Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Проектът на Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) отразява промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), направени с § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г.), които влизат в сила от 01.01.2024 г.
Във връзка с направените допълнения в ЗДДС, които въвеждат задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания, произхождащи от държави-членки и за бенефициента („получателят“) на тези презгранични плащания, са извършени съответните промени и в ППЗДДС.
Министерство на финансите
Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102
Електронна поща: feedback@minfin.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
26.09.2023
26.10.2023
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Допълнението означава ли, че ще се предизвикват проверки от Инспекция по труда, за да констатира всеки граждански договор дали е прикрит трудов договор и кой ще се занимава с това, защото според Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), ВАС окончателно решава въпроса, като приема, че „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.“
Възниква и следващи въпроси:
- Как ЮЛ ще бъде задължено да сключи трудов договор. А ако ФЛ не желае да сключи такъв не се ли нарушава неговото право на полагане на труд?
- При положение, че трудово правоотношение не е възникнало по силата на индивидуален трудов договор, избор или конкурс, лицата няма да имат право на отпуски, обезщетения за безработица и всички права по КТ, докато въпросът не бъде изяснен от Инспекция по труда, а ако работодателят обжалва- от компетентния съд. Това е време и излишно разпиляване на средства в и без това затрудненото икономическо състояние, в което се намират не малко фирми.
Също така осигурителните му права ще са засегнати. То това би означавало, че в крайна сметка ощетен ще е трудещият се човек.
Не ми става ясно защо е необходимо това.
Изглежда има огромно неразбиране от МФ към бизнеса и вместо да се правят постъпки за ясни и стриктни правила за развитие на икономиката ни, ще се постигне объркване и още по- голям отлив от работна ръка.
Поздрави,
Боряна Томова,
Счетоводител
Допълнението означава ли, че ще се предизвикват проверки от Инспекция по труда, за да констатира всеки граждански договор дали е прикрит трудов договор и кой ще се занимава с това, защото според Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), ВАС окончателно решава въпроса, като приема, че „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.“
Възниква и следващи въпроси:
- Как ЮЛ ще бъде задължено да сключи трудов договор. А ако ФЛ не желае да сключи такъв не се ли нарушава неговото право на полагане на труд?
- При положение, че трудово правоотношение не е възникнало по силата на индивидуален трудов договор, избор или конкурс, лицата няма да имат право на отпуски, обезщетения за безработица и всички права по КТ, докато въпросът не бъде изяснен от Инспекция по труда, а ако работодателят обжалва- от компетентния съд. Това е време и излишно разпиляване на средства в и без това затрудненото икономическо състояние, в което се намират не малко фирми.
Също така осигурителните му права ще са засегнати. То това би означавало, че в крайна сметка ощетен ще е трудещият се човек.
Не ми става ясно защо е необходимо това.
Изглежда има огромно неразбиране от МФ към бизнеса и вместо да се правят постъпки за ясни и стриктни правила за развитие на икономиката ни, ще се постигне объркване и още по- голям отлив от работна ръка.
Поздрави,
Боряна Томова,
Счетоводител