Министерство на околната среда и водите
Адрес: София, София 1000, бул. Княгиня Мария Луиза № 22
Електронна поща: edno_gishe@moew.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
5. Във връзка с коментар номер 4, самите функции на дирекция "Информационни технологии", изброени в чл. 31 на проекта на устройствен правилник показва, че същите са хаотично нахвърляни, неточно формулирани, дублиращи се и на места взаимно включващи се, което е видно с просто око за специалист в ИТ бранша. В тази връзка е силно препоръчително въпросните функции да се преразгледат и задължително да се направят корекции в тях.
6. Изключително недоумение буди чл. 31 т. 2 от проекта на устройствен правилник по отношение на пропускателния режим и физическата охрана на сградите на централната администрация на министерството, което предполага в състава на тази дирекция да са наети една или повече "ИТ нинджи", които вероятно чрез познанията си за изкуствен интелект да способстват за опазването на човешкия ресурс и собствеността от посегателства или денем хората ще работят като ИТ, а нощем ще пазят обекта. И изобщо тук е моментът да се повдигне въпрос наистина ли съществува ИТ персонал - точно 7 човека, който е достатъчно компетентен да покрие със знания и умения всички тези разнородни и изискващи различни видове експертни познания 19 броя функционални точки, съдържащи всеобхватни дейности, които в известна част дори не са ИТ, като най-елементарния пример е "охрана", а най-вероятно и всякакви други дейности, възложени допълнително извън описаните на принципа "защото няма кой друг" или "на ИТ-то (и) това му е работата"?
7. Интересно е и становището на дирекция "Модернизация на администрацията" по проекта на устройствен правилник "Относно Анализ на въздействията: Към момента информацията за отрицателните и положителните въздействия върху заинтересованите страни е обща и недостатъчна. Напомняме, че анализът на въздействията трябва да включва за всеки вариант вероятните последици за всички заинтересовани страни, посочени в раздел 3.". Доколкото сферата ми на дейност е ИКТ, тази част от становището със сигурност важи за въздействието на една подобна промяна, изразяваща се в много функции - малко персонал, навярно спорно квалифициран в тях от една страна, и от друга страна следва логичния въпрос като следствие от това "разширение на функции" - има ли шанс новите дейности да са за сметка на някои от досега изпълняваните, като осигуряването на работните процеси в администрацията например?
Общо предложение във връзка с коментари 4, 6 и 7 - или да се направи съществено редуциране на функциите спрямо наличния ИТ човешки ресурс (за да са изпълними, и то качествено и в срок) или прецизно да се оразмери състава на новата дирекция "Информационни технологии" с цел осигуряване на достатъчно на брой кадри, така че да е възможно да се работи без затруднения, закъснения в сроковете или други негативни последици (спрямо фрази от становището на дирекция "Модернизация на администрацията"). Това конкретно би било в унисон и с поетия ангажимент в коалиционното споразумение относно подобряване на статута (и заплащането) на държавните служители в областта ИКТ и ЕУ. В противен случай, този проект на устройствен правилник може да се разглежда не толкова като опит за оптимизация на дейността, колкото като опит за ликвидацията й в буквален смисъл.
5. Във връзка с коментар номер 4, самите функции на дирекция "Информационни технологии", изброени в чл. 31 на проекта на устройствен правилник показва, че същите са хаотично нахвърляни, неточно формулирани, дублиращи се и на места взаимно включващи се, което е видно с просто око за специалист в ИТ бранша. В тази връзка е силно препоръчително въпросните функции да се преразгледат и задължително да се направят корекции в тях.
6. Изключително недоумение буди чл. 31 т. 2 от проекта на устройствен правилник по отношение на пропускателния режим и физическата охрана на сградите на централната администрация на министерството, което предполага в състава на тази дирекция да са наети една или повече "ИТ нинджи", които вероятно чрез познанията си за изкуствен интелект да способстват за опазването на човешкия ресурс и собствеността от посегателства или денем хората ще работят като ИТ, а нощем ще пазят обекта. И изобщо тук е моментът да се повдигне въпрос наистина ли съществува ИТ персонал - точно 7 човека, който е достатъчно компетентен да покрие със знания и умения всички тези разнородни и изискващи различни видове експертни познания 19 броя функционални точки, съдържащи всеобхватни дейности, които в известна част дори не са ИТ, като най-елементарния пример е "охрана", а най-вероятно и всякакви други дейности, възложени допълнително извън описаните на принципа "защото няма кой друг" или "на ИТ-то (и) това му е работата"?
