Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия в България 2014-2020

Уточнение
Субсидията на декар не е оборот по смисъла на ЗДДс. По такъв начин получавайки субсидия примерно 10 години на декар засадени дървета орех /които ще дадат някаква продукция евентуално след тези години, ако не "погине"/ , се реализира печалба, за която други фирми регистрирани по ДДС и без парична помощ внасят значителна сума данък добавена стойност.

втори шанс
Трябва да се регламентира какво означава несъстоятелност по честен път. Това е много спорно понятие. На подпомагане по втори шанс трябва да подлежат онези собственици, чиято фирма е единствена. В противен случай, ако притежаваме 2 или повече фирми /при които в 80% от случаите се генерират задължения към държавата/ можем да "фалираме" по честен път всяка от тях и да й даваме втори шанс. Ако един собственик работи с няколко фирми и всяка от тях е губеща, то е очевидно, че ако няма умисъл в това, то той не може да се справи с подобен бизнес. Това ще постави в неравноправно положение онези собственици на фирми, при това с единствена такава, кото гравитират около фалита. По-скоро мерките трябва да се превантивни и да подпомага онзи малък и среден бизнес, който е единствен за собственика и е на ръба на фалита. В противен случай той ще бъде "заинтерисован" да фалира, за да се възползва от втори шанс. На втори шанс подпомагане може да отидат собственици на 2 и повече фирми, ако само 1 от тях е в несъстоятелност по причина на стихийно бедствие, неприодолима сила, кражба, установена по съответния ред, природни катаклизми или други рискови събития, независещи от волята на търговеца. Може да се даде "втори шанс" и на единствени фирми в недобро финансово състояние, които са придобити по наследство - с цел рестарт на фирмата. И не на последно място помощта трябва да бъде давана "под условие" - за закупуване на материали, за изплащане на възнаграждения на на наетите лица и с поети задължения за някакъв период от време. В противен случай ще се получи картина като при субсидиите на земеделски производители, които не се отчитат като приходи ?!?, не се следят направените разходи и реализираната продукция и за една част от тях всичко се превръща в недвижими имоти и луксозни возила /дори имат лични задължения към държавата - до колко е допустимо да си получил 300-500 х. лева субсидия и да не си платиш личните осигуровки?!?/ Помощите трябва да се отчитат като приход, в противен случай, има изкривяване на финансовото състояние на фирмата. За малкия бизнес трябва да се осигурят консултантски центрове към държавните институции, факт е, че при бързо променящата се нормативна база, същите нямат възможност да я следят и често биват обезсилвани с различни глоби. Би могло да се помисли изпращане на имейли във вид на календар на задълженията, възникващи нови такива от промяна в нормативните актове. Често малки фирми, на които са съставени актове решават да прекратят дейност. Това от своя страна налага да се преразгледат някои закони и неправилно формулирани задължения, които се вменяват на фирмите: така например по Закона за защита на потребителя, отговорността по етикирането на стоките се е превърнала изцяло в задължение на търговеца /тъй като няма изрична императивна разпоредба ,че производителят е длъжен да етикира стоката си - при това е логично, тъй като само той знае състава й/, за което глобите са от 500 лева.Ако един търговец има голяма номенклатура, то е възможно да се получат определен брой стоки без съответния стикер, и тъй като глобата може да бъде за всеки отделен случай, то това е сериозна загуба; в ЗБУТ - изискванията за безопасни условия на труд не са разграничени между производтво, транспорт, строителство , търговия на дребно и др., където на малки непроизводствени обекти се вменяват задължения като на рисково производство по осигуряване на целия наръч документи и редица други.