Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Българистиката играе основна роля както при изграждането на представата за съвременна България, така и за мястото на страната ни в развитието на европейската и световната цивилизация. Поради новите геополитически реалности в света през последните три десетилетия се наблюдава понижен интерес към българистиката и изместването ѝ към периферията на научния интерес от страна на редица европейски и други чуждестранни изследователи. Това доведе до намаляване на интереса към разпространението и изучаването на българските език, история и култура в чужбина за сметка на развитие и утвърждаване на тези на други славянски и балкански народи. В резултат на това човешкият ресурс в областта на българистиката извън границите на България сериозно намалява и все повече млади чуждестранни учени се ориентират към изучаването на други славистични и балканистични профили.
Общата цел на ННП Българистика е преодоляване на негативните нагласи и изграждане на привлекателен образ на страната ни чрез засилване на интереса към българистиката в чужбина като научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор). Водеща цел ще бъде провеждане на целеви научни изследвания и създаване на устойчиво партньорство между включените в програмата бенефициенти, както и на мрежа от изследователи, включваща както преподаватели от България и чужбина, така и студенти, докторанти и млади учени, с интерес към българистиката и нейното популяризиране.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Здравейте!
Подкрепям становището на Българско географско дружество и ръководството на ГГФ при СУ "Св. Кл. Охридски" за включването на география на България в националната научна програма за българистиката в чужбина. Присъединявам се към аргументите, изложени от колегите от НИГГГ - БАН и Шуменския университет. Българската диаспора винаги е търсила, поддържала и утвърждавала връзките си с Родината и в географския смисъл на идентичността. Съхраняването на добрите традиции изисква включването на география на България в тази национална програма за българистиката в чужбина в контекста на търсената промяна. Географските знания за България са лишени от "подмяна и изкривяване на исторически факти" и в този смисъл биха допринесли за преодоляване на визираните в програмата предизвикателства.
С уважение,
Доц. д-р Емилия Патарчанова, ЮЗУ "Неофит Рилски", катедра "География ,екология и ООС"
Здравейте!
Подкрепям становището на Българско географско дружество и ръководството на ГГФ при СУ "Св. Кл. Охридски" за включването на география на България в националната научна програма за българистиката в чужбина. Присъединявам се към аргументите, изложени от колегите от НИГГГ - БАН и Шуменския университет. Българската диаспора винаги е търсила, поддържала и утвърждавала връзките си с Родината и в географския смисъл на идентичността. Съхраняването на добрите традиции изисква включването на география на България в тази национална програма за българистиката в чужбина в контекста на търсената промяна. Географските знания за България са лишени от "подмяна и изкривяване на исторически факти" и в този смисъл биха допринесли за преодоляване на визираните в програмата предизвикателства.
С уважение,
Доц. д-р Емилия Патарчанова, ЮЗУ "Неофит Рилски", катедра "География ,екология и ООС"
Уважаеми,
Подкрепяме изразеното становище от Българското географско дружество и ръководството на ГГФ при СУ "Св. Климент Охридски" за значението на географията на България при развитието и утвърждаването на Българистиката. Познанията за националното географско пространство са базисни за всяка една страна и трябва да бъдат неизменна част от една програма, която има за цел да "изграждането на представата за съвременна България".
С уважение,
Проф. д-р Стоян Недков - Научен секретар на Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН
Уважаеми,
Подкрепяме изразеното становище от Българското географско дружество и ръководството на ГГФ при СУ "Св. Климент Охридски" за значението на географията на България при развитието и утвърждаването на Българистиката. Познанията за националното географско пространство са базисни за всяка една страна и трябва да бъдат неизменна част от една програма, която има за цел да "изграждането на представата за съвременна България".
С уважение,
Проф. д-р Стоян Недков - Научен секретар на Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН
Уважаеми,
Присъствието на географията на България в българистиката и особено в една национална научна програма, която е насочена към утвърждаване и развитие на българистиката в чужбина, е неоспоримо и задължително, тъй като географската наука е от ключово значение за изграждането и съхранението на българската национална идентичност. Ще споменем единствено, че именно тази наука изучава „новите геополитически реалности в света през последните три десетилетия“, които самият проект за Националната програма отчита още в първия си раздел. Не е случаен фактът, че по изрична препоръка на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), географията на България е включена в Закона за предучилищното и училищното образование (чл.165, ал.2, чл. 297, ал.1) и учебните програми на българските училища в чужбина, заедно с останалите предмети от българистиката.