7. Интересно е и становището на дирекция "Модернизация на администрацията" по проекта на устройствен правилник "Относно Анализ на въздействията: Към момента информацията за отрицателните и положителните въздействия върху заинтересованите страни е обща и недостатъчна. Напомняме, че анализът на въздействията трябва да включва за всеки вариант вероятните последици за всички заинтересовани страни, посочени в раздел 3.". Доколкото сферата ми на дейност е ИКТ, тази част от становището със сигурност важи за въздействието на една подобна промяна, изразяваща се в много функции - малко персонал, навярно спорно квалифициран в тях от една страна, и от друга страна следва логичния въпрос като следствие от това "разширение на функции" - има ли шанс новите дейности да са за сметка на някои от досега изпълняваните, като осигуряването на работните процеси в администрацията например?
Общо предложение във връзка с коментари 4, 6 и 7 - или да се направи съществено редуциране на функциите спрямо наличния ИТ човешки ресурс (за да са изпълними, и то качествено и в срок) или прецизно да се оразмери състава на новата дирекция "Информационни технологии" с цел осигуряване на достатъчно на брой кадри, така че да е възможно да се работи без затруднения, закъснения в сроковете или други негативни последици (спрямо фрази от становището на дирекция "Модернизация на администрацията"). Това конкретно би било в унисон и с поетия ангажимент в коалиционното споразумение относно подобряване на статута (и заплащането) на държавните служители в областта ИКТ и ЕУ. В противен случай, този проект на устройствен правилник може да се разглежда не толкова като опит за оптимизация на дейността, колкото като опит за ликвидацията й в буквален смисъл.
1. По отношение на публикувания за обществена консултация проект на Устройствен правилник: В член 31, т. 13 и чл. 31, т. 15 е необходимо да се направи корекция на текстовете, касаещи "Актуализираната стратегия за развитието на електронното управление в Република България (2019 - 2023)" и "Съвета по електронно управление към Държавната агенция за електронно управление", с цел правилно отразяване съответно на РМС №298/2.04.2021 и ПМС №38/29.03.2022, според които Актуализираната стратегия е с друг хоризонт на действие, а Съветът за електронно управление е създаден при Министерския съвет. Предвид преходността на този тип стратегически документи и структури, би следвало да се обмисли доколко цитирането им в устройствен правилник е целесъобразно.
2. В публикувания за обществена консултация проект на Доклад относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове в параграфа относно разширяването на функциите на звеното „Информационно обслужване“ да се промени наименованието "
3. В същия параграф на публикувания за обществена консултация проект на Доклад, посочен в коментар 2, е необходимо да се направи корекция на фразата „осъществяване на мобилната и стационарната телефони“, тъй като не носи смисъл или по-скоро звучи като нова услуга voit (voice over IT).
