С проекта се предлагат изменения и допълнения в Наредба Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания.
Предлаганите изменения и допълнения са свързани с усъвършенстване на процедурите по организиране, провеждане, документиране и отчитане на теренните археологически проучвания и създаване на предпоставки за стимулиране дългосрочното и отговорно отношение към проучването на археологическото наследство.
Министерство на културата
Адрес: София, София 1000, бул. Александър Стамболийски 17
Електронна поща: delovodstvo@mc.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
По чл.22. (5)
Коментар (Любомир Мерджанов): Какво точно се има предвид тук? Наредбата за ФУИМФ не предвижда по-специално отношение към ръководителите на разкопки при предоставяне на материали за научна обработка. Създава се усещане, че материалите са на разположение само на ръководителя, и то безсрочно. Това не е добра формулировка.
По чл.22. (5)
Коментар (Любомир Мерджанов): Какво точно се има предвид тук? Наредбата за ФУИМФ не предвижда по-специално отношение към ръководителите на разкопки при предоставяне на материали за научна обработка. Създава се усещане, че материалите са на разположение само на ръководителя, и то безсрочно. Това не е добра формулировка.
По чл. 13 (2) ... При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (Любомир Мерджанов): Това означава ли, че структури с експозиционна стойност (напр. мозайки), не могат да се вдигат, за да се проучва в дълбочина? И още: Кой и по какъв начин ще определя дали една структура има експозиционна стойност или няма?
По чл. 13 (2) ... При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (Любомир Мерджанов): Това означава ли, че структури с експозиционна стойност (напр. мозайки), не могат да се вдигат, за да се проучва в дълбочина? И още: Кой и по какъв начин ще определя дали една структура има експозиционна стойност или няма?
По чл. 17 (7). В случай, че археологически обект няма определени граници и охранителни зони, границите и обхватът на теренното археологическо проучване, посочени в разрешението се определят като временни такива, до предоставяне на статут на археологическия обект по реда на ЗКН.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): При спасителните теренни археологически проучвания как ще се определят границите и съответно - статутът на обекта, когато за съответния терен има наличие за инвестиционна намерение?
По чл. 17 (7). В случай, че археологически обект няма определени граници и охранителни зони, границите и обхватът на теренното археологическо проучване, посочени в разрешението се определят като временни такива, до предоставяне на статут на археологическия обект по реда на ЗКН.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): При спасителните теренни археологически проучвания как ще се определят границите и съответно - статутът на обекта, когато за съответния терен има наличие за инвестиционна намерение?
По чл. 13 (2). При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): Задължително до стерилна основа. Достигане до археологически структури, но когато са без експозиционна стойност? Не всички археологически структури са с експозиционна стойност.
По чл. 13 (2). При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): Задължително до стерилна основа. Достигане до археологически структури, но когато са без експозиционна стойност? Не всички археологически структури са с експозиционна стойност.
По чл.27а (2) Комисията се състои от представители на: Инспектората по опазване на КН, НАИМ при БАН или университетите с катедра "Археология", археолог от регионален исторически музей или от местен общински музей...
Коментар (доц.д-р К. Кисьов): С предложение да се промени на: "археолог от регионален музей".
По чл.27а (2) Комисията се състои от представители на: Инспектората по опазване на КН, НАИМ при БАН или университетите с катедра "Археология", археолог от регионален исторически музей или от местен общински музей...
Коментар (доц.д-р К. Кисьов): С предложение да се промени на: "археолог от регионален музей".
Трябва да поясня едно нещо относно предложените от мен тук Образци от изискваната документация по член 23, ал. 2, точки 1-5. Тези образци да бъдат стандартите за археологическа документация и за всяка една област на археологията ни - праистория,антична археология, средновековна археология да си има съответните образци на документация. Така е редно според мен, защото при наличието на такива стандарти на образци, които да са публични и качени нап сайтовете на Националния археологически институт с музей при БАН, или на сайта на Министерство накултурата - ще бъдат от полза не само на археолозите, но и на студентите по археология в процеса на тяхното обучение по археология във вузовете.
Трябва да поясня едно нещо относно предложените от мен тук Образци от изискваната документация по член 23, ал. 2, точки 1-5. Тези образци да бъдат стандартите за археологическа документация и за всяка една област на археологията ни - праистория,антична археология, средновековна археология да си има съответните образци на документация. Така е редно според мен, защото при наличието на такива стандарти на образци, които да са публични и качени нап сайтовете на Националния археологически институт с музей при БАН, или на сайта на Министерство накултурата - ще бъдат от полза не само на археолозите, но и на студентите по археология в процеса на тяхното обучение по археология във вузовете.
Доколкото аз знам без да съм юрист - може и да греша, но Наредбата е подзаконов акт и според мен е редно промените, които се предлагат в нея да бъдат вкарани чрез проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство в главата касаеща археологията.
Доколкото аз знам без да съм юрист - може и да греша, но Наредбата е подзаконов акт и според мен е редно промените, които се предлагат в нея да бъдат вкарани чрез проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство в главата касаеща археологията.
Предлагам след текста Разрешавам на, и трите имена на ръководителя да бъде добавено преди научната степен да бъде добавени думите магистърска степен. Същите думи предлагам да бъдат добавени и след трите имена на заместник-ръководителя и преди думите научна степен.
Мотивите ми са, че мисля, че така е по-правилно.
Предлагам след текста Разрешавам на, и трите имена на ръководителя да бъде добавено преди научната степен да бъде добавени думите магистърска степен. Същите думи предлагам да бъдат добавени и след трите имена на заместник-ръководителя и преди думите научна степен.
