Проект на Постановление на Министерския съвет за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства

ДО

Г-Н НАЙДЕН ТОДОРОВ

МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С предложеният проект на Постановление на Министерския съвет за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти (ДКИ), осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, представен за обществено обсъждане на 28.03.2023 г., е предвидено за ДКИ в областта на сценичните изкуства с национално значение да се въведе допълнителен коефициент 1,3, по който се умножава стандарта, определен за жанровото направление, в което осъществяват своята творческа дейност.

Държавните културни институти с национално значение в областта на сценичните изкуства са: Народен театър „Иван Вазов“; Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Държавен музикален и балетен център „Стефан Македонски“ и Национален ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“.

Особеното при ДКИ с национално значение е, че те имат по-висока степен на отговорност при създаването на творчески продукти, тъй като изпълняват държавната политика в областта на съхраняването, създаването и разпространението на високи образци от българското културно наследство и съвременната българска култура, които имат представителен за националната култура характер на територията на цялата страна и извън нея. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от  Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК)  на държавните културни институти с национално значение е възложено да изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни и исторически ценности. В тази връзка се изисква творческите продукти, които създават ДКИ с национално значение, да са с високо художествено качество и иновативност в сценичното изкуство, да имат богато разнообразие на естетики и стилове, да създават вкус към изкуството и културата в обществото и особено в младото поколение.

Народен театър „Иван Вазов“, като национален културен институт, създава и разпространява продукти в областта на театралното изкуство, насочени към естетическото и духовно развитие на личността, чрез които способства за формиране на националното самосъзнание и идентичност, за развитието на националните идеи и духовност на нацията.

 За да може да се постигне тази образователна и социална ефективност и въздействие върху съзнанието на публиката, е необходимо културните институти с национално значение да не бъдат въвличани в надпревара за осигуряване на финансови средства и необходимостта от представянето на комерсиални продукти, а за тях да се осигури достойно финансиране от държавата.

Държавните културни институти с национално значение следва да бъдат изведени преди всички останали културни институти, без това да омаловажава дейността на последните, именно защото държавните културни институти с национално значение изпълняват държавната политика в областта на културата и така, както е установено в чл.7, ал. 3 от  ЗЗРК, те се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.

Уважаеми господин министър, предвид изложеното предлагам: за държавните културни институти с национално значение коефициентът 1,3 да се замени с коефициент 1,6 , като промяната се отрази в  чл. 1, ал. 2, т. 1 от проекта на ПМС за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

С уважение,

ДИРЕКТОР НА НТ „ИВАН ВАЗОВ“

        ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТ ВЕНЦИСЛАВ СПИРДОНОВ – ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК

ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

ОТНОСНО: проект за постановление на единни разходни стандарти за финансиране на държавни културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Началото на професионалния театър във Велико Търново е поставено на 14 юли 1952 година, когато официално започва да функционира професионалният Окръжен народен театър в старопрестолния град. Помещавал се е историческото читалище „Надежда“. Първото заглавие в афиша на новосъздадения театър е пиесата „Любов“ на Орлин Василев, чиято премиера е била на 18 септември 1952 г.  През 1971 г. е построена новата сграда на театъра в центъра на Велико Търново, а първото изиграно представление в нея е „Под игото“ по романа на Вазов на 20 април. Година по-късно театърът е обявен за драматично-музикален. „Службогонци“ е първото заглавие в афиша на музикалния състав. Премиерата на мюзикъла от Парашкев Хаджиев е била на 24 декември 1972 година. Постановките на театъра се играят из цяла България и гастролират в чужбина. МДТ “Константин Кисимов” разполага с голяма и камерна зала. Салонът има 644 седящи места, 219 от които са на балкона. Камерна зала съдържа 120 седящи места. Голяма гордост е изключителната въртяща се сцена с четири подвижни подиума, с които не може да се похвали друг театър в страната. Театърът е забележителен и с уникалната си завеса. Огромният гоблен е истинско произведение на изкуството и няма аналог в света със своите размери – 8,60 на 12,50 метра, ушит е в полския град Краков през 1975 г.

Предложението ми е свързано със специалния статут на Музикално – драматичен театър „ Константин Кисимов“ Велико Търново. В структурата му са обособени два творчески колектива – музикален отдел и драматичен отдел. Всеки от тях със собствена творческа програма и различен репертоар. Двата творчески колектива имат свой репетиционен цикъл и самостоятелни представления. С разнообразната си програма задоволяват потребностите от музикални и драматични представления не само на публиката във Велико Търново и региона, но и в цялата страна. За достигане на продукцията им до по-голяма аудитория в по-голямата част от годината музикалния и драматичния състав на театъра са в турнета, като нерядко всеки от съставите гастролира в различни региони на страната  в един  и същи период.

Следва да се отчете и факта, че себестойността на една музикална  продукция е по-голяма в сравнение с тази на драматична постановка. Това се обуславя от необходимостта на по-голям творчески състав при представянето на музикалния продукт, още повече при турне.

Поради спецификата на института, който представя репертоар в жанровете оперета, мюзикъл, оперно-симфонични концерти, детски мюзикъли и музикално-образователни концерти и драматични постановки би било целесъобразно стандарта да бъде разделен на – музикален и театрален. Театърът функционира като музикално – театрален продуцентски център и за него следва да се приложи същата диференциация на финансиране на различните художествени продукти, както е предвидено в чл.1, т.7 в Проект за постановление на единни разходни стандарти за финансиране на държавни културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, отнасяща се за театрално – музикални продуцентски центрове.

Предлагам следната редакция в чл.1, т.7:

„7. театрално-музикални продуцентски центрове и музикално-драматични театри: 

а) по 4.50 лв. за 1 лв. приходи от драматичен продукт;

б) по 10 лв. за 1 лв. приход от музикален продукт;“

В случай, че предложението се приеме т. 6 придобива следната редакция:

„6. театрално-музикални центрове и фолклорни ансамбли - по 7 лв. за 1 лв. приходи;

През годините великотърновският театър се е утвърдил като културен център на града и региона, както и трайно се вписва в общото културно пространство на страната с репертоар, който покрива и художествено аргументира целия жанров спектър на сценичните изкуства, с уникалната симбиоза между два театъра – драматичен и музикален. С тази промяна нивото ще се повиши още повече.

ВЕНЦИСЛАВ СПИРДОНОВ

ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОБЩИНСКИ

СЪВЕТ