4. Прави впечатление, че всички изброени в параграфа по коментар 2 разширени функции е предвидено да се осъществят без увеличаване на щатната численост или поне не е изрично описано такова, докато за всички останали звена с нови функции е предвидено такова увеличаване (напр. при преобразуването на дирекция ПИК в дирекция „Климатични политики и декарбонизация“ – 2 щ. бр.; при вливане на функции, свързани с контролната дейност на Басейновите дирекции в дирекция „Управление на водите“ (УВ) – 4 щ. бр.; при вливане на дейност, свързана с РИОСВ в трансформираната дирекция „Контрол и предотвратяване на промишленото замърсяване” – „увеличаването на щатните бройки се осъществява чрез компенсирани промени от числеността на д. НКЦ“; създаването на нова функция към дирекция „Обществени поръчки“ – 2 щ.бр.). Доколкото областите ИКТ и ЕУ са основен държавен приоритет през последните години, би следвало министъра на околната среда и водите да осъществи и укрепване на административния капацитет и по отношение на тях, в унисон с текста от трети параграф от проекта на доклад „Подобряването на ефективността в дейността на администрацията следва да се осъществи чрез реформиране на отделни административни звена, както и усъвършенстване на функциите на отделните административни звена, с оглед осъществяваната от тях дейност в изпълнение на специализираното екологично законодателство. Посоченото предполага засилване на административния капацитет в определени административни звена в структурата на МОСВ.“. Самоцелното разширяване на функции и отговорности без да се разполага с необходимия човешки ресурс би поставило в риск изпълнението на държавните политики за ИКТ и ЕУ. Визираните по-горе разширени функции едва ли са нови за административния орган, което поражда въпрос дали и от кого са били изпълнявани до момента? Логично, ако отговорът е положителен, както се предполага от използваният термин „Към новото административно звено ще преминат нови функции“, то защо министърът на околната среда и водите не е подходил към щатните бройки в тази ситуация по начин, идентичен с подхода за останалите дирекции, в които се "вливат" функции?
1. По отношение на публикувания за обществена консултация проект на Устройствен правилник: В член 31, т. 13 и чл. 31, т. 15 е необходимо да се направи корекция на текстовете, касаещи "Актуализираната стратегия за развитието на електронното управление в Република България (2019 - 2023)" и "Съвета по електронно управление към Държавната агенция за електронно управление", с цел правилно отразяване съответно на РМС №298/2.04.2021 и ПМС №38/29.03.2022, според които Актуализираната стратегия е с друг хоризонт на действие, а Съветът за електронно управление е създаден при Министерския съвет. Предвид преходността на този тип стратегически документи и структури, би следвало да се обмисли доколко цитирането им в устройствен правилник е целесъобразно.
2. В публикувания за обществена консултация проект на Доклад относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове в параграфа относно разширяването на функциите на звеното „Информационно обслужване“ да се промени наименованието "
3. В същия параграф на публикувания за обществена консултация проект на Доклад, посочен в коментар 2, е необходимо да се направи корекция на фразата „осъществяване на мобилната и стационарната телефони“, тъй като не носи смисъл или по-скоро звучи като нова услуга voit (voice over IT).
4. Прави впечатление, че всички изброени в параграфа по коментар 2 разширени функции е предвидено да се осъществят без увеличаване на щатната численост или поне не е изрично описано такова, докато за всички останали звена с нови функции е предвидено такова увеличаване (напр. при преобразуването на дирекция ПИК в дирекция „Климатични политики и декарбонизация“ – 2 щ. бр.; при вливане на функции, свързани с контролната дейност на Басейновите дирекции в дирекция „Управление на водите“ (УВ) – 4 щ. бр.; при вливане на дейност, свързана с РИОСВ в трансформираната дирекция „Контрол и предотвратяване на промишленото замърсяване” – „увеличаването на щатните бройки се осъществява чрез компенсирани промени от числеността на д. НКЦ“; създаването на нова функция към дирекция „Обществени поръчки“ – 2 щ.бр.). Доколкото областите ИКТ и ЕУ са основен държавен приоритет през последните години, би следвало министъра на околната среда и водите да осъществи и укрепване на административния капацитет и по отношение на тях, в унисон с текста от трети параграф от проекта на доклад „Подобряването на ефективността в дейността на администрацията следва да се осъществи чрез реформиране на отделни административни звена, както и усъвършенстване на функциите на отделните административни звена, с оглед осъществяваната от тях дейност в изпълнение на специализираното екологично законодателство. Посоченото предполага засилване на административния капацитет в определени административни звена в структурата на МОСВ.“. Самоцелното разширяване на функции и отговорности без да се разполага с необходимия човешки ресурс би поставило в риск изпълнението на държавните политики за ИКТ и ЕУ. Визираните по-горе разширени функции едва ли са нови за административния орган, което поражда въпрос дали и от кого са били изпълнявани до момента? Логично, ако отговорът е положителен, както се предполага от използваният термин „Към новото административно звено ще преминат нови функции“, то защо министърът на околната среда и водите не е подходил към щатните бройки в тази ситуация по начин, идентичен с подхода за останалите дирекции, в които се "вливат" функции?
