Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците

Ето и другите промени, които предлагам да се направят в чл. 22. 

• Алинея 3 да се промени на:

„(3) Минималната годишна застрахователна сума, за която синдикът сключва договор за застраховка, е в размер на 1 200 000 лв.“

Мотиви: Потенциалният размер на вредите, които могат да се причинят от действие или бездействие на синдика, може да надхвърли размера на застрахователните суми, определени в действащата Наредба № 3 от 2005 г. Налице е необходимост от установяване на минимална годишна застрахователна сума, която да съответства на стойността на потенциалните вреди, за да бъде осигурено адекватно обезщетение на претърпелите вреди граждани и юридически лица. (Същите аргументи са изложени и в доклада от 2019 г. към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2006 г., за да се мотивира определянето на по-висок размер на минималната застрахователна сума за ЧСИ.)

• В ал. 4 след думите „доброволна застраховка“ да се добави „за по-висока застрахователна сума от тази по ал. 3“.

Мотиви: В настоящия вариант нормата на чл. 22, ал. 4 е неясна и може да се тълкува като възможност синдикът да сключи застраховка и за по-ниска застрахователна сума от минималния задължителен размер. А чрез предлаганото допълнение ще се поясни, че доброволната застраховка по чл. 22, ал. 4 трябва да осигурява покритие, равно най-малко на изискуемото по закон.

• В ал. 5 след думите „съда по несъстоятелността“ да се добави „и в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт“.

Мотиви: По този начин ще се засили контролната дейност върху синдиците от страна на министъра на правосъдието.

Отговорността на синдика по чл. 663, ал. 3 и 4 от ТЗ е вид деликтна отговорност, сходна на тази на ЧСИ, уредена в чл. 74 от ЗЧСИ. И е логично изискванията към застраховането на синдиците да бъдат като тези към застраховането на ЧСИ, които се съдържат в Наредба №2 от 2006 г. (обн. ДВ. бр. 16 от 21 Февруари 2006 г., изм. ДВ. бр.51 от 28 Юни 2019 г.).

Ето защо предлагам в чл. 22 на Наредба №3 от 2005 г. да се направят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 да се създаде второ изречение:

„Застраховката се сключва за срок от най-малко три застрахователни периода, като всеки един от тях е една година.“

Мотиви: Член 663а, ал. 1 от ТЗ изисква синдикът да се застрахова за цялото време, през което е назначен за синдик по конкретно производство. А това означава, че не следва да се допуска застраховане за срок, който е по-кратък от обичайния за приключването на едно производство. И тъй като производствата по несъстоятелност обичайно протичат между 2 и 3 години, сключването на договор за застраховка за срок от 3 едногодишни застрахователни периода би било в пълно съответствие с целите на чл. 663а, ал. 1 от ТЗ. От това ще има и допълнителни ползи, тъй като ще се намали:

- административната тежест за синдика: няма да му се налага периодично да търси застраховател, който да го застрахова, а след това да представя заверено копие от новата застраховка в съда по несъстоятелността, както изисква ал. 5.

- рискът от прекъсване между периодите на застрахователно покритие, което е възможно да се получи при подновяване на застраховката, ако срокът на новата полица не се припокрива с този на предходната.