Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските

Считам, че при разглеждане на изменения и допълнения на Наредбата за работното време, почивките и отпуските следва да се подходи по-обхватно. Затова ето и моите предложения:

- работниците или служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни;

- работниците или служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер 1 ден за всеки 30 часа положен извънреден труд. Положените часове извънреден труд се калкулират в края на всяка календарна година. Придобитото право на допълнителен платен годишен отпуск се ползва през следващата календарна година.

Абсолютно лишено от всякаква логика е разделянето на педагогическия от непедагогическия персонал. И едните и другите служители работят с целевата група, предоставяйки социални услуги за потребителите. Всички трябва да имат право на поне 36 дни платен годишен отпуск. 

Трябва да се търсят начини работата в социалната сфера да се направи по-привлекателна, защото намирането на кадри е предизвикателство, особено в по-малките населени места. Удълженият отпуск е един факторите, но трябва да се помисли и за увеличаване на заплащането. 

 Да се позволи ползването на отпуска /неплатена или платена / ПОЧАСОВО, което да позволи намаляване на работното време , например вмекто 8 ч.да стане 6 часа.

Да се позволи ползването на платен и неплатен отпуск в непоследователни дни, например работен ден, почивен ден, работен ден, почивен ден.

Тези промени ще бъдат в полза на  майки с деца, хора грижещи се за възрастни родители или болни членове на семейството, студени, и работещи на две работни места.

Наредбата за работното време, почивките и отпуските никога не е била написана добре – има множество противоречия и неправилни неща в нея. Надявах се да бъде променена в положителна посока, но нещата стават още по-зле и объркани. Логопед съм в Дневен център за деца с увреждания. Работя от 10 години там и винаги съм бил на 36 дни платен годишен отпуск. В чл.24 на Нарддбата е казано, че логопедите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. При питане от моя страна в МТСП получих отговор че и аз имам право на такъв. Сега от новите промени в Наредбата става ясно, че всички освен „педагози“ ще имат право само на 26 дни платен отпуск. Последно – аз имам право на 26 дни, 36 дни или 48 дни? Не е ясно в Наредбата логопеда педагог ли е или не. Логопедията е клон на Специалната ПЕДАГОГИКА, която е клон на ПЕДАГОГИКАТА. Професия „Специален педагог“ няма, нито съществува такава в класификатора на професиите. Но в Наредбата за работното време и отпуските гордо е написано, че те имат 36 дни отпуска. Моля да се уточни веднъж завинаги кои професии са „педагогически“ и кои не. Какво се има предвид под педагози и специални педагози? Също така натовареността, психическата и физическата умора на всички специалисти, пряко ангажирани с потребители в Дневните центрове е еднаква - без значение основни или препоръчителни, педагози или не. Всеки работи наравно с другия – с едни и същи потребители на социалната услуга и е пълна дискриминация едните да имат право на 36 дни отпуск, а другите с 26 дни. Помислете добре за промени в тези насоки в Наредбата. Иначе ще има "велико преселение" на педагогически специалисти от социалната сфера към Образованието, защото в едното министерство ще имат 26 дни отпуска, а в другото 48 дни!

Във връзка с изменение и допълнение на  Наредбата за работно време, почивки и отпуски в чл.26, ал 3 и съдадената ал. 4:

(ал.3) „ Педагозите, специалните педагози и социалните педагози, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги за деца и интегрираниздравно-социални услуги за деца, както и възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.“

(ал.4) „ Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, както и препоръчителните специалисти, които работят на трудов договор на пълно работно време, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.“

С корекцията не е отчетен факта, че специалисти на основни и препоръчителни длъжности, които също извършват дейности по предоставяне на услуги– психолози, логопеди, терапевти, рехабилитатори, социални работници имат натовареност  не по - малка от тази на педагогическия персонал. Всички работят с едни и същи целеви групи в екипите и е дискриминиращо едните да имат право, а другите да нямат право на 36 работни дни удължен платен годишен отпуск.

Годишният отпуск  е част от трудовите взаимоотношения между работодател и служителите. Един от мотивите, задържащи служителите в сферата на социалните услуги е правото на удължен годишен отпуск, тъй като работните заплати продължават да са ниски.

Това разделяне на педагогически и непедагогически персонал е предпоставка за слаб интерес към работа в социалната сфера, голямо текучество на персонал и липса на специалисти в социалните услуги. Това допълнително ще натовари работещите специалисти, които вече ще са с намален годишен отпуск, което води и до намаляване качеството на предоставяните социални услуги.

В социална услуга за деца в риск, работят специалисти - социален педагог и социален работник. Защо Наредбата регламентира 36 дни платен годишен отпуск за социалния педагог и 26 дни платен отпуск за социален работник? И двете длъжности работят с деца, натоварването е еднакво и нуждата от възстановява е еднаква. Често явление в социалните услуги от резидентен тип е професионалното прегаряне. Има необходимост да бъде законово регламентирано правото на удължен годишен отпуск за служителите, които осъществяват основните дейности за подкрепа.