Мотивите ми са, че мисля, че така е по-правилно.
Според мен ще е правилно самата археологическа гилдия да изработи тези образци на документация
Според мен ще е правилно самата археологическа гилдия да изработи тези образци на документация
Мотивите ми да направя предложеното от мен Предложение са:
Според мен наистина няма смисъл след като един археолог е сертифициран и вписан в Регистъра към Министерство на културата по член 150 точка 5 ал. 2 от Закона за културното наследство отново да подава документи зависше образование по археология след като е сертифициран по този регистър и, че ясно и в закона и в наредбата се казва, че разрешителни за разкопки се издават на сертифицирани лица. След като това е така няма никсакъв смисъл според мен всеки път, когато археолозите кандидатстват за издаване на разрешителни за разкопки всеки път да доказват, че имат висше образование по археология.
Относно добавянето на точка 7 към член 23 ал. 2 от Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Н-00-0001 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. Предлагам да има такива образци, защото по този начин след като го има тяхното наличие първо ще се избегнат евентуални спорове за това какво точно трябва да включва изискваната документация по член 23 от наредбата и така ще има ясни стандарти за нейното оформяне, които според мен биха гарантирали качество на самата документация.
Мотивите ми да направя предложеното от мен Предложение са:
Според мен наистина няма смисъл след като един археолог е сертифициран и вписан в Регистъра към Министерство на културата по член 150 точка 5 ал. 2 от Закона за културното наследство отново да подава документи зависше образование по археология след като е сертифициран по този регистър и, че ясно и в закона и в наредбата се казва, че разрешителни за разкопки се издават на сертифицирани лица. След като това е така няма никсакъв смисъл според мен всеки път, когато археолозите кандидатстват за издаване на разрешителни за разкопки всеки път да доказват, че имат висше образование по археология.
Относно добавянето на точка 7 към член 23 ал. 2 от Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Н-00-0001 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. Предлагам да има такива образци, защото по този начин след като го има тяхното наличие първо ще се избегнат евентуални спорове за това какво точно трябва да включва изискваната документация по член 23 от наредбата и така ще има ясни стандарти за нейното оформяне, които според мен биха гарантирали качество на самата документация.
Предлагам след като археолога който е сертифициран като правоспособен по член 150 от Закона за културното наследство и при самата си заявка за сертифициране прилага копие от диплома за висше образование по специалност Археология и няма според мен никакъв смисъл от това археолога, който е сертифициран и при самото си кадидатстване за издаването на разрешително прилага документ, че е сертифициран, няма според вмене никакъв смисъл от това да прилага копие от дипломата си всеки път, когато кандидатства за разрешително за провеждаето на теренни археологически проучвания.
След като чрез тази Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Н-00-0001 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ се цели и усъвършенстване на процедурите по документиране предлагам към член 23 ал 2 от наредбата да се добви точка 7, която да гласи: Образци от изискваната документация по член 23, ал. 2, точки 1-5 да бъдат публични и публично достъпни и в електронен вид качени на сайта или на Министерство на културата, или на сайта на Националния археологически институт с музей при БАН
Предлагам след като археолога който е сертифициран като правоспособен по член 150 от Закона за културното наследство и при самата си заявка за сертифициране прилага копие от диплома за висше образование по специалност Археология и няма според мен никакъв смисъл от това археолога, който е сертифициран и при самото си кадидатстване за издаването на разрешително прилага документ, че е сертифициран, няма според вмене никакъв смисъл от това да прилага копие от дипломата си всеки път, когато кандидатства за разрешително за провеждаето на теренни археологически проучвания.
След като чрез тази Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Н-00-0001 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2011 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ се цели и усъвършенстване на процедурите по документиране предлагам към член 23 ал 2 от наредбата да се добви точка 7, която да гласи: Образци от изискваната документация по член 23, ал. 2, точки 1-5 да бъдат публични и публично достъпни и в електронен вид качени на сайта или на Министерство на културата, или на сайта на Националния археологически институт с музей при БАН
02.06.2023
02.07.2023
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
По отношение заместник научният ръководител.
Коментар (Любомир Мерджанов): Новите промени в Наредбата за ТАП отново по никакъв начин не уреждат въпроса със зам.-научните ръководители. Отново няма никакви изисквания към това кой може да е заместник-ръководител. Според мен, задължително е да има изискване за образование и стаж и за заместник-ръководителя. Това следва да е и първата стъпка за вменяване на истински задължения на заместник-ръководителя и увеличаване на времето, в което той може да замества научният ръководител; както и да има право сам да завърши археологическите проучвания, при невъзможност това да извърши ръководителят. Иначе пак оставаме на стария субективен начин на одобрение или не на заместник-ръководителя. Напълно излишно е едно проучване да има заместник-ръководител, ако той продължава да е толкова ограничен в правомощията си (според Наредбата за ТАП).
По отношение заместник научният ръководител.
Коментар (Любомир Мерджанов): Новите промени в Наредбата за ТАП отново по никакъв начин не уреждат въпроса със зам.-научните ръководители. Отново няма никакви изисквания към това кой може да е заместник-ръководител. Според мен, задължително е да има изискване за образование и стаж и за заместник-ръководителя. Това следва да е и първата стъпка за вменяване на истински задължения на заместник-ръководителя и увеличаване на времето, в което той може да замества научният ръководител; както и да има право сам да завърши археологическите проучвания, при невъзможност това да извърши ръководителят. Иначе пак оставаме на стария субективен начин на одобрение или не на заместник-ръководителя. Напълно излишно е едно проучване да има заместник-ръководител, ако той продължава да е толкова ограничен в правомощията си (според Наредбата за ТАП).