проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за финансовите условия при командироване на военнослужещи и цивилни служители от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Здравейте!

Без съмнение актуализацията на финансовите условията (ФУ) на НДКЧ, при които се командироват военнослужещите, е повече от наложителна! В доклада си до Министерски съвет министърът на отбраната г-н Заков говори за натрупана инфлация от порядъка на 30-70% за различните държави. Въпреки неотложната необходимост от решение на проблемите, с предложената наредба подобрението на социалния статус и компенсиране на натрупаната (и очаквана инфлация) едва ли ще се случи.

1. В проекта на Приложение № 1, към чл. 5, ал. 1, където са определени базисните размери на командировъчните средства, буквално са преписани стойностите на средствата от Приложение № 1, към чл. 6, ал. 1 (в сила от 27.12.2019 г.) към Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ). Съгласно чл.6 ал.4 от НКСЗМ „Размерът на командировъчните средства се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи на всеки две години като се отчита индексът на ООН за цените на дребно (RPI)“- което в нарушение на НКСЗМ очевидно не е направено през 2021 г. Това означава че проектът на наредбата за ФУ не е с точна база, за периода 2020, 2021 средната инфлация в западна Европа е от порядъка на 4-5%, тази година до момента е не по-малко от 8 %.

2. Динамичната промяна на инфлацията в настоящия период изисква по-кратки интервали на актуализация- през 1 година. В противен случай може да се стигне до още по-силно намаляване на реална покупателна способност на командировъчните средства.

3. Както много други колеги посочват, недоумение буди намаляването на процентите в Приложение № 2, към чл. 5, ал. 1, което в голяма степен обезсмисля увеличенията в Приложение № 1.

4. В мненията на колегите има много градивни предложения по отношение на медицинското осигуряване, средствата за таксите за средни училища, които покриват до 35-40% от годишната такса, изискването за пребиваване на семейството ½ от времето и др.

В заключение, сериозните проблеми с финансовото осигуряване на международните длъжности едва ли ще бъдат решени с този проект. Заложена е грешна база, не е отчетена високата инфлация тази година, натрупваните с години дефицити ще се задълбочат и българските военнослужещи ще се бетонират на последното място по осигуреност.  Дали това ще направи международните длъжности по-желани?

"Експертен подход и задълбочен анализ" лъха от цифрите, показани в приложение 1 към чл.4, ал.1. 

Казано по-просто, базисния (нямам идея защо не е използвана думата "базовия") размер на командировачните пари във валута е по-скоро преписан от някъде, отколкото обоснован на ралността. Като пример ще посоча - "Северна Македония - 93", "Великобритания - 111 Евро", "Турция - 100 Евро". Явно във Великобритания стандарта на живот е съизмерим със Северна македони, Турция и други страни които няма да изброявам, защото трябва да препиша цялата таблица. 

Понеже наредбата предвижда изплащането на командировъчните пари в Евро, а във Великобритания дори и като член на ЕС, плащанията винаги са били в британски лири (£), за заплащането на наеми за жилища, комунални услуги и закупуване на хранителни продукти ще се налага превалутиране, при което банките на Острова вземат комисионна, която варира в зависимост от сумата, която се превалутира и е за сметка на клиента, в случая на командирования.

Като допълнение на картината ще добава и увеличението с 45% на енергията (Газ и ток) от 01.03.2022 г., което беше заложено още от началото на годината и рефлектира върху всички цени.

Като добавя годишната инфлация и икономическите каламбури, породени от конфликта межди Русия и Украйна картината става невъзможна за описване, просто липсват няколко хиляди цвята в палитрата на художника.

Във връзка с описаното по-горе, предполагам не е сложно за разбиране, предлагам:

Базовия размер на командировачните пари във валута за Кралство Великобритания да бъде променен на 125 Евро. 

• В чл.6, ал.2 да се добави изразът  „първоначално заминаване“ и същият да придобие следния вид:

„Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни на съответния месец, като при първоначално заминаване и окончателно завръщане се включват и дните на пътуване“

Мотив за редакцията: отстраняване на технически пропуск в проекта на наредба.

• В чл.6, ал.3 да се добави и  възможност за авансово получаване на финансови средства в размер на едномесечен наем и да придобие вида:

„В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от полагащите му се командировъчни пари по чл.5, ал.1 за един месец и 100 на сто от размера на едномесечен наем, определен съобразно нормативите в Приложение №5.“

Мотив за редакцията: тези средства са необходими на командирования за покриване на разходите по чл.14, ал.11 от проекта на наредба и същите се отчитат с първия авансов отчет.

• В чл.14, ал.11 да придобие следния вид:

„Министерство на отбраната покрива разходите за временно настаняване на служителя и членовете на семейството му в хотел за период не по-дълъг от два месеца и в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в Приложение №5 в следните случаи:

1. при първоначално пристигане в населеното място по местоназначение  до наемането на жилище;

2. след освобождаване на наетото жилище до окончателно завръщане в Република България;

Мотиви: командированите ще бъдат облекчени в процеса на освобождаване на наетото жилище и заплащане на дължимите от тях суми за ползване на същото, без да се извършва допълнителен разход на финансови средства.

• В чл.14, ал.21 от проекта да се добави изречение второ:

„в случай, че осигурените средства са в размер, по-висок от определения лимит за обзаведено жилище съобразно нормативите в Приложение №5, финансови средства по ал.16 не се изплащат.“

• В чл.14 да се добави още една алинея, като се предвиди възможност за поемане на разходи за настаняване в хотел на командирования и членовете на семейството в случай на временна евакуация в друго населено място

Мотиви: в НКСЗМ и в НДКЧ, както и в настоящия проект на наредба не е предвиден такава възможност.