С уважение,
проф. д-р Климент Найденов - Председател на УС на Българското географско дружество, Декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
проф. д-р Боян Кулов - Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина
Уважаеми,
Присъствието на географията на България в българистиката и особено в една национална научна програма, която е насочена към утвърждаване и развитие на българистиката в чужбина, е неоспоримо и задължително, тъй като географската наука е от ключово значение за изграждането и съхранението на българската национална идентичност. Ще споменем единствено, че именно тази наука изучава „новите геополитически реалности в света през последните три десетилетия“, които самият проект за Националната програма отчита още в първия си раздел. Не е случаен фактът, че по изрична препоръка на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), географията на България е включена в Закона за предучилищното и училищното образование (чл.165, ал.2, чл. 297, ал.1) и учебните програми на българските училища в чужбина, заедно с останалите предмети от българистиката.
С уважение,
проф. д-р Климент Найденов - Председател на УС на Българското географско дружество, Декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
проф. д-р Боян Кулов - Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина
10.01.2022
09.02.2022
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Управителният съвет на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) посрещна с недоумение публикуваната на тази страница информация, чрез която се прави неадекватен на действителността опит за обществено внушение, че развитието и утвърждаването на българистиката в чужбина може да бъде стимулирано чрез национална научна програма, която игнорира влиянието на географски фактори. Използваните в публикувания текст ключови пространствени термини като Европа, свят, славянски, балкански народи, съвременна България, граници на България, образ на страната, геополитика и други са в пълен противовес с настояването въпросната Програма да бъде изпълнена със съдържание само и единствено с „акценти върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор)“. Ние не отричаме значимостта им, но сме убедени, че те ще имат много по-висока ефективност, ако се отчитат техните географски измерения.
Присъединяваме се към призивите на водещите географски научно-изследователски и организационни звена в България – Геолого-географски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Катедра “География, регионално развитие и туризъм“ в ШУ „Еп. К. Преславски“. Настояваме да се отдаде дължимото на традиционното триединство в съдържателната същност на понятието българистика, като се отчита равнопоставеното значение както на българския език и литература, така и на историята и географията на България.
проф. д-р Марин Русев – председател на УС на АПГР
проф. д.н. Атанас Дерменджиев – член на УС на АПГР и ръководител на катедра „География“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
доц. д-р Иван Дреновски – член на УС на АПГР и ръководител на катедра „География, екология и опазване на околната среда“ в ЮЗУ“Н. Рилски“
Управителният съвет на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) посрещна с недоумение публикуваната на тази страница информация, чрез която се прави неадекватен на действителността опит за обществено внушение, че развитието и утвърждаването на българистиката в чужбина може да бъде стимулирано чрез национална научна програма, която игнорира влиянието на географски фактори. Използваните в публикувания текст ключови пространствени термини като Европа, свят, славянски, балкански народи, съвременна България, граници на България, образ на страната, геополитика и други са в пълен противовес с настояването въпросната Програма да бъде изпълнена със съдържание само и единствено с „акценти върху българския език и литература, българската история, изкуство и култура (вкл. етнография и фолклор)“. Ние не отричаме значимостта им, но сме убедени, че те ще имат много по-висока ефективност, ако се отчитат техните географски измерения.
Присъединяваме се към призивите на водещите географски научно-изследователски и организационни звена в България – Геолого-географски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Катедра “География, регионално развитие и туризъм“ в ШУ „Еп. К. Преславски“. Настояваме да се отдаде дължимото на традиционното триединство в съдържателната същност на понятието българистика, като се отчита равнопоставеното значение както на българския език и литература, така и на историята и географията на България.
проф. д-р Марин Русев – председател на УС на АПГР
проф. д.н. Атанас Дерменджиев – член на УС на АПГР и ръководител на катедра „География“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
доц. д-р Иван Дреновски – член на УС на АПГР и ръководител на катедра „География, екология и опазване на околната среда“ в ЮЗУ“Н. Рилски“