Становище относно Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите от Национална асоциация "Българско Черноморие"
https://drive.google.com/file/d/1CaiijZJkM5PZJovuM5m_W5pSCpCixSb6/view?usp=sharing
Становище относно Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите от Национална асоциация "Българско Черноморие"
https://drive.google.com/file/d/1CaiijZJkM5PZJovuM5m_W5pSCpCixSb6/view?usp=sharing
Със СТАНОВИЩЕТО можете да се запознаете на следния линк:
Със СТАНОВИЩЕТО можете да се запознаете на следния линк:
15.04.2022
16.05.2022
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
8. Един бърз поглед на публично достъпни други актове, касаещи устройствения правилник на МОСВ показва, че там трайно се провеждат експерименти в областта на административното обслужване и информационните технологии, които на приливи и отливи ту се вливат някъде, ту се "разливат", като в нито един от случаите не са посочени мотиви, които да произлизат от конкретни локализирани проблеми във функционирането на тези звена. Дори се вижда, че последното им общо съществуване е било облечено в цел "подобряване на цялостното информационно обслужване" (според доклад, публикуван на адрес https://strategy.bg/ PublicConsultations/View.aspx? lang=bg-BG&Id=5784), вероятно претърпяло фиаско, щом сега се прави крачка назад, но пък функциите по административното обслужване преминават към дирекция „Стопанска дейност и човешки ресурси”, като само няколко години по-рано са били част от дирекция "Правно-административно обслужване", между другото доста по-смислен вариант за "приемник" по замисъла на самото административно обслужване.
9. Не на последно място отправям бележка, че разпоредбите на чл. 28, т. 15 „завежда и насочва по компетентност входящата кореспонденция;“ и т. 18 „следи за изпълнението на резолюциите и изготвя справки за неизпълнените в срок задачи;“ от проекта на устройствен правилник са незаконосъобразни, тъй като дават прекомерни права относно познаването на цялата входяща кореспонденция и резолюции в разрез с принципите „необходимо да се знае“/“необходимо да се ползва“, въведени с „Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност“ с цел осигуряване на сигурността на информацията като актив и задължителни за спазване от административните органи. Предлагам тези две точки (чл. 28, т. 15 и т. 18) да се редактират с цел привеждането им в законосъобразен вид или да отпаднат.
8. Един бърз поглед на публично достъпни други актове, касаещи устройствения правилник на МОСВ показва, че там трайно се провеждат експерименти в областта на административното обслужване и информационните технологии, които на приливи и отливи ту се вливат някъде, ту се "разливат", като в нито един от случаите не са посочени мотиви, които да произлизат от конкретни локализирани проблеми във функционирането на тези звена. Дори се вижда, че последното им общо съществуване е било облечено в цел "подобряване на цялостното информационно обслужване" (според доклад, публикуван на адрес https://strategy.bg/ PublicConsultations/View.aspx? lang=bg-BG&Id=5784), вероятно претърпяло фиаско, щом сега се прави крачка назад, но пък функциите по административното обслужване преминават към дирекция „Стопанска дейност и човешки ресурси”, като само няколко години по-рано са били част от дирекция "Правно-административно обслужване", между другото доста по-смислен вариант за "приемник" по замисъла на самото административно обслужване.
9. Не на последно място отправям бележка, че разпоредбите на чл. 28, т. 15 „завежда и насочва по компетентност входящата кореспонденция;“ и т. 18 „следи за изпълнението на резолюциите и изготвя справки за неизпълнените в срок задачи;“ от проекта на устройствен правилник са незаконосъобразни, тъй като дават прекомерни права относно познаването на цялата входяща кореспонденция и резолюции в разрез с принципите „необходимо да се знае“/“необходимо да се ползва“, въведени с „Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност“ с цел осигуряване на сигурността на информацията като актив и задължителни за спазване от административните органи. Предлагам тези две точки (чл. 28, т. 15 и т. 18) да се редактират с цел привеждането им в законосъобразен вид или да отпаднат.