Практиката до момента показва необходимостта от подобна разпоредба – например при природни бедствия.

• Чл.19 да придобие следната редакция:

„Разходите за задължителни медицински изследвания за влизане в съответната държава в  случаите по чл.12, ал.1 са за сметка на Министерство на отбраната“.

Мотиви: по-добре е разпоредбата да е обща, без цитирането на конкретно заболяване.

• В ПЗР да се въведе допълнителен §:

„Указания по прилагането на наредбата дава министърът на отбраната.“

Мотиви: липса на подобен текст в публикувания проект на наредба

• В Раздел III ПЪТНИ РАЗХОДИ:

1. разпоредбите в Раздел III от проекта, касаещи изплащането на пътни пари при пътуване с ЛМПС да бъдат редактирани, като се приложи нов ред за определяне на техния размер – да се въведе конкретен размер във валута (€) на пътните пари по дестинации и за брой пътуващи. Същите могат да бъдат периодично коригирани, подобно на базисния размер на дневните пари (аналогично на чл.3, ал.2 от проекта на Наредба).

Мотиви: понятието „цена на самолетен билет в сезона на пътуване“ съществува единствено в разпоредбите на НКСЗМ и НДКЧ, но не и в практиката. Когато се създават регламенти, те трябва да са практически приложими. По този начин ще се постигне по-добро планиране на финансовите средства, яснота, ефективност и ефикасност при разходване на същите.

2. подходът по предходната т.1 може да се приложи и по отношение на средствата за превоз на личен непридружаван багаж, като се определят конкретни суми по дестинации и в зависимост от броя на членовете на семейството.

Мотиви: въвеждане на по-добра отчетност, ефективност и ефикасност при разходването на финансовите средства и същевременно по-добро и по-справедливо удовлетворяване на потребностите на командированите служители и техните семейства.

Конкретните суми в случаите по т.1 и т.2 могат да се определят в нови приложения на база проучване и анализ на действащите към момента средни цени на горивата и спедиторските услуги.

1. В чл. 5 ал. 3 думите „дневния“ и да се заменят с „общия“ защото командировъчните пари се отчитат за целия период на командировката, а не за ден.

2. Чл.6, ал.2 да се добави и  „първоначално заминаване“ и да стане: „Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни на съответния месец, като при първоначално заминаване и окончателно завръщане се включват и дните на пътуване“. – дните за първоначално заминаване са включени в заповедта за командировка

3. Чл.6, ал.3 да се добави и авансово получаване на финансови средства в размер на едномесечен наем и да стане: „В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от полагащите му се командировъчни пари по чл.5, ал.1 за един месец и 100 на сто от размера на едномесечен наем, определен съобразно нормативите в Приложение №5.“ – да се даде основание за предварително изплащане на средства за наем на командирования служител за да може да посрещне първоначалните разходи при пристигане в страната по местоназначение

4. Към текста на чл. 18, ал. 8 да се добавят думите: „освен ако в тази Наредба е предвидено друго“. - Такова „друго“, т.е. отклонение от общия принцип-  вече е предвидено в частта за Пътните разходи (чл. 12, ал. 3).

5. В Чл.19 – предлагам визирането на конкретно заболяване като „COVID – 19“ да се замени с по-общ термин като „задължителни медицински изследвания за влизане в съответната държава“, по този начин разпоредбите на чл. 19 ще са приложими и при други възможно медицински изисквания на приемащите държави.

6. Да се създаде нов чл. 20 касаещ визовите въпроси в страни като Великобритания както следва“

„чл. 20 На командированите служители и на членовете на техните семейства, се осигуряват финансови средства за покриване на разходи за издаване на визи за влизане, излизане и пребиваване в страната по местоназначение, след предоставяне на разходооправдателни документи“.

5. Освен недостатъчните командировъчни средства друг голям недостатък е, че придружаващият съпруг/съпруга на военнослужещия трябва да напусне работа, в най-добрия случай при добра воля на работодателя той/тя ще бъдат в неплатен отпуск, който обаче не се зачита за трудов стаж. В закона Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ) за разлика от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина (НДКЧ) относно неплатен отпуск на съпруг на дългосрочно командирован служител чл. 77 гласи:

„Чл. 77. (1) Съпругът на дългосрочно командирован служител има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата.

(2) Времето на ползване на неплатен отпуск от лицата по ал. 1 се признава за трудов или служебен стаж.

(3) Вноските за здравно осигуряване на лицата по ал. 1 за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.“

ПРЕДЛАГАМ: Същият член със същото съдържание да бъде включен в НДКЧ.

6. Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава по местоназначение съгласно Приложение № 1, където всички полагащи се средства са в евро.

ПРЕДЛАГАМ: Към чл. 6 да се добави допълнителна алинея или към ал. 1 да се добави текст, регламентиращ изплащането на полагащите се командировъчни средства за военнослужещия и членовете на неговото семейството в местна валута, ако тя е различна от евро със следния текст:

Ал…… Ако местната валута в страната на командироване е различна от евро, равностойността на полагащите се командировъчни средства по Чл.5 да бъдат изплащани в съответната местна валута, превалутирани по курса на БНБ (евро-местна валута на страната на командироване) към датата на извършване на превода/плащането.

2. Чл.6, ал. 3 да бъде променен както следва: В началото на командировката служителят има право на авансово плащане на не повече от полагащите му се командировъчни пари за един месец.

Обосновката за това е, че за откриване на банкова сметка, заявка за получаване на финансови средства и тяхното получаване отнема повече от 15 дни от началото на командировката.

3. Чл.14, ал 12 - не става ясно за чия сметка е данък сгради, в повечето европейски страни данък сгради се заплаща от наемателя.

ПРЕДЛАГАМ: за да не се допуска тълкуване, да се включи изрично, че данък сгради, ако се налага да се плаща такъв, се поема от Министерството на отбраната.

4. Някои от щабовете на НАТО са разположени в страни извън Европейския съюз, за които страни се изискват визи както за командирования, така и за членовете на неговото семейство. Към момента в наредбата такъв казус не е разгледан.

ПРЕДЛАГАМ: към чл.15, да се добави ал. 11 На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за издаване на визи, освен ако такива не се изискват по силата на международен договор или двустранно споразумение с държавата по местоназначение.

Здравейте,

1. Бих искал да доразвия позицията на колегите относно предвиденото увеличение в заплащането. Ще взема примера на г-н Христов: базата за Италия се вдига от 85 на 109 евро, което е увеличение с 28,23%. На пръв поглед изглежда добре, но за звание майор към момента се полагат 80% от 85 евро или 68 евро, при така предложените промени ще се полагат 70% от 109 евро или 76,3 евро, което е увеличение само с 8,3 евро на ден или 12,2 %. В резюмето е посочено, че „В страните, където се командироват служители от Министерство на отбраната, е натрупана инфлация в порядъка от 30% до 70%. Това води до понижаване на стандарта на живот на командированите по условията на НДКЧ служители и на техните семейства. “Реалното увеличение е с 12,2 процента, което е много далеч от долната граница на инфлацията за 20 години от 30%, а какво да кажем до горната от 70%, без да отчитаме двуцифрената инфлация в световен мащаб за 2022 г., така че така нареченото увеличение не е ясно как ще подобри стандарта на живот на командированите и техните семейства. Добавяйки и неполучаването на командировъчни средства през почивни и празнични дни (задължителна отпуска от 27 работни дни или 5 седмици, които имат общо 10 почивни дни, при условие че няма празници), сваля увеличението на годишна база до 9,1% или 6,21евро на ден.

Поради факта, че няма как да бъдат повишени командировъчните средства съгласно Приложение1.

ПРЕДЛАГАМ:

• да бъдат запазени сега действащите проценти за звание. По този начин ще бъде гарантирано, все още недостатъчно, но поне малко по-разумно увеличение.
• чл. 8, ал. 2 да отпадне изцяло, или поне да отпадне текста: „включително за почивните и празнични дни в рамките на този отпуск“.

При невъзможност на МО да осигурява адекватно финансово преживяване, както и ограничаването на правото на труд българските военнослужещи,  командировани в чужбина, да се разреши упражняване на допълнителна трудова дейност срещу заплащане по време на командировката.

Недопустимо е на командировани в чужбина военнослужещи, в почивни дни или официални празници да не се изплащат командировъчни средства, което не е практика в никоя друга страна членка на НАТО, което компроментира достойнството на българските военнослужещи в международна среда. 

Във връзка с мотивите на МО даповиши стандарта на живот на командированите по условията на НДКЧ служители и на техните семейства, не би следвало да променя механизма за формиране на командировъчните средства, като ги занижява умишлено с 10% в "Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 ТАБЛИЦА за определяне на командировъчните пари във валута на военнослужещите и цивилните служители, командировани в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната в процент от базисния размер на дневните командировъчни пари по приложение № 1 за държавата по местоназначение", с което няма как да се постигне желания ефект.

С цел постигане на повишаване на стандарта на живот на командированите военнослужещи, най-малкото могат да се запазят проценти по приложението за съответните длъжности по текущата наредба, а не да се намалят.

Във връзка с добрите намерения на МО да повиши стандарта на българските военнослужещи и да компенсира инфлационните процеси и противно на логиката е формулирало ал.2, което се тълкува че докато веоннослужещия е в отпуск в държавата по местоназначение, няма нужда от финансови средства да преживява:

Чл. 8. (1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.

(2) За времето на ползване на отпуск, включително за почивните и празнични дни в рамките на този отпуск, командировъчни пари не се полагат, с изключение на случаите по чл.9

предложение: ал. 2 да се промени във вид,  че при ползване на отпуск в страната по местоназначение или извън територията на Р България, да се изплащат съответни командировъчни пари независимо от това дали са национални празници и почивни дни. 

1. Да отпадне чл. 18 от проекта на наредбата. Същият е свързан с членовете на семейството на служителя, като налагат изискването за престой не по-малък от ½ за срока на командировката. Това силно ограничава свободата и гъвкавостта на семействата на служителите, за което се налага необходимостта от неговото заличаване в наредбата.

Проблемът на чл. 18 е, че лишава свързаността на семействата на служителите, ограничава ги, намалява финансовите им средствата, които са силно необходими за децата им, тласка ги към допълнителни трудности свързани с пътувания, изчисления и като цяло налага допълнително натоварване. Същият има изключително негативен ефект върху семействата на командированите, който може да бъде разбран само ако бъде усетен. В предвид всичко това, предлагам същият да отпадне. В наредбата да бъде записано: „Служителят получава командировъчни средства за членовете на семейството при тяхното пребиваване в държавата на командироване. Същото се удостоверява с попълването на ежемесечна декларация от служителя за броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали в държавата по местоназначение в съответния месец, по образец, утвърден от министъра на отбраната в акта по чл. 2, ал.2“.  Съответно необходимо е да бъде променена чл. 4, ал. 2 в проекта на наредбата.

2. По член 19, необходимо е да се опише по-общо и да не се конкретизира COVID-19, а съгласно епидемиологичната обстановка. В глобален аспект динамиката на видовете кризи и пандемии не може да бъде предсказана и описана точно. Записването на наименованието на само един вирус предполага, че при поява на друг трябва да се извърши промяна на наредбата, за да има правно основание за прилагане.

3. Предлагам в §1, т. 4, в буква а) след точката и запетаята да се добави и „лицето на съвместно съжителство“. Мотиви: В момента има служители чийто семейства са под формата на съвместно съжителство, имат деца и живеят нормално. Припознаването на съвместното съжителство в наредбата ще отвори нови възможности на МО да привлича за кандидатстване на международни длъжности допълнително военнослужещи и цивилни служители.

4. В чл. 14 ал.11, да се редактира текста „При първоначално пристигане“ в „При първоначално пристигане и окончателно заминаване“ да заплатят разходите за временно настаняване в хотел. Мотиви: Средства за настаняване на военнослужещия се полагат за целия период на командировката, а наетото жилище не може да се освободи в деня на заминаване. Съгласно директива на SHAPE най-малко един месец по-рано трябва да започне процеса на засичане на сметките за парно, ток, вода и газ и до 2 (два) месеца по-рано се насрочва дата за „инспекция“ на жилището което трябва да се освободи. За жилища на свободно договаряне извън района на SHAPE винаги има период от поне 1 седмица за приемане/сдаване на жилището с наемодателя, засичане на потреблението на комуналните услуги, и т.н. В допълнение, почти във всички случаи се наема необзаведено жилище и обзавеждането трябва да се изнесе предварително, т.е. последните дни жилището не е годно за обитаване.

5.  В чл.14 ал.16 е описано, че финансовите средства при наемане на необзаведено жилище, се изплащат еднократно за срока на командировката в размер на командировъчните пари за 50 календарни дни. Предложението се различава с чл. 30а ал. 2 от сега действащата НДКЧ, в която същите средства се изплащат като двукратен размер на командировъчните пари за 30 календарни дена, което е ощетяващо. Предлагам чл. 14, ал.16 да придобие следния текст „При наемане на необзаведено жилище на командирования се изплащат еднократно за срока на дългосрочната командировка финансови средства в двукратния размер на командировъчните пари за 30 календарни дни за приемащата държава.“

1. Проектът на наредбата не регламентира статута на съпруга/съпругата на командирования служител, както това е уредено за дългосрочно командированите служители при условията и реда на Закона за дипломатическата служба, относно възможността за ползване на неплатен отпуск по време на мандата зад граница. По този начин в повечето случаи съпруга/съпругата се налага да напусне работа, за да може да придружи командирования служител, което е крайно неприятно и води до отлив на кандидати точно поради тази причина. Предлагам да се търси законова промяна за изравняване статута на семействата чрез промяна на чл. 205a от ЗОВС.

2. Да отпадне ал. 2. от чл. 8, съгласно който не се заплащат почивните и празничните дни по време на годишен платен отпуск. Мотивите за искането за отпадане се основават на заповедта на МО за задължително ползване на 2/3 от полагаемия годишен отпуск. В повечето случаи това се равнява на 27 работни дни. Де факто налага се лишаване на военнослужещи от командировъчни средства за голям период от време, през което военнослужещите имат реални текущи разходи, които трябва плащат. Калкулирайки за един 3-годишен мандат това са около 81 работни дни, които с почивните и празнични дни се равняват на около на 4 месечни възнаграждения! По този начин командированите военнослужещи реално получават по-малко средства от предвидените в приложение 1 и приложение 2 от проекта на наредбата.

3. Допълнително, в таблица № 2 към чл. 5 ал.1 от наредбата не са отчетени званията на военнослужещите съгласно закона (чл.138 от ЗОВС). Смятам, че това е неправилно и показва индивидуален подход само за една категория военнослужещи и тотално неуважение към другите, като най-засегнати са следните категории: младши офицерски звания, сержантските звания и накрая, но не на последно място и войнишките звания. Това обезличава и демотивира опитните младши офицери със звания капитан/старши-лейтенант, като измива техния професионален опит и признание. Поставя ги на едно ниво с техните подчинение, когато са командировани в международна среда. Във връзка с това предлагам в таблицата от приложение № 2 да се създадат редове, както следва „7.1. 67 военнослужещи със звание капитан“; „7.2. 66 военнослужещ със звание старши-лейтенант“, „7.3. 65 военнослужещ със звание лейтенант“ и „7.4. 64 военнослужещ със звание младши-лейтенант“. Същият е случаят със званието „старшина“. Това звание се притежава основно от главните сержанти от БА, които са първите лидери и ръководители във формированията на тактическо ниво и реално изграждат гръбнака на въоръжените ни сили. Изключително нередно е да бъудат под общ критерий на командировъчни средства с останалите сержантски звания и въобще да липсват като звания. Необходимо е да се предвиди диференциране на званията в обхвата на категорията сержанти.

4. В чл. 12, ал. 2 да отпадне изискването за пребиваване не по-малко от 1/2, както и да отпадне цялата ал. 3 от чл. 12.

Прави впечатление, че в новата наредба за САЩ с около 20 - 25% е намален лимита на средствата за наемане на жилища в сравнение с този по НДКЧ. Това ще доведе до потенциална невъзможност за наемане на подходящо жилище (в райони с добри училища и по-висока степен на сигурност) и извършване на нежелани компромиси, за да се влезе в лимита. С намаляването на средствата за наемане на жилище се обезсилва търсения мотивационен ефект от повишаването на размера на командировъчните средства. Допълнително негативно въздействие може да окаже и евентуален висок курс на долара спрямо еврото, както и повишаване на цените на жилищата под наем.

Във връзка с гореизложеното е необходимо да се предложат по-високи проценти за определяне на лимита на средствата за наем, така че поне да не се получава понижаване на предвидения в НДКЧ размер на тези средства.

Здравейте, приветствам направените предложения от колегата DimVal1968 за изменение на чл. 12 от новата наредба, но предлагам още:

1. Освен предложеното от колегата конкретизиране на съдържанието на понятието „личен непридружаван багаж“, предлагам то да бъде променено на „лично непридружавано имущество“, което да бъде конкретизирано в параграф 1 от Допълнителната разпоредба по предложения от колегата начин. Целта е максимално ограничаване на възможностите за неблагоприятно тълкуване на понятието „багаж“.

2.  Да се изравни лимитът на цената за ползване на алтернативен транспорт по  смисъла на  чл. 12, ал. 10 с този на чл. 12, ал. 9  (т.е. да стане до цената на 200 кг багаж по въздуха). Целта е създаване на възможност за избор от командированите служители на оптимален вариант за транспортиране на личното им имущество при равни ограничителни условия за различните карго услуги.

Да се конкретизира съдържанието на понятието „личен непридружаван багаж“ по смисъла на чл. 12, ал. 9 и ал. 10.

В параграф 1 от Допълнителната разпоредба да се добави нова точка 5 със следното съдържание:

5. „Личен непридружаван багаж“ е багажът, който се транспортира отделно от командированото лице с въздушен, морски или сухоземен транспорт. Личният непридружаван багаж по смисъла на чл. 12, ал. 10,  може да включва, също така и лични моторни превозни средства, мебели и други вещи, освен забранените със закон.

Целта е да се осигури възможност за транспортиране на закупените по неотложна необходимост лични моторни превозни средства, мебели и вещи и недопускане на тълкуване на понятието „личен непридружаван багаж“ от контролни органи (юридически и финансови), като предпоставка за отказ от възстановяване на направените разходи.  

Аргументи за направеното предложение:

- изпълнението на служебните задължения и организирането на социалния живот на командированите в САЩ военнослужещи налага закупуването на лични моторни превозни средства (в повечето случаи единствен възможен транспорт) и мебели, които се ползват до края на задграничната командировка. При невъзможност за тяхното транспортиране, като единствена алтернатива остава бързата им разпродажба на безценица и реализирането на значителна финансова загуба за служителите, която не се компенсира. Предвид възможностите, регламентирани в чл. 12, ал. 10 за ползване на карго, различно от въздушно (главно морско), с приемането на гореспоменатите предложения ще се осигури недвусмислено право за транспортиране на ползваните при неотложна необходимост лични моторни превозни средства и лични вещи на командированите служители и техните семейства, без това да надвишава лимита на предвидените в чл.12 разходи на МО за транспортиране на личен багаж по въздуха.  (съгласно разпоредбите на чл.12, ал.10 цената на каргото по море е лимитирана до цената на 100 кг въздушно карго (при 200 кг в случай на ползване на въздушен транспорт), без ограничения за обема и теглото на превозваните лични вещи);

-  практиката на повечето от страните-членки на НАТО по осигуряване ротациите на командированите военнослужещи показва, че освен лимит за размера на предвидените финансови средства за транспорт на лични вещи, няма ограничение относно типа на вещите, освен забранените със закон.

Здравейте,

бих искал да обърна внимание на проблем, решаването на който ще допринесе значително за попълване на националните квоти за длъжности, а именно - Регламентиране на статута на съпруга/съпругата-военнослужещ на командирования служител и вземането им в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната.

Ето и някои аргументи:

- често съпругите/съпрузите на служителите, желаещи да заемат международни длъжности, са също военнослужещи. За да могат същите да придружат командирования служител за времето на командировката, те трябва да напуснат работата си. Трудностите при търсене на нова работа след завръщане от дългосрочната командировка е сериозна предпоставка за нежеланието за заемане на международни длъжности;

- към момента командированите служители трябва да избират между това да са без семействата си, с цел съпруга/съпругата да не се налага да напуска своята работа или да са със семействата си, но съпруга/съпругата да напусне работа. Напълно естествено, и двата случая отблъскват служителите от заемането на международни длъжности;

- регламентирането на статута на съпруга/съпругата на командирования служител и вземането им в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната ще ограничи предпоставките за увеличаване на некомплекта от военнослужещи;

- по този начин ще се създадат равнопоставени условия и възможности за всички командировани зад граница служители и техните семейства; (към момента от условията на чл. 205а от ЗОВСРБ (право на неплатен отпуск по време на задграничен мандат на служителя) могат да се ползват само съпругите/съпрузите-военнослужещи на дългосрочно командировани служители при условията и реда на Закона за дипломатическата служба);

– предложените промени не натоварват допълнително разходната част на бюджета на МО.  

Предложението:

-        Съпругът/съпругата-военнослужещ на дългосрочно командирован служител да има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя;

                     - Съпругът/съпругата-военнослужещ да се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната по време на неплатения отпуск и след изтичането на срока на отпуска да се назначава на длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация.

Здравейте,

Приветствам макар и твърде закъснялото предложение  за актуализация на финансовите условия при които се командироват  военнослужещи и цивилни служители от Министерство на отбраната. С оглед световната финансова обстановка и галопиращата инфлация напоследък промените са меко казано наложителни.

Добре е,че базата за определяне на командировъчните за отделните държави е повишена (макар и недостатъчно според мен) ,но не  намирам никаква логика в промяната на процентите за различните звания.

Да оставим на страна факта, че отново няма диференциране на процентите между младшите офицерски звания, но се забелязва намаляване на процентите при офицерите и увеличаване на същите при сержантите. Да не би промяната в наредбата да цели подобряване на финансовите условия само на военнослужещите от сержантския състав? Това неминуемо води до девалвация на офицерските звания и минимизиране на разликите между отделните категории военнослужещи, което може да се окаже твърде вредно за една йерархична структура, каквато са Въоръжените сили. Парадокс е, че разликата между младши сержант и капитан (осем звания) е 4 %! Не ми е известна подобна уравниловка в никоя от партньорските страни членки на Алианса.

Не е тайна,че военнослужещи на други натовски държави от по-ниски категории получават командировъчни в пъти по-големи от българските. Служейки в една и съща организация това води до създаването на твърде неприятни дисбаланси и поставя българските военнослужещи (главно офицерите) в унизително положение.

Относно идеята да не се заплащат празничните и почивни дни през време на платения годишен отпуск (дори ако отпускът бива ползван в държавата по местоназначение), считам, че това е доста недобре обмислено предложение и е възможно като резултат да доведе до намаляване на финансовите средства, получавани от военнослужещите. Другият вариант е командированите да бъдат принудени да прибягват към дребни хитрости и да се докладват отпуск само през работни дни, което ще доведе до допълнително увеличаване на и без това немалката административна тежест.

Средствата, предвидени за покриване на разходи за образование, са крайно недостатъчни за ученици в гимназиална степен на образование. Не съм наясно относно таксите за детска градина и за начално образование, но за по - горен клас не покриват и една трета дори в най – евтините училища, което, разбира се, оказва влияние върху качеството на получаваното образование. Тъй като училищните такси нарастват с всеки по-горен клас, смятам, че добре би било да има диференцирани лимити за отделните класове или поне степени на образование.

Добре би било в наредбата да се предвиди механизъм за осигуряване на неплатен отпуск за съпруг/а или за компенсиране на напусналите работа – заплащане на пенсионни и здравноосигурителни вноски, дори и за сметка на командирования служител.

Подкрепям идеята да се въведе т.2, ал. 2 на чл. 5, липсата на която беше крайна несправедливост, но не разбирам защо въпросните 8% биват спирани, ако детето реши да продължи образованието си след средно в държавата по местоназначение. Предлагам въпросната точка да бъде променена по следния начин:

„ 2. За всяко дете над 18-годишна възраст, пребиваващо в държавата по местоназначение заедно със служителя, ако продължава да се обучава в държавата по местоназначение и не повтаря учебната година – с 8 на сто от базисния размер за съответната държава;“

          Предвиденият механизъм за актуализиране на размера на командировъчните средства в чл.3, ал.2 е абсолютно задължителен, но по мое мнение това трябва да се извършва ежегодно към фиксирана дата (напр. 01 юли). В противен случай винаги ще остава усещането, че  Освен това, би било по-адекватно за отчитане на реалния ръст на инфлацията като референция да се отчита Индексът на потребителските цени (CPI – Consumer Price Index).

По отношение на финансовите средства за медицински разноски е редно да се предвиди по-точен и конкретен регламент за тяхното компенсиране. Безумно е всеки път да се извървява сложен,тромав и унизителен път за доказване на нуждата от медицинско лечение,както и да се обяснява многократно защо форматът на платежните документи е различен в различните медицински заведения и лаборатории. Много по-разумно би било да се сключва служебно годишна групова (семейна) медицинска застраховка или осигуровка с фиксиран лимит, която да гарантира на семействата минимално спокойствие в държавата по местоназначение.  Такъв е подходът в повечето натовски държави.

Здравейте,

Приветствам макар и твърде закъснялото предложение  за актуализация на финансовите условия при които се командироват  военнослужещи и цивилни служители от Министерство на отбраната. С оглед световната финансова обстановка и галопиращата инфлация напоследък промените са меко казано наложителни.

Добре е,че базата за определяне на командировъчните за отделните държави е повишена (макар и недостатъчно според мен) ,но не  намирам никаква логика в промяната на процентите за различните звания.

Да оставим на страна факта, че отново няма диференциране на процентите между младшите офицерски звания, но се забелязва намаляване на процентите при офицерите и увеличаване на същите при сержантите. Да не би промяната в наредбата да цели подобряване на финансовите условия само на военнослужещите от сержантския състав? Това неминуемо води до девалвация на офицерските звания и минимизиране на разликите между отделните категории военнослужещи, което може да се окаже твърде вредно за една йерархична структура, каквато са Въоръжените сили. Парадокс е, че разликата между младши сержант и капитан (осем звания) е 4 %! Не ми е известна подобна уравниловка в никоя от партньорските страни членки на Алианса.

Не е тайна,че военнослужещи на други натовски държави от по-ниски категории получават командировъчни в пъти по-големи от българските. Служейки в една и съща организация това води до създаването на твърде неприятни дисбаланси и поставя българските военнослужещи (главно офицерите) в унизително положение.

Относно идеята да не се заплащат празничните и почивни дни през време на платения годишен отпуск (дори ако отпускът бива ползван в държавата по местоназначение), считам, че това е доста недобре обмислено предложение и е възможно като резултат да доведе до намаляване на финансовите средства, получавани от военнослужещите. Другият вариант е командированите да бъдат принудени да прибягват към дребни хитрости и да се докладват отпуск само през работни дни, което ще доведе до допълнително увеличаване на и без това немалката административна тежест.

Средствата, предвидени за покриване на разходи за образование, са крайно недостатъчни за ученици в гимназиална степен на образование. Не съм наясно относно таксите за детска градина и за начално образование, но за по - горен клас не покриват и една трета дори в най – евтините училища, което, разбира се, оказва влияние върху качеството на получаваното образование. Тъй като училищните такси нарастват с всеки по-горен клас, смятам, че добре би било да има диференцирани лимити за отделните класове или поне степени на образование.

Добре би било в наредбата да се предвиди механизъм за осигуряване на неплатен отпуск за съпруг/а или за компенсиране на напусналите работа – заплащане на пенсионни и здравноосигурителни вноски, дори и за сметка на командирования служител.

Подкрепям идеята да се въведе т.2, ал. 2 на чл. 5, липсата на която беше крайна несправедливост, но не разбирам защо въпросните 8% биват спирани, ако детето реши да продължи образованието си след средно в държавата по местоназначение. Предлагам въпросната точка да бъде променена по следния начин:

„ 2. За всяко дете над 18-годишна възраст, пребиваващо в държавата по местоназначение заедно със служителя, ако продължава да се обучава в държавата по местоназначение и не повтаря учебната година – с 8 на сто от базисния размер за съответната държава;“

          Предвиденият механизъм за актуализиране на размера на командировъчните средства в чл.3, ал.2 е абсолютно задължителен, но по мое мнение това трябва да се извършва ежегодно към фиксирана дата (напр. 01 юли). В противен случай винаги ще остава усещането, че  Освен това, би било по-адекватно за отчитане на реалния ръст на инфлацията като референция да се отчита Индексът на потребителските цени (CPI – Consumer Price Index).

По отношение на финансовите средства за медицински разноски е редно да се предвиди по-точен и конкретен регламент за тяхното компенсиране. Безумно е всеки път да се извървява сложен,тромав и унизителен път за доказване на нуждата от медицинско лечение,както и да се обяснява многократно защо форматът на платежните документи е различен в различните медицински заведения и лаборатории. Много по-разумно би било да се сключва служебно годишна групова (семейна) медицинска застраховка или осигуровка с фиксиран лимит, която да гарантира на семействата минимално спокойствие в държавата по местоназначение.  Такъв е подходът в повечето натовски държави.

КОМЕНТАР: Посочените в приложение 4 нормативи, на практика предполагат нормални условия за живот на командированите служители и техните семейства. Би трябвало обаче да се балансира между заковани изисквания за полагащи се стаи и сумите които следва да се заплащат за тяхното наемане по приложение 5. В допълнение трябва да се очтита и осигуряване сигурността на командирования служител и неговото семейство. Какво имам предвид. В определени случи се оказва, че наемане на жилище с една стая в повече от посоченото като полагащо се в приложение 4 ще излезе по-евтино от наемане на жилище по изискванията на приложение 4. При даване на възможност за вариране в стаите и по специално вариация в размер +1 спалня, но в границите на определения лимит за наем по приложение 5, ще се осугури възможност на командированият служител за по-голям избор и по отношение локация и сигурност на района в който ще живее със семейството си.

ПРЕДЛАГАМ: Приложение 4 да бъде коригирано, като графата "брой и вид на помещенията" да се промени, както следва:

- за едно- и двучленно семейство: до 2 спални, всекидневна, кухня и сервизни помещения.

- за тричленно семейство: до 3 спални, всекидневна, кухня и сервизни помещения.

- за четири- и  повече членно семейство: до 4 спални, всекидневна, кухня и сервизни помещения.

Забележка 2 към приложение 4 да се премахне (в случай, че горното предложение се приеме)

КОМЕНТАР: С министерската заповед за дългосрочно командироване, определени служители се назначават за старши национален представител, за периода на дългосрочната им командировка. В тази връзка те получават редица допълнителни задължения, отговорности и натоварване. Имайки предвид това, е удачно да се предвиди допълнително увеличение на командировъчните им средства. Нещо подобно на приложение 6, към чл.11. Би могло да бъде формулирано както като определена сума за месец, така и сума на ден. Тъй като задълженията на старши национален представител не зависят от званието на служителя, то сумата трябва да бъде еднаква за всички. От друга страна е нормално да има диференциране с отчитане на броя служители, за които съответния старши национален представител има отговорности (все пак едно е да са 2-ма, друго 32-ма).

ПРЕДЛАГАМ: Да се създаде нов член в Наредбата, с цел регламентиране на получаване на допълнителни командировъчни пари, за служителите назначени за старши национални представители, както следва: 

чл....  "За времето на дългосорочната командировка, служителите назначени да изпълняват задължения на старши национален представител, получават, извън командировъчните пари по чл. 5 ал.1 и 2, командировъчни пари, съгласно Приложение ....

КОМЕНТАР: С министерската заповед за дългосрочно командироване, определени служители се назначават за старши национален представител, за периода на дългосрочната им командировка. В тази връзка те получават редица допълнителни задължения, отговорности и натоварване. Имайки предвид това, е удачно да се предвиди допълнително увеличение на командировъчните им средства. Нещо подобно на приложение 6, към чл.11. Би могло да бъде формулирано както като определена сума за месец, така и сума на ден. Тъй като задълженията на старши национален представител не зависят от званието на служителя, то сумата трябва да бъде еднаква за всички. От друга страна е нормално да има диференциране с отчитане на броя служители, за които съответния старши национален представител има отговорности (все пак едно е да са 2-ма, друго 32-ма).

ПРЕДЛАГАМ: Да се създаде нов член в Наредбата, с цел регламентиране на получаване на допълнителни командировъчни пари, за служителите назначени за старши национални представители, както следва: 

чл....  "За времето на дългосорочната командировка, служителите назначени да изпълняват задължения на старши национален представител, получават, извън командировъчните пари по чл. 5 ал.1 и 2, командировъчни пари, съгласно Приложение ....

Чл. 8. (1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.

(2) За времето на ползване на отпуск, включително за почивните и празнични дни в рамките на този отпуск, командировъчни пари не се полагат, с изключение на случаите по чл.9.

КОМЕНТАР:  Не би следвало да се прави разлика между получаване на командировъчни пари за почивни дни, когато служителят не е в отпуск и почивни дни, когато е в отпуск. Т.е. за нормалната междуседмична почивка (събота и неделя) в единия случай се получават командировъчни пари, но когато тези събота и неделя са в рамките на отпуска - такива не се получават. Няма логика. Също така, чл. 8 донякъде е в противоречие с чл. 7, който предполага полагащи се командировъчни пари за почивните дни. В този случай ако служител е в отпуск, но е на територията на държавата по местоназначение, следва кмандиривъчни пари да се изплащат.  Смятам, че чл. 7 следва да бъде премахнат или прецизиран, с цел недопускане тълкуване на Наредбата.

ПРЕДЛАГАМ:

чл.8 (2) да се промени, както следва: "За времето на ползване на отпуск, командировъчни пари не се полагат за работните дни, в рамките на този отпуск, с изключение на случаите по чл.9".

да се създаде нова алиния:  "(3) За времето на ползване на отпуск, командировъчни пари се полагат за официалните почивни и празнични дни, в рамките на този отпуск, съгласно официалния календар на почивни и празнични дни на Република България".

Здравейте, няма как да не се коментират тези "промени" в наредбата. Това не са никакви повишения на сумите, а по -скоро понижения на нетните доходи на база на определен период (година). Вземайки под внимание факта, че командировъчните средства по действащата наредба са архаични, съпоставени с днешните цени и доходи, може да се каже с огромна доза сигурност, че промяната ще доведе до ощетяване на командированите военнослужещи.

Първо, при никоя друга държава няма спиране на командировъчните средства докато си в полагаем отпуск. Т. е. според наредбата има заплащане само за 11 месеца в годината (защото 2/3 от полагаемият годишен отпуск трябва да се използва). Въвеждането на неплащане на празнични и почивни дни в рамките на отпуска ощетява още повече командированите военнослужещи.

Второ, това увеличение на базата за дадена държава е смешно, на фона на намаление на процентите от нея за конкретното звание. Това са няколко евро увеличение. Поне процента от базата да беше запазен, щеше да има някакъв вид увеличение. 

Настоящият проект за промяна е по-скоро ощетяващ, отколкото стимулиращ.

С направените промени базата на командировъчни средства се увеличава, но процента от нея намалява. Практическият ефект е повишаването на дневните от порядъка на 5-7 евро. НО…..в наредбата е залегнато, че празнични и почивни дни през отпуската няма да се плащат, което не просто обезсмисля символичното увеличение, ами и намаля финансовите средства в годишен аспект! Нека разгледаме хипотезата, когато военнослужещ излиза в двуседмичен отпуск. С уикенд преди, по средата и в края означава, че с 6 дни допълнително ще бъдат намалени командировъчните в сравнение с настоящите условия. Увеличението от 6-7 евро бива на момента „изядено“ за месеци напред. И това при ползването на само 10 дни годишен отпуск. Като резултат в края на годината е твърде възможно военнослужещ да се окаже с по-малък размер изплатени финансови средства, отколкото настоящата наредба.

С оглед на гореизложеното предлагам поне едно от следните изменения да бъде прието:

1. чл. 8, ал. 2 да отпадне;
2. Процента от базата за дневни пари да не бъде по-малък от сегашния.

Като заключение ще спомена, че:

• в никоя друга страна не отрязват командированите на задграничен мандат когато са в отпуск;
• командировъчните средства не са променяни от 2007, което с оглед инфлационните процеси в периода 2007-2022 е повече от плачевно
•  В много от страните парите за училище стигат за близо половината от нужната сума.
• При болест и направени медицински разходи административната тежест е повече от "тежка".

Резултатът е липса на мотивация за опит от международна среда и отлив от кандидати за международни длъжности.

5. НДКЧ не регламентира и статута на супруга/супругата на командирования служител, както това е уредено в наредбата за консулската служба относно възможността за ползване на неплатен отпуск по време на мандата зад граница. По този начин в повечето случай супруга/съпругата се налага да напусне работа, за да може да придружи командировъния служител, което е крайно неприятно и води до отлив на кандидати точно поради тази причина.

Здравейте, 

Бих искал да споделя няколко неща относно положение в момента и да попитам, каква е основната идея на предлаганите промени, защото не ми става ясно с какво точно ще мотивитаре хората да кандидатства за международни позиции. 

1. Настоящото заплащане в момента е достатъчно да се покрият минималните разходи, и предоставя на българските военнослужещи един нисък стандарт на живот. Тук е и първия ми въпрос - каква е идеята да вдигнете базата за Италия например от 85 на 109 евро и същевременно да намалите процента за звание, за майор какъвто съм аз от 80 на 70% - да парите в крайна сметка се вдигат малко но това не е достатъчно. 
2. Яко някой все още не знае българските военнослужещи получават възнаграждение за единадесет месеца не за дванадесет, защото са задължени да ползват поне 2/3 от полагащия им се годишен отпуск - тук също забелязах, че сте решили да направите така, че да не се заплащат почивните и празничните дни когато сме в отпуск. Може би идеята е допълнително да се демотивирате хората.
3. Медицинското осигуряване и признаването на разходите за медицински услуги е под всякакава критика  - всеки се моли да не се разболее, защото ако трябва да си плаща зе нещо не се знае дали изобщо ще му бъдат възстановени някакви разходи. 
4. Парите за училище, особенно за средно образовани стигат за покриване на едва половината от направените разходи и то в най-евтините училища. 

Като заключение мога да кажа, че предлаганите възнаграждения ни отреждат последното място в НАТО и ЕС и е крайно неприятно да разбереш какво получават останалите нации, като възнаграждение и социални услуги сравнено с нас.