На 26 януари 2012 г. Народното събрание на Република България ратифицира със закон Конвенцията за правата на хората с увреждания. По този начин държавата се присъедини към редицата от страните-членки на Европейския съюз, за които този важен инструмент по правата на човека е пряко приложимо право. На 23 декември 2010 г. Конвенцията е ратифицирана и от Европейския съюз (ЕС), като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който ЕС се обвърза като регионално обединение на държави.Съгласно т.4 от Решение № 967 от 30.12.2011 г. на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания е изготвен двугодишния План за действие, съдържащ мерки за привеждане на нормативната уредба и политики в областта на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Народното събрание на Република България със Закон, обн. в ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.
Предприемането на реални стъпки за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания поставя следните основни предизвикателства пред нашата страна, които са отчетени при изработването на Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2013 – 2014):
- Идентифициране на ключовите области, нуждаещи се от правна реформа и предприемане на последователни стъпки по въвеждане на изискванията на Конвенцията;
- Определяне и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг по прилагането на Конвенцията, с ясно определени функции, задачи и отговорности на ангажираните институции;
- Изграждане на капацитет сред държавни служители и експерти от различни сфери за правилно прилагане разпоредбите на Конвенцията;
- Широко популяризиране на принципите на Конвенцията сред обществеността и включване на гражданското общество в процеса на нейното прилагане;
- Осигуряване на периодично актуализиране на дейностите по изпълнение на Конвенцията и мониторинг на прилагане разпоредбите на Конвенцията.
Планът за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2013 – 2014) има за цел да очертае конкретните действия, които Република България следва да предприеме във връзка с прилагането на стандартите на Конвенцията, сроковете и отговорните институции. Планът се състои от три фази, които обхващат съответно: действия по формиране на експертна група за координация на изпълнението на плана, разработване на концепции за промени в нормативните актове и предприемане на действия, свързани с ратификацията на допълнителния протокол (Фаза 1); приемане на промени в българското законодателство и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг по прилагането на конвенцията (Фаза 2), повишаване капацитета на органите по прилагане на Конвенцията, както и популяризиране на Конвенцията сред обществеността (Фаза 3).
Двугодишния план за действие съдържа 10 на брой стратегически цели, както следва: Определяне на отговорни органи за координация и мониторинг на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; Формиране на експертна група по координация на изпълнението на плана за действие; Изработване на концепции за промени в нормативната уредба; Извършване на промени в нормативната уредба; Ратифициране на Допълнителния протокол; Създаване на орган от независими експерти съгласно чл. 33.2 на Конвенцията на ООН за правата на хората; Прилагане на чл.8 от Конвенцията – Повишаване на общественото съзнание и промяна на нагласите по правата на хората с увреждания; Изготвяне на първия доклад до Комитета на ООН за правата на хората с увреждания; Изготвяне на дългосрочна национална стратегия за правата на хората с увреждания в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; Отпечатване на лесна за четене версия на текста на Конвенцията на ООН.
Планът за действие включва и оперативни цели. В него са посочени и неоходимите дейности за тяхното реализиране, финансирането ще бъде осигурено от държавния бюджет, чрез средства на ЕС, както и др. източници на финансиране, посочени са крайните срокове за изпълнение, очакваните резултати, индикаторите за изпълнение и отговорните институции, които включват водещи институции и партньори.