Така предложени текстовете на Наредбата изключват правото на удължен годишен отпуск на по-голямата част от работещите в социални услуги служители. Предлаганото разделение на педагогически и непедагогически специалисти е нередно и не е посочено като такова в Закона за социалните услуги и Наредба за качество на социалните услуги /НКСУ/.

Разделянето на служители, работещи с деца и служители, работещи с пълнолетни лица също е нередно. Навършеното пърнолетие от потребител на социална услуга не променя в същество неговите потребности.

Единственото разделяне на работещите в социални услуги е посочено от НКСУ - основни специалисти, препоръчителни специалисти, служители пряко ангажирани с обслужването на потребителите и служители подпомагащи функционирането на социалната услуга.

Предложение за промяна: (3) Основните и препоръчителни специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги за деца и лица и интегрирани здравно-социални услуги за деца и лица, както и възпитателите и педагозите в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли имат право на удължен годишен отпуск в размер на 36 работни дни.

Така подготвен проектът на Наредбата ще предизвика силно недоволство сред работещите в социални услуги. 

Каква е разликата да работиш с дете на 17 години с увреждане или пълнолетен на 19 години с увреждане? Нима пълнолетният потребител носи по-слабо психо-емоционално натоварване за работещите?

Всички специалсти в социалните услуги имат право да получат 36 дни платен годишен отпуск. И към момента работещите в социални услуги психолози, терапевти, логопеди и социални работници получават значително по-ниско заплащане на труда си съотнесено към сферата на образованието.

Допълнението на ал. 4 „които работят на трудов договор на пълно работно време“ е нецелесъобразно.  Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРПВО) работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Когато работник или служител работи по трудов договор с уговорено непълно работно време с продължителност от 4 и повече от 4 часа, той има право на платен годишен отпуск по този договор в пълен размер, тъй като  времето, което се признава за трудов стаж е “пълно”. 

В проектът на Наредбата не трябва да бъдат разделяни педагогическите и нипедагогически специалисти. Всички специалисти работят със съответната целева група, провеждат обучителни и терапевтични дейности - логопед, психолог, рехабилитатор, терапевт, социален работник и сътрудник социални дейности.  В Дневен център за деца и младежи с увреждания натоварването е еднакво за всички специалисти. Наредбата дискриминира работещите с пълнолетни лица с увреждания. Ако Наредбата се реализира в настоящия вариант ще има голямо текучество на персонал  от социалната към образователната сфера.

Предложение: 1. В новосъздадената ал.4 на чл.26 за основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социалните услуги и препоръчителните специалисти, които работят на трудов договор на пълно работно време да имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни.

2. Служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, които работят на трудов договор на пълно работно време да имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни.

Мотиви:

1. Педагозите, специалните педагози и социалните педагози /от чл. 26, ал. 3/ също попадат в групата на основни специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги. Освен тях обаче има и други длъжности основни и препоръчителни специалисти - социален работник, логопед, психолог, рехабилитатор и др., които работят със същата целева група /деца, деца с увреждания/ и полагат същото натоварване.

2. В чл. 24, ал. 1 на НРВПО са посочени длъжности от сферата на образованието „логопеди, психолози, рехабилитаторите на слуха и говора и други имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни“ . Посочените специалисти работят със същата целева група /деца/ и изпълняват същите функции в системата на образованието. Това създава предпоставка за тотална липса на кандидати от изброените специалности за работа в сферата на социалните услуги. 

Предлагам в новосъздадената ал.4 на чл.26 за основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социалните услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, както и препоръчителните специалисти, които работят на трудов договор на пълно работно време да имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни.

Мотивите за това предложение са свързани с натоварването и работата на горепосочените специалисти, която не е в никакъв случай по-малка в обем от тази на специалните и социалните педагози. Продължава дискриминационната практика спрямо другите специалисти в социалните услуги и неравнопоставеността им със специалистите в образователната система. Всеки един ръководител на социална услуга може да потвърди, че социалните са не по-малко, а напротив - много по-натоварени от социалните педагози и не е редно да има такова разделение в платения годишен отпуск на специалисти с висше образование в една и съща социална услуга, работещи с една и съща целева група! Много моля, да бъде обмислена добре тази алинея и да се приравнят специалистите със социалните и специалните педагози.

Предлагам основния платен годишен отпуск и на двамата родители/осиновители, обгрижващи дете с трайно намалена работоспособност да бъде удължен на 26 дни.

Независимо, че детето ползва различни социални услуги, полагането на грижи при двама работещи родители за дете с трайно намалена работоспособност (включително и такова с ментални отклонения) изисква по-дълго време за релаксация и възстановяване на работоспособността.

Респективно, може да се ползва преференция от работодтеля, за разкриване на работни места за родители на такива деца в изпълнение на квотата по ЗХУ.

Предлагам чл. 37а да бъде отменен. Мотивът ми е за това, че всички служители по трудово правоотношение са запознати с полагаемия им отпуск когато им се връчва екземпляр от отпуската. Не е нужно да бъдат информирани всяка година колко дни им се полагат отпуск или колко остава или колко са отложени. Ненужна тежест. Ако решите да го оставите направете образец който да се ползва от всички и да се конкретизира кой трябва да ги уведомява – работодателя или упълномощено от него лице.