Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, заедно с мотиви към него

Предложената разпоредба на чл. 109, ал. 5 от проекта на ППЗДДС е в противоречие с чл. 173, ал. 5 от ЗДДС, с чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и създава необоснована административна тежест за доставчиците на такива доставки.

1. Противоречие с чл. 173, ал. 5 от ЗДДС

В чл. 173 от ЗДДС са уредени няколко самостоятелни хипотези на доставки с нулева ДДС ставка, както и предпоставките за тяхното приложение, включително необходимите документи.  Така например в чл. 173, ал. 2 ЗДДС се указва, че за да се приложи хипотезата на чл. 173, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се представи искане заедно с документи, „определени с правилника за прилагане на закона“. По същия начин, за да се приложи хипотезата на чл. 173, ал. 6 ЗДДС, съгласно ал. 7 са необходими документите, определени с правилника за прилагане на ЗДДС.

За разлика от посочените хипотези обаче, в случаите по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС, касаещи най-общо доставки до институциите на ЕС, законът не предвижда делегация необходимите документи за прилагане на нулевата ставка да бъдат определени в правилника на закона. Напротив, необходимите документи са изрично уредени директно в чл. 173, ал. 5 от ЗДДС, където се посочва: „За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз“.  Писмените документи, удостоверяващи договорните отношения, обикновено са писмена поръчка или писмен договор и фактура. От мотивите при изменението на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС през 2011 г. става ясно, че тази разлика в уредбата е умишлено целена, тъй като основанието за освобождаване на доставките до институциите на ЕС е самостоятелно основание, то следва от самото право на ЕС и е пряко приложимо в държавите членки.

Предвид наличието на изрична и изчерпателна регламентация в ЗДДС и липсата на законова делегация за приемане на допълнителни условия в ППЗДДС, недопустимо е в ППЗДДС да се предвиждат допълнителни документи и условия за прилагането на хипотезата по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС, различни от посочените в закона. По-специално недопустимо е освен фактура в ППЗДДС да се изисква и „удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз задължение за заплащане на данък по образец - приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432, потвърдено от териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, независимо коя е приемащата държава, за лицата по ал. 2“ (чл. 109, ал. 5, т. 2 от проекта на ППЗДДС).

2. Противоречие с чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011

Изискването в чл. 109, ал. 5, т. 2 от проекта на ППЗДДС не само да се представи удостоверение за освобождаване, а и във всеки случай то да бъде „потвърдено от териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, независимо коя е приемащата държава“, е в противоречие с чл. 51 от Регламент 282/2011.

Съгласно последния и бележките в приложение 2 удостоверението се издава от съответната институция на ЕС и се подпечатва от органите на държавата домакин по седалището ѝ. Това обикновено е Белгия или Люксембург, където са установени повечето институции на ЕС. Нещо повече, в съответствие с чл. 51, параграф 2 от Регламента тези държави са освободили институциите от задължението за подпечатване на издаваните от тях удостоверения.  Недопустимо е да се изисква допълнително потвърждение от друга държава членка.

Изискването издаваните от институциите на ЕС удостоверения да бъдат допълнително потвърждавани и от ТД на НАП е в разрез с правилата на регламента, уреждащи удостоверенията за освобождаване.

3. Административна тежест

Накрая, следва да се посочи, че например при предоставяне на преводачески услуги, институциите на ЕС обикновено издават удостоверение за освобождаване за всяка отделна поръчка/документ за превод, като обикновено удостоверението е на съответен чужд език (английски или френски). Ако всяко такова удостоверение следва да се потвърждава от ТД на НАП това би довело до значителна административна тежест и пречки в дейността на доставчиците на подобни доставки.

Освен това в проекта на ППЗДДС не са ясно уредени правилата, по които ТД на НАП ще потвърждава удостоверенията за освобождаване – в кой момент и в какъв срок с оглед фактурирането на доставките, ще се дължат ли такси, както и по какви критерии ще се потвърждават и какво би се случило, ако НАП откаже потвърждаване (на какво основание?).

Моля чл. 109, ал. 5 от проекта на ППЗДДС да се приведе в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС и да не изисква допълнителни документи.