нарушение.
С уважение,
Иван Бургов,
Председател на Фондация „Взаимно“
Уважаеми дами и господа!
УС на АГУСБ предлага следните бележки по поректа на Наредба за придобиване на квалификация по професията "Преводач от и на български жестов език". .
Цитат: Описание на професията
2.1. ....Глухият и слабочуващият преводач е необходимо да владее както БЖЕ, така и българският книжовен език и да притежава висока езикова култура...
Да се допълни: ... и познания и умения наравно с чуващите жестови преводачи, посочени във всяко ЕРУ, със изключение пред съд, полиция и нотариус...
Обосновка: При труден обратен превод от жестов език на вербален език, понякога се случват затруднения между две страни и по тази причина може да се наложи и глух или слабочуващ преводач да съдейства. Материята е специфична и трябва да се обмисли конкертно за 2.1.
Цитат: КЪМ ЧЛ. 1,
Да се запазят териториалните разновидности на БЖЕ. Съответните жестови преводачи на териториални разновидности на БЖЕ да са със защитена специалност, съгласно "Защитени специалности от професии /Загл.изм. - ДВ., бр.59 от 2016 г., в сила от 1.08.2016 г./
Обосновка: Тук не можем да твърдим, че са диалекти, поради спецификата на жестовете, обуславящи културата на глухата общност в посочена територия. Ограничените жестове, специфичната граматика и лексика на местният БЖЕ, различни от официалният БЖЕ са обект на бъдещи проучвания ,допълвания и популяризиране ,както диалектите във вербалният български език. Малките населени места и повечето територии в страна се нуждаят от активни жестови преводачи и това е тяхната крещяща нужда, на която да се отговори адекватно.
Да се предвидят в отделните ЕРУ и изучаване по избор на териториални разновидности на БЖЕ. Може и да се формулира като защитена специалност.
Обосновка: да се предостави избор на жестовите преводачи по места в страната да се усъвършенстват чрез продължаващо професионално обучение по дадена териториална разновидност на БЖЕ за глухата общност , живееща там.
Да се предвиди и подшифър за преводачи нв сляпо-глухите, например 7620502
Обосновка: Спецификата на жестовият превод при сляпо-глухите изисква допълнително и продължаващо професионално обучение, което не всеки жестов преводач е задължен да учи, макар да са посочени косвено в проекта на Наредбата. Законът за БЖЕ касае и сляпо-глухите.
НА СТР. 4
Цитат:1.1. Да се довърши със скоба от ( .... ) докъдета трябва. Явно технически пропуск.
Цитат:Да се актуализира Наредба 2 от 13.11. 2014 г. за условията и валидиране....
Обосновка: Времето е динамично и постоянно не само ежегодно , но и ежедневно се променят исканията за предоставяне на по-добър и качествен превод в случая. Това е пример.
Цитат: ....преводачът използва различни форми и системи за жестова комуникация...
Първо да се изработи Наредба за подсистеми в БЖЕ, които отпаднаха от проекта на закон за БЖЕ.
Обосновка: Формите и системите за жестова комуникация са разнообразни и са изброени конкретно в член 4 на проекта за закон за БЖЕ, предложен от Асоциация на гражданите с увреден слух в България /АГУСБ/ след задълбочено проучване от страна на експерти и юристи. При нужда ще го предоставим. Тези подсистеми са популярни и продължават да се изследват в други европейски държави за разлика у нас. Но са приложими и за България.
стр. 5
Цитат:: Преводачът може да бъде чуващ, слабочуващ и глух....
Да се конкретизира за глухи и слабочуващи като подточка към чл. 2 и навсякъде в наредбата да се вписва глух и слабочуващ жестов преводач заедно.
Обосновка: В описание на професията са посочени основните изисквания към глухи и слабочуващи преводачи. Единствената разлика тук е явна - липсата на слух и следователно жестовият превод от тяхна страна може да се извърши от писмен език ,според тяхната висока езикова култура и придобити умения по време на професионалното обучение. И от вербален език с подкрепата на чуващ жестов преводач, при евентуални различия в национален и международен обхват.
Цитат:... с изключение на съд, полиция и нотариус
Навсякъде в Наредбата да се включи и нотариус, поради спецификата на Зяакона за нотариусите.
стр. 18
ЕРУ 7 Да се уточнят условията за оценяването....1,2 и 3
5. Изисквания към обучаващите....
Да се конкретизират в точки ,съгласно официалният закон за БЖЕ
Цитат: При продължаващо професионално обучение се организира...
Да се конкретизират от до кои ЕРУ и за кои жестови преводачи. Да се впише, че е по избор , според техните компетенции и умения.
Цитат: НКПД2643-3017 Преводач на жестомимичен език
Докога жестомимичен език...??? Или само жестомимичен без жестов - не е ясно?
Обосновка: вече е официален закона за БЖЕ.
С уважение,
Любен Работов, председател на УС на АГУСБ
Илияна Стоилкова, програмен директор на АГУСБ
.
Уважаеми дами и господа!
УС на АГУСБ предлага следните бележки по поректа на Наредба за придобиване на квалификация по професията "Преводач от и на български жестов език". .
Цитат: Описание на професията
2.1. ....Глухият и слабочуващият преводач е необходимо да владее както БЖЕ, така и българският книжовен език и да притежава висока езикова култура...
Да се допълни: ... и познания и умения наравно с чуващите жестови преводачи, посочени във всяко ЕРУ, със изключение пред съд, полиция и нотариус...
Обосновка: При труден обратен превод от жестов език на вербален език, понякога се случват затруднения между две страни и по тази причина може да се наложи и глух или слабочуващ преводач да съдейства. Материята е специфична и трябва да се обмисли конкертно за 2.1.
Цитат: КЪМ ЧЛ. 1,
Да се запазят териториалните разновидности на БЖЕ. Съответните жестови преводачи на териториални разновидности на БЖЕ да са със защитена специалност, съгласно "Защитени специалности от професии /Загл.изм. - ДВ., бр.59 от 2016 г., в сила от 1.08.2016 г./
Обосновка: Тук не можем да твърдим, че са диалекти, поради спецификата на жестовете, обуславящи културата на глухата общност в посочена територия. Ограничените жестове, специфичната граматика и лексика на местният БЖЕ, различни от официалният БЖЕ са обект на бъдещи проучвания ,допълвания и популяризиране ,както диалектите във вербалният български език. Малките населени места и повечето територии в страна се нуждаят от активни жестови преводачи и това е тяхната крещяща нужда, на която да се отговори адекватно.
Да се предвидят в отделните ЕРУ и изучаване по избор на териториални разновидности на БЖЕ. Може и да се формулира като защитена специалност.
Обосновка: да се предостави избор на жестовите преводачи по места в страната да се усъвършенстват чрез продължаващо професионално обучение по дадена териториална разновидност на БЖЕ за глухата общност , живееща там.
Да се предвиди и подшифър за преводачи нв сляпо-глухите, например 7620502
Обосновка: Спецификата на жестовият превод при сляпо-глухите изисква допълнително и продължаващо професионално обучение, което не всеки жестов преводач е задължен да учи, макар да са посочени косвено в проекта на Наредбата. Законът за БЖЕ касае и сляпо-глухите.
НА СТР. 4
Цитат:1.1. Да се довърши със скоба от ( .... ) докъдета трябва. Явно технически пропуск.
Цитат:Да се актуализира Наредба 2 от 13.11. 2014 г. за условията и валидиране....
Обосновка: Времето е динамично и постоянно не само ежегодно , но и ежедневно се променят исканията за предоставяне на по-добър и качествен превод в случая. Това е пример.
Цитат: ....преводачът използва различни форми и системи за жестова комуникация...
Първо да се изработи Наредба за подсистеми в БЖЕ, които отпаднаха от проекта на закон за БЖЕ.
Обосновка: Формите и системите за жестова комуникация са разнообразни и са изброени конкретно в член 4 на проекта за закон за БЖЕ, предложен от Асоциация на гражданите с увреден слух в България /АГУСБ/ след задълбочено проучване от страна на експерти и юристи. При нужда ще го предоставим. Тези подсистеми са популярни и продължават да се изследват в други европейски държави за разлика у нас. Но са приложими и за България.
стр. 5
Цитат:: Преводачът може да бъде чуващ, слабочуващ и глух....
Да се конкретизира за глухи и слабочуващи като подточка към чл. 2 и навсякъде в наредбата да се вписва глух и слабочуващ жестов преводач заедно.
Обосновка: В описание на професията са посочени основните изисквания към глухи и слабочуващи преводачи. Единствената разлика тук е явна - липсата на слух и следователно жестовият превод от тяхна страна може да се извърши от писмен език ,според тяхната висока езикова култура и придобити умения по време на професионалното обучение. И от вербален език с подкрепата на чуващ жестов преводач, при евентуални различия в национален и международен обхват.
Цитат:... с изключение на съд, полиция и нотариус
Навсякъде в Наредбата да се включи и нотариус, поради спецификата на Зяакона за нотариусите.
стр. 18
ЕРУ 7 Да се уточнят условията за оценяването....1,2 и 3
5. Изисквания към обучаващите....
Да се конкретизират в точки ,съгласно официалният закон за БЖЕ
Цитат: При продължаващо професионално обучение се организира...
Да се конкретизират от до кои ЕРУ и за кои жестови преводачи. Да се впише, че е по избор , според техните компетенции и умения.
Цитат: НКПД2643-3017 Преводач на жестомимичен език
Докога жестомимичен език...??? Или само жестомимичен без жестов - не е ясно?
Обосновка: вече е официален закона за БЖЕ.
С уважение,
Любен Работов, председател на УС на АГУСБ
Илияна Стоилкова, програмен директор на АГУСБ
.
29.01.2021
01.03.2021
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет