Закон за изменение и допълнение на Закона за физическотото възпитание и спорта

Предложение.
В съществуващия чл.18 и в предложението по чл.18, ал.2: „Спортните клубове, членуващи в лицензирана спортна федерация, придобиват права да участват в държавни първенства и в международни състезания, да организират аматьорски и професионални отбори, да получават държавна подкрепа и да ползват спортни обекти и съоръжения държавна и общинска собственост по установения за това ред“ предложено допълнение след вписване в регистъра по ал.1.
В закона за ФВС и в правилника за приложението му липсват ясни критерии, на които да отговарят спортните клубове, за да придобият членство в лицензирана спортната федерация за съответния вид спорт. Това формално се използва от управителните съвети и общите събрания на различни федерации, за да не приемат отделни клубове по субективен признак. Така тези клубове не могат да придобиват права за участие в държавни и международни състезания, да организират аматьорски и професинални отбори, да получават държавна подкрепа и да използват спортни обекти и съоръжения, които са държавна и общинска собственост.
Това е дискриминиращо за българския спорт, който е капсулиран със съществуващото статукво и не му се дава възможност за развитие.
Пример: Българският съд регистрира спортен клуб по съответния вид или видове спорт, дава му се възможност за тренировъчна дейност, но липсата на членство в лицензирана спортна федерация му отнема правото на състезателна дейност, което е абсурдно. Например: АСК Тракия – Пловдив е с най-добрата база по спортна стрелба в страната, с паралелка по спортна стрелба (34 ученика) в държавно училище СУ „Васил Левски“ в гр. Пловдив, с картотекирани 88 състезатели, формално не е приет от лицензирания Български стрелкови съюз и на практика не му се позволи да участва на държавно първенство през тази година. Така се получава дискриминация на тези състезатели, които са и лишени от конституционното им право да упражняват спорт.
След така изложените факти, трябва да отпаднат думите „лицензирана, лицензирани и лицензии“, които ограничават развитието на спорта и го унищожават.

Становище за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Във връзка с предложените изменения по чл.15, ал.1 – отпадат думите „спортни клубове“, а ал.2 се отменя. В съществуващия към момента Закон по чл.15, ал.2: „Министърът на младежта и спорта признава статут на национални спортни организации на онези от тях, в които членуват най-малко две трети от спортните клубове и/или спортните федерации, осъществяващи дейност в съответната предметна област на системата за физическо възпитание, спорт и социален туризъм“.

Съгласно т.29 от Олимпийската харта, съществува понятието „национални федерации“. Те по своята същност представляват национални спортни организации за съответния вид спорт и да бъде припозната от даден олимпийски комитет и да стане негов член, дадена национална федерация трябва да упражнява специфична, реална и непрекъсната спортна дейност, да бъде приобщена към призната от МОК международна федерация, както и да се ръководи и във всяко отношение да спазва олимпийската харта и правилниците на своята МФ.

В момента българският съд е регистрирал повече от една спортна организация (федерации, съюзи, асоциации) за даден вид спорт (щанги, спортна стрелба и други). Отпадането на чл.15, ал.2 няма да може да позволи на съответната международна федерация по даден вид спорт да припознае какво е то „национална спортна организация“, след отпадането на изискването две трети от съществуващите клубове да формират национална спортна организация, която осъщяствява дейност в съответната предметна област.

Пример: В Българска федерация по спортна стрелба членуват 37 клуба, а в Български стрелкови съюз – 19, т.е. по-малко от две трети от съществуващите клубовете.

Поради гореизложените причини, не е уместно промяната на чл.15, ал.1 и ал2.