програмата на правителството, в групата „За бизнеса“ изменението и допълнението на ЗОП е определено като една от най-неотложните стабилизационни мерки. Основната цел на правителството е процедурите по ЗОП да станат по-прозрачни и да се създаде възможност повече кандидати да участват в тях. При формирането на тази цел са взети предвид препоръката на Комисията 2003/361/ЕС за малките и средни предприятия и особено с препоръките за тяхното насърчаване и Препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012 – 2016 г., в която по отношение на АОП е препоръчано: „Да гарантира правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности“.
Промените са в следните няколко насоки:
І. Мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест ІІ. Мерки за облекчаване на малките, средни и новосъздадени предприятия при достъпа им до обществени поръчки ІІІ. Прецизиране на дефиниции и процедурни правила , включително с цел насърчаване на конкуренцията и намаляване на административната тежест ІV. Повишаване на нивото на административната експертиза V. Контрол по изпълнението на договорите VІ. Публичност и прозрачност VІІ. Закрила на труда
Вашите мнения и препоръки може да изпращате и до заместник министър-председателя по икономическото развитие – гр. София, ПК 1594, бул. "Дондуков" № 1 или на имейл: g.viteva@government.bg
Министерски съвет и неговата администрация
Адрес: София, бул. “Княз Александър Дондуков ” № 1
Електронна поща: gis@government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
24.07.2013
07.08.2013
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Идеята за пълна прозрачност (или поне задоволителна прозрачност) става видна от доста от предложените текстове. Как обаче тя ще се реализира на практика, не става ясно от тези текстове. Например:
- чл. 43 (1) - предложенията за изменения на клаузи от договорите вече се допускат. И после подлежат на обнародване (реферирано към нов текст на чл. 8б алинеи от 2 до 5). Ако обаче Управляващ орган на оперативна програма не одобри това именение и го счете за порочно - какво реално става след това ''обнародване'' на промяната?
- по нов текст за чл. 8б (1) - обнародването на документи, които са за приемане на работата за извършване на междинни и окончателни плащания с каква тежест са, ако Управляващият орган откаже приемането на работата и/или наложи частични плащания, или даже - финансова корекция на изпълнението?
В този смисъл и ако обект на такава финансова корекция а били плащания за дейности , извършени от под-изпълнител - това няма ли да блокира реализацията на целия договор? (нов текст чл. 45б (2))
Тук пак се наблюдава недостатъчно съгласуване с разпоредбите относно финансирането на дейности със средства от ЕС.
Идеята за пълна прозрачност (или поне задоволителна прозрачност) става видна от доста от предложените текстове. Как обаче тя ще се реализира на практика, не става ясно от тези текстове. Например:
- чл. 43 (1) - предложенията за изменения на клаузи от договорите вече се допускат. И после подлежат на обнародване (реферирано към нов текст на чл. 8б алинеи от 2 до 5). Ако обаче Управляващ орган на оперативна програма не одобри това именение и го счете за порочно - какво реално става след това ''обнародване'' на промяната?
- по нов текст за чл. 8б (1) - обнародването на документи, които са за приемане на работата за извършване на междинни и окончателни плащания с каква тежест са, ако Управляващият орган откаже приемането на работата и/или наложи частични плащания, или даже - финансова корекция на изпълнението?
В този смисъл и ако обект на такава финансова корекция а били плащания за дейности , извършени от под-изпълнител - това няма ли да блокира реализацията на целия договор? (нов текст чл. 45б (2))
Тук пак се наблюдава недостатъчно съгласуване с разпоредбите относно финансирането на дейности със средства от ЕС.