Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност и мотивите към него

Във връзка с изложеното по-горе сме на мнение, че предложените текстове трябва да се преработят. Това трябва да стане като се вземе предвид принципа на съразмерност и се установят условия за намаляване на данъчната основа при неплащане, които да позволят практически на данъчно задължените лица да се възползват от коригиране на размера на платения от тях ДДС, когато те са в състояние да докажат окончателната или вероятната несъбираемост на вземанията си посредством разумни и реалистични за набавяне доказателства.

Такива, например, са следните условия:

- изискването, че за доказване на окончателната несъбираемост на вземания (чл. 115, ал. 10, т. 1), погасени по давност, трябва да са налице доказателства за "неуспешно проведено изпълнително производство". Така намаляването на данъчната основа се поставя в зависимост от това данъчно задълженото лице да е започнало и активно провеждало изпълнително производство за вземането си. Това обаче често може да е било икономически несъобразно (напр., защото вземанията са много на брой, но с малък индивидуален размер, който не оправдава разходите за изпълнително производство) или нецелесъобразно по други причини. Липсата на изпълнително производство би лишило данъчно задълженото лице от възможността да коригира платения ДДС, въпреки че реално не е получило и никога няма да получи пълно плащане. Това противоречи на целите и смисъла на чл. 90, ал. 1 от Директивата;

- изискването, че за доказване на вероятната несъбираемост на вземания (чл. 115, ал. 11) доставчикът трябва да има доказателства, че длъжникът не разполага с активи, срещу които да бъде насочено принудително изпълнение, и че има промяна (предполагаме има се предвид намаление) в стойността на активите му от предоставянето на доставката до изтичането на период от 730 от изискуемостта на плащането. В повечето случаи изпълнението на това изискване би било практически невъзможно за доставчика и то не само защото от него ще се изисква да докаже отрицателен факт. Например, доставчикът би могъл да знае какви активи има дружество - длъжник посредством публикуваните му финансови отчети в Търговския регистър. Често неизрядни длъжници не публикуват финансовите си отчети. Дори да ги публикуват, това на практика става с почти година и половина закъснение (ако, например, трябва да се види какви са активите на едно дружество към март месец 2022 г., най-рано това би могло да стане към края на 2023 г., когато в Търговския регистър се публикуват финансовите отчети за 2022 г.). За длъжници - физически лица, би било практически много трудно изобщо да се разбере и докаже с какви активи разполагат. При все това от доставчика ще се очаква и да следи за намаляване на наличните активи на длъжника след датата на предоставяне на доставката. На практика, от доставчика ще се очаква да е предприел всички възможни действия по принудително изпълнение, за да докаже вероятната несъбираемост на вземанията си. Както посочихме по-горе, много често това би било икономически необосновано или нецелесъобразно по други причини. Такова изискване нарушава целите и смисъла на чл. 90, ал. 1 от Директивата;

- изискването намаляването на данъчната основа в повечето случаи да става задължително с кредитно известие. Наложената практика в търговския оборот е издаването на кредитно известие да се приема като равносилно на намаляване на цената/вземането. В случая на пълно или частично неплащане обаче няма намаляване на цената/вземането. По принцип длъжникът продължава да дължи пълния размер на вземането. Затова издаването на кредитно известие за целите на намаляване на данъчната основа при неплащане е неудачно и може да доведе до обърквания, допълнителни търговски спорове и негативни последици в търговския оборот. Според нас е по-удачно документирането на намаляването на данъчната основа при неплащане да става по друг начин - напр., чрез специфичен протокол по чл. 117 от ЗДДС, който на практика до голяма степен постига същите цели по отношение на отчетността без да има потенциални негативни последици за търговския оборот.

Принципно подкрепяме въвеждането на ред за намаляване на данъчната основа при пълно или частично неплащане на цената от клиент и съответно коригиране на платения от доставчика ДДС. Липсата на такъв ред до момента е в нарушение на чл. 90, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО ("Директивата") съгласно тълкуванията на последния от Съда на ЕС ("СЕС").

Считаме обаче, че предложеният подход (нови алинеи 8 до 12 в чл. 115 от закона) реално не пренася по правилен начин изискванията на Директивата, както те са тълкувани от СЕС. Съгласно предложения подход намаляването на данъчната основа при пълно или частично неплащане е обвързано с толкова стриктни условия, че практическото му прилагане от данъчно задължените лица би било силно ограничено - почти до степен на обезсмисляне на въвеждането на такъв ред.

Чл. 90, ал. 1 от Директивата дава свобода на държавите-членки да определят условията за намаляване на данъчната основа. Но те трябва да направят това, имайки предвид принципа на съразмерност (пропорционалност). Според СЕС това означава, че условията не трябва да надвишават стриктно необходимото и не трябва да правят намаляването на данъчната основа неоправдано трудно, така че практически да водят до обезсмисляне на правилата за това. На мнение сме, че част от предложените условия нарушават принципа на съразмерност.

Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/standpoint/view/30791/ 

       В таблиците представени по-долу съм направил съпоставка между сумите предоставяни като обезпечение в полза на НАП от дружествата в страната, осъществяващи търговия с горива и сумите ДДС, събрани от НАП от същите тези дружества за последните три години. Данните са представени по месеци и средно годишно:

Мотиви:

В преписка с Министерство на финансите Вх. № 94-00-481 от 2021 г., продължила и през 2022 г., съм развил достатъчно подробни мотиви за моето предложение за отпадане на думите „в 7-дневен срок“ от чл. 176в, ал. 4. Голяма част от тези мотиви сте изложили и във Вашето предложение за промяна, но не разбирам защо е необходим и 3-дневният срок? Всеки срок би довел до математическа неопределеност при анализ на дейността, съответно до липса на житейска логика. Едва ли някой може да отговори при така предложения срок в кой точно момент и с колко трябва да бъде увеличено конкретно обезпечение (справка в горната преписка).

По отношение на ал.5, касаеща началният момент на настъпване на обстоятелствата водещи до задължение за внасяне на обезпечение, съм повече от съгласен, че е необходим такъв срок. Там би било без значение според мен дали е 7 или 3-дневен. Т.е. предложеният § 31а може и да отпадне от моето предложение, ако споделите доводите ми.

Непонятно за мен, не е обсъдено второто мое предложение по преписка с Министерство на финансите Вх. № 94-00-481, а именно за размера на обезпечението. Както установих, сте изискали данни от НАП, с които да анализирате моето твърдение, но решихте да не споделяте с мен Вашите изводи, а и не сте включили никакви промени в тази посока. След като устно ми бе отказано да получа данните, с които Вие разполагате от НАП, направих запитване по ЗДОИ и получих необходимите за анализа данни. Няма как да знам дали Вие сте работили със същите, но подозирам, че не сте, след като не сте стигнали до изводи за прекомерната тежест на това обезпечение. По-долу представям получените данни и техния анализ на база информацията по решения Р-ЦУ-55/14.04.2022 и Р-ЦУ-67/23.05.2022 на НАП:

Предложение за изменение и допълнение в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност

            Уважаеми дами и господа,

            В срока за обществено обсъждане на горния проект, правя следните предложения за изменението му:

§ 31. В чл. 176в, ал. 4 думите „в 7-дневен срок“ се заличават“.

§ 31а. В чл. 176в, ал. 5 думите „в 7-дневен срок“ се заменят с „в 3-дневен срок“.

§ 31б. В чл. 176в, се добавя ал. 2а „ Данъчно задължено лице, за което в продължение на три последователни години не са констатирани нарушения на този закон и което няма други непогасени публични вземания, има право да намали ставката на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 2 (две) на